Глен Кук
Стоманени сънища (58)

LVII

Щом влезе в градската казарма, Знахаря погледна луната. Не бяха изминали и четири часа от атаката, но вече цял Талиос знаеше, че Господарите на сенките са нападнали Прабиндрах Драх. Градът бе обединен от гнева си.

Вече се бе разчуло и че Освободителят е жив и се е престорил на мъртъв, за да принуди враговете им да допуснат фатална грешка. Казармата се пълнеше от мъже, желаещи да вилнеят из Сенчестите земи, докато там не остане и стрък трева.

Това нямаше да продължи дълго. Той не можеше да предприеме нищо с тази зле въоръжена и неопитна орда. Но заради самите тях заповяда да се съберат в започнатата от Господарката крепост и да се придвижат на юг в отряди от по пет хиляди души. По пътя можеше да се подредят.

Подозираше, че повечето ще размислят още преди да стигнат Годжа. Колкото и силен да беше гневът им, те не разполагаха с достатъчно подкрепа за организиране на отмъстителна кампания. Но той знаеше, че няма да го изслушат, затова им каза онова, което те искаха да чуят, и се отдръпна.

Прабиндрах Драх го придружаваше. Принцът също беше разярен, но яростта му бе обуздана от реализъм. Знахаря предаде задълженията си на онези, които искаха той да е много велик, после откри конете, теглили колесницата. Докато ги подготвяха, той обикаляше из казармите и събираше оборудване и провизии. Никой не му задаваше въпроси. Бъдещите войници го гледаха, все едно е призрак.

Извади от скривалището лък и наръч черни стрели. Ловеца на души ги бе донесла от Деджагор заедно с неговите доспехи.

— Това е много отдавнашен подарък. Още от времето, когато бях само един лечител. Добре ми служиха. Пазя ги за необикновени времена. Необикновените времена дойдоха.

Час по-късно двамата напуснаха града. Принцът се чудеше на глас дали е направил правилния избор, като разубеди сестра си да се присъедини към Знахаря.

— Върни се обратно, ако искаш — рече му Знахаря. — Нямаме време да изследваме душите си и да се двоумим за своя избор. Но преди да си тръгнеш, ми кажи къде изпрати онези стрелци Господарката.

— Кои стрелци?

— Онези, които избиха свещениците. Познавам я. Тя няма да ги задържи, ще ги прати някъде по-далече.

— Ведна-Бота. Да пазят брода.

— Тогава отиваме във Ведна-Бота. Или поне аз — ако ти решиш да се върнеш у дома.

— Идвам с теб.