Глен Кук
Стоманени сънища (51)

L

Щом се смрачи, аз връхлетях върху съюзниците на Дълга сянка и ги пометох. Касапницата бе голяма. Не ги изтребихме до крак само защото моята конница се занимаваше с друго. Полето бе наше, преди и последният лъч светлина да помръкне в небето.

— Старият Тъкач ще разбере само след няколко минути — рече Лебеда. — Предполагам, че първо ще се изнерви, а после ще се ядоса. Трябва да се изтеглим някъде, преди да ни е докопал.

Беше на прав път. Докато идвахме насам през хълмовете, аз обмислях дали да не нападнем противника, оставен на южния път. Чак когато Лебеда заговори, разбрах, че няма да мога да проследя тази група. Нощта бе дошла, а тя принадлежеше на Тъкача на сенки. Той щеше да разбере къде се намираме и накъде сме се запътили, и само ако не беше твърде далеч, нямаше да ни причаква на пристигане.

А и може би бе достатъчно отчаян, че да се примоли на Дълга сянка. Може би Дълга сянка вече му се отзоваваше на помощ. Каквото и да деляха помежду си, то надали бе толкова голямо, колкото враждебността им към останалия свят. Макар и преждевременни, техните дрязги се отнасяха за трофеите от победата.

— Има ли някакъв начин да останем тук и да се предрешим на войници на Сенчестите господари? — попита Кинжала.

— Не, уменията ми не са достатъчни. Най-добре за нас ще е да се върнем на север, докато той не спре да ни преследва, и после постоянно да го изнервяме, докато решим какво да предприемем след това.

Нараян бе започнал да се тревожи, че ще пропусне отложения Празник. Макар да бях издържала първото изпитание, той се отнасяше подозрително към желанието ми да стана Дъщерята на нощта. Един поход на север би го убедил. А и войниците имаха нужда известно време да са по-далеч от опасността, за да се възстановят и осмислят успехите си.

— Мъжете в града? — попита Кинжала.

— В по-голяма безопасност са, отколкото преди. Сега Тъкача на сенки не може да се добере до тях.

Нараян недоволстваше — Синдху беше останал там, в Деджагор.

— Могаба ще се справи — уверих ги аз. — Той го умее.

Да — и то прекалено добре. Ако поемехме заедно по пътя, между мен и него щяха да възникнат дрязги.

Никому не се тръгваше обратно на север, освен на Нараян, но никой не оспори решението ми.

Определено бях затвърдила позиции.