Глен Кук
Стоманени сънища (52)

LI

Като магьосник Пушека не можеше да предизвика земетръс, но за възможностите си, които той добре познаваше, бе умел и сръчен. И тъй като предварително бе наясно, ставаше по-малко уязвим.

Жената знаеше всеки негов ход? Значи командваше някакво неподозирано разузнаване, което шпионираше за нея. Трябваше да ги заслепи само за няколко минути.

Търчеше из двореца и се криеше от работодателите си, които го издирваха. Хлътна в една от своите защитени стаи и залости вратата.

Очевидно бяха проникнали в защитата му, защото мъжът намекна, че тя знае всичко и явно имаше предвид, че е надничала и тук. Тя бе нещо повече от онова, за което се представяше. Много повече. Тя беше Дъщерята на нощта. А онзи глупак, принцът, изглеждаше заслепен от нея. Не бяха ли излезли и тази вечер в Градината?

Никой не можеше да я спре освен него. Може би по-късно щеше да успее да се отърве и от Дълга сянка.

Лицето на Господаря на сенките се оформи в ума му. Краката му омекнаха. Той разтърси яростно глава, прогони привидението и припряно се залови да проверява защитата си.

Откри малка пробойна, през която би могъл да проникне някой зъл дух. А също така и сянка.

Запуши пробойната, а после приложи магия, която разширяваше неговите възможности. Тя щеше да скрие местонахождението му, докато не се превърне в обект на много упорито издирване. Така подсигурен, той напълни малка сребърна купа с живак от едно плоско шише — действаше бързо, доколкото му стигаше смелостта. Още преди да е свършил, го хвана страх, че се бави твърде много.

Врявата пред вратата премина в думкане и крясъци. Той не им обръщаше внимание.

Ужасяващият образ се появи на повърхността на живака — изражението му бе слисано. Той изговори някакви думи, ала звук нямаше. Господарят на сенките беше твърде далеч, а силата на Пушека — прекалено немощна. Малкият магьосник ръкомахаше яростно: „Внимавай!“ Стресна се от собствената си дързост. Но моментът бе отчаян и се нуждаеше от отчаяни мерки.

Пушека грабна лист и мастило и започна да дращи. Опитваха се да разбият вратата. Проклятие! Жената бе откликнала бързо.

Той вдигна посланието си пред очите на Дълга сянка. Господарят на сенките го прочете веднъж. После — още веднъж. След това погледна магьосника в очите и кимна. Изглеждаше озадачен. Започна да изговаря внимателно думи, за да може Пушека да чете по устните му.

Вратата започна да поддава. Сега и нещо друго се опитваше да проникне вътре — то дращеше и разкъсваше запушената пробойна.

Вратата поддаде още малко.

Пушека бе разбрал съобщението до половината, когато запушалката на пробойната изскочи. Гъст пушек нахлу в стаята и от него сърдито го загледа едно лице — противно, острозъбо и изпълнено с мрачна решителност. Бе дошло за него. Магьосникът писна, подскочи и преобърна масата и купата.

Вратата поддаде точно когато демонът го улови. Пушека изпищя и пропадна в бездната от ужас.

 

 

Стражите погледнаха, изругаха, пуснаха тарана и побягнаха. Принцът влезе в стаята и видя чудовището, награбило Пушека. После и Радишата се промъкна зад гърба му.

— Какво е това, по дяволите?

— Не зная. Но не мисля, че трябва да останеш тук, за да разбереш. — Той се огледа за оръжие и осъзна колко абсурден бе този подтик в мига, в който грабна една остра като меч отломка от касата на вратата.

Изчадието вдигна стреснато очи и се вторачи. Очевидно тази ситуация не влизаше в получените наставления. То увисна неподвижно във въздуха.

Прабиндрахът метна отломката като копие.

Чудовището припряно се изниза през горния ъгъл на стаята и остави подире си миризма, която напомняше на смес от канела, горчица и вино.

— Какво, по дяволите, беше това? — отново попита Радишата. Беше се вцепенила. Прабиндрахът се спусна към магьосника. Кръвта на Пушека бе разплискана навсякъде, заедно с разкъсаните му дрехи. Демонът го беше притиснал в ъгъла и онова, което оставаше от магьосника, лежеше свито като зародиш в стегнато кълбо.

Принцът коленичи до него.

— Жив е. Повикай помощ. Бързо, или скоро няма да го бъде. — И започна да му помага с каквото може.