Глен Кук
Стоманени сънища (11)

X

Лебеда лежеше в сянката на брега на Голямата река и лениво наблюдаваше как плувката на въдицата му се носи по застоялите води на дълбокия вир. Въздухът бе топъл, сянката — хладна, а буболечките ги мързеше да му досаждат. Беше полузадрямал. Какво повече му трябва на човек?

Кинжала приседна до него.

— Хвана ли нещо?

— Нищо. Ако хвана, не знам що да го правя. Какво става?

— Жената ни вика. — Имаше предвид Радишата, която на пристигане в Годжа бяха заварили да ги чака, за най-голям потрес на Пушека. — Има задача за нас.

— Тя вечно има задачи! Кажи й да си навре задачата в ухото!

— Мислех да ти спестя това удоволствие.

— Да ми беше спестил разкарването. Тука си ми е добре.

— Тя иска да завлечем Пушека на едно място, където не му се ходи.

— Така кажи, бе! — Лебеда извади въдицата от водата. На куката нямаше стръв. — Пък аз си мислех, че в тоя поток няма риба. — Той подпря въдицата на едно дърво. Това си беше един вид декларация. — Къде е Корди?

— Сигурно чака там. Наглеждаше Джах. Вече му казах.

Лебеда погледна към другия бряг.

— Човек убивам за халба бира! — В Талиос, преди вълненията да ги повлекат, те се занимаваха с пивоварство.

Кинжала изсумтя и се отправи към крепостта над брода Годжа.

 

 

Укреплението се намираше на южния бряг на Голямата река. Беше построено от Господарите на сенките, след като ги отблъснаха при Талиос, за да защитават завоюваните земи южно от реката. Крепостта бе завзета от Черния отряд след победа от северната страна. Майстори от Талиос я укрепваха и бяха започнали строежа на още една крепост на северния бряг.

Лебеда огледа опърпания лагер западно от крепостта. Там живееха осемстотин души. Някои от тях бяха строители, но повечето — бегълци от юга. Една голяма група особено го дразнеше. „Дали Джах се е досетил, че Жената е тук?“

Джахамарадж Джах беше жаден за власт жрец от култа на Шадар. Той бе командвал конните подкрепления по време на южната експедиция. Атаката му на север беше толкова неочаквана, че успя да изпревари отряда на Лебеда край брода с няколко дни.

— Според мен се е досетил. Снощи се опита тайно да прати вестоносец насам. — Радишата, чрез Лебеда, бе забранила на всички да прекосяват реката. Не искаше новината за бедствието да стигне до Талиос, преди да станат известни неговите измерения.

— Ъ?

— Вестоносецът се удави. Корди разправя — Джах бил убеден, че е успял. — Кинжала се изкиска ехидно. Той мразеше жреците. Да ги кара да налапат въдицата беше любимият му спорт. Всички жреци, от който и да било култ.

— Добре. Така няма да ни се бърка, докато измислим какво да го правим.

— Аз знам какво да правя.

— Политическите последствия — предупреди го Лебеда. — Това ли ти е решението за всичко? Да прережеш нечие гърло?

— Това винаги им охлажда мерака.

Стражите пред портата на крепостта отдадоха чест. Те бяха фаворити на Радишата и макар че нито Кинжала, нито Лебеда, нито Бесния Корди го искаха, сега те командваха отбраната на Талиос.

— Трябва да се науча да мисля дългосрочно, Кинжал — рече Лебеда. — През ум не ми минаваше, че пак ще се захванем с това, след като се появи Черния отряд.

— Много имаш да се учиш, Уилоу.

Корди и Пушека ги чакаха пред бърлогата на Радишата. Пушека изглеждаше така, като че имаше стомашно разстройство и стига да му изпадне удобен случай, би офейкал оттук.

— Нещо си мрачен, Корди — отбеляза Лебеда.

— Само съм уморен. Най-вече от игрите със завързака.

Лебеда вдигна вежда. Корди беше спокойният, търпеливият, онзи, който гледа да замаже дрязгите. Пушека сигурно здравата го беше предизвикал. — Тя готова ли е?

— Винаги е готова.

— Да действаме, че реката гъмжи от риба, дето само мене чака.

— По-скоро ще й побелеят косите, докато се върнеш — отряза Бесния Корди и бутна магьосника пред себе си.

