Сандра Браун
Бягство (3)

Глава 3

— Да не си я пипнал — изрева яростно Рони. — Махай си мръсните ръце от нея.

Мъжът, наречен Док, продължи да опипва корема на момичето.

— Тя е или в първия, или във втория стадий на раждането. Без да знам какво разкритие има, е трудно да преценя кога ще роди. Но болките й са чести, затова предполагам…

— Предполагате?

Без да обръща внимание на Рони, Док успокоително потупа Сабра по рамото.

— Това първото ти бебе ли е?

— Да, господине.

— Можеш да ми казваш Док.

— Добре.

— Кога за пръв път разбра, че те боли?

— Отначало се почувствах малко странно, нали разбирате. Предполагам, не разбирате.

Той се усмихна.

— Така е, нямам личен опит. Опиши ми как се чувстваше.

— Като пред мензис. Нещо такова.

— Тежест ниско долу? И внезапни пробождания като силни спазми?

— Да. Наистина силни. И болки в гърба. Мислех, че просто съм уморена от дългото пътуване в пикапа, но стана по-зле. Не исках да го тревожа.

Премести очи към Рони, който надничаше зад широките рамене на Док. Ловеше всяка нейна дума, но държеше пистолета насочен към хората, които лежаха на пода подредени като кибритени клечки.

— Кога започнаха тези симптоми? — запита Док.

— Към три часа следобед.

— Господи, Сабра — изстена Рони. — Осем часа? Защо не ми каза?

Сълзите отново потекоха от очите й.

— Защото това щеше да развали плановете ни. Исках да съм с тебе, независимо от всичко.

— Шшт — Тийл потупа ръката й. — Ако плачеш, само ще се почувстваш по-зле. Мисли за бебето, което идва. Не остава много — тя хвърли кос поглед към Док. — Така ли е?

— Трудно е да се каже при първо бебе.

— Поне как предполагате?

— Два-три часа — той стана и погледна Рони право в лицето. — Ще роди тази нощ. Колко силни ще бъдат болките и колко ще е трудно раждането, зависи от вас. Тя се нуждае от болница, от добре оборудвана родилна зала, от медицински персонал. Бебето също ще има нужда от грижи веднага щом се роди. Това е положението. Какво ще направите?

Сабра отново извика от болка. Док се отпусна на пода до нея и проследи контракцията, като сложи ръка на корема й. Дълбоката рязка между веждите му подсказа на Тийл, че нещо не е наред.

— Какво? — запита тя.

— Не е добре.

— Какво?

Той поклати глава, показвайки с това, че не иска да говори пред момичето. Но Сабра Денди не беше глупава. Тя схвана, че е притеснен.

— Нещо не е наред, нали?

За негова чест Док не се зае да я разубеждава.

— Няма нищо, което да не е наред, Сабра. Само малко усложнение.

— Какво?

— Знаеш ли какво означава седалищно предлежание?

Тийл затаи дъх. Чу как Гладис цъкна съжалително.

— Когато бебето… — и Сабра спря, за да преглътне с усилие — е наопаки.

Той кимна тържествено.

— Мисля, че бебето ти не е в подходящо положение. Главата му не е долу.

Тя започна да хленчи.

— Какво да направя?

— Понякога не е нужно да се прави нещо. Бебето самичко ще се обърне.

— Какво е най-лошото, което може да се случи.

Док погледна нагоре към Рони, който беше задал въпроса.

— Прави се операция, по този начин на майката и детето се спестява мъчително раждане. Вагиналното раждане в този случай е опасно, може да застраши живота им. Сега, щом вече знаете това, ще позволите ли на някого да повика „Бърза помощ“ и да се помогне на Сабра?

— Не! — извика момичето. — Няма да ида в болница. Не искам!

Док хвана ръката й.

— Бебето ти може да умре, Сабра.

— Вие можете да ми помогнете.

— Нямам оборудване.

— Все пак можете. Знам, че можете.

