Глен Кук
Стоманени сънища (25)

XXIV

Радишата нетърпеливо чакаше, а Пушека се суетеше наоколо и проверяваше дали заклинанията му срещу подслушване действат. Прабиндрах Драх седеше отпуснат в креслото с вял, безразличен вид. Но когато магьосникът даде да се разбере, че е доволен от приложените от него предпазни мерки, Прабиндрахът се обади:

— Пак ли лоши новини, сестричке?

— Лоши ли? Не знам. Не са приятни. Деджагор претърпя провал, макар спецовете да твърдят, че Господарите на сенките били така лошо засегнати, че тази година няма да ни безпокоят повече. Но жената, към която изпитваш похотливи щения, е оцеляла.

Прабиндрахът се ухили.

— Това добрата новина ли е, или лошата?

— Зависи от тълкуванието. Но поне този път мисля, че Пушека може и да е прав.

— Ами?

— Тя настоява, че поражението нито е унищожило Черния отряд, нито е прекъснало договора ни и поиска от мен още войници, оборудване и материал.

— Сериозно ли?

— Убийствено сериозно. Тя ми припомни историята на Отряда и какво се случва с тези, които се отметнат от договорите.

Прабиндрахът се изкиска.

— Ама че дръзко момиче! Сама ли действа?

Пушека изписука нещо.

— Вече е събрала двехилядна войска — съобщи Радишата. — Обучава ги. Тя е опасна, миличък. По-добре ще е да я приемаш насериозно.

Пушека пак изписука — очевидно не успяваше да произнесе онова, което искаше да каже.

— Да. Тя уби Джахамарадж Джах. Той се опита да я заплашва и бум! Тя направи така, че той изчезна.

Принцът вдъхна дълбоко, наду бузи и издиша.

— Не мога да я упрекна за проявения вкус, но това не е начинът да се сприятелиш със свещениците.

Пушека пак издърдори нещо.

— Тя няма такива намерения — обясни Радишата. — Успя да привлече Кинжала на своя страна. Сега той е нейният заместник. Знаеш го какъв е. По дяволите, Пушек! Недей всичко наведнъж!

— Лебеда и Корди?

— Според мен удържаха, но Лебеда също е хлътнал по нея. Наистина не разбирам какво толкова намираш в нея.

Прабиндрахът се изкиска.

— Тя е екзотична и прекрасна. Къде са те сега?

— Оставих ги да командват крепостта. Ужким. Няма смисъл. Тя се смята за Капитан и е свободна да прави каквото си иска. Докато тези двамата са там, ще мога да следя какво става. Те ще ни предават сведения постоянно. Добре де, Пушек, добре!

— Какво се пени тоя?

— Мисли, че тя се е съюзила с Удушвачите.

— Удушвачите ли?

— Култът на Кина. Пушека май от самото начало все уцелва.

— О…

— Първия път, когато ме посети, тя доведе двама от тях със себе си. Или поне приличаха на Удушвачи.

Пушека най-сетне успя да се изкаже ясно:

— Тя самата носеше кърпа за удушване. Убеден съм, че тя лично е убила Джах. И че се е отървала от трупа по обичая на Измамниците.

— Чакай да помисля. — Принцът допря пръсти до устните си. След дълго мълчание попита: — Те от мъжете, постъпили в нейната войска ли са? Или се е съюзила с целия култ?

Пушека задърдори. Радишата му възрази:

— Не знам. Кой знае как е организиран този култ?

— Не е монолитен.

Пушека обясни:

— Тя носеше румел! По време на битката с кавалерията на Сенчестите господари се бе предрешила като Кина!

Наложи се Радишата да обясни това.

Принцът заключи:

— Значи, доколкото разбирам, допускаме най-лошото, без значение колко е невероятно?

— Дори и да се е свързала само с неколцина Удушвачи, миличък, тя се е съюзила с нечиста сила. Те не се боят от смъртта. Кажеш ли им да убиват, ще убиват, без изобщо да се замислят какво им струва. И няма как да разберем кой би могъл да е от тях.

— Годината на черепите — изписука Пушека. — Тя иде!

— Хайде да не се увличаме. Ти си говорила с нея, сестрице. Какво иска тя?

— Да продължи войната. Да изпълни задължението, поето от Черния отряд, а после ние на свой ред да й се издължим според договора.

— Значи не сме в непосредствена опасност. Защо не я оставим да си троши главата?

— Убийте я сега — обади се Пушека. — Преди да стане още по-силна. Унищожете я! Или тя ще погуби Талиос.

— Той като че взема всичко твърде навътре. Не мислиш ли, сестричке?

— Вече не съм толкова убедена…

— Но…

— Ти не си разговарял с нея — с цялата й увереност, тя е могъща като приливна вълна! Станала е твърде застрашителна, по дяволите.

— А Господарите на сенките? С тях кой ще се оправи?

— Имаме една година на разположение.

— Мислиш ли, че можем да сформираме войска?

— Не знам. Мисля, че допуснахме смъртоносна грешка, като се отнесохме така към Черния отряд. Тихо, Пушек. Изтъкахме паяжини от измама. И ще ни се върне за това, защото сме затънали твърде дълбоко и няма връщане назад. Лебеда, Кинжала и Бесния Корди са убедени, че сме вероломни в обещанията си. Сигурна съм, че Кинжала го е споделил с тази жена.

— Значи ще пристъпваме внимателно — заключи Прабиндрахът. — Но засега все още не виждам заплаха. Ако тя иска да се докопа до Господарите на сенките, то нека ги преследва, казвам.

Пушека получи нервен пристъп. Крещеше, кълнеше, сипеше мрачни пророчества. Във всяко от изреченията му се споменаваше за Годината на черепите.

Разиграваното от него театро беше толкова малодушно, че подтикна Радишата да възприеме позицията на брат си.

Братът и сестрата го оставиха да се пени. Докато вървяха към покоите си, Прабиндрахът попита:

— Какво го прихвана този? Съвсем си изпусна нервите!

— И без това са му слаби.

— Да, но от мишка се превърна в медуза! Първо го беше страх да не би Господарите на сенките да го открият. Сега пък Удушвачите!

— И мен ме е страх от тях.

Принцът изсумтя.

— Притежаваме повече власт, отколкото подозираш, сестричке. Имаме влияние да манипулираме жреците на три култа.

Радишата се усмихна презрително. Знаеше какво им струва това. Джахамарадж Джах също го беше разбрал.