Глен Кук
Мрачни времена (27)

26

— Не знам — казах на Гоблин, когато той ме попита за моята сянка Нюен Бао. — Той не говори много. — Все още не бях изкопчил от него нито дума. — Май речникът, който ползва при всички случаи, се състои от уклончиво сумтене. Както и да е, посещението се оказа ненужно. Нюен Бао знаеха много повече за предстоящия дъжд от лайна от нас. Старецът признава, че само Могаба е виновен, и казва, че ние сме се отървали от тяхното възмездие.

Гоблин понечи да погледне през рамо, все едно си проверява задника.

— Да — съгласих се аз. — Слагай си девствения пояс. Какво става? — не виждах Кофата и Блясъка.

— Все още нищо особено. Тъкача и неговата шайка тъкмо стигнаха хълмовете.

Навън се надигнаха всякакви вълнения. Силна розова светлина отново очерта силуети върху нощта.

— Приличат досущ на костюмите на Отнемащия живот и Създателя на вдовици, които Господарката направи за себе си и Знахаря — забеляза Гоблин. — Хей! Защо изглеждаш така, все едно призрак те е захапал за гъза?

— Защото може и да ме е захапал. Изглеждат точно както каза ти. Само че, ако си спомняш, аз свалих доспехите на Създателя на вдовици от Знахаря, след като стрелата го прободе, облякох ги и се престорих на него. И се провалих, защото закъснях.

— Е, и?

— Миналата седмица някой открадна доспехите на Създателя на вдовици направо от квартирата ми, докато съм спал. Мислех, че съм ги скрил на място, където никой, освен мен, не може да ги намери. Но някой влязъл, прескочил ме, изровил ги и излязъл с товара си, а аз нито съм чул, нито съм видял! Нито пък някой друг го е чул и видял. — А това определено си беше страшно.

— Затова ли онзи ден ми задаваше всички ония смахнати въпроси? — изцърка Гоблин. Когато е разтревожен, той църка като настъпена мишка.

— Да.

— И защо така нищичко не каза?

— Защото който и да е взел доспехите, е трябвало да използва магия, за да мине покрай мен. Реших, че е някой от вас двамата и исках да разбера кой е, за да му клъцна глезените, преди да е разбрал какво става.

Едноокия се изкачи с пухтене по стълбите. Не беше зле за човек на двеста години.

— Какво става? Какви са тия жални физиономии?

Гоблин му обясни.

Дребният черен магьосник измрънка:

— Трябваше да ни кажеш, Мъргън. Можехме да надушим прясната диря.

Надали. Единствената улика, която намерих, беше едно бяло перце и бучка нещо, което приличаше на курешка.

— Вече няма значение. Знам къде са доспехите. Ето там. — Посочих към хълмовете, които се простираха под сиянието, което приличаше на подранила розова зора. — Вие какво направихте?

— Изтрепахме сума ти проклети южняци, ето какво! Могаба сигурно им продава билети там. Копеленцата са цяло гъмжило, като въшки! Както и да е, измъкнахме се, преди късметът да ни е зарязал. Нюен Бао направо са откачили. — Той изгледа косо Тай Дей. — Те май се опитват да накарат сенчестите да минат изотзад на Могаба и да му смелят задника. Пада му се на тоя мръсник, собственият му заговор да го довърши! Какво става там навън, по дяволите? — Говореше за огрените в розово хълмове.

— Нещо, което не сме си търсили — отвърна Гоблин.

Зад розовото сияние се надигна мрак. Вътре в него се блъскаха човешки фигури. Трепкаха, пламтяха като ярки, бързо угасващи звезди. Миг по-късно земетръс разлюля града. Изгубих равновесие.

— Веднъж и ти да си прав, дребосък — отбеляза Едноокия. — В играта участва играч, за когото не знаехме.

Два гарвана изпаднаха в истерия на няколко метра от нас. Те се гмурнаха в мрака и продължиха да се хилят, докато отлитаха.

— Изненада! — измърморих. — Ама че тътен, трясък и простотии стават в тия хълмове. Хайде, момчета! Кажете ми кой е. Останалото дори и тъпак като мен може да го загрее. Кажете ми само кой беше.

— Ще поработим върху това — обеща Едноокия. — Може би дори ще започнем веднага, ако се разкараш и ни оставиш на мира. Хайде, дребен.

Докато той и жаболикото му приятелче се залавяха за работа, аз насочих вниманието си към вълненията, които бушуваха из Деджагор.

Може би хиляди сенчести вече бяха прескочили стената. Горяха многобройни пожари. Попитах внука на Кай Дам:

— Огънят ще притесни ли вашия народ?

Той сви рамене.

Тоя тип не си падаше клюкар.