Глен Кук
Мрачни времена (39)

38

Ето те и теб! Е, ето ни пак тук. Липсваше ми… безлико нещо, което въпреки това явно се усмихва, доволно от себе си.

Беше пълна с приключения нощ. Нали? И забавленията продължават. Виж. Там. Черния отряд и помощниците им започнаха да вгорчават живота на онези сенчести, дръзнали да се заселят от вътрешната страна на стените на Деджагор.

Виж как използват двойници и въображаеми войници, за да подмамят южняците в смъртоносни капани, да ги накарат да предадат себе си.

О, и да се върнат при стената. Дреболия, но достойна за епос.

Битката се бе преместила в източната част на града. Сега надали там има някой. Неколцина мъже, които гледат от насипите, и толкова. И тук-там долу в мрака — не особено въодушевени разузнавачи на сенчестите, които всъщност изобщо не внимават. Иначе как биха проспали малката паякоподобна фигура, слизаща по външната страна на стената.

Защо, да му се не види, двестагодишен четвъртокласен магьосник ще слиза по въже при крайно недружелюбните малки кафяви човечета, на които току-виж им се прищяло да потанцуват върху главата му?

Раненият жребец от тайнствена магическа порода бе спрял да цвили. Най-сетне. Мъртъв е. Зелената мъгла продължава да се вие над смъртоносната му рана. Краищата на раната продължават да светят.

Нататък? Да. Вижте ги. Двама същински дяволи, нали, обвити в розовата си мъгла? Но като че не са тръгнали да превземат града, нали?

Какво е това? Сенчестите се разбягват, все едно в курника е влязла лисица. Виковете им са изпълнени с чист ужас. Нещо черно се движи бързо сред тях. Вижте. Ето там свали един човек на земята. Нали?

Светлината е толкова слаба, че центърът на битката се е преместил. Старецът е черен като сърцето на самата нощ. Мислите ли, че окото на смъртен би го забелязало, докато се прокрадва между мъртвите? Накъде ли е тръгнал? Към мъртвия кон на Тъкача на сенки?

Кой би го очаквал? Този явно е луд.

Пълзящият мрак също настъпва към мъртвия кон. Вижте как очите му проблясват в червено, когато се разгарят пожарите в града. Погледнете онзи глупак, който тича към него, вместо да бяга оттам. Ето ги и червата му. Тъпотата може да бъде смъртоносна.

Черният дребосък е изчезнал, защото е престанал да се движи. Ето го. Чул е нещо. Ето го, търчи към мъртвия жребец. Иска да си прибере копието. И може би това в някакъв смахнат смисъл е оправдано. Той вложи много труд в него.

Отново е спрял и опулил очи, докато души из нощта и улавя един почти забравен мирис. В същия миг смъртоносният мрак го подушва.

Тържествуващ рев на пантера смразява сърцата по цялата равнина. Мракът започва да се движи все по-бързо и по-бързо.

Черният дребосък грабва копието си и хуква към стената. Ще успее ли? Може ли два тромави стари крака да го отнесат там достатъчно бързо, че да избяга от преследващата го смърт? Мракът е огромен и преизпълнен с радост. Дребосъкът стига до въжето, но все още се намира осемдесет стъпки по-надолу от безопасността. А е стар и изтощен. Завърта се. Тъкмо навреме. Острието на копието му щръква точно когато звярът скача.

Чудовището се извръща във въздуха и успява да не се наниже, но острието нанася жестока рана от муцуната до лявото му ухо. То надава вой. Зелена мъгла се кълби над засиялата в червено рана. Звярът губи всякакъв интерес към стареца, който започва дългото си изкачване към бойниците. Покритото със странни знаци копие е метнато през гърба му, придържано от най-обикновена памучна връв.

Никой не забелязва. Никого не го е грижа. Боят се е преместил на друго място.

Сегиз-тогиз те тичат, друг път само се промъкват през сенките, преди смъртта да ги сполети.

Вижте там. Тъкача на сенки, самият владетел-враг, невредим, не обръща внимание на никого и на нищо освен на двамата обгърнати в розово архетипи, дошли от хълмовете, за да го погълнат.

Ами Могаба? Вижте го, майсторът тактик! Вижте го — върховният воин, който се възползва от всяка слабост на врага сега, когато вече няма шанс да завърши дяволското дело, с което се занимаваше по-рано тази вечер. Виждате ли? Нито един южняк, колкото и високо да е реномето му, не смее да припари до Могаба. Дори и великите им герои са като неопитни деца, когато той излезе напред.

Той е по-голям и от живота, този Могаба.

Той е тържествуващата централна фигура на собствената си въображаема сага.

Нещо напусна южняците.

Те очакваха победа. Знаеха, че трябва да победят, защото техният господар, Тъкача на сенки, не би се примирил с нищо друго. А към провала той проявява особена липса на разбиране. Последователите му са се окопали солидно в града. Лек инат би им осигурил успеха.

Но те бягат.

Нещо ги е сграбчило и ги е убедило, че не е възможно дори и душите им да оцелеят, ако останат в Деджагор.