Глен Кук
Стоманени сънища (37)

XXXVI

Прабиндрах Драх вече цял час се взираше в стената на спалнята си. Не отговаряше на сестрините си въпроси. Тя бе потресена. Какво се беше случило?

Той най-сетне я погледна.

— Тя приключи ли с това? А ти си се надявал на обратното? Казах ти да не ходиш.

— Тя не се оттегли. Не, не се оттегли. — Той се разсмя пискливо. — Никак даже! — Тонът му вдъхваше страх.

— Какво стана?

— Тя реши нашия проблем със свещениците. Не за постоянно, но много време ще мине, преди… — Гласът му утихна. — И аз съм също толкова виновен, колкото и тя.

— Проклятие, какво все пак се е случило? Кажи ми!

— Тя ги изби. До крак. Подмами ги, като ги накара да мислят, че ще я унижат. Довела бе стрелци, които ги изтребиха. Хиляда свещеници. А аз бях там. После я видях как обикаля между тях и прерязва гърлата на ранените.

В първия миг Радишата си помисли, че й разказват някаква отвратителна шега. Това бе невъзможно.

— Тя заяви намеренията си — каза той. — И още как! Пушека излезе прав.

Радишата започна да се разхожда, като слушаше само с половин ухо самосъжалителните му приказки. Случилото се беше гротескно. Злодеяние отвъд пределите на разума. Подобни неща не се случваха в Талиос. Бяха невъзможни.

Но каква възможност! Религиозните йерархии години наред щяха да са разбъркани. Да, това бе злодеяние, но то им даваше възможност да постигнат всичко онова, за което се бореха. То можеше да означава, че държавата отново поема върховенството.

Той чу някакъв звук. Тя се извърна стреснато и зяпна.

Там стоеше жената — бе проникнала в двореца кой знае как. Все още носеше злокобните си доспехи, облени с кръв.

— Той ви е разказал.

— Да.

— Господарите на сенките са нападнали Деджагор и са били отблъснати с цената на тежки загуби. Кинжала се е отправил на юг, за да освободи града, преди врагът да събере подкрепления. Смятам да се присъединя към него. Няма на кого тук да оставя работата ми — налага се вие двамата да я поемете. Изпратете строителните бригади обратно в крепостта. Продължавайте да записвате доброволци. Има малък шанс през идущите седмици най-лошото да ни се размине и наш единствен противник да остане Дълга сянка. Но по-вероятно е да встъпим в продължителна борба, която ще изисква всички мъже и средства, които са на разположение.

Радишата не можеше да каже и дума. Тази жена бе оцапала ръцете си с кръвта на хиляда свещеници. Как би могъл да спориш с подобен човек?

— Осигурих ви възможност, която винаги сте желали. Оползотворете я!

Радишата се насилваше да каже нещо, ала от гърлото й не излизаше и звук. Никога досега не бе изпитвала такъв ужас.

Жената продължи:

— Нямам никакви стремежи тук. Няма защо да се страхувате от мен, стига да не ми се месите. Аз ще унищожа Господарите на сенките. Ще изпълня дълга на Черния отряд. И ще получа наградата му.

Радишата кимна — все едно някаква ръка я бе сграбчила за косата и я принуждаваше да движи главата си.

— След като видя какво става в Деджагор, ще се върна — заяви жената. После отиде при Прабиндраха и сложи длан на рамото му. — Не се обвинявайте. Те сами подписаха присъдата си. Вие сте принц, а един принц трябва да е корав. Бъдете твърд сега. Не позволявайте хаосът да завладее Талиос. Ще ви оставя малък гарнизон. Репутацията им би трябвало да е достатъчна, за да налагате волята си.

И тя излезе.

Радишата и брат й се спогледаха.

— Какво сторихме? — попита той.

— Твърде късно е да плачем. Да направим, каквото можем.

— Къде е Пушека?

— Не знам. От няколко дни не съм го виждала.

— Прав ли е той? Тя наистина ли е Дъщерята на нощта?

— Не зная. Просто не зная. Но вече сме яхнали тигъра и не можем да бездействаме.