— Сабра, моля те, послушай го — настоя Тийл. — Той знае какво говори. Седалищното раждане може да бъде много мъчително. Може да застраши живота на бебето ти или сериозно да го увреди. Моля те, накарай Рони да приеме съвета на Док. Да се обадим на „Бърза помощ“.

— Не — каза тя упорито клатейки глава. — Не разбирате. Баща ми се закле, че нито аз, нито Рони ще видим бебето, след като се роди. Ще го даде за осиновяване.

— Съмнявам се дали…

Но Сабра не позволи на Тийл да довърши.

— Каза, че за него бебето ще бъде само някакво нежелано кученце, което може да отнесе в кучешки приют. Ще ни вземе бебето и никога няма да го видим. И ще ни държи разделени един от друг. Каза, че ще го направи, и ще го направи.

Тя захлипа.

— О, господи — измърмори Гладис. — Горките деца.

Тийл хвърли поглед през рамо към другите. Върн и Гладис бяха седнали, сгушени един в друг, той я беше обвил покровителствено с ръка. Изглеждаха тъжни.

Двамата мексиканци си говореха тихо, стрелкайки наоколо с враждебни погледи. Тийл се надяваше, че не правят поредния план как да обезвредят Рони. Касиерката Дона още лежеше по очи на пода, но измърмори:

— Да, бе, горките деца. Едва не ме уби.

Рони, явно взел решение, погледна към Док и каза:

— Сабра иска да й помогнете.

Той го погледна така, сякаш искаше да възрази. После, може би защото времето играеше съществена роля, промени намерението си.

— Добре. Засега ще направя каквото мога, най-напред вътрешен преглед.

— Искате да кажете, да я…

— Да. Точно това искам да кажа. Трябва да знам докъде е стигнал процесът на раждането. Намерете нещо антисептично за ръце.

— Имам безводен лосион за ръце — каза Тийл. — Антибактериален е.

— Добре. Благодаря.

Тя понечи да стане, но Рони я спря.

— Вземете го и елате веднага. Не забравяйте, наблюдавам ви.

Тийл се върна там, където беше пуснала раницата, кока-колата и семките. Взе пластмасовото шишенце с лосиона от раницата. После, привличайки вниманието на Върн, се направи, че вдига към очите си видеокамера. Отначало той като че ли се смути, но Гладис го смушка в ребрата и му прошепна нещо. Кимайки енергично, той вирна брадичка към лавицата със списанията. Тийл се сети, че двамата се ровеха там, когато започна обирът.

Тя се върна с лосиона и го даде на Док.

— Не трябва ли да я сложим да легне на нещо?

— Имаме няколко подложки за легло в колата.

— Гладис! — възкликна Върн, като че ли смутен от забележката на Гладис.

— Ще свършат чудесна работа — каза Тийл, като си спомни предпазните подложки за еднократна употреба, които беше видяла в леглото на чичо Пийт в старческия дом. С тяхна помощ персоналът се избавяше от необходимостта да сменя чаршафите всеки път, щом на пансионера му се случеше някакъв инцидент. — Ще ида да ги взема.

— Ами — каза Рони, отхвърляйки идеята. — Не вие. Но старецът може да иде. Тя — добави, сочейки с пистолета към Гладис — остава тук.

Гладис потупа кокалестото коляно на Върн.

— Добре съм, скъпи.

— Сигурна ли си? Ако нещо ти се случи…

— Нищо няма да ми се случи. Това момче трябва да се притеснява повече от мене.

Върн надигна мършавото си тяло от пода, изтупа задната част на бермудите си и се отправи към вратата.

— Е, ама не мога да минавам през стъкло.

Рони отново смушка Дона и тя веднага започна да го умолява да й пощади живота. Но той само й нареди да млъкне и да отключи вратата. Тя се подчини.

На вратата Рони и възрастният мъж размениха многозначителни погледи.

— Не бой се, ще се върна — увери го старецът. — Няма да направя нищо, с което да рискувам живота на жена си.

