Кат Мартин
Сладко отмъщение (9)

Девета глава

Рейн напусна дома на лорд Доринг в Лондон и се качи в елегантното черно ландо, с което бе предпочел да пътува до Сити.

Никакви гербове на вратите, нищо, по което да се разбере кой пътува вътре или да събуди подозрение къде отива собственикът. Рядко се интересуваше от хорското мнение, но сега откри, че няма да му е безразлично да чуе името на Джоселин, свързано с неговото по същия пренебрежителен начин, по който се свързваше името на Розали Шелгрейв и дори на лейди Кемпдън.

Това, естествено щеше да се случи рано или късно. Но Рейн възнамеряваше да го спести на бъдещата си любовница колкото е възможно по-дълго.

— Мадък Стрийт, Финч — викна той на кочияша си. — Не ги жали! Много бързам. — Той се настани удобно на седалката. Най-после бе на път към жената, която не излизаше от мислите му. Надяваше се, че го чака.

Всъщност нямаше значение. Не по-малко интересно щеше да бъде, да се мушне гол в леглото й както спи. Тя едва ли щеше да се съпротивлява, щеше да приема ласките му, дори да им отвърне. Ако го направеше, щеше да я обладае, щеше да потъне в стегнатото й тяло и да достигне до същността й, което го привличаше от мига, когато я бе срещнал за пръв път.

Рейн въздъхна, развеселен от мислите си, но усети, че вече е възбуден. Дисциплина — каза си предупредително той. — Когато е готова, ще разбереш и тогава всичко ще бъде много по-сладко.

Завиха по Гросвенър, след това — по тясната уличка, която излизаше зад къщата. Конярят се погрижи за конете, а Брауни се въртеше край него.

— Добър вечер, Брауни — викна му Рейн, без да спира.

— Добър вечер, гос’дарю.

— Как я кара нашата дама?

— Чакаше ви. Май е нервна като котка.

Рейн кимна, скривайки разочарованието си, и продължи по каменните стъпала. Джоселин не спеше. Нито пък, изглежда, се бе отдала на сладкото предвкусване, за което той тайно се надяваше. Е, времето щеше да разреши този проблем. За това не се съмняваше. Може би трябваше да посети мадам дю Монти да разтовари малко насъбралото се напрежение. И все пак знаеше, че няма да го направи.

Рейн влезе през задния вход, мина по коридора, подаде шапката и ръкавиците си на слугата и се запъти към гостната. Надяваше са да намери Джоселин на дивана, но там нямаше никого.

— Тя е горе, милорд — каза слугата със самодоволна усмивка.

— Благодаря.

Трябваше да направи нещо с тези слуги. Не му харесваше свободното им държание. Представяше си как се отнасят с Джоселин в негово отсъствие.

Той хукна по стъпалата, като вземаше по две наведнъж, и се чудеше дали все пак ще я намери заспала. Почти му се искаше да е така. Отвори вратата на стаята й и отново изпита разочарование.

— Влезте, милорд — обади се нежно Джоселин и сладостните нотки в гласа й разляха топлина по цялото му тяло.

Решил да не се поддава на чувствата си, той влезе и остана до вратата.

— Добър вечер — каза Джоселин. Тя стоеше до голямата вана, пълна с гореща вода, от която се вдигаше пара. — Мислех си, че ще искаш да се изкъпеш, преди да се качим горе — беше облякла прозрачната бяла нощница, която й бе купил.

Стомахът на Рейн се сви. Изгледа я от горе до долу, долови учестеното й дишане и ускорения пулс, който се забелязваше на шията й.

— Да — отвърна той, с пресипнал глас. — Мисля, че точно това ми се иска.

Пристъпи към нея с надеждата, че поканата, която бе прочел в блестящите й сини очи е точно за това, което искаше, но същевременно се боеше, да не би да избърза, да развали магията на този миг и отново да я уплаши.

Джоселин се усмихна нежно.

— Защо не ми разрешиш да те съблека?

Устата му пресъхна. Джоселин се приближи до него с дългата си бяла нощница. Смолисточерната й коса блестеше на светлината на свещите и отразяваше огъня в камината.

