Глен Кук
Стоманени сънища (4)

III

По онова време Отрядът служеше на Прабиндраха Драх, владетелят на Талиос. Този принц бе твърде разбран по характер, за да овладее такъв многоброен и метежен народ като талианците. Но природният му оптимизъм и незлобив нрав се уравновесяваха от сестра му Радиша Драх. Дребна, черна женица с корав характер, Радишата имаше стоманена воля и съвест като на каменно гюле.

Докато Черния отряд и Господарите на сенките се бореха кой да притежава Деджагор — или Стормгард, на триста мили северно оттам Прабиндрахът Драх провеждаше аудиенция.

Принцът бе среден на ръст. Макар и тъмнокож, чертите му напомняха бялата раса. Той гледаше сърдито наредилите се пред него свещеници и инженери. Искаше му се да ги изхвърли. Но в проклетия Талиос никой не закачаше жреческите съсловия.

Той забеляза, че неговата сестра му дава знаци от тъмното дъно на стаята.

— Извинете — и излезе. Лошо държание — това можеха да изтърпят.

Отиде при Радишата.

— Какво има?

— Не тук.

— Лоши новини?

— Не сега. — Радишата закрачи. — Маджаринди не изглеждаше щастлив.

— Заклещи се в маймунски капан. Настоя да построим стена, защото Шаза получил свещени видения. Но когато и другите поискаха дял, той запя нова песен. Питах го дали Шаза не е започнал да получава обратни видения. Не му стана забавно.

— Добре.

Радишата поведе брат си по лъкатушните коридори. Дворецът беше древен и доизграждан при възкачването на всеки нов владетел. Никой не познаваше целия лабиринт освен Пушека.

Радишата влезе в едно от тайните убежища на магьосника — стая, подсигурена срещу подслушвачи с най-добрите магии на стареца. Прабиндрахът Драх затвори вратата.

— Е?

— Един гълъб донесе вест. От Пушека.

— Лоша?

— Нашите наемници са разгромени край Стормгард. — Господарите на сенките наричаха Деджагор Стормгард.

— Тежко?

— Може ли иначе?

— Да… — Преди появата на Господарите на сенките Талиос бе мирна държава. Но след надвисването на тяхната заплаха Прабиндрахът изрови дребните стратегикони. — Унищожени ли са? Изкоренени? Каква вреда са нанесли на Господарите на сенките? Талиос в опасност ли е?

— Не е бивало да прекосяват Голямата река.

— Трябвало е да съсипят оцелелите при брода Годжа. Те са професионалисти, сестричке. Казахме, че няма да гадаем и да се месим. Не вярвахме, че при Годжа ще победят, затова сме много по-напреднали. Разкажи ми подробностите.

— Гълъбът не е кондор. — Радишата се намръщи. — Поели са надолу заедно с тълпа освободени роби, прокраднали се в Деджагор и го завзели, унищожили Сянка на бурята и ранили Тъкача на сенки. Но днес Лунна сянка дошъл с нова армия със свежи сили. И двете страни дали много жертви. Лунна сянка може и да е убит. Но ние загубихме. Част от войските са се завърнали в града, останалите се разпръснали. Повечето наемници, включително капитанът и неговата жена, били убити.

— Господарката е мъртва? Жалко. Тя бе изключителна.

— Похотлив маймун!

— Нали? Но където и да отидеше, тя караше сърцата да спират.

— А самата тя никога не забелязваше това. Виждаше единствено своя капитан. Онзи тип, Знахаря.

— Вбесена си, защото и той имаше очи само за нея ли?

Тя едва не го разкъса с поглед.

— Какво прави Пушека?

— Бяга на север. Кинжала, Лебеда и Бесния Корди ще се опитат да съберат оцелелите край Годжа.

— Това не ми харесва. Пушека трябваше да остане там и да ги събере на място, за да подкрепят войниците в града. Не бива да отстъпваш завоювана земя.

— Пушека се страхува, че Господарите на сенките ще разберат за него.

— Те не знаят ли? Това би ме изненадало. — Прабиндрахът вдигна рамене. — Защо ли му е да се пази? Заминавам там.

Тя се разсмя.

— Какво има?

— Не можеш. Онези идиоти, свещениците, ще окрадат всичко, само очите ще ти оставят. Стой си тук. Нека се занимават с тъпата си стена. Аз ще отида. И ще ритам Пушека по задника, докато не се вдигне и не свърши нещо.

Принцът въздъхна.

— Права си. Но не вдигай шум. Държат се по-добре, когато си мислят, че ти ги държиш под око.

— Последния път не им липсвах.

— Не ме оставяй на произвола на съдбата. Трудно ще мога да се оправя с тях, когато знаят повече от мен.

— Аз ще ги държа извън равновесие — тя го потупа по рамото. — Иди ги шокирай с това, че си размислил. Вкарай ги в строителна треска. Прояви благосклонност към онзи култ, който се прояви като най-работлив. Накарай ги да се хванат за гърлата и да се изколят взаимно.

Прабиндрахът се усмихна по момчешки. Точно тази игра обичаше той. Това беше начинът да натрупаш власт — да накараш свещениците да се разоръжат.