Глен Кук
Мрачни времена (78)

77

Чичо Дой и Тай Дей се бяха върнали. Когато със Сахра се прибрахме, те ни изгледаха намръщено, но никой не каза нито дума. Хон Трей все още имаше влияние върху семейство Кай. Тай Дей пое сина си. Малкият веднага грейна.

— Моите хора не са гъби, Знаменосецо — рече чичо Дой. — Те не могат да издържат тук повече. Вие, Каменните войници, бяхте щедри до безобразие, и не сте ни предизвиквали, но въпреки това ще възникнат неприятности. Раненото животно напада дори и най-любвеобилния господар.

— Ще излезем оттук по-скоро, отколкото разчитах. — Не бях в добро настроение. Идеше ми да метна Господарката през коляно и да я напердаша. — Вече дадох заповеди да започнат подготовката.

— Звучиш сърдито.

— Сърдит съм. — Господарката ме бе използвала в политическа игра с Могаба, без изобщо да се замисли за благоденствието на Отряда. И тя беше толкова член на Отряда, колкото и той.

Лонго надникна през вратата.

— Мъргън, чу ли, че катакомбите се наводняват?

— Кофата ми каза. Колко скоро ще стане проблем?

— След четири-пет дни, може и повече. Ако течът не почне да блика.

— Вече няма да ни има. Братята ти и Едноокия са в голямата наблюдателница. Иди разбери какво става.

Лонго сви рамене и се заотдалечава, като пъшкаше по нанагорнището.

— Сега кой е говорителят на Нюен Бао? — попитах.

— Още не сме го избрали — отвърна чичо Дой.

— Можете ли да го изберете бързо? Един талиански генерал на име Ланоре Бонхардж, който в момента командва освободените роби и приятелски настроените талианци и джайкури, ще идва. При планирането на евакуацията ще ни е нужен и представител на Нюен Бао. — Той понечи да каже нещо, но аз продължих. — Явно Господарят на сенките вече не представлява проблем, само че никой не си е направил труда да ни съобщи. Нашите така наречени приятели са ни използвали по политически причини. Можели сме да напуснем по всяко време, не зная откога.

Хвърлих цялата вина за нашата неосведоменост върху Гоблин и Едноокия. Можеш да обвиниш магьосника за какво ли не и хората ще ти повярват.

Сахра се опита да сготви нещо от продуктите, с които разполагахме. На минаване докоснах ръката й. Тя се усмихна.

— Това би трябвало да е последният път, когато има нужда да правим това — казах й.

Надявах се.

Но грешах.

За всичко трябва време.

Ланоре Бонхардж ме последва надолу в бърлогата. Едновременно се изуми и отврати. Той беше гуни от висша каста. И горе беше зле, но тази мизерия тук надхвърляше въображението му. Разговаряхме. Чичо Дой говореше от името на Нюен Бао. Спазарявахме се, постигахме договорености, бързо оформяхме планове. Започна сериозната подготовка.