Глен Кук
Мрачни времена (70)

69

— Мускус. Хагоп. Едноок. Гоблин. Смотаняк. Идиот. Кофа и Свещар. Елате с мен, момчета. Отрядът на Ал-Кул ще ни помогне. Хриптящия отиде да ги вземе. Отиваме право на бойниците. Ако Нар ни се пречкат, ги прегазваме. Ако ни се изрепчат, ги убиваме. Ясно?

Даже Гоблин и Едноокия не се опитаха да адвокатстват. Бяхме сред хората, които Могаба искаше да удави.

Талианците пристигнаха. По религиозна принадлежност бяха ведна — най-добрите сред тях, прикрепени към компанията. Бяха надеждни и почти дружелюбно настроени. От шестстотин, които бяха дошли на юг от Талиос преди месеци, бяха останали само около шейсет.

Обясних им какво се случва, какво искам да предприема и как биха могли да помогнат. Задачата бе да отблъснат всеки, опитал се да отвори портата, след като Гоблин и Едноокия саги обработили с магия.

— Не наранявайте никого, освен ако те недвусмислено не ви принудят.

— Защо не? — попита Свещаря. — Те се опитват да наранят нас.

— Могаба се опитва. Тези хора просто изпълняват заповеди. На бас, че като стигнем там, няма да намерите и един Нар. Обзалагам се също и че ако отворят портата, и те ще си изпатят също толкова зле като всички останали. Вече не са нужни на Могаба.

— Хайде просто да свършим работата — измрънка Гоблин. — Или да се върнем и да ударим няколко бири.

Изкарах ги навън.

Може би моите припадъци ме бяха надарили с пророческа дарба. На Северната порта нямаше Нар. Боят беше толкова кратък и хаотичен, че все едно не се е случвал. Талианците, които работеха там, избягаха. По дяволите! Могаба щеше да разбере кой е прецакал последната му гадост. Казах го на Едноокия.

— Това означава край на преструвките, че сме си приятелчета.

— Да. Покажи ми как да се промъкна в цитаделата. Ще му направя магия за сън и после ще оставя парченца от него из целия му налудничав храм.

Идеята никак не прозвуча зле.

Не ни се отдаде възможност да я приложим.

Някой ми кресна. Взрях се надолу в мрака. Беше чичо Дой. Не бях включил в това никой от Нюен Бао. Не виждах нужда да поставям и тях в немилост пред Могаба.

— Какво?

— Това е било измама! — провикна се той. — Истинското наводнение ще започне при…

— Мамка му! Ясно. — Могаба наистина ме познаваше достатъчно добре и очакваше, че ще се намеся.

— Хайде! — креснах. — Всички! — И се затичах надолу по улицата.

— Къде? — попитах Дой.

— При Източната порта.

Дали Могаба би очаквал също и да прекося града през въстаналите джайкури, за да му разваля играта?

Би могъл. Би могъл да се надява, че моят отряд ще попадне в клопка и ще бъде смазан или зле посечен. Но нямаше смисъл да предполагаме повече какво си мисли. Той беше луд.

Едноокия и Гоблин ни прекараха покрай групи и от джайкури, и от талианци. На два пъти се спречкахме с джайкурите, но числеността и магията ни бързо си казаха думата. Сиянието на разпръснати пожари хвърляше страшни сенки, които танцуваха навсякъде.

Подходящо време Господарят на сенките да изведе навън чудовищата си да си поиграят.

Срещнахме барикади, издигнати, за да защитават войниците, които се опитваха да отворят портата. Този път освен с талианци се сблъскахме и с Нар. Много си крещяха. Някои от техните талианци гуни се опитаха да избягат, когато нашите талианци ведна ги убедиха, че Могаба се опитва да издави всички. Нар посякоха няколко вероятни дезертьори. Казах на Гоблин и Едноокия:

— Прекратете опитите им да отворят портата. Останалите, хайде да ги прогоним. Първо нападайте Нар. — Миг по-късно стрела се заби в окото на един Нар на име Ендибо. Друг Нар прониза с копие Смотаняка, невероятно красив младеж, присъединил се към Отряда, докато прекосявахме саваната северно от Геа-Ксле преди няколко години. Този неласкав прякор му го лепна Едноокия, но той го носеше с чест и отказваше да го наричат по какъвто и да било друг начин.

За пръв път в историята досега, доколкото знаех, братята от Отряда убиваха заклет брат в битка, в която участваха по своя воля.

Идиота, кръвния брат на Смотаняка, уби чернокожия, отговорен за смъртта на Смотаняка, но аз така и не научих името му и затова не мога да го спомена тук.

Повечето талианци от Първи легион побягнаха тогава. Мнозина от войниците на Ал-Кул също не искаха да се бият, макар че другите талианци бяха гуни. Ала все пак за кратко в тази истинска малка битка приятел вдигна ръка срещу предполагаем приятел.

Погледнах случайно назад и забелязах, че въоръжените джайкури се бяха събрали да гледат. Чичо Дой се изправи сам срещу тях, заел странна, но очевидно спокойна поза на бойна готовност, изправил вертикално дългия си меч.

— Ох, мамка му! — изпищя Гоблин. — Проклятие! Погледнете!

— Какво?

— Закъснели сме. Портата ще поддаде.

Нещо започна да скърца и стене, все едно пантите на света се откъртваха. Зидът, преградил портата, се изду навътре.

Боят бързо спря. Всички се обърнаха към портата.

Изведнъж през издутия зид се стрелна струя вода.

Всички побягнаха — Нар и Черния отряд, талианците Гуни и Ведна, джайкурите и самотният Нюен Бао бягаха редом, разделяха се и хващаха онази посока, която им се виждаше най-безопасна, но всички бягаха по-надалече от тази порта.

Зидът нададе последен могъщ стон. Водата с тържествуващ рев се втурна вътре.