Сандра Браун
Бягство (9)

Глава 9

— Кой е тоя?

Когато въведоха новодошлия в караваната на ФБР, Калоуей не обърна внимание на грубия въпрос на Ръсел Денди, а стана и стисна ръката на мъжа.

— Господин Дейвисън?

— Вие май се подигравате с мене — изсъска насреща му Денди. — Кой го повика?

Калоуей се направи, че Денди изобщо го няма в караваната.

— Аз съм специален агент Бил Калоуей.

— Коул Дейвисън.

— Бих искал да мога да кажа, че ми е приятно да се запознаем, господин Калоуей.

Ако се съди по външността, човек би могъл да си помисли, че Дейвисън е ранчеро. Беше облечен в износени дънки и каубойски ботуши, колосаната му бяла риза се закопчаваше със седефени клипсове вместо с копчета. Влизайки в караваната, той възпитано сне от главата си сламената каубойска шапка. Тя бе оставила дълбока резка в косата му и розова ивица през челото, което беше с няколко оттенъка по-светло от долните две трети от загорялото лице. Беше едър и набит, вървеше леко приведен.

Всъщност не беше ранчеро. Притежаваше пет заведения за бързо хранене и живееше в Хера само за да избегне „метрополиите“ като Тюлия и Флойдейда. Калоуей го приветства с думите:

— Благодаря ви, че дойдохте толкова бързо, господин Дейвисън.

— Така и така щях да дойда, независимо дали сте се канили да ме повикате. Щом чух, че са намерили тук сина ми, нямах търпение да дойда. Тъкмо излизах, когато звъннахте.

Денди, който пухтеше отзад, сграбчи Дейвисън за рамото, обърна го към себе си и навря показалец в лицето му.

— По ваша вина дъщеря ми е забъркана в тая гнусотия. Ако й се случи нещо, сте мъртъв. И онова изчадие, дето сте пръкнали…

— Господин Денди — намеси се сурово Калоуей. — Пак ли ще ме накарате да наредя да ви изкарат от караваната? Още една дума, и излизате!

Милионерът не обърна внимание на предупреждението на Калоуей и продължи да крещи:

— Вашият хлапак — пенеше се той — съблазни дъщеря ми, направи й дете и после я отвлече. Няма да се успокоя, докато не го вкарам зад решетките, да не вижда бял ден и да няма глътка свободен въздух. Ще направя всичко възможно, за да прекара всяка останала секунда от мизерния си живот в затвора.

За чест на Дейвисън той запази самообладание.

— Струва ми се, че отчасти и вие сте виновен за всичко това, господин Денди. Ако не се бяхте отнесли така сурово с тези деца, те нямаше да изберат бягството като краен изход. И аз, и вие знаем много добре, че Рони не е отвел дъщеря ви против волята й. Те се обичат и са избягали от вас и вашите заплахи, ето така мисля аз.

— Хич не ми пука какво мислите.

— На мене пък ми пука — намеси се Калоуей, надвиквайки Ръсел Денди. — Искам да чуя какво мисли господин Дейвисън за създалото се положение.

— Може да ме наричате Коул.

— Добре, Коул. Какво знаете за това? Всичко, което можете да ни кажете за сина си и за неговия начин на мислене, ще ни бъде полезно.

Тук Денди изтърси:

— А помислихте ли за снайперисти? За отряд за бързо реагиране? Ето това щеше да ни е полезно.

— Използването на сила може да изложи на риск живота на дъщеря ви и на бебето й.

— Бебето й! — извика Дейвисън. — Родило ли се е?

— Доколкото знаем, е родила момиченце преди около два часа — осведоми го Калоуей. — Казаха, че и двете са сравнително добре.

— Казали били — изсумтя презрително Денди. — Обзалагам се, че дъщеря ми е мъртва.

— Не е мъртва. Не и според мис Маккой.

— Тя може да го е казала, за да си спаси живота. Може оня луд да й е държал пистолет до главата!

— Не мисля така, господин Денди — каза Калоуей, опитвайки се да запази хладнокръвие. — Не мисли така и нашият психолог, който слушаше разговора ми с мис Маккой. Тя напълно се владееше, не изглеждаше да е под натиск.

— Коя е тази мис Маккой? — запита Дейвисън.