От първия миг, когато Рейн я бе видял в тази нощница, желанието просто го изгаряше — парещо и разкъсващо. Сега се боеше, че ако тя стигне прекалено далеч и след това се опита да го отблъсне, той няма да е в състояние да си отиде.

— Сигурна ли си, че го искаш, Джо?

— Щях да бъда още по-сигурна, ако ме бе целунал.

Рейн изстена и я грабна в обятията си. Тя се притисна с желание — податлива и готова, отвърна му с целувка и отвори уста под натиска на езика му.

Спокойно! — предупреждаваше се мислено той. — Внимавай да не я уплашиш. Но едва ли можеше да действува по-бавно. Искаше му се да свали нощницата от това божествено тяло, да я целува по гърдите и корема, да я положи на пода, да свали набързо брича си и да проникне в нея.

Вместо това той с огромно усилие целуна само извивката на шията й, стисна леко ухото й между зъбите си и продължи да я целува по раменете.

— Ваната — прошепна Джоселин, останала без дъх.

— Да…

Може би това щеше да охлади огъня, от който кръвта му кипеше.

Поне на това се надяваше, докато събличаше фрака и жилетката си. Развърза маншетите си с отмалели ръце, свали снежнобялата риза от раменете си и посегна към копчетата на панталона си.

Пръстите на Джоселин го изпревариха. Той забеляза, че те треперят, но не се възпротиви. Само вдигна лицето й, наведе се и я целуна. Възбуденият му член бе болезнен до пръсване. Когато Джо разкопча копчетата, болката намаля.

— Ботушите… — едва прошепна тя.

Рейн седна на близкия стол и ги събу, след това смъкна и панталоните. Пристъпи гол към ваната и се мушна вътре. Джоселин коленичи и се опря на ръба на ваната с поруменели бузи, без дори да забележи, че водата е намокрила цялата й нощница и тя е полепнала плътно по тялото й.

— Не бива да стоя много тук, защото ти, любов моя, може да се озовеш вътре при мен направо с нощницата.

Тя се засмя.

— Аз се изкъпах вече. Предпочитам да се озова при теб в леглото — забеляза как страстта припламна в погледа му и за пръв път тази вечер се почувствува неуверена. — Всъщност… ако и ти го искаш.

Рейн хвана с две ръце лицето й, приближи устните й до своите и я целуна.

— Скъпа моя Джоселин, нямаш и най-малка представа колко много го искам.

Тя се опита да се усмихне, след това си пое дълбоко дъх. Протегна се за гъбата, насапуниса я и започна да търка широкия му гръб. Членът му се вирна под водата с нова сила. Джоселин натопи гъбата, наведе се напред и започна да сапунисва гърдите му. Той усещаше допира на едната й нежна гръд и когато тя се наведе над него, зърното просто погали рамото му.

Тя насапуниса гърдите му, а след това и корема. Когато пръстите й се спряха за миг на повърхността на водата, Рейн издърпа нежно ръката й под водата. Джо пусна гъбата, но ръката й остана отдолу. Започна да го гали леко, опипвайки непознатото и все по-възбуждащо нещо, което стърчеше под водата.

— Ние сме направени един за друг, Джо. Тялото ти скоро ще свикне с моето.

— Рейн?

— Да, обич моя.

— Ще ме целунеш ли отново?

Той се усмихна. Винаги когато бе уплашена, тя се оставяше на целувките му и страховете й се разсейваха. Досега това бе имало ефект и този път нямаше да бъде по-различно. Той вкара езика си с изключителна нежност, като дразнеше ъгълчетата на устните й и я предизвикваше да му отговори. Отначало тя му отвърна съвсем неумело, след това — с все по-голямо и по-голямо увлечение. Това прекъсна и последната тънка нишка на задръжките му.

Без да обръща внимание на водата, която се разплиска от ваната, той стана. Сапунената пяна се стичаше на струйки по гърдите му.

— Рейн!

Той се усмихна нежно, пресегна се към нея, притисна я към себе си и я целуна. После мушна ръка под коленете й, вдигна я и тръгна към вратата. Белият й дантелен пеньоар се бе измокрил. Също и килимът, докато той пристъпваше към масивното легло с балдахин. Рейн я положи върху мекия пухен дюшек, без да я пуска от прегръдките си, като внимаваше да не й причини болка и без да откъсва устни от нейните.