Щом Лебеда затвори вратата, Радишата влезе в стаята през страничния вход. Тук, насаме с мъже, които не принадлежаха към нейната култура, тя не се мъчеше да се впише в традиционната роля, отреждана на нейния пол.

— Каза ли му, Корди?

Уилоу и Кинжала се спогледаха. Старото им другарче и Жената си говореха на прякори? Интересно. Как ли я наричаше той? „Пухчо“ някак си не й отиваше.

— Още не.

— Какво става? — попита Лебеда.

— Моите хора се поомешаха с войниците — отвърна Радишата. — Чули са слухове, че жената-лейтенант на Черния отряд е оцеляла и се опитва да събере оцелелите южно оттук.

— Най-хубавата новина, която съм чувал от доста време насам — отбеляза Лебеда и намигна на Кинжала.

— Така ли?

— Мислех, че си е голям срам да изгубим такъв ресурс.

— Бас държа. Голям мръсник си, Лебед.

— Виновен съм. Трудно е да не си, след като си я видял. Значи е успяла. Чудесно. Така ни отървава нас тримата, а ти можеш да разчиташ на професионалист.

— Ще видим. Предстоят ни трудности. Кажи им, Корди.

— Двайсет и няколко мъже от Втория легион току-що пристигнаха. Държали са се встрани от пътя, за да избегнат патрулите на Господарите на сенките. Около седемдесет мили южно оттук са взели двама пленници. Вечерта, преди нашите хора да ги хванат, уж Кина и призрачна армия нападнали лагера им и избили повечето от тях.

Лебеда погледна Кинжала, после Радишата и накрая Корди.

— Нещо ми се губи. Коя е Кина и какво го прихвана Пушека? — Магьосникът трепереше, сякаш са го топнали в ледена вода.

Бесния Корди и Кинжала свиха рамене. Не знаеха.

Радишата седна.

— Настанете се удобно. — Тя прехапа устна. — Това е трудно за обяснение.

— Тогава давай направо — рече Лебеда.

— Да, сигурно е по-добре. — Радишата се стегна. — Кина е четвъртата страна на талианския религиозен триъгълник. Тя не принадлежи към никой от пантеоните, но всява ужас у всеки. Не споменават името й, за да не я призоват. Много е неприятна. За щастие нейният култ е малък. И е забранен. Изповядването му се наказва със смърт. Наказанието е заслужено. Ритуалите на култа неизменно включват мъчения и убийства. Въпреки това той е устойчив — изповядващите го очакват жена, наречена Предсказаната, и Годината на черепите. Това е стара и мрачна религия, непризнаваща национални или етнически граници. Изповядващите я се крият зад маска на почтеност. Понякога се наричат Измамниците. Живеят нормален живот сред останалото население. Всеки може да принадлежи към този култ. Малцина от обикновените хора знаят, че той все още съществува.

Лебеда нещо не можеше да схване и си го призна.

— Не ми се струва много по-различна от шадарските божества Хада и Кади.

Радишата се усмихна мрачно.

— Те са призраци на реалността. — Хада и Кади бяха две превъплъщения на шадарската богиня на смъртта. — Джах може по хиляда начини да ви покаже, че в сравнение с Кина Кади е мило котенце. — Джахамарадж Джах служеше на Кади.

Лебеда сви рамене — съмняваше се дали ще открие разликите, ако му ги нарисуват. Беше се отказал да се мъчи да проумее бъркотията с талианските богове, всеки с по десетина-двайсет превъплъщения и аватари. Той посочи Пушека.

— Какво му става на него? Ако продължава да трепери така, ще трябва да му сменяме пеленките.

— Пушека предсказа, че Годината на черепите — време на хаос и кръвопролитие — ще настъпи, ако наемем Черния отряд. Не вярваше, че те ще дойдат — само искаше да наплаши брат ми, за да го спре да извърши нещо, от което се страхуваше. Но предсказанието му е записано и сега има вероятност да се сбъдне.

— Че как иначе. Вижте какво — намръщи се Лебеда. Все още беше объркан. — Нека се изясним. Тук съществува култ на смъртта, в сравнение с който Джах и неговите откачалки, последователите на Кади, са мамини момченца? И карат всеки, който знае какво представляват, да се наака от страх?

