Глен Кук
Стоманени сънища (33)

XXXII

Срещата със свещениците не бе минала добре. Радишата беше изпаднала в ярост. Брат й изглеждаше мрачен. Пушека изписука:

— Трябва да се направи нещо с тази жена!

Разговаряха в защитена от подслушвачи стая, но нещо се беше настанило сред джунджуриите на една висока лавица. Хората долу не забелязваха наблюдаващото ги жълто гарваново око.

— Не съм толкова убеден — отвърна Прабиндрах Драх. — Разговаряхме надълго и нашироко и според мен тя беше искрена. Вътрешното чувство ми подсказва, че трябва да я оставим да си троши главата.

— О, богове! — Пушека изруга. — Не!

Радишата не вземаше страна. Засега.

— Тази вечер бяхме на косъм от изхвърляне. Не успяхме да забием клин помежду им. Само това, че можем да я насочим към тях, ни отърва кожите. Няма как да се отървем от нея, Пушек.

Прабиндрахът се обади:

— Хванали сме тигъра за опашката и не можем да го пуснем. Чувствам се, сякаш се намирам в огромна купа, а край нея са се струпали хора, които искат да ме смажат с огромни камъни.

— Тя ще ни погълне! — Пушека се стараеше да говори с разумен тон. Паниката му бе пречила в миналото. Прабиндрах Драх и Радишата трябваше да бъдат убедени с разум. — Тя си има вземане-даване с Удушвачите.

— От които сигурно са останали няколкостотин в целия свят — отбеляза Радишата. — Колко души обитават Сенчестите земи? А сенките колцина са? Тук, в града, има повече свещеници, готови да ти забият нож в гърба, отколкото са всички Удушвачи на света.

— Прочетете пак старите хроники — предложи им Пушека. — Колко души е наброявал Черния отряд първия път, когато е дошъл тук? Но преди да ги прогонят, нашите предшественици насмалко са щели да посрещнат Годината на черепите. Не бива да се забъркваш с тези мрачни сили. Те пробуждат дявола във всеки. Не можеш да поканиш тигъра в дома ти, за да те пази от вълка. Няма обтегнато въже, по което да ходиш. Не бива да се надяваш, че тази тъмна сила ще прогони другите сенки. Това е най-дълбокото, върховното зло, надхвърлящо всички злини. Сетете се за стореното от тази жена снощи.

— Бях съкрушен от щетите — рече Прабиндрахът. — Майстор Гупта и предшествениците му са работили цял век за това.

— Не ти говоря за проклетите растения! — Пушека едва се овладя. — Убит е човек — умъртвен чрез магия. Още седмина са отвлечени и кой знае каква участ ги е сполетяла. Тал и приятелите му са били убити в собствените им храмове. Удушени!

— Просеха си го — обади се Радишата. — Постъпиха глупаво и си платиха. Забелязваш ли, че не са изтребили останалите свещеници от култа към Гуни?

— Кликата на Гапор ли? Сигурно те са насърчили Тал и не са имали нищо против, че е изтеглил късата клечка.

— Сигурно.

— Не разбирате ли какво прави тя? Преди година на жреците не би им хрумнало, че могат да убият някого от тях. А сега го приемат и това не тревожи никого.

— Тал вече го няма. Казвате, че бил глупав и си го е просил, и сте прави. Но той беше сред най-важните хора в Талиос, както и Джахамарадж Джах. И той си го търсеше. Когато тя си избере следващия, вероятно всички отново ще кажат същото — че си го е изпросил. И следващия, и по-следващия, а после ще дойде вашият ред и този на Прабиндрах Драх… А след това и потоп. Професионализмът е хубаво качество за един войник. Тя може да е най-добрият войник, съществувал някога. Вероятно е способна да съсипе Господарите на сенките и насън. Но дори те никога вече да не прекосят Голямата река и никога да не стигнат по-далеч от Деджагор на север, дори и никога вече да не спечелят битка, щом командва тя, Талиос ще загуби също толкова сигурно, колкото и ако изобщо не се съпротивляваме.

Прабиндрах Драх понечи да каже нещо, но Радишата го изпревари:

— Той е прав. Талиос никога вече няма да е същият.

— Така ли?

— Ако оставим тази жена да се разпорежда, тя ще преобрази Талиос в подобие на Сенчестите земи, защото това е цената на победата. Разбирам го, Пушек, макар ти да приказваш само за Удушвачите и Годината на черепите. Наблюдавах тази жена и се съмнявам дали някой освен онзи Знахар някога е имал влияние върху нея. Братко, той е прав. За да ни спаси, тя ще ни превърне в онова, от което се боим.

— Значи, както и да постъпим, сме обречени. Оставим ли я на мира, край с нас. Ако не — Господарите на сенките ще ни изядат.

— Има и друг начин… — обади се Пушека. Но не можеше да им го каже. Когато сподели за разговора си с агентите на Дълга сянка, той не им каза всичко. Вече беше твърде късно. Ако им заговореше за пропуснатите подробности, щеше да загуби доверието им. Можеха дори да решат, че се противопоставя на жената по нареждане на враговете на Талиос.

Сбръчканото човече бе предвидило това. Проклето да е.

— Е? — подкани го Радишата.

— Хрумна ми нещо, но е неприложимо. Чувствата подведоха разума. Забравете. Кина се пробужда. Дъщерята на нощта е сред нас. Трябва да я накараме да замълчи.

— Можем цяла нощ да си говорим за това — възкликна Прабиндрах Драх. — Никой от нас няма да промени мнението си. По-добре да съсредоточим усилията си винаги да сме една крачка напред от жреците, докато не успеем да се договорим.

Пушека поклати глава. Нямаше да се получи. Жената щеше да всява объркване и разцепление сред тях, а после щеше да е твърде късно. Така действаше мракът. Чрез измама. Безкрайна поквара.

Нямаше смисъл да говори повече. Оставаше му само един избор.

Ако го направеше, щяха да го намразят и да го заклеймят като предател. Но друг отговор нямаше.

Трябваше да се моли за смелост и ясна мисъл. Самите Господари на сенките бяха майстори на измамата и ако можеха, щяха да го използват. Но изиграеше ли внимателно играта, той щеше да е от полза на Талиос повече от десет армии.

Опитваше се да приключи разговора.

Когато братът и сестрата се приготвиха да си тръгват, принцът каза:

— Пушек, исках да те питам, защо тя изведнъж започна да дава луди пари за прилепи?

— Какво?

— Шадар Сингх го спомена. Чул го, докато идвал насам. Тя пуснала мълвата, че всички деца могат да спечелят някой и друг грош, ако й занесат мъртви прилепи. Всички бедни семейства в града ще почнат да ги избиват и ще трябва да плати за тях цяло състояние. Защо?

— Нямам представа — излъга Пушека. Сърцето му подскочи и заседна в гърлото. Тя знаеше. Онази работа със съобщенията за непознати… Не беше само пропаганда. Тя знаеше. — Има някои екзотични магии, в които се използват стрити части от прилепи — козина, нокти, черен дроб. Но те са от онези, които могат да направят кравите на съседа ти ялови или кокошките му да спрат да снасят. На нея не й вършат работа.

Но живите прилепи бяха полезни на Сенчестите господари.

Той едва изчака принца и сестра му да завият зад ъгъла в коридора и излезе навън, докато все още имаше прилепи, които да го намерят.