Глен Кук
Мрачни времена (99)

98

Пих вода, хапнах и се замислих, че това бе единственият път, когато не ми беше трудно да напусна света на Пушека. Когато отивах там, за да видя Сари, болката не отслабваше. Какво правех тук?

Оставаше да осветля още една тайна, преди да позволя на Знахаря да ме помъкне към следващия така забавен етап на великото ни приключение. Исках да разбера какво се е случило между него и Кинжала.

Двамата с Пушека се носехме на зигзаг напред-назад из времето, претърсвахме го, докъдето се простира, лавирахме с ветровете на времето, следвахме дирите, търсехме странности в отношенията между Кинжала и шефа ми. Знаех горе-долу кога е избухнал разривът и затова засега търсех улики, които да ми помогнат.

Когато си яхнал Пушека и препускаш, можеш да обиколиш много време. Но не ми трябваше много, за да установя без всякакво съмнение, че отношенията на Кинжала с Господарката винаги са били прилични, колкото и той да си мечтаеше за друго. Господарката никога не даваше знак, че е забелязала любовните му погледи — както и на всички други. Явно беше толкова свикнала с тях, че не им обръщаше никакво внимание.

Какво ли беше станало тогава?

Нямах мира, като пощуряло куче, което се мъчи да изкара гризач от дупката му. Пушека никак не ми помагаше. Имаше места, времена, гледни точки, които той просто отказваше да посещава. Пробвах няколко начина да го надхитря, просто за да разбера защо не може или не иска да отиде там, където аз исках. Но без никаква полза.

Може би бях сбъркал пътя.

Самият сблъсък не беше някакъв голям взрив и погледнат от друга точка във времето, беше само частично оправдан. Разбрах само, че Кинжала и Знахаря, преди да откачат, са се наливали с доста силна домашно сварена бира.

Словесната престрелка се превърнала в гневни намеци, след това Стареца почнал да сипе заплахи, а бирата продължавала да се лее.

Трябва да отбележа, че Знахаря определено беше лошият. Или глупакът. Продължаваше да се заяжда, докато Кинжала се мъчеше всячески да не се остави да налапа примамката.

А това само вбесяваше Знахаря все повече. Започна да сипе заплахи, които не оставиха на Кинжала друг избор, освен да избяга.

Оттеглих се, объркан от нашия Капитан. Не беше ми хрумвало, че може да се държи като пълен задник. Не разбирах защо е толкова несигурен в Господарката. Съчувствах дълбоко на Кинжала и бях разочарован от един от своите герои.

Сега, когато размишлявах за това, си спомних как понякога се заяждаше и с Уилоу Лебеда, но без да се изтърва. Знахаря веднъж си беше разменил ядни думи дори с Прабриндрах Драх.

Започнах да забелязвам определен модел. Никак не ми се искаше да видя точно това, но ако го потърсиш, беше съвсем очевиден.

Знахаря бе обсебен от тази жена. Би отстранил всеки, който й обръщаше твърде много внимание, колкото и скъпо да му струваше това.

Мамка му. Но защо? Та тя дори не можеше да се сравнява със Сари.

Вече бе загубил Кинжала. Уилоу Лебеда, който е прекалено красив и твърде рус, не ми вършеше кой знае каква работа, но би ми било крайно неприятно Принцът да се настрои зле към Отряда, само защото един мъж не може да има доверие на жена си.

Още воали паднаха от очите ми и ми донесоха нови разочарования.

Трябваше да обсъдя това с мозъците на Отряда, най-старите от старите — Едноокия, Мускуса и Хагоп. Гоблин бе твърде далеч, а Господарката, освен че беше далеч, не биваше да бъде намесвана заради тясната й интимна връзка. Капитан, който мисли с топките си, а не с мозъка си, би могъл да причини смъртта на много хора.

Самият аз не се кланях на никакви богове, макар че, предполагам, че някои от тях са истински по свой си начин. Но съм убеден, че най-редовно се скъсват от смях, защото един от тях е бил достатъчно изобретателен, че да създаде човешката сексуалност. Дори алчността и жаждата за власт не са в състояние да породят толкова глупости, колкото това, че се делим на мъже и жени.

Но като се позамисля, мога да се сетя и за също толкова велики неща, рожба на същото това разделение.

Например Кай Сахра.

О, богове! Мъргън! Трябва да се откъснеш от този полумъртъв старец. Ти си наемник. Войник. Не бива да си играеш на философски игрички. Дори със самия себе си.