Тя се смути само за миг, но в следващия вече го целуваше; рошеше с пръсти косата му и извиваше изящното си тяло под него.

Джоселин започна да трепери, но това не беше нито от водата, нито от студа. Силното мускулесто тяло на Рейн се притискаше към нейното. Усещаше възбуждащите извивки, силните мускули по раменете му, равния му и стегнат корем. Едната му ръка бе прегърнала врата й, докато другата обхвана задните й части, за да я задържи към него; пръстите му галеха, възбуждаха, караха онова място между краката й да пулсира и гори от непознато досега желание.

Боже милостиви! Никога досега не бе изпитвала такова вълшебно усещане, никога не бе попадала в такава шеметна бездна, никога не бе губила контрол. Рейн извършваше някакво тайнство с тялото й, пленяваше я, омагьосваше я, докарваше я до лудост. Гърдите и зърната й бяха набъбнали и я боляха, щом се докоснеха до тялото му.

Сякаш почувствувал обзелата я страст, той смъкна нощницата през раменете, оголвайки гърдите й, и засмука зърното й. Джоселин усети, как нещо огнено я разтърсва, как пламъците се разливат по тялото й и изстена гърлено и дълбоко. Рейн смучеше нежно и топлината започна да пулсира в корема й. Целуваше я и жадно поемаше с уста плътта й. За миг той се отдръпна и това й се стори така непоносимо, че й се искаше да се разплаче.

Той просто сваляше нощницата й, която захвърли някъде. В следващия миг отново я целуваше с галещи и властни устни. Езикът му отново проникна в устата й. Ръката му бе като огън, откъдето и да преминеше по тялото й. Накрая се спусна към триъгълника от нежни черни косми между краката й, разтвори розата на девствеността й и пръста му потъна в нея.

Джоселин извика. Цялото й тяло пламтеше. Огнените езици плъзнаха нагоре, изпепелявайки всяка мисъл, освен мисълта за Рейн и тайнствената магия, която той извършваше. Тя усети, че е влажна, а той се възползва от това, за да я разтвори и подготви, като мушна и другия си пръст. После ги извади и отново ги вкара.

Джо бе уплашена, бе предпазлива и объркана. Същевременно искаше пръстите му да са в нея, макар че никога досега не си го беше представяла. Искаше той да я гали, да разгаря пламъците, които бушуваха в нея.

— Рейн — прошепна тя, като се взираше в мускулестите му гърди; молеше за нещо, без да съзнава, че иска тъкмо онази дълга и твърда част от него, от която толкова много се страхуваше, от която и сега се боеше, но и толкова много желаеше.

— Спокойно, любов моя. Само се успокой — той я целуна отново, бавно, дълбоко, като продължаваше да гали гърдите й. — Вече си готова за мен, Джо. Усещаш ли го?

— Готова съм. О, Боже, Рейн, повече от готова съм.

От гърдите му се изтръгна сподавен, дрезгав стон. В следващия миг той разтвори краката й с коляно и легна върху нея. Целуваше гърдите й, смучеше зърната й, после се върна към устата й и вкара езика си дълбоко навътре. В същия този миг Джо усети, че голямото твърдо нещо прониква в нея, толкова плътно и горещо, че за момент отново се уплаши. Но целувките му я възбуждаха и отклоняваха вниманието й. Гърдите му се търкаха в нейните и след секунда усети, че самата тя разтваря крака още по-широко, и той стигна бариерата на нейната девственост.

— Сега ще те заболи, Джо. Но само този път. Веднъж. Ще се опитам да бъда много нежен.

Тялото й се напрегна в очакване на болката от разкъсването. Вместо това пръстите му отново се озоваха на гърдите й и започнаха да търкат зърната, езикът му обхождаше устата й, а устните му — о, Господи, устните му пиеха от нея, сякаш искаха да изсмучат всяка капчица влага. Джоселин изпита нов пристъп на топлина, разтвори се като цвете на слънцето и Рейн потъна навътре.

Режещата болка премина през цялото й тяло. Джоселин извика, но звукът бе погълнат от целувката на Рейн.

— Съжалявам — каза той загрижено. — Бих искал да има и друг начин.

Тя забеляза тревогата в очите му, капчици пот бяха избили по челото му.