И макар че Рони Дейвисън беше с двайсет килограма по-тежък и двайсетина сантиметра по-висок от него, той го предупреди:

— Ако й направиш нещо, ще те убия.

Рони отвори вратата и Върн излезе навън. Опита да се затича. Тийл го гледаше как пресича паркинга, стига до бензиновите колонки и се качва в уинибагото.

Док говореше успокоително на Сабра, докато тя отново се гърчеше от болка. Когато пристъпът мина, момичето се успокои и затвори очи. Тийл погледна към Док, който не откъсваше очи от момичето.

— Какво друго ще ви трябва?

— Ръкавици.

— Ще видя какво мога да намеря.

— Някакъв оцет.

— Стандартен дестилиран оцет?

— Хмм.

След кратка пауза добави:

— Много сте спокойна в такава напрегната ситуация.

— Благодаря. — Продължиха да наблюдават момичето, което за момента, изглежда, спеше.

Тийл запита тихо:

— Има ли изгледи да свърши зле?

Той стисна устни и те се сляха в тънка черта.

— Не и ако мога да помогна.

— Колко е сериозно…

— Ей, вие двамата, какво си шепнете там? — Тийл погледна нагоре към Рони.

— Док има нужда от ръкавици. Щях да питам Дона дали в магазина има някакви.

— Добре, вървете.

Тийл стана и отиде към касата. Дона стоеше зад нея, чакайки да отключи вратата, когато Върн дойде. Тя погледна подозрително Тийл.

— Какво искате?

— Дона, моля ви, успокойте се. Истерията само ще влоши положението ни. Засега всички сме добре.

— Добре? Ха! Това ми е трети път!

— Да ви обират ли?

— Май вече нямам късмет. Първия път бяха трима. Дойдоха едни такива тихички, изпразниха касата и ме заключиха в хладилната стая. Ако не беше дошъл човекът, дето разнася млякото, щях да пукна. Втория път оня тип с маска ме прасна по главата с дръжката на пистолета. Имах сътресение, шест седмици не можах да работя заради главоболието. Така бях замаяна, че все ми се виеше свят — тесните й гърди се издуха и се отпуснаха с въздишка на облекчение. — Само въпрос на време е. Някой път няма да имам късмет и някой откачен ще ме застреля. Мислите ли, че ще позволи да пушим?

— Ако толкова ви е страх, защо не напуснете и не си намерите друга работа?

Тя погледна Тийл така, сякаш вижда някаква луда.

— Аз си обичам работата.

Ако това беше логично, значи Тийл май полудяваше.

— Слагате ли някакви латексови ръкавици в магазина? Като докторски?

Тя поклати рошавата си, студено накъдрена глава.

— „Ръбърмейд“. Само такива. Мисля, че имаме два чифта ей там при нещата за почистване.

— Благодаря. Не се притеснявайте, Дона.

Когато Тийл мина покрай Гладис, се наведе и прошепна:

— Има ли касета в камерата ви?

Старата дама кимна.

— Двучасова. И е пренавита. Освен ако Върн нещо не е развалил, докато си играеше.

— Ако може да я взема…

— Ей! — викна Рони. — Какво си шепнете вие там?

— Страхува се за мъжа си. Аз я успокоявах.

— Ето го, връща се — каза Гладис и посочи към вратата.

Дона дръпна ръчката и Върн се вмъкна вътре, олюлявайки се. Под купчината постелки и завивки се виждаха само клечавите му крака. Рони му нареди да пусне всичко на пода, но възрастният мъж се възпротиви:

Всичко е чисто. Ако го пусна долу, ще се изцапа. На момичето трябва да му се направи удобно легло и си помислих, че тия чаршафи ще дойдат много добре.

— Всъщност това е много добра идея, Върн — каза Тийл. — Можеш да прегледаш нещата, след като ги внесе.

Заедно с подложките Върн беше донесъл от уинибагото и две възглавници, два чисти чаршафа и няколко хавлии.

