Глен Кук
Стоманени сънища (40)

XXXIX

Дълга сянка бе изпаднал в непреходен гняв. Магьосникът Пушека — нищо и никакво нищожество, проявяваше упорство и бе решен да не се дава да го поробят. По-скоро би умрял.

Над Наблюдателницата отекна вой. Сенчестият господар погледна нагоре — във вика му се причуваше подигравка. Тази гад, Оплаквача! Беше се задействал бързичко. Никой друг не би могъл да освободи Тъкача на сенки. Предателство. Винаги предателство! Щеше да си плаши той. Ох, как щеше да си плати! Агонията му щеше да продължи години наред.

По-късно. Трябваше да поправи щетите. Трябваше да пречупи и проклетия дребен магьосник.

Какво се бе случило при Стормгард?

Очевидният извод се налагаше, че Отнемащата живот бе тя. Доротея Сенджак се намираше в Талиос. В това нямаше никакво съмнение. Но тя не разполагаше със сили да завърши наравно битката с Тъкача на сенки и да осигури поражението на неговите войски.

А кой бе този с нея — копиеносецът? Истинската сила?

Усети страх. Заряза работата си, изкачи се в своята кристална стая и се загледа в равнината от блестящ камък. Силите там се раздвижваха. Дори и той не можеше да забележи всичките. Може би не беше тя. Може би си бе отишла. Укротените сенки отдавна не бяха получавали ни вест, ни кост от нея. Може би, след като си отмъсти, се бе завърнала на север. Тя винаги е искала да управлява империята на сестра си.

Дали в играта не се бе намесил и неизвестен играч? Дали Отнемащия живот и Създателя на вдовици не представляваха нещо повече от фантоми, създадени от Сенджак? Сенките смятаха, че някаква сила я води. А ако предположим, че Отнемащата живот и Създателя на вдовици са истински същества? Ако допуснем, че те са й внушили идеята да създаде техни имитации, за да повярват всички, че те не са истински, че са актьори — докато стане твърде късно?

Мрачни предчувствия. Мрачни въпроси. И никакви отговори.

Слънчевите лъчи танцуваха по колоните в равнината. Оплаквача виеше. Стенанията на магьосника отекваха в крепостта.

Приближаваше.

Да залови Сенджак. Върху нея се крепеше всичко. В главата й бе ключът към властта. Тя знаеше Имената и Истините. Пазеше тайни, от които можеха да се изковат оръжия, способни да удържат и черната вълна, която чакаше да връхлети от равнината.

Но първо магьосникът. Пушека преди всичко. Пушека щеше да му даде Талиос, а може би и Сенджак.

Той се върна в стаята, където дребосъкът се бореше с ужаса и болката.

— Ще дойде краят на тази глупава съпротива. Още сега. Аз изгубих търпение. Сега ще открия от какво се страхуваш и ще те дам на него да те изяде.