— Добре съм. Болката бе мигновена — тя наистина беше добре. Винаги се чувстваше добре, докато беше с Рейн.

— Слава Богу. — Той я целуна отново, дълго и жадно и когато се отпусна, тялото й се изпълни с топлина.

Рейн започна бавно да се движи върху нея, стараейки се да бъде нежен. Не искаше да я нарани. Чудно, болката не се повтори. Единственото нещо, което й напомняше за нея, беше тежестта от тялото му и твърдото дълго нещо, което потъваше дълбоко в нея. Странно, би трябвало да се чувства уязвима и похитена; вместо това тя се чувстваше нежно обладана.

Рейн засили движенията си, ритъмът ставаше все по-бърз, по-уверен, по-дълбок. Насладата я заливаше като галещи морски вълни, сякаш огън пламтеше във вените й… „Какво, за Бога става“, помисли си тя.

Всяко мощно проникване разгаряше пламъците на страстта й. Струваше й се, че тялото й ще се разпадне; гърдите й ту пламваха, ту ставаха студени, чувстваше ги натежали, болезнени, парещи. Цялата трепереше, усещайки силното тяло на Рейн, мускулите му, които се движеха върху нея. Нещо голямо и силно се надигаше в нея, което я водеше към безкрая.

— Пусни го да дойде — прошепна нежно Рейн, усетил напрежението в тялото й. — Точно това искаш, любов моя. Точно от това имаш нужда.

Тя му се довери напълно, затвори очи и се остави екстазът да я залее. След секунди я понесоха бляскави вълни, тя потъна в море от сребърна пяна, една голяма вълна започна да я издига все по-нагоре и по-нагоре и тя пое шеметно с нея към някакъв далечен хоризонт. Извика името на Рейн и вълната я заля, тялото и се разтърси от неудържимо удоволствие, от непосилна, невъобразима наслада.

Тя усети как той също потръпна, докато я притискаше към себе си. Главата му се отпусна назад и в гърлото му се надигна сподавен стон. Това бе най-невероятният миг, който бе изживявала през живота си, най-вълнуващият, най-страховитият.

Джо дишаше с усилие, докато се извиваше под него. Рейн също. Задържа се над нея за момент, след това се отпусна и я залюля в обятията си.

Известно време никой не проговори. Просто лежаха и слушаха уталожващия се пулс на сърцата си, които биеха почти едновременно. Когато Джоселин отново се върна на земята и пулсът й се нормализира, тя се обърна към Рейн да го погледне в лицето.

— Защо не ми каза, че ще бъде толкова хубаво?

Рейн Се усмихна нежно.

— Как бих могъл да ти го обясня?

Тя отвърна на усмивката му.

— Сигурно нямаше да ти е, никак лесно. Прекалено е хубаво, за да се изрази с думи. Благодаря ти.

— Благодариш ми? За какво?

— За този чудесен подарък. Никога няма да го забравя, докато съм жива.

Той отново се засмя.

— Това е само началото, любов моя. Имам още хиляди такива подаръци за теб.

Хиляди подаръци. Хиляди нощи? Надяваше се да е така. Изведнъж осъзна, че го иска с цялата си душа.

— Повечето жени не изпитват истинско удоволствие първия път. Знаех, че си страстна жена, Джо. Но ти си била цяло съкровище.

Джоселин се усмихна и се извърна към него. Когато ръката му докосна гръдта й, тя се сепна, изненадана, че по тялото й преминава нова гореща вълна. Тя погледна едрия член на Рейн, който отново се бе вирнал нагоре.

— Може би се чувстваш така, сякаш всичко в теб е възпалено — продума той с кадифен глас. — Може би трябва да спя в другата стая.

— Знам само, че бих искала да ме целунеш.

— Но сигурно знаеш; че ако го направя…

— Освен, разбира се, ако ти не искаш.

— Мили Боже, ти наистина си цяло съкровище.

С тези думи той я обърна към себе си, подпря се на хълбок и се надвеси над нея. Една дълга, жадна целувка и той отново потъна в нея, понесе я на същата сладостна вълна, от която бе слязла само преди минути.

Това блаженство не можеше да се сравни с онова, за което бе подготвена. Страстно. Вълшебно. И всепоглъщащо. Вероятно всичко, което правеха двамата, бе така неповторимо и за Рейн, както и за нея — помисли си Джоселин. Сигурно изпитваше чувства към нея, различни от тези, които бе изпитвал към останалите жени.