— Да.

— И се кланят на богиня на име Кина?

— Това е най-често срещаното от многото й имена.

— Защо ли не се учудвам? Тука има ли някой бог, дето няма толкова самоличности, колкото двестагодишен шмекер?

— Кина е името, с която я наричат последователите на култа на Гуни. Назовават я и Патва, Компара, Бомана, а също и с други имена. Всички култове — Гуни, Шадар и Ведна, намират начин да я приемат във вероизповеданията си. Например мнозина от шадарите, които стават нейни последователи, считат, че тя е истинското въплъщение на Хада или Кади, а те са само една от нейните Измами.

— Ух, добре де, загрях. В храсталака се скатава гаднярка на име Кина. И как така ние с Корди и Кинжала не сме чували досега за нея?

Радишата като че леко се смути.

— Бяхте предпазени — вие сте пришълци от Севера.

— Може и така да е. — Какво общо имаше пък Северът с това? — Но защо е тази паника? Че някакъв си пленник, който няма причини да казва истината, е издърдорил нещо за тази Кина? И Пушека веднага си подмокря гащите? А на тебе ти излиза пяна на устата? Нещо ми е трудничко да те взема насериозно.

— Отбелязвам си го. Не биваше да бъдете предпазвани. Ще ви изпратя да проучите историята.

Лебеда се ухили. Разполагаше с лост.

— Не и преди да престанеш да ни баламосваш. Разкажи ни цялата история. И без това не беше хубаво да се забъркваш с Черния отряд. Мислиш си, че можеш да ни мотаеш, защото не сме родени в Талиос…

— Стига, Лебед. — Радишата никак не беше доволна.

Пушека изхленчи и тръсна глава.

— Какво му става? — попита Уилоу. Ако продължаваше да се държи така смахнато, беше готов да удуши дъртака.

— Пушека съзира призрак във всяка сянка. Във вашия случай се бои, че сте шпиони, пратени от Черния отряд.

— И още как! Малоумник! Това е другото. Защо всички толкова се шашкат от тези типове? Може да са посритали някой и друг задник тук, докато са пътували на север, ама това е било нейде в памтивека. Преди четиристотин години.

Радишата го пропусна покрай ушите си.

— Произходът на Кина не е ясен. Тя е чуждоземна богиня. Легендите твърдят, че един принц на Сенките измамил най-красивия Властелин на Светлината, като го накарал за една година да напусне физическото си тяло и се настанил в него. В неговия облик той прелъстил Махи, богинята на любовта, и тя заченала Кина от него. Кина израснала по-красива от майка си, но празна, без душа, без любов и състрадание, ала жадна да ги притежава. Жаждата й не можела да бъде утолена. Тя дебнела и хора, и богове — и от Сенките, и от Светлината. Наричат я също и Душеядката, и Богинята-вампир. Тя толкова отслабила Властелините на Светлината, че Сенките решили да ги завладеят и изпратили срещу тях орда от демони. Властелините на Светлината били така притиснати, че се примолили на Кина за помощ. И тя им помогнала, но защо, така и не обяснила. Излязла в битка срещу демоните, смазала ги и ги погълнала заедно с цялата им поквара.

Радишата замълча, а после продължи:

— Кина станала още по-зла и се сдобила с имената Поглъщащата, Унищожителката, Разрушителката. Тя се превърнала в сила, надхвърляща боговете, извън равновесието на Светлината и Сенките, враг на всички. Станала такава огромна заплаха, че Светлината и Сенките обединили сили срещу нея. Сам баща й я измамил, за да изпадне в омагьосан сън.

— Също толкова смислено, колкото историята на всеки друг бог — измърмори Кинжала. — Сиреч, смисъл никакъв.

Пушека заговори пискливо:

— Кина е въплъщение на силата, която някои наричат ентропия. — После се обърна към Радишата: — Поправи ме, ако греша.

Радишата не му обърна внимание.

— Преди Кина да заспи, тя осъзнала, че е измамена — поела дълбоко дъх и издишала мъничка частица от съкровената си същност, не повече от призрак на призрака. Това привидение скита по света в търсене на живи съсъди, които може да обсеби и да използва, за да доведе Годината на черепите. Ако този аватар успее да освободи достатъчно души и да причини достатъчно болка, Кина може да се пробуди.

