Глен Кук
Мрачни времена (96)

95

Не отидох направо там — отбих се в жилището ни и взех манерка с чай, мях с вода, кошница с пържено пиле, пържена риба и няколко печени камъка, специалитетът на майка Гота. Предугаждах продължителен сеанс. Имаше и други неща, които исках да разбера, освен очаквания бърз провал на издирването на Ловеца на души.

Пушека видимо не се беше променил. Както винаги. Зачудих се какво ли ще помни, ако някой ден, както се случваше понякога, той се пробуди от комата. Бях чувал, че е възможно, дори и след много повече години, отколкото магьосникът бе прекарал в нея.

Преди да изляза, си напълних корема с вода, а когато стигнах при Пушека, поех още течност, после се залових за работа.

Носех се. Бърза проверка на всички злодеи. Могаба и Дългата сянка, Оплаквача, Нараян Сингх и Дъщерята на нощта се намираха на приемливи места — или в Наблюдателницата, или при Чарандапраш. Кинжала обикаляше в полите на Шиндай Кус с около хиляда и двеста души и се опитваше да се промъкне зад гърба на Прабриндрах Драх, но принцът бе изпратил конни разузнавачи достатъчно далече, за да предупредят навреме. Човекът си разбираше от работата.

Преди да изпълня задължението си да потърся Ловеца на души, върнах Пушека във времето, за да проверя колко рано мога да открия и шпионирам някои от най-важните лица. Исках да видя какво се е случило в нощта, когато бях пленен и измъчван. Исках да разкрия подробностите около предателството на Могаба.

Разбрах, че не мога да се върна толкова назад във времето.

Спомних си сала на езерото и ругатните на Могаба в мрака. Тогава трябва да се е случило. Той не биваше да е там. Каква честна мисия би могла да го води на брега? Дали не бе минал на другата страна още докато уж защитаваше Деджагор на страната на добрите? Дали вече не е бил сключил сделката, когато Знахаря го унижи? Дали не се е срещнал навън с Оплаквача, достатъчно далече, че Гоблин и Едноокия да не могат да забележат летящото килимче на магьосника?

Може би. И ако бе станало така, то можеше да обясни защо дори и Синдаве, и Очиба бяха склонни да го изоставят.

Всички ние щяхме да сме вече мъртви, а войната — отдавна изгубена, ако Дългата сянка тогава можеше да се възползва от момента.

Студените нокти на смъртта може би са били по-близо, отколкото предполагах.

Но ми се искаше да видя всичко с очите си.

Пушека можеше да бъде надхитрен. И да се подчини на достатъчно решителна воля.

От границите от минали времена се втурнах към нощта на моето отчаяние. Но не го заведох до центъра на злото. Вместо това забавих ход и се върнах към един по-ранен час, когато Удушвачите са стигнали до Двореца и в най-добра Измамническа традиция са използвали двама от тях, предрешени като свещени проститутки на Башра, тръгнали да изпълняват дълга си — да доставят някому радост, за да се приближат до стражите.

Но не тази история исках да преговоря. Пренесох го по-напред, в мига на собственото ми появяване на стълбите на вратичката. Видях се как излизам от Двореца и разсеяно се отпускам върху камъка. Припадъкът продължи едва минута — за цялото време, което прекарах сред ужасите на предишната година.

А сега хитрия ход. Съсредоточаването върху жената в тъмното отсреща зад косматия шадар. Напрегнатото взиране в нея въпреки увеличаващата се нервност и душевни терзания на Пушека.

Така и не бях опознал Пушека жив, но повечето твърдяха, че е бил голям страхливец и неизменно се е противопоставял на всичко, съдържащо и най-малкия риск за него и като придворен магьосник, и като началник на противопожарната охрана. Страхливостта сигурно се бе просмукала в сърцевината на съществото му, защото през цялото време, докато наблюдавах как Ловеца на души ограбва библиотеката му, той се гърчеше като червей на рибарска кука.

Заклинанията за объркване не й попречиха ни най-малко. Нито пък Удушвачите, макар че се сблъска с една банда от тях. Те само зяпнаха насреща й, а после решиха, че в техен интерес е да отидат на друго място.

Тя като че не забелязваше, че я наблюдавам, за разлика от онзи път сред житната нива. Дали дори и тя не подозираше за тайната на Пушека?

Чудничко би било, а?

Наблюдавах я дълго, дори и след като тя напусна Двореца. Пушека не престана да се съпротивлява до последната секунда.

После се върнах, хапнах и пийнах, а после се заех с по-интересната задача да проследя Гоблин и да утоля собственото си любопитство относно последната свада между Знахаря и Кинжала. Но не успях да намеря сведения за разрива.