Рони не намери нищо скрито в тях и позволи на Тийл да направи легло, а през това време Док поддържаше облегналата се на него Сабра.

Тийл сложи само единия чаршаф, остави другия за по-късно, ако потрябва. Когато свърши, Док положи момичето на постелките. То се отпусна там облекчено. Тийл сложи една от еднократните подложки под ханша й.

— Не са за това, което си мислите — заяви Върн.

Тийл и Док едновременно погледнаха към възрастния мъж, учудени от внезапното му приклякане, за да сподели това с тях.

— Не се изпускаме.

Тийл едва сдържа усмивката си.

— Не сме ви питали.

— Тръгнали сме на меден месец — обясни Върн с поверителен шепот. — Правим го всяка нощ. И през деня, ако ни се прииска. Знаете колко са ненаситни младоженците. Тия подложки не са най-удобното за партньора, който е отдолу, но и двамата не обичаме да лежим на мокро, а пък е страшно досадно всеки път да сменяме чаршафите.

Възрастният мъж намигна, обърна се и се подчини на заповедта на Рони да иде при останалите. Седна при жена си — при булката си, — която го прегърна и го млясна по бузата награждавайки го за храбростта му.

Тийл, осъзнавайки, че стои с увиснала челюст, затвори уста с леко тракване на зъбите. Погледът й се плъзна към Док, който бе погълнат в задачата си да успокоява родилните болки на Сабра, но на устните му играеше лека усмивка.

Той погледна изпод вежди към Тийл, видя я, че гледа към него, и изсумтя, което трябваше да мине за смях.

— Ръкавици?

— Какво?

— Попитахте ли за ръкавици?

— Ъ-ъ, да, два чифта „Ръбърмейд“.

Той поклати глава.

— Със същия успех бих могъл да ползвам и кожени. Ами оцет?

— Идва.

— И марля.

Тя поиска позволение от Рони да потърси из лавиците, намери няколко пластмасови бутилки с оцет, кутия стерилни марлени тампони и пакет памперси. Събра всичко. Докато се връщаше към Сабра, пред погледа й попадна друг ред рафтове. Под напора на внезапно хрумване взе две кутии боя за коса и ги прибави към колекцията си.

Когато се върна при момичето, Сабра слушаше внимателно какво й говори Док.

— Няма да е приятно, но ще гледам да не те боли, нали?

Момичето кимна и погледна неспокойно към Тийл.

— Правили ли са ти преглед на таза, Сабра? — запита я тя меко.

— Веднъж. Когато отидох да ми предпишат контрацептиви — Тийл кимна с лукав израз и Сабра се изчерви притеснено. — Спрях ги, защото започнах да дебелея.

— Разбирам. Добре, щом са те преглеждали и преди, знаеш какво да очакваш. Може би няма да е по-зле, отколкото при първия преглед. Нали, Док?

— Ще гледам да е възможно най-безболезнено.

Тийл бързо стисна ръката на момичето.

— Аз ще дойда, ако нещо…

— Не, останете с мене. Моля ви.

Дръпна Тийл към себе си, за да се посъветва с нея насаме.

— Той е симпатичен — каза тя, шепнейки в ухото на Тийл.

— Държи се като доктор и говори като доктор, но няма вид на доктор, нали разбирате какво искам да кажа?

— Да, разбирам какво имаш предвид.

— Затова малко ми е странно той да ме… нали разбирате? Може ли да ми помогнете да си сваля бикините?

Тийл се изправи и погледна към Док.

— Бихте ли ни оставили за малко насаме?

— Разбира се.

— Какво става? — осведоми се Рони, когато Док се изправи.

— Дамата има нужда да остане малко насаме. Без мене. И без вас.

— Но аз съм нейният приятел.

— Точно затова сте последният човек, който тя би желала да я гледа.

— Права е, Рони — каза Сабра. — Моля те.

Момчето се оттегли заедно с Док. Тийл вдигна полите на Сабра и й помогна, докато тя тежко надигна ханш и събу бикините.

