Глен Кук
Стоманени сънища (41)

XL

Армията на Кинжала се движеше на етапи от по двайсет мили. Той разузнаваше усилено и използваше кавалерията до изтощение. Войниците на Синдху, който бе избързал напред, за да разбере какво се е случило с наблюдаващите Деджагор Измамници, докладва, че не е открил никакъв признак за присъствието им.

Кинжала предаде новината на Корди:

— Какво ще кажеш?

Бесния поклати глава.

— Вероятно са убити или са пленени.

Лебеда и Корди бяха пратили свои собствени разузнавачи още по на юг. Лебеда каза:

— Чуваме, че Сенчестите много зле си изпатили. Нашите проникнали отвъд постовете им и огледали техния лагер. Броят им се е съкратил на едва две трети от необходимото. Половината за нищо не стават. Онзи тип, Могаба, непрекъснато ги атакуваше с набези. Нямат мира.

— Наблюдават ли ни? Знаят ли, че идваме?

— Най-вероятно да — отвърна Бесния Корди. — Тъкача на сенки е магьосник. Не го наричат Господар на сенките ей така, заради нищо. Пък и прилепите. Според Знахаря те командват прилепите. Напоследък гъмжи от тях.

— Значи трябва да сме много внимателни. Колко военни подразделения могат да пратят срещу нас, ако решат да ни посрещнат?

— Я го чуй тоя, Корди — обади Се Лебеда. — Почва да говори като професионалист! „Военни подразделения“. Леле, мале! Тя ще го превърне в истински изпечен воин!

Кинжала се изкикоти.

— Твърде много, ако питаш мен — продължи Лебеда. — Успеят ли да ги вкарат, без Могаба да забележи, сигурно ще могат да пратят насреща ни от осем до десет хиляди ветерани.

— Заедно с Господаря на сенките?

— Съмнявам се, че той ще напусне — отвърна Матер. — Това би било покана за разрухата.

— Значи трябва да напредваме предпазливо, да разузнаваме внимателно, да се опитваме да узнаем за тях толкова, колкото те знаят за нас. Нали?

Корди се изкиска.

— Точно това сигурно го пише в учебниците. Имаме един фактор в наша полза — техните разузнавачи не обикалят през деня. А по това време дните са дълги.

Кинжала изсумтя замислено.

 

 

Кинжала спря на трийсет мили северно от Деджагор. Разузнавачите донесоха вестта, че Тъкача на сенки е извел войски сред близките хълмове през нощта, когато защитниците на града не могат да го видят. Мъжете, които останаха, разиграваха подготовката на ново нападение.

— Къде са? — попита Кинжала. Разузнавачите не можеха да му кажат. Някъде край пътя, който се виеше като змия сред възвишенията. Причакваха ги. Само четири хиляди, очевидно, но и това бе достатъчно срещу тази сган.

— Ще ги сбиеш ли? — попита Лебеда. — Или само ще се мотаеш наоколо, та да отървеш Могаба от някои от тях.

— Би било разумно — предположи Корди. — Да държиш част от тях, докато Могаба се бие. Де да можехме да му предадем съобщение…

— Аз опитах — рече Кинжала. — Няма начин. Запечатали са портите на града. Сядат там долу вътре в тая купа…

— Е? — попита Лебеда. — Какво ще правим?

Кинжала събра кавалерийските си офицери и ги изпрати да открият врага. Не се сблъскаха с непосредствена съпротива, той придвижи армията си десет мили южно оттам и построиха лагер. На другата сутрин, щом прилепите изчезнаха, Кинжала формира бойна линия, но не предприе нищо друго. Разузнавачите му прилежно прочесаха хълмовете. Това се повтори и на другия ден, и на следващия. По-късно същия следобед от север дойде конник. Новината, която донесе, накара Кинжала да се усмихне, но той не я съобщи веднага на Лебеда и на Бесния Корди.

На четвъртата сутрин бойната линия бе напреднала. Той бавно навлезе сред хълмовете и се увери, че строят му се крепи стегнат. Не бързаха за никъде. Кавалерията водеше.

Свръзките дойдоха малко преди обяд. Кинжала не ги притискаше — оставяше хората си да влизат в дребни схватки, но не започваше нещо голямо. Кавалерията му нападна врага със снаряди. Сенчестите не проявяваха склонност да ги атакуват.

Слънцето се спускаше на запад. Кинжала остави схватките да се разраснат.

Вражият командир даде заповед за нападение.

На офицерите на Кинжала бе наредено да изиграят бойно отстъпление в мига, когато противникът се включи в играта. Щяха да спрат да отстъпват само ако врагът прекрати атаката. Тогава трябваше отново да започнат да го притискат.

Играта продължи, докато Сенчестите не загубиха всякакво търпение.