Кат Мартин
Сладко отмъщение (27)

Епилог

Ямайка, 1809 година

 

Още един ужасен писък разкъса въздуха, след това още един, и още един.

— Почти свърши — успокояваше Джоселин приятелката си и бършеше потта от мокрото й чело. — Само продължавай да се напъваш. Чудесно се справяш, Чита.

— Главата почти се показа — обади се Доли. — Най-страшното мина, момичето ми. Още един по-силен напън — и край.

Чита правеше каквото и казваха, дишаше тежко и се бореше с болката. Макар това да беше второто й раждане, този път бе много по-трудно от първия. Момиченцето й се бе родило с учудваща лекота. Детето на Паоло се оказа много по-упорито.

— Напъни! — каза Джо.

— Напъвам.

Изтощена и обезкуражена, Чита ругаеше на испански, но следващият напън най-сетне даде резултат. Малкото влажно телце се плъзна в дланите на Доли.

— Успя, момичето ми!

Докато Джоселин прерязваше пъпната връв и се оправяше с плацентата, Доли тупна бебето по дупето. В момента, в който то нададе първия си писък, вратата се отвори с трясък и на прага се появи Паоло.

— Какво има? Какво стана?

Джоселин се засмя.

— Точно каквото се очакваше да стане. Вече си баща на едно хубаво момче.

— А Чита? Добре ли е?

— Добре е, Паоло — Джоселин му подаде увитото бебе. — Тъмнокосо и чернооко като баща си.

Паоло изпъчи гърди. Той погледна детето и бързо отиде при Чита, наведе се и я целуна.

— Благодаря ти, любима — после се усмихна глупаво на жените. — И на вас, скъпи приятели.

В този момент влезе Рейн.

— Значи вече имаш син, а? — каза той и потупа Паоло по гърба. — Приятел на Андрю Аугустус. Поздравления!

Рейн се обърна с грейнало лице към Джоселин.

— Това означава, любов моя, че трябва да побързаме и да направим едно момиченце, за да има с кого да си играе Серена.

Серена беше първото дете на Чита, която бе слабост на Паоло, разбира се, след Чита.

— Мисля, че е най-добре да се махнем всички оттук — обади се Доли. — Момичето трябва да си почине.

Джоселин стисна ръката на Чита, а Доли настани бебето на гърдите си. Паоло остана до жена си, която се унесе в дрямка. Всички останали излязоха от стаята. Рейн затвори тихо вратата.

— Искаш ли да си имаме момиченце? — обърна се той към Джо, щом останаха сами.

— Знаеш, че искам.

— Тогава защо не дойдеш да видим дали ще можем да си направим едно?

Джоселин се усмихна. Господи, колко го обичаше! От нощта на пожара любовта й бе станала десетократно по-силна.

Беше плакала за баща си, разбира се, но й беше минало много по-бързо, отколкото си мислеше. Беше преживяла смъртта му още преди четири години и сега прие спокойно загубата. Човекът, който остана в пламъците на къщата в Мардън беше непознат. Плака за това, което беше преживял и изстрадал, но скоро беше готова да го остави в миналото.

Пожарът бе потушен, преди да обхване цялата къща. Западното крило бе възстановено, дори стана още по-внушително.

Джоселин усети ръцете на Рейн на кръста си, който я водеше към спалнята.

— Ами Александра? Може да се прибере всеки момент — опита се да възрази Джо.

Алекса бе отишла на гости у някакви съседи в Тамаринд. Бяха я изпратили умишлено, за да не слуша писъците на Чита. Вече бе преживяла достатъчно.

— Няма значение — каза Рейн и я целуна.

Най-после Александра се бе възстановила от преживяната трагедия — смъртта на приятеля й Питър Мелфорд. Бяха й необходими цели две години. Смъртта на лорд Питър я бе засегнала дълбоко, тъй като Александра обвиняваше себе си за фаталния изстрел, макар че самоубийството на младежа едва ли беше по нейна вина. Вярно че бе влюбен в нея, но това се отнасяше за половината младежи в Лондон.

— Хайде, обич моя — шепнеше Рейн. — Миналата нощ ти издевателства над тялото ми, сега е мой ред.

Той нежно я гризна по ухото, после по врата.

— Добре, добре, печелиш.

Тя се обърна в обятията му и го целуна.

— Печеля? Какво печеля?

— Отмъщение за миналата нощ. Едно малко, сладко отмъщение.

Той я погледна и се усмихна.

— Мислех, че знаеш. Най-сладкото от всички отмъщения е просто човек да бъде щастлив.

Джоселин също се усмихна.

— Така е, любов моя. Няма човек на този свят, който да го знае по-добре от мен.

И за да му покаже колко е мъдра, Джоселин го поведе към спалнята.