Метаданни
Данни
- Серия
- Гарик (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sweet Vengeance, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стоян Медникаров, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 47гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bobych(2009)
- Разпознаване и корекция
- Жанет(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Кат Мартин. Сладко отмъщение
ИК „Бард“ ООД, София, 1996
Редактор: Петя Янева
История
- —Добавяне
Осма глава
Прибраха се по здрач.
— Отсега нататък ще спим в моята стая — каза Рейн, когато я поведе по стълбите. — Леглото е по-голямо, прозорците са по-широки и има много по-хубав изглед към градината.
Джоселин погледна към сплетените пръсти на ръцете си пред розовата муселинова рокля, която още не бе сменила. Искаше й се да се обърне и да избяга, да му каже, че си е променила решението, че не иска да се любят, не иска да бъде една от поредните му любовници. Не беше честно животът й и животът на хората, на които държеше най-много, отново да зависят от прищевките му.
И все пак трябваше да помисли за Брауни и Тъкър, за тяхното жилище и храната им.
— Сега ли ще… тази вечер ли ще бъде? — попита тя, като следеше израза на лицето му.
— Не, няма да е тази вечер, колкото и да съжалявам. Довечера просто ще продължа оттам, където бяхме стигнали тази сутрин. Беше ти приятно, нали?
По бузите й се разля топлина. Какъв смисъл имаше да отрича?
— Да, беше много приятно.
— Добре. Довечера ще използвам не само ръцете си, а и устата и ще видим дали ще ти хареса.
— Устата? — възкликна неволно Джоселин.
Той кимна.
— Дни наред не мога да мисля за нищо друго, освен как ще целуна прекрасните ти гърди.
Джоселин преглътна с мъка.
— Извинете, милорд, но ми се струва, че тук е ужасно горещо. Бих искала да си сложа нещо по-леко — тя тръгна към вратата с разтреперани колене. Хладният глас на Рейн я спря.
— Чудесна идея. Мисля, че една ленена риза ще е достатъчна. Почини си малко, вземи си една вана, ако искаш. Ще те извикам, щом пристигне вечерята.
Да си почине! Как можеше да си почине, когато единственото нещо, за което мислеше, беше красивата уста на виконта, докосваща гърдите й. И езикът му. Мили Боже, какво ли щеше да изпита, ако я докоснеше с език? Понякога се страхуваше, понякога — не. Пътят й беше избран, вече не можеше да промени съдбата си и с всеки изминал ден ставаше все по-несигурна дали иска да я промени.
Джоселин прекоси стаята; дългите й крака я носеха, сякаш искаше да избяга от тези смущаващи мисли.
Рейн я наблюдаваше как излиза и ъгълчето на устните му се изкриви в лека усмивка. Тази вечер не беше топло; всъщност дори бе студено. Усмивката му стана още по-широка. Беше сигурен, че не е безразличен на Джоселин.
През целия ден я беше докосвал по някакъв начин — леко почти незабележимо. На няколко пъти бе усещал как дишането й се учестява и сърцето й започва да бие по-бързо. Джоселин започваше да му отговаря — търпението му щеше да бъде възнаградено.
Той поръча да му приготвят банята — след като бе напуснал армията, се къпеше много често. Джоселин, изглежда, също изпитваше огромна нужда от това и си мислеше дали причината не е двете години, прекарани по мръсните английски улици. Бърбидж, слугата, който се грижеше и за къщата, му донесе чиста хавлия и дрехи.
— Всичко е готово, милорд — каза слугата.
— Благодаря ти, Бърбидж — той погледна панталоните, бялата ленена риза, жилетката и връзката, поставени грижливо върху леглото. — Само брича и ботушите. Останалото няма да ми трябва.
Слугата го погледна учудено, но остави послушно каквото му беше наредено до останалите дрехи излезе. Навън вече бе паднал синкав здрач и градината бе осветена от меката светлина на лампите. От пламъка на камината в стаята бе топло и уютно.
Гол до кръста, Рейн излезе от стаята, приближи се тихо до спалнята на Джоселин и отвори вратата. Тя седеше до прозореца само по тънка ленена риза и прелистваше страниците на някаква книга.
— Какво четеш? — попита меко той, без да откъсва поглед от нежните извивки на тялото й под тънкия плат. Познатата топлина отново се разля в слабините му и панталоните му се издуха.