Калоуей обясни, после погледна внимателно Дейвисън.

— Кога беше последният ви разговор с Рони?

— Снощи. Двамата със Сабра се готвеха да отидат в дома на Денди, за да кажат на родителите й за бебето.

— Откога знаете за тази бременност?

— От няколко седмици.

Лицето на Денди стана червено като цвекло.

— И не сте сметнали за необходимо да ми кажете?

— Не, сър, не сметнах. Синът ми ми вярва. Не можех да предам доверието му, но настоятелно го съветвах да ви каже.

Обърна се с гръб към Денди и заговори на Калоуей:

— Днес се наложи да отскоча до Мидкиф заради един повреден фризер. Върнах се у дома късно вечерта. Намерих бележка от Рони на кухненската маса. Пишеше, че са се надявали да ме намерят. Избягали и тръгнали към Мексико. Пишеше, че ще ми съобщят как да ги намеря, когато стигнат там, закъдето са тръгнали.

— Учуден съм, че са искали да се отбият при вас. Не ги ли е било страх, че ще се опитате да ги разубедите?

— Истината е, господин Калоуей, че казах на Рони, че ако има нужда от моята помощ, с радост ще му помогна.

Денди атакува толкова бързо, че никой не го видя, а най-малко Дейвисън. Денди се хвърли на гърба на Дейвисън с цялата си тежест. Дейвисън щеше да падне, ако Калоуей не го беше задържал. Двамата мъже се блъснаха в стената на караваната, затрупана с компютърни терминали, монитори, видеомагнетофони и уреди за наблюдение. Шериф Монтес сграбчи Денди за яката на ризата и го лашна настрана, отхвърляйки го към отсрещната стена.

Калоуей нареди на един от подчинените си да изведе Денди от караваната.

— Не! — Денди едва си поемаше въздух. — Искам да чуя какво ще каже. Моля ви!

Донякъде омекнал, Калоуей отстъпи.

— И повече никакви такива глупости, Денди. Разбрахте ли ме?

Денди беше извън себе си от ярост, с почервеняло лице, но кимна в знак на съгласие.

— Добре. После ще се разправям с тоя кучи син. Но искам да знам какво става.

След като редът беше възстановен, Калоуей попита Дейвисън дали е добре. Дейвисън вдигна от пода каубойската си шапка и я изтупа в крачола на дънките.

— Нищо ми няма. Безпокоя се за онези деца. И за бебето.

— Мислите ли, че Рони е идвал при вас за пари?

— Възможно е. Независимо какво мисли господин Денди, аз не съм му предлагал да им помогна да избягат, фактически точно обратното. Съветът ми беше да му се противопоставят — двамата бащи си размениха враждебни погледи. — Сигурно наистина са им трябвали пари. Рони работеше след училище в един клуб за шофьорски курсове, на полигона, но заплатата нямаше да му стигне за преселване в Мексико. И понеже днес не ме е намерил, явно е решил да направи това.

Той махна с ръка към магазина, а на лицето му се четеше угризение.

— Моето момче не е крадец. Майка му и вторият му баща го възпитаха добре. Той е добро момче. Сигурно не е виждал друг начин да се погрижи за Сабра и за бебето.

— Наистина се е погрижил за нея. Той й съсипа живота.

Без да обръща внимание на Денди, Дейвисън запита Калоуей:

— Какъв е планът? Имате ли план?

Калоуей беше повикал бащата на Рони Дейвисън по спешност. Погледна часовника си и каза:

— Преди петдесет и седем минути той ни даде един час, за да убедим господин Денди да ги остави. Те искат думата му, че няма да се меси в живота им, че няма да даде бебето им за осиновяване. Че…

— Да даде бебето за осиновяване? — Дейвисън изгледа Денди с явно отвращение. — Вие сте заплашвали да им отнемете бебето?

Презрителното му изражение бе невероятно красноречиво. Поклати тъжно глава и се обърна към Калоуей:

— Какво мога да направя аз?

— Нали разбирате, господин Дейвисън, че Рони ще бъде обвинен в престъпно деяние?

— Той сигурно го знае.

— Но колкото по-скоро освободи онези заложници и се предаде, толкова по-добре ще е за него. Досега никой не е бил ранен. Във всеки случай, не сериозно. Бих искал това положение да се запази, и заради Рони, и заради останалите.

