Глен Кук
Мрачни времена (71)

70

Водата се втурна с грохот през портата, но там, където бях застанал, все още нямаше никакви признаци за нея. Бях в добро настроение и размишлявах. Когато минавах покрай цитаделата, видях как Нар се опитват да набутат техните сънародници вътре, без да допускат никакви талианци. Могаба щеше да пукне някоя вена, когато откриеше, че водата блика от мазетата му.

Сега разбрах защо онези войници зазиждаха. Планът за наводнението не беше моментно хрумване. Могаба сигурно е обмислял тази идея от мига, когато Тъкача на сенки използва водата, за да отреже Деджагор от света.

На раздяла казах на чичо Дой:

— Доплувай някой път на гости.

Петнайсет минути по-късно обсъждах защитата от водата. Бяхме взели мерки от деня, когато започнахме да строим бърлогата си, но не очаквахме нищо подобно. Истинската ни грижа бяха враговете, прилагащи дим и огън.

— Лонго, твоите хора всяка част от тези катакомби ли изследваха? Няма ли изходи някъде? — Бях изненадан, че Сянка на бурята не е проникнала в тях при строежа на цитаделата. Може би е послушала съветите къде да строи, дадени й от тукашни учени хора.

— Нищо не видях. Били са измазани с хоросан много отдавна, защото са били под нивото на равнината. Но ако излееш седемдесет стъпки вода навън и трийсет по улиците, рано или късно тя ще си намери начин да проникне вътре. Най-доброто, което можем да направи, е да ги пазим.

— А просто да ги запечатаме?

— Можем да опитаме. Но аз не бих си направил труда, докато заплахата от наводнение не стане реална. Ако ги затворим, появи ли се теч, водата няма откъде да се оттича.

Вдигнах рамене.

— Всичко, което може да се повреди, вдигнато ли е нависоко? — хората бяха започнали да се подготвят за най-лошото още когато равнината започна да се наводнява. Не сме обременени с кой знае какво имущество.

— Всичко е наред. Можем да издържим още дълго време. Но май ще е добре да подсилим малко укрепленията.

— Правете, каквото можете. — Лонго и братята му винаги виждаха малко повече от онова, което можеше да се направи.