Тя вдигна поглед от книгата и се загледа в мускулестите му гърди.
— Уърдсуърт и Колридж.
— А, лиричните балади. Къде ги намери?
— Долу в библиотеката. Обичаш ли да четеш?
— Понякога. Обикновено предпочитам по-активни развлечения. Лов, езда, стрелба. Боксът е любимото ми занимание. Мисля, че знаеш за боксовия ми клуб и за събиранията ни у лорд Доринг… Нали там имахме щастието да се срещнем за пръв път.
Тя погледна издутите му панталони, където ясно се очертаваше възбудената му мъжественост, и не можа да скрие объркването и смущението си.
— Не всички жени ми въздействат така, Джоселин, уверявам те. Преди да свалиш защитната си броня, защо не отидем да похапнем?
Това бе най-еротичната вечеря в живота на Рейн. Джоселин беше само по риза, той — гол до кръста и невероятно възбуден. Двамата седяха на дивана — само на сантиметри един от друг.
— Още нищо не си хапнала — каза той. Вдигна очи и видя, че тя го наблюдава изпод гъстите си черни мигли. — Не мога да те оставя да умреш от глад само защото те е страх, че ще те заведа в леглото.
Взе едно парче месо и го поднесе към устните й.
— Ето, опитай това.
Тя отвори уста и сочните й, пълни устни облизаха пръстите му. Бяха влажни и топли, болката в слабините му стана още по-непоносима. Джо пое още една хапка от ръката му, след това друга.
— Сега е твой ред — каза той с дрезгав глас. — Какво ще кажеш за една стрида?
Джоселин се усмихна. Започна да се отпуска и играта й хареса.
Въпреки че Рейн седеше до нея гол до кръста, нервността й беше изчезнала и страхът й отстъпи място на решителността. Решителност… и топло пулсиране, което се разливаше по тялото й.
Рейн пое стридата, отмятайки глава назад, като я задържа и придърпа с език. Тя се загледа в устата му, докато преглъщаше и забеляза чувствените движения на устните му.
— Защо не опиташ още веднъж? — каза тя и смело го погледна в очите. Огнените пламъци в тях не й убягнаха.
— Да… — отвърна той. — Защо пък да не опитам? Начинът, по който го каза, предизвика топли вълни по тялото й, които се събраха на сладостна топка в утробата й. Не можеше да не му се възхищава. Никога не беше виждала мъж с такова съвършено тяло, с такива красиво оформени мускули на гърдите, с такъв гладък и стегнат корем.
Рейн отвори уста и пое бавно стридата от пръстите й. Тя усети влажния му и топъл език по кожата си и цялата потръпна. Преди да успее да се отдръпне, той взе ръката й и сложи дланта й върху шията си.
Когато я пусна, вместо да се дръпне, тя смъкна ръката си надолу, макар пръстите й да потреперваха леко, и прокара длан по силните му гърди, без да сваля поглед от лицето му.
Рейн посегна към презрамката на ризата й и я свали от рамото й. Допирът от пръстите му я накара да настръхне, но този път не от страх. Вече бе решила да го приеме в леглото си. В замяна на това той й даваше време и я молеше да му има доверие. И тя му се доверяваше.
Другата презрамка падна сама и ризата се свлече до кръста й.
— Имаш ли представа колко ми е приятно да те гледам?
Тя усещаше силните удари на сърцето му.
— На мен също ми е приятно да те гледам.
Погледът на Рейн пламна още повече.
— Ако не изпитвах такова огромно желание да те докосвам, щях само да седя и да те пия с поглед. Толкова си…
Той се пресегна и обхвана едната й гръд. Надигна я и я погали. Пръстите му изглеждаха груби върху фината бяла кожа. Сърцето на Джоселин заби лудо. С крайчеца на палеца си Рейн потърка зърното й — то набъбна и се втвърди. Стаята сякаш се завъртя около нея. Рейн я целуна нежно, като продължаваше да я гали и да я кара да трепери. — Гърдите й се издуха болезнено. Всеки от пръстите му я изгаряше като огнен език.
Когато той се наведе и пое малкото издуто зърно в устата си, дъхът на Джоселин секна. Главата й се отпусна на дивана като отсечена. Тя вплете пръсти в косата му, тялото й се изви. Рейн продължаваше да смуче зърното й, движеше бързо езика си по него. Джо усети неизпитвано досега желание, което овлажни нежното отверстие между краката й.