При тази мисъл несигурното бъдеще изведнъж й се видя неясно и далечно. Чувстваше се по-щастлива от всякога. Нямаше да позволи на страховете, загнездени дълбоко в нея да разрушат насладата, която Рейн й бе доставил. Щеше да ги погребе в сърцето си и един ден те сигурно щяха да изчезнат.

 

 

До сутринта неприятните мисли на Джо се бяха изпарили до една. Събуди се, когато един слънчев лъч проникна през завесите. Протегна се и се прозя с усмивка, с мисълта за Рейн и насладите от предишната нощ. Обърна се към мястото до себе си, но Рейн го нямаше. На възглавницата имаше една червена роза.

Сърцето й заби силно. Беше я откъснал от градината. Беше специално за нея.

Безумно щастлива, тя взе розата и вдъхна сладостния й аромат. Рейн беше излязъл, но не бе забравил. И скоро щеше да се върне.

Той се върна по здрач и нахлу в къщата, както правеше винаги. Нареди вечерята да бъде сервирана горе и Джоселин се изчерви при мисълта какво ще си помисли икономът. На масата разговаряха малко и още по-малко ядоха. След това той започна да я целува, да я притиска към себе си, обърна я, за да разкопчее роклята й. Занесе я на ръце до голямото си легло с балдахин и цяла нощ си любиха. Спяха по малко, след което започваха отново.

— Имаш великолепна коса — каза той на разсъмване. — Черна като нощ. Толкова невероятно гъста и същевременно мека като коприна — пръстите му минаха през нея, като я повдигнаха нагоре от лицето й. — Бих искал да я видя дълга и разпиляна по раменете ти.

Джоселин се усмихна.

— Тогава ще я оставя дълга специално за теб. Рейн се наведе и я целуна.

— Това ще бъде чудесен подарък — ще ми бъде много скъп.

В следващия миг той отново я прегърна и започна да я целува. Пръстите му намираха най-интимните места, езикът му обхождаше гърдите и шията й.

След минути тя бе влажна отдолу и се заизвива в очакване под него; завивките се търкаляха на пода, силното тяло на Рейн я притискаше и голямото твърдо нещо бавно проникна в нея. Изпълваше я, караше я да се чувства съвършена. Джоселин се отдаде изцяло на удоволствието и близостта, на радостта, която Рейн винаги й носеше.

 

 

Животът на Джоселин би бил низ от сбъднати вълшебни сънища, ако не беше постоянната й тревога, че всичко това ще свърши скоро. Брауни непрекъснато я предупреждаваше, напомняше й деликатно, доколкото бе възможно, за онова, което и двамата знаеха за бившите любовници на Рейн.

— Рано или късно, розата ще прецъфти, момиче. По-добре е да си готова за това.

Джоселин го изслушваше с все по-голямо нежелание. Макар част от нея да знаеше, че това сигурно е вярно, друга част дълбоко в нея й нашепваше, че не е възможно това, което изпитваха двамата с Рейн, той да е преживявал с други жени.

Тя се вкопчваше като удавник в тази надежда и се опитваше да прогони страховете си. Но тъмното минало на Рейн не й позволяваше.

Спомни си нощта, в която бяха ходили на маскен бал във Воксхол Гардънс. Джоселин очакваше това събитие с нетърпение, развълнувана от решението им да се облече като Клеопатра — с екстравагантна сребриста рокля без гръб. Рейн беше с военната си униформа, раменете му изглеждаха още по-широки от златните еполети.

Бяха танцували валс под звуците на латерните, което се случваше за пръв път в живота на Джоселин, след това решиха да се разходят в мрака из градините.

Рейн я целуна нежно, хванал лицето й с длани. Тъкмо се отдръпваше, когато зад него прозвуча студен мъжки глас:

— Добре ли прекарвате?

Беше Харкорт, маскиран като Петър Велики. До него стоеше дама с червена рокля от кадифе.

Джоселин не можеше да различи лицето на жената под яркочервеното домино, но начервените й устни бяха красиво извити, тялото й — пищно, а гърдите й напираха от деколтето.

