Глен Кук
Мрачни времена (2)

1

… отломки…

… само почернели отломки, които се разпадат между пръстите ми.

Покафенели ъгли на страници, по които с нечетлив почерк са изписани по пет-шест думи, свързани вече незнайно с какво.

Всичко, което е останало от двата тома на Аналите. Хиляди часове труд. Четири години история. Изгубени завинаги.

Но дали? Не искам да се връщам назад. Не искам да изживявам отново онзи ужас. Не искам болката да се повтаря. Тук и сега болката е твърде силна, за да я понеса. Но няма как целият този ужас да се възвърне в пълнота. Умът и сърцето, сега в безопасност там, на другия бряг, просто отказват да възприемат колко дълго и тежко бе това пътешествие.

А време няма. Има война.

Винаги има война.

Чичо Дой иска нещо. Тъкмо му е времето да спра. Сълзите размиват мастилото.

Той ме кара да пия някакъв странен еликсир.

Отломки…

… навсякъде край мен, отломки от моя труд, от моя живот, от любовта ми и от моята болка, разпръснати из това мрачно време…

А сред мрака — парчета от времето.