Той продължаваше да я гали, да я целува, да я подлудява. Господи, тялото й сякаш изгаряше! В един миг пламтеше в огън, в следващия — сякаш я сковаваше лед. Щеше да се остави да я обладае още тук, ако не беше неочакваното чукане на вратата.
Рейн вдигна глава.
— Кой, по дяволите…
— Извинете, Ваша светлост — чу се неуверения глас на Бърбидж зад тежката врата. — Сестра ви, сър. Боя се, че е претърпяла злополука.
— О, Рейн!
Джоселин стана и оправи ризата си.
— Трябва да го пусна — каза той. — Можеш да си наметнеш пеньоара.
Докато Джо се въртеше из стаята, той отиде и отвори вратата.
— Какво се случило? Добре ли е Алекс?
— Надявам се, сър. Но си е счупила глезена. Докторът е при нея. Всъщност той изпрати да ви намеря чрез адвоката ви.
По дяволите, толкова се беше залисал с Джо, че бе забравил да остави адрес, на който да го търсят. Но, разбира се, адвокатът му, Хенри Нелсън, винаги знаеше къде да го открие.
— Как е станало?
— Мисля, че по време на езда сър. Боя се, че това е всичко, което зная.
Наметнала тъмносиния пеньоар, Джоселин побърза да излезе и застана до Рейн.
— Какво се е случило?
— Изглежда, Александра се е забъркала пак в някакви неприятности. Боя се, че трябва да отида при нея.
— Тя добре ли е?
— Казват, че си е счупила глезена — той въздъхна замислено. — Тя язди чудесно. Един Бог знае как се е случило. Баща ми трябваше да я държи по-изкъсо, вместо да поощрява безотговорното й поведение. Сега аз трябва да се погрижа за това.
Джо го хвана за ръката.
— Вече е твърде голяма за това, Рейн.
Той се усмихна сатанински.
— Жената никога не е твърде голяма за глупости. Особено, ако има склонност към това. Трябва да го имаш предвид.
Джоселин вдигна глава.
— А ти трябва да имаш предвид, че сестра ти е дама. И трябва да се отнасят с нея като с такава.
Рейн само изсумтя и отиде да си облече ризата. След няколко минути Брауни съобщи, че каретата е готова.
— Ако всичко е наред, ще се върна вдругиден — каза той и я притисна към себе си. Целуна я така, сякаш заминаваше за дълго. Джоселин се улови, че несъзнателно го е прегърнала през врата и е притиснала тялото си в неговото.
Той й се усмихна дяволито.
— И не забравяй докъде бяхме стигнали. Уверявам те, че аз няма да забравя.
След това излезе. Джоселин се показа на прозореца и помаха на Брауни и Тъкър, за да ги успокои, че всичко при нея е наред.
Те също й махнаха. Ако не беше толкова изморена, щеше да слезе, за да се видят. Но сега единственото й желание бе да се отпусне в леглото. Пък и тялото й все още тръпнеше от усещанията, изживени преди минути с Рейн. Сега, когато вече знаеше колко хубаво би могло да бъде, искаше й се да го изпита докрай, да изживее отново прекрасната вечер и всичко, което се бе случило помежду им.
Освен това никак не й се искаше да отговаря на въпросите, които двамата й приятели със сигурност щяха да й задават — най-вече свързани с все още не отнетата й девственост. Не искаше Брауни да се тревожи излишно. Всъщност след това, което бе изживяла с Рейн тази вечер, останалото бе просто въпрос на време. Той щеше да я обладае в мига, в който разбереше, че е готова.
Обхваната все още от огъня, който изгаряше тялото й, Джоселин с изненада откри, че очаква с нетърпение деня, когато това ще се случи.
— За Бога, Рейн, изплаши ме до смърт — извика Александра. Ако беше в състояние, щеше да скочи на крака. — Не те очаквах да се прибереш поне още няколко дни.
Той стоеше на прага като разярен бик.
— Не ти ли дойде наум, че като ми кажат за счупения ти глезен, ще дойда да видя как си?
Тя облиза пресъхналите си устни.
— Кой… кой ти каза, че съм си счупила крака?
Алекс хвърли бърз поглед към младия човек, седнал до нея на дивана, който чупеше нервно ръце. До този момент Питър Мелфорд стоеше като вкочанен и се взираше в гневното лице на Рейн, неспособен да промълви дума.