— Готово — каза нежно Тийл, слагайки настрана влажното бельо, което Сабра беше свила до размерите на топче за пинг-понг.

— Съжалявам, всичко е мокро.

— Сабра, от този момент нататък трябва да спреш да се извиняваш. Никога не съм раждала, но съм сигурна, че нямаше да го направя и с половината от достойнството, което ти проявяваш. Сега по-добре ли си? — явно не беше. По гримасата на Сабра разбра, че май започва нова контракция. — Док?

Той дойде веднага и опипа корема й.

— Сигурно ще иска да се обърне самичко.

— Надявам се да е момиче — каза Сабра с пресекващ глас.

Док се усмихна.

— Наистина ли?

— И Рони иска момиче.

— Дъщерите са чудесно нещо.

Тийл го погледна крадешком. Запита се дали има дъщери. Беше го взела за ерген, за самотник. Може би защото изглеждаше като мъжа от рекламите на „Марлборо“. Никой не е виждал мъжа на „Марлборо“ с жена и семейство.

Може би… Тийл не можеше да прогони усещането, че и преди е виждала някъде Док. Явно й се струва познат, защото прилича на суровите мъжаги от рекламите за цигари.

Когато болката премина, Док сложи ръце на вдигнатите колене на момичето.

— Опитай да се успокоиш колкото може повече. И ако нещо те заболи, веднага ми казваш, нали?

— О, почакайте.

Тийл взе една кутия с боя за коса и я отвори. Отгатвайки въпроса в изражението на Док, тя обясни:

— Продават ги с еднократни ръкавици. Няма да са кой знае какви, може дори да не ви станат — добави тя, поглеждайки към големите мъжки ръце, — но поне са по-добре от нищо.

— Добра идея.

Отлепи пластмасовите ръкавици от навосъчената хартия, към която бяха залепени, и ги надяна на ръцете си. Бяха като за боксьор, изглеждаха огромни, но той благодари на Тийл, после пак увери Сабра, че ще се опита да направи всичко възможно, за да не я боли много.

— Това може да помогне.

Тийл преметна втория чаршаф над коленете на момичето, за да не се притеснява.

Док й отправи признателен поглед.

— Сабра, само се отпусни. Ще свърша още преди да усетиш.

Тя си пое дълбоко дъх и стисна силно клепачи.

— Първо ще почистя мястото с един памперс. После ще го промия с малко оцет. Може да ти стане малко студено.

Докато поливаше с оцета, попивайки веднага с марлени тампони, той я запита как се чувства.

— Добре — отговори тя плахо.

Тийл усети, че затаява дъх.

— Дишай дълбоко, Сабра. Ще ти помогне да се отпуснеш. Нека го направим заедно. Вдишай дълбоко. Сега издишай. — Когато Док бръкна вътре, Сабра се сви. — Отново. Още едно дълбоко вдишване. Издишване. Това е. Не остана много. Чудесно се справяш.

Но не беше така. Това си личеше по израза на Док. Той дръпна ръката си от бедрата на момичето и прикривайки загрижеността си, я похвали колко добре се е справила. Махна ръкавиците, посегна към шишето с лосион и разтри обилно ръцете си до лактите.

— Наред ли е всичко?

Рони се беше върнал. Той зададе въпроса, но Док отправи отговора си към Сабра.

— Нямаш голямо разкритие.

— Какво означава това?

— Означава, че раждането е дисфункционално.

— Дисфункционално ли?

— Грозна дума, но такъв е медицинският термин. Колкото и силни и чести да са контракциите ти, шийката на матката не се е разширила много. Бебето се опитва да си пробие път, но не всички части от тялото ти са готови за раждането.

— Какво можете да направите?

— Не мога нищо да направя, Рони, но ти можеш. Можеш да спреш с тази лудория и да заведеш Сабра на място, където ще получи подходящи акушерски грижи.

— Вече ви казах, не.

— Не — повтори Сабра.

Преди да се стигне до нов спор, телефонът иззвъня.