Глен Кук
Мрачни времена (12)

11

Могаба провежда в цитаделата съвещания с командния състав. Там има военна зала — някогашна играчка на магьосницата Сянка на бурята. Могаба смята срещите там за голяма отстъпка спрямо дългия път, който трябва да бием ние, по-низшите. Не му се нрави да изоставя своята роля в действието. Поради това съм сигурен, че няма да протакаме.

Той се държа достатъчно вежливо, макар и принудената му вежливост да бе очевидна за всички.

— Получих съобщението ти. Не беше съвсем ясно — рече той.

— Умишлено го изопачих. Не исках вестоносецът да го разгласи на всеки срещнат, докато стигне до теб.

— Тогава сигурно новината не е добра. — Той говореше на наречието на Градовете на скъпоценните камъни, което Отрядът възприе, докато бе на служба при синдика на Берил. Повечето от нас го ползваха единствено когато не искахме местните да разберат за какво си говорим, но Могаба го бе избрал, защото още не знаеше талиански достатъчно добре, че да се оправя без преводачи. Но дори и на това наречие той говореше с тежък акцент.

— Новината определено не е добра — отвърнах. Синдаве, приятелят на Могаба, превеждаше на присъстващите талиански офицери. Продължих: — Гоблин и Едноокия ми казаха, че Тъкача на сенки вече е напълно здрав и е решил довечера да се завърне триумфално. Затова тази вечер не ни очаква поредното нападение, а най-големият удар, на който е способен.

Десетина чифта очи се взираха в мен и се молеха аз да си правя някаква лоша шега, много смешна според Гоблин и Едноокия. Очите на Могаба бяха ледени. С тежкия си поглед той като че искаше да ме накара да се отметна.

На него не са му потребни нито Едноокия, нито Гоблин. Те са един от важните източници на раздори между него и Старата банда. Убеден е, че истинските магьосници, колкото и калпави да са, нямат място сред истинските воини, които би трябвало да разчитат на собствената си сила, ум и воля и дори може би на превъзходните си мечове, ако ги имат.

Ти остави, че Гоблин и Едноокия са магьосници — мърляви, разпасани и свадливи при това, ала най-лошото е, че никак, ама никак не са съгласни, че по-хубаво нещо от Могаба не би могло да се случи на Черния отряд.

Могаба мрази Тъкача на сенки отчасти и защото е наясно, че Господарят на сенките никога няма да се изправи срещу него в битка, която векове наред ще възпяват.

Могаба иска да заеме своето място в Аналите. Жадува за почетно място в Аналите. И ще си го получи, но не така, както го иска.

— Някакви предложения как да се справим със заплахата? — Могаба не показваше никакви чувства, макар и оздравяването на Тъкача на сенки да означаваше, че денят на изтреблението ни ще дойде по-скоро.

Замислих се дали да не предложа молитва, но си личеше, че Могаба не беше в подходящото настроение.

— Боя се, че нямам.

— В твоите книги нищо ли не пише?

Имаше предвид Аналите. Знахаря много се измъчи, за да го накара да ги прочете. Старецът много държеше да търси прецеденти и да протака с тях, главно защото му липсваше увереност, че е овладял стратегията и водачеството. От друга страна, увереност на Могаба никак не му липсваше. Вечно си намираше оправдания да не изучава историята на Отряда. Едва напоследък се досетих, че той може и да не умее да пише и чете. Това са умения, които на някои места се смятат за недостойни за мъжа. Може би това важеше и за Нар от Геа-Ксле, въпреки че воденето на Аналите бе свещен дълг за нашите братя-предци от Черния отряд.

Нар почти не говорят за вярата си. Но ние, останалите, сме наясно, че ни смятат за еретици.

— Много малко. Осветената от времето тактика е да привлечеш вниманието на магьосника към по-маловажна цел, на която той ще нанесе по-малко поражения, отколкото иска. Задържаш му вниманието върху нея, докато се умори или докато се промъкнеш до него и му прережеш гърлото. Но тук промъкването не е приложимо. Този път Тъкача ще се защитава по-добре. Може дори да не излезе от лагера си, ако не го накараме.

Могаба кимна — не беше изненадан.

— Синдаве?

Синдаве е най-старият и най-близкият приятел на Могаба. Заедно са от най-ранна възраст. Сега той е заместник на Могаба и водач на Първи талиански легион, най-добрата от талианските войски. И най-старата. Когато за пръв път пристигнахме в Талиос, Знахаря сложи Могаба начело на подготовката. Първият легион е колесницата, построена от чернокожия.

