Глен Кук
Мрачни времена (94)

93

Отбих се, за да се убедя, че Пушека още диша, и докато бях там, го нахраних. Храненето и миенето му сега бяха прикритието ми за моето присъствие, ако случайно някой като Радишата успее да проникне през магическата мрежа на Едноокия, много по-подсилена, откакто работех със стария магьосник. После се опитах да си припомня разнообразните завои, по които бях минал в нощта, когато открих библиотеката на Пушека. Спомените ми не бяха ясни. Тогава бях под напрежение, а и след това се случиха твърде много неща.

Със сигурност знаех, че е на същия етаж. Не бях слизал надолу и не бях се изкачвал. И се намираше очевидно на място, където никой не бе припарвал от последното посещение на самия магьосник. Прахът и паяжините бяха тежки и недокоснати.

Не ми отне много време да стигна безлюдната територия. Сякаш дълбоката вътрешност на Двореца се превърна в обширен, прашен лабиринт и нямаше никаква нужда от защитни магии.

Открих мъртвеца само минути след като оставих Пушека. Разбира се, първо усетих миризмата и чух мухите. Това ми подсказа какво ми предстои още преди да съм видял каквото и да било. Но кой е това остана тайна до момента, когато лампата ми освети Удушвача. Беше избягал тук, за да умре от раните си, в плен на мрака и на объркващите магии.

Потръпнах. Това бе засегнало най-дълбоките ми страхове, извора на моите кошмари, смазващия ужас, който ми внушаваха тесни тъмни пространства под земята.

Зачудих се дали нещастният му край не е донесъл наслада на неговата непостоянна богиня.

Заобиколих внимателно трупа, извърнал очи и стиснал носа си. И в смъртта си той продължаваше да служи на поквареното превъплъщение на Кина.

Скоро след това открих доказателство, че поне още един Удушвач се е оплел в обърканите коридори на Двореца. Едва не стъпих в него — забелязах едва когато приближаването ми стресна прилежащите му мухи.

Спрях.

— Охо…

Изглеждаше сравнително пресен. Може би тук вътре все още се спотайваше някой луд с желанието да потанцува за своята богиня.

Започнах да се придвижвам много по-бавно и внимателно, с длан върху гърлото си. Взеха да ми се счуват разни шумове. Всички истории за призраци, които бях чувал някога, ме връхлетяха. На всеки няколко крачки спирах и се завъртах в пълен кръг, оглеждайки се за блеснали в светлината на лампата ми очи. Защо ли реших да търся сам?

Започнах да забелязвам признаци, че скоро някой е минавал оттук. Коленичих и открих следи в прахта — явно моите собствени от предишния път. Някой бе минавал след това оттук, въоръжен с наръч свещи.

Капки восък бяха паднали в разбутания прах. А след тях някой беше минал, може би с пълзене, и вероятно дори бе изял капките восък, на които се бе натъкнал.

Вслушах се в тишината. Толкова дълбоко навътре в двореца дори и мишките бяха рядкост — тук те можеха да оцелеят единствено като се ядат една друга.

Все още предпазлив, тръгнах по следите на онези, които ме бяха преследвали. Сърцето ми бумтеше така, сякаш бе готово да избухне.

Започнах да кихам. Щом кихнах веднъж, кихавиците заприиждаха. Понякога успявах да се въздържа половин минута, но така поредната кихавица ставаше още по-мощна.

А после започнах да чувам най-различни звуци, но не можех да не помръдна достатъчно дълго, за да се уверя, че и тях си ги въобразявам, или да разбера откъде идват, ако са истински. Може би щеше да е по-добре да го отложа за друг път. А после строшената врата изплува от мрака. Спрях и я огледах. Стори ми се, че виси малко по-иначе. Следите в прахта предполагаха, че някой беше идвал тук след мен.

Предпазливо, без да докосвам нищо, аз заобиколих вратата и влязох в стаята.

— Мамицата му!

Тя беше попиляна. Много малко от книгите — подвързани или под формата на свитъци, бяха останали по лавиците или в нишите си. Недокоснатите, доколкото можех да разшифровам заглавията им, бяха най-прозаични описи на имущество, данъчни записи и тук-там по някоя безинтересна история на града. Зачудих се защо ли Пушека изобщо си е правил труда да се занимава с тях. Може би, за да скрие добрите неща? Или защото освен придворен магьосник беше и началник на противопожарната охрана?

Каквато и да беше причината, ценните книги ги нямаше. И нямам предвид само отдавна липсващите томове на Аналите, които може би са лежали тук, но и определен брой магически текстове, които забелязах, когато надзърнах тук за последно.

— Проклятие! Проклятие! — Искаше ми се да хвърлям, да чупя, да млатя с камъни негодниците по главите. Разбрах какво се е случило още преди да намеря падналото перо.

Прибрах перото.

На връщане съвсем определено чух звуци, които не бяха плод на моето въображение. Не си направих труда да проверявам. Човекът се опитваше да проследи лампата ми, но не успяваше.