— Нали няма да го нараните?

— Имате думата ми.

— Кажете ми какво да направя.

В резултат на този разговор, точно когато изтичаше крайният срок, Коул Дейвисън позвъни в магазина.

— Татко! — извика Рони. — Откъде се обаждаш?

Тийл и Док се приближиха и заслушаха внимателно какво говори Рони по телефона. Съдейки по реакцията му, той не беше очаквал баща му да му се обади.

От това, което Гъли й беше казал, Тийл знаеше, че двамата са близки. Предположи, че Рони изпитва смесено чувство на смущение и срам, както всяко дете, когато е хванато да върши нещо нередно от родител, когото уважава. Може би господин Дейвисън щеше да обясни най-добре на сина си в какви неприятности се е забъркал и да му повлияе да излезе от това заплетено положение.

— Не, татко, Сабра е добре. Знаеш какви са чувствата ми към нея. Няма да направя нищо, което да й навреди. Да, знам, че трябваше да иде в болница, но…

— Кажи му, че няма да тръгна без тебе — извика Сабра.

— Не само аз, татко. Сабра казва, че няма да тръгне — докато слушаше, очите му бяха приковани към Сабра и бебето. — И тя изглежда добре. Мис Маккой и Док се грижат за тях. Да, знам, че е сериозно.

Чертите на младежа бяха изпънати от напрежение. Тийл погледна към другите заложници. Всички, включително и мексиканците, които дори не разбираха езика, бяха тихи, мълчаливи и нащрек.

Док усети погледа й, когато очите й се спряха на него. Леко вдигна рамене, после пак се загледа в Рони, който така здраво беше стиснал слушалката, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. По челото му лъщеше пот. Пръстите му нервно се свиваха около дръжката на пистолета.

— И на мене господин Калоуей ми изглежда почтен човек, татко. Но всъщност няма никакво значение какво казва или гарантира той. Ние не бягаме от властите. От господин Денди бягаме. Няма да си дадем бебето да го осиновяват някакви чужди хора. Не, той ще го направи! — момчето наблегна на тези думи, повишавайки напрегнато глас. — Ще го направи.

— Те не го познават — каза Сабра с пресекващ глас, също като Рони.

— Татко, обичам те — продължаваше да говори Рони в слушалката. — И съжалявам, ако съм те накарал да се срамуваш от мене. Но не мога да се предам. Не и докато господин Денди не обещае, че ще позволи на Сабра да задържи бебето.

Това, което Рони чу, го накара да поклати глава и тъжно да се усмихне на Сабра.

— Тогава има нещо, което ти, господин Денди, ФБР и всички други трябва да знаете. Ние — Сабра и аз — си дадохме клетва, преди да напуснем форт Уърт.

Тийл почувства стягане в гърдите.

— О, не.

— Не искаме да живеем разделени. Мисля, че разбираш какво означава това, татко. Ако господин Денди не престане да контролира бъдещето ни, ние не искаме никакво бъдеще.

— Господи! — Док прокара ръка по лицето си.

— Да, татко, така е — настоя момчето, погледна към Сабра и тя тържествено кимна. — Няма да живеем един без друг. Кажи го на господин Денди и на господин Калоуей. Ако не ни оставят да си вървим, никой няма да излезе жив оттук.

И той затвори веднага. Известно време всички мълчаха и не се помръдваха. После, като по даден знак, всички заговориха изведнъж. Дона започна да хленчи. Агент Кейн завика: „Няма да мине тоя номер.“ Върн започна да се обяснява в любов на Гладис, докато тя молеше Рони да помисли за бебето си.

На нейните думи Рони отговори:

— Баща ми ще вземе Катрин и ще я отгледа като свое дете. Той няма да позволи на господин Денди и с пръст да я докосне.

— Това го решихме предварително — обади се Сабра. — Снощи.

— Не говорите сериозно — обърна се към нея Тийл. — Не можете да направите това.

— Можем. Само така ще разберат какви чувства изпитваме един към друг.

Тийл коленичи до нея.

— Сабра, самоубийството не е начин да отбележиш точка или да спечелиш спор. Помисли за бебето си. То няма да те познава. И тебе, и Рони.

— Тя така и така може никога да не ни види. Ако татко направи каквото е намислил.

Тийл стана и се приближи към Док, който също толкова настоятелно убеждаваше Рони.

— Ако отнемеш живота на толкова много хора и на Сабра, само потвърждаваш ниското мнение на Денди за тебе. Трябва да постъпиш по-умно от него, Рони.

— Не — повтаряше упорито момчето.

— Такова наследство ли искаш да оставиш на дъщеря си?

— Много мислихме за това — каза Рони. — Дадохме възможност на господин Денди да ни приеме, но той отказа. Това е единственият изход за нас. Говоря сериозно. Двамата със Сабра по-скоро ще умрем…

— Не мисля, че те са убедени.

— А? — той погледна към Тийл, която го бе прекъснала. Док също се обърна към нея, изненадан от намесата й.

— Обзалагам се, че те смятат, че блъфирате.

Идеята й бе хрумнала преди това, когато Рони се опитваше да убеди Калоуей, че всички заложници са невредими, включително агент Кейн. За известно време бе я оставила настрана, докато помагаше на Сабра с кърменето. Сега, когато я изрече, тя зае цялата й мисъл, изтласка всичко останало и още повече се разгърна.

— За да осъзнаят последиците от вашето решение, те трябва да разберат, че говорите напълно сериозно.

— Казах им — настоя Рони.

— Но като видят, ще повярват.

— Какво предлагате? — намеси се Док.

— Отвън има екипи от медиите. Сигурна съм, че са пратили хора с камера и от моя канал. Нека операторът да влезе тук и да те заснеме — момчето слушаше. Тя пристъпи към съществената част от идеята. — Ние виждаме, че си напълно искрен — и тя махна с ръка към останалите. — Но твоята искреност не може да се предаде по телефона. Ако Калоуей може да те види как говориш, да види, че Сабра е напълно съгласна с тебе, тогава мисля, че и той, и баща ти, и господин Денди ще повярват повече на това, което казваш.

— Значи, ще ме дават по телевизията? — запита Дона, явно поласкана от перспективата.

Рони захапа яростно долната си устна.

— Сабра, ти какво мислиш?

— Не знам — отговори тя несигурно.

— Още нещо — продължи настоятелно Тийл. — Ако господин Денди види внучката си, може да омекне. Казваш, че повече ви е страх от него, отколкото от ФБР.

— Да. Той е много по-безжалостен.

— Но все пак е човек. Като види Катрин на видео, това може да подейства много убедително. Досега тя беше просто „бебето“, символ на вашето неподчинение спрямо волята му. Видеокартината ще я направи реалност за него, ще го накара да преосмисля позицията си. Баща ти и господин Калоуей ще му оказват натиск и според мене той може да се поддаде и да капитулира.

— Агент Калоуей няма да направи компромис с политиката на Бюрото.

Кейн прекрасно можеше и да не се обажда — все едно, никой не обърна внимание нито на него, нито на забележката му.

— Какво ще кажеш? — запита Тийл. — Струва си да се опита, а? Ти няма да ни убиеш, Рони. Не искаш да убиеш нито Сабра, нито себе си. Самоубийството е трайно разрешение на временен проблем.

— Аз не говоря празни приказки!

Тийл се хвана за емоционалния му изблик.

— Добре! Точно това искат те да чуят и да видят. Използвай видеозаписа, за да ги убедиш, че няма да отстъпиш.

Все още не можеше да се реши.

— Ти какво мислиш, Сабра?

— Може би трябва да опитаме, Рони — тя погледна към детето, което спеше в ръцете й. — Чу какво каза Док, какво наследство оставяме на Катрин… Ако има друг начин да излезем от това положение, струва си поне да опитаме, нали?

Тийл затаи дъх. Беше достатъчно близо до Док, за да усети, че и той е натегнат като струна.

— Добре — каза троснато Рони. — Един може да влезе. И по-добре им кажете да не играят такива игрички, както се опитаха с тоя — каза той, махвайки с ръка към Кейн.

Тийл изпусна шумно дъх.

— Дори да се опитат, няма да го допусна. Ако още не е дошъл екип от моя канал, ще ги почакаме. Операторът ще влезе само ако аз го разпозная, нали? Давам ти дума.

И тя се обърна към Кейн:

— Как да се свържа с Калоуей?

— Не знам…

— Не ме баламосвайте. Кажете ми номера.