Синдаве може да мине за негов брат. Понякога играе ролята на негова съвест. Могаба цени мнението му може би повече, отколкото трябва.

— Можем да се опитаме да ги надбягаме… — рече Синдаве. — Стига, Га! Шегувам се!

Могаба не схвана. Или схвана, но не му стана смешно.

— Използвайте артилерията, за да му отвлечете вниманието, където и да се намира той — предложих. — Ако го хванем в обсега ни, можем да се надяваме на късмета си.

Така постъпихме по време на голямата битка, в която най-накрая попаднахме в клопка. Сработи. Дори ни излезе късметът, поне на някои, и тъкмо затова сега сме живи и сме затънали в тия лайна. Но не можахме да ликвидираме Тъкача на сенки, ни най-малко.

— Ще разчитаме на бързина — реши Могаба. — Изстрел и смяна на позицията. Избягваме прекия сблъсък. Прикриваме с флангови огън, за да отклоним вниманието му. Няма да се изправяме очи в очи с него.

Могаба ме погледна в очите. Искаше помощ от Гоблин и Едноокия, но гордостта не му позволяваше да моли за нея. Думите му, че не може да допусне магия, че магията няма място в Черния отряд, са записани черно на бяло. Магията е порочна, безчестна, използват я мошениците. Обаче не може да спре с ласкателствата и четка онези двама смешници всеки път, като ги види. Обсипа ги с щедри предложения с намерението да ги накара да се оттеглят към „неговия“ Отряд.

Помощ? Странно колко гъвкав ставаш, когато пълното унищожение те гледа в упор!

Гъвкав, но само донякъде. Могаба никога не засяга пряко темата.

Не го дръпнах за опашката. Никога не го дразня. И това сигурно го подлудява.

— Ще приложим всичките си дарби, докрай — казах аз. — Ако не преодолеем това, майната им на разногласията помежду ни.

Могаба трепна. Сред многото неща, които един воин от Нар никога не си позволява, е употребата на цветист език. Независимо на какво наречие говори.

Хубаво, че използвахме наречието на Берил. Спорът ни продължаваше достатъчно отдавна и талианските офицери започваха да се усъмняват в занизаните преводи на Синдаве. Опитвахме се да покажем единство пред външния свят, а особено важно беше да заблудим работодателите си. По традиция те най-вероятно вече се чудят как да ни прецакат веднага щом отървем царствените им задници.

При преброяване на положилите клетва братя след пристигането ни в този затънтен край на света Нар и Старата банда заедно наброяват шейсет и девет души. Основните защитници на Деджагор са десет хиляди зле подготвени талиански легионери. Някои са бивши роби от Земите на сенките — много нахъсани, ала за нищо не ги бива. Други — джайкури, които пък още по не ги бива. Всеки ден съкращава числеността ни. Стари рани и върлуващи болести разреждат редиците ни със същата бързина като вражите нападения. Знахаря се опитваше да ги учи на полева хигиена, но тя не се прихвана никъде извън истинския Отряд.

Могаба ме удостои с лек поклон, както оказват почит по тези краища. Не би ми благодарил пряко.

Синдаве и Очиба бяха свели глави над току-що дошлите рапорти от различни части.

— Нямаме време за приказки — обяви Синдаве. — Всеки миг ще нападнат.

Говореше на талиански. За разлика от Могаба бе положил огромни усилия да го научи що-годе прилично. Стараеше се да разбере културата и мисленето на няколкото талиански народа, колкото и шантави да бяха те.

— Тогава да тръгваме към постовете си — отвърна Могаба. — Нали не искаме да разочароваме Тъкача на сенки!

Много беше нахъсан. Нямаше търпение. И този хъс беше до голяма степен неразумен. Преговори тактиката, която искаше да използваме, за да намалим приятелските жертви.

Напуснах, без да кажа и дума. И без разрешение да напусна.

Могаба знаеше, че аз не го признавам за капитан. От време на време разговаряме по въпроса. Нямаше да го призная без официално гласуване. Той пък засега не иска да провежда избори — подозирам, защото се бои, че не е достатъчно популярен за капитан.

Аз също не насилвам нещата. Старата банда може да ме избере, а аз не искам. Нямам нужните качества.

Знам си ограниченията. От мен водач не става. Та аз дори и с Аналите не се справям особено добре. Не разбирам как Знахаря е успявал да ги води и да върши едновременно с това всичката друга работа.

Тичах чак до своя пост на стената.