— Получих съобщение от адвоката си. Явно, лекарят е изпратил спешно съобщение. Толкова спешно, че бях принуден да прекъсна една безкрайно приятна среща и да хукна при теб — той изгледа мрачно момчето — по-малкия син на лорд Таунсенд, който седеше до нея. — И изведнъж те намирам посред нощ сама с някакъв мъж. Малко е късно за гости, не ти ли се струва малка ми сестричке?
Тя се опита да се засмее, но от зловещото изражение на брат й усмивката замръзна на лицето й.
— Лорд Питър беше с мен, когато паднах от коня.
— И кога, ако смея да попитам, се случи това?
— Вчера. Той просто се отби тази вечер, за да види как съм.
— По това време?
Питър Мелфорд скочи от дивана.
— Прибирах се у дома, Ваша светлост. Бях разтревожен. Не съм имал никакви задни мисли.
Рей не му обърна внимание.
— А къде е мис Парсънс, прислужницата ти?
— Тук съм, милорд — тя застана на прага с физиономия, изразяваща явно неодобрение. — За нещастие имах главоболие. Прибрах се, преди да бе пристигнал този младеж, иначе той нямаше да е тук сега.
Рейн впи поглед в Александра.
— А глезенът ти?
— Трябва да е станала някаква грешка. Отначало помислихме, че е счупен, но се оказа само леко изкълчване.
Рейн погледна русокосия младеж, който стоеше нервно пред него.
— Мисля, че всички ще се почувстваме по-добре, ако си тръгнете, лорд Питър.
— Да, сър.
— Вие също можете да се приберете, госпожице Парсънс. Аз ще се погрижа за сестра си.
Прислужницата вдигна доволно вежда, сякаш двамата бяха сключили тайно споразумение, след това се обърна и пое към стаята си. Веднага щом лорд Питър излезе, Рейн кимна на слугата да затвори вратата и да ги остави сами.
— Съжалявам, Рейн, наистина съжалявам. Не съм искала да те безпокоя.
— Кажи ми как се случи.
Той застана до нея с неразгадаемо лице.
— Състезавахме се. Препятствието беше малко по-високо, отколкото мислех. Саша го прескочи без усилие, но аз не можах да се задържа на седлото. Глупаво, нали? Не е имало никакъв проблем.
— Проблемът, който имаш, сестричке, не е свързан с препятствието, а с мен. Предупреждавам те най-тържествено. Или ще започнеш да се държиш като дама, каквато трябва да бъдеш, или ще те заключа в стаята и ще постъпя с теб като с разглезено дете, в каквото си се превърнала напоследък.
Ако кракът не я болеше толкова и не беше превързан, тя сигурно щеше да скочи от леглото.
— Не смей да ме заплашваш, Рейн Гарик. Аз съм зряла жена. Няма да ти позволя да се отнасяш с мен като с бебе.
— Ако искаш да се отнасят с теб като с жена, започни да се държиш като такава. А това със сигурност не предполага приемането на самотни господа посред нощ.
— Дори не е полунощ. Освен това лорд Питър ми е просто приятел.
— Лорд Питър е романтичен влюбчив момък като всички останали. Сигурен съм, Александра, че един ден ще съжаляваш за сегашното си лекомислие.
— Ами ти? Защо аз трябва да служа като благочестив декор, докато ти си се отдаваш на всякакви низки страсти?
— Защото аз съм мъж, ето затова. И най-добре ще направиш да не ми държиш такъв тон — отсече Рейн.
— Съжалявам, Рейн. Наистина съжалявам. Не знаех, че лекарят е пратил да те извикат. Щях да му кажа да не го прави.
— Не искам да бъда груб с теб, Алекс. Просто ти мисля доброто. Хората само чакат някое младо и красиво момиче като теб да се подхлъзне. Могат да те унищожат, Алекс. Не искаш това да се случи, нали?
Тя кимна в знак на съгласие.
— Обещавам да бъда по-предпазлива.
— Добро момиче — каза Рейн и се отправи към вратата.
— Как е любовницата ти? — попита Александра и тогава го накара да спре.
— Какво разбираш ти от любовници?
— Само това, че този път май наистина си хлътнал.
Рейн въздъхна.
— Кълна ти се, Александра, ще ми олекне, когато се омъжиш. Тогава бедният ти съпруг ще се занимава с теб. Може би той ще намери начин да те вкара в пътя.