Лебеда се изкиска като старица, която хока някого:

— Ти вярваш ли на тия приказки?

— Няма значение на какво вярвам аз, Лебед. Измамниците вярват. Ако се разнесе мълвата, че са видели Кина и това бъде подкрепено с каквито и да било доказателства, те ще подемат кръстоносен поход на мъченията и убийствата. Почакай! — Тя вдигна ръка. — Талианците са узрели за агресията. Поколения наред те са сдържали нормалните си подтици и заприщеното насилие е готово да прелее. Измамниците биха искали то да избухне и да дойде Годината на черепите. Ние с брат ми предпочитаме да обуздаем и насочим тази ярост.

Кинжалът взе да мърмори за абсурдите на теологическото въображение — защо хората не били толкова умни, че да душат бъдещите свещеници още в люлката?

— Според нас Измамниците нямат официално, йерархично свещеничество. Те по-скоро оформят свободни банди или отряди и си избират капитан. Той назначава жрец, гадател и тъй нататък. Властта му е ограничена. Извън бандата си почти не разполага с влияние, освен ако не е извършил нещо, което да му създаде репутация.

— На мен не ми изглеждат толкова лоши — отбеляза Кинжала.

Радишата го скастри:

— Основното качество на жреца като че е образованието и неподкупността, що се отнася до неговите хора. Бандите извършват всякакви престъпления. Веднъж годишно те делят плячката според преценката на жреца кой доколко е допринесъл за прославянето на Кина. В подкрепа на решенията си, ако възникне спор, жрецът води подробна хроника на дейността на бандата.

— Чудничко — заключи Лебеда. — Ама хайде вече да ни кажеш какво искаш от нас. Да замъкнем Пушека и да видим дали той няма да надуши какво всъщност се е случило с войниците на Господарите на сенките?

— Да.

— И защо да си правим труда?

— Мисля, че току-що обясних… — Радишата се овладя. — Ако това е истински призрак на Кина, сме загазили повече, отколкото си мислехме. Господарите на сенките може да са по-малкото зло.

— Предупредих те! — изписка Пушека. — Сто пъти ти казвах, ама като не щеш да слушаш! Трябваше да се пазариш с дяволите!

— Млъкни! — Радишата го изгледа кръвнишки. — Писнало ми е от теб толкова, колкото и на Лебеда! Върви разбери какво е станало. И освен това научи каквото можеш за онази жена, Господарката.

— Това аз мога да го поема — ухили се Лебеда. — Хайде, стари друже. — Той стисна Пушека за рамото и попита Радишата: — Мислиш ли, че ще се справиш с Джахамарадж Джах без нас?

— С него ще се оправя.

Вече яхнал коня и готов да потегли, Лебеда попита, докато чакаха Кинжала и Пушека:

— Корди, нямаш ли чувството, че си сред гората посред нощ и всеки с всички сили се мъчи да скрие светлината?

— Кхъм. — Бесния беше по-голям мислител от Уилоу и Кинжала. — Страх ги е, че ако разберем цялата история, ще дезертираме. Отчаяни са. Изгубиха Черния отряд. Останахме им само ние.

— Също като едно време.

— Кхъм.

Едно време. Преди професионалистите да дойдат. Когато тяхната земя-осиновителка по неволя ги направи капитани, защото враждуващите култове не можеха да се примирят с това да изпълняват заповедите на местни невярващи. Едната година игра на „слепец, който води слепите“, във всекидневна борба с политически интриги бе убедила Лебеда, че Кинжала е прав, че светът няма да го заболи, ако го отървеш от няколкостотин хиляди избрани свещеници.

— Ти върза ли се на тия истории за Кина?

— Не мисля, че тя ни лъжеше. Само забрави да каже цялата истина.

— Може би, когато замъкнем Пушека на четирийсет мили на майната си, ще можем да я изцедим от него.

— Може би. Стига да не забравяме какво представлява той. Много го е страх от нас и нищо чудно да реши да ни се покаже какъв магьосник е. Хайде стига, че идват.

Пушека имаше вид, сякаш го водят на бесилото. Кинжала изглеждаше намръщен, както винаги. Но Лебеда знаеше, че той е доволен. Кинжала разбираше, че му се удава възможност да срита някои задници, които си го заслужаваха.