Патриша Хайсмит
Непознати във влака (34)

34

— Каква с връзката ти с мисис Гай Хейнс?

Бруно беше подготвен за въпроса. Джерард бе прегледал разходите в чековата му сметка и сега го разпитваше заради цветята, които бе изпратил на Ан.

— Приятел. Приятел съм на съпруга й.

— Аа. Приятел значи?

— Познат. — Бруно повдигна рамене. — Явно Джерард щеше да приеме думите му като опит за самохвалство, тъй като Гай беше известен.

— Отдавна ли го познаваш?

— Не. — Бруно посегна за запалката както се бе изтегнал в креслото.

— Как така се сети да пратиш цветя?

— Да кажем, че ми беше приятно. Вечерта имаха тържество и отивах у тях.

— Толкова ли сте близки?

Бруно отново повдигна рамене.

— Обикновено семейно тържество. Стана дума зя него, когато обсъждахме кой архитект да наемем, ако се захванем да строим нова къща. — Идеята изникна в главата му току-виж и никак не беше лоша.

— Мат Левайн. Ще ми се още малко да си поговорим за него.

Бруно въздъхна. Навярно се прехвърли на друг, защото Гай беше извън града, просто заговори за другия. Колкото до Мат Левайн — едва ли можеше да се намери по-съмнителен тип, а той се бе срещал с него доста често преди убийството, без да си дава сметка, че би могло да му е от полза.

— И какво по-точно?

— Защо сте се срещали на двайсет и четвърти, двайсет и осми и на трийсети април, на втори, пети, шести и седми март и два дни преди убийството?

— Така ли? — Бруно се усмихна. Миналия път Джерард разполагаше само с три дати. Мат също никак не харесваше Бруно. Навярно бе наговорил най-отвратителни неща на Джерард. — Искаше да купи колата ми.

— А ти искаше да я продадеш? Защо — понеже смяташе, че не след дълго ще си купиш нова?

— Исках да я продам, за да си купя малка кола — разсеяно отвърна Бруно