— Много добре, благодаря — отвърна грубо Рейн. — Поне засега.

Джоселин също бе с домино — бяло, със сребриста ивица по края, но това не попречи на Харкорт да я познае.

— И чаровната госпожа Уиндъм. Не е трудно човек да разпознае прелестите ви… както и да се облечете — той се усмихна на Джо. — Мога ли да ви представя лейди Кемпдън? Не вярвам да се познавате… макар че с Негова светлост се познават добре.

— И повече от добре — каза дамата в червено. Тя огледа Джоселин с безмилостен поглед, след това се обърна към Рейн. — Значи това е последната ти… играчка? Доста добре изглежда, Рейн. Нищо чудно, че те виждаме толкова рядко напоследък.

Рейн хвана пръстите на Джоселин, които несъзнателно се вкопчиха в ръката му. Ръцете й бяха изстинали и той ги стисна окуражаващо.

— Всъщност госпожа Уиндъм е близка на семейството. Баща й и моят баща бяха приятели.

Това бе лъжа и все пак, беше част от историята, която бяха измислили заедно, за да избегнат скандали. Въпреки това беше изненадана, че присъствието й може да създаде такива проблеми.

— Поел съм грижата за нея, докато се устрои.

— Дяволски… удобно — отвърна лейди Кемпдън. Тя се усмихна жестоко и червените и като кръв устни проблеснаха на лунната светлина. — След като е толкова добра приятелка на семейството, настоявам да я поканя на гости в Кемпдън Хауз. Двамата с лорд Кемпдън даваме малка вечеря следващата събота. За нас ще бъде чест, ако двамата ни гостувате.

— Мисля, че госпожа Уиндъм вече има планове за този ден — отвърна Рейн с безизразен глас.

— Ще ги отменя — обади се Джо, чиято кръв бе кипнала от наглата арогантност на тази жена. — Ще ми бъде много приятно да ви гостувам.

За миг Рейн изглеждаше разгневен. След това на лицето му се изписа одобрение и дори известно възхищение. Лейди Кемпдън бе хвърлила ръкавицата. Джоселин просто я бе поела.

— Тогава до събота в Кемпдън Хауз — Харкорт се поклони и самодоволно се усмихна.

— Може би не трябваше да го правя — каза Джо, когато двамата отминаха по алеята. — Не знам какво ме прихвана. Надявам се, че не ми се сърдиш.

Той се усмихна.

— Трябва да ти кажа, че изобщо не съм доволен. Подлагаш ме на голямо изпитание, а ти направо влизаш в устата на вълка. Но рано или късно, това трябваше да се случи.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Нейна светлост ми е бивша любовница, а Стефан умира от желание да те прелъсти.

— Знам, че ще се справя, можеш да ми имаш доверие — тя спря и се обърна към него. — Обещавам ти, че няма да те изложа, ако това те тревожи.

— Едва ли е това — въздъхна той.

— Тогава може би е дамата — в гласа й се прокрадна колебание. — Знам, че ми липсва… увереността на Нейна светлост. Сигурно нямам нейния опит. Ако имаш среща с тази жена… ако съм ти омръзнала вече…

— Джоселин, любов моя… — Рейн я обърна към себе си и я целуна нежно по устните. — Ти си безспорно най-милото и нежно същество, с което съдбата ме е срещала от години. Едва започнах да откривам твоя чар. Не съм имал време дори да помисля, че може да си ми омръзнала. Единственото нещо, което ме тревожи, са такива вълци като Харкорт.

— Харкорт! Едва ли мислиш, че бих могла да проявя интерес към мъж като него! Защо е…

— Какъв е, обич моя?

Той не е като теб.

— Не е мой тип, това е всичко.

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Много се радвам да го чуя — той я целуна толкова дълго и силно, че коленете й омекнаха.

И все пак тази случка не можеше да излезе от главата й. Лейди Кемпдън беше една от многобройните любовници на Рейн. Очевидно тя все още не беше безразлична към него, но той не изпитваше никакви чувства към нея.

Самата Джоселин се влюбваше все повече в него. Но какво изпитваше Рейн? Как щеше да се почувствува тя, ако той решеше да я напусне?

Това беше ужасяваща мисъл и все пак тя знаеше, че може да се случи.

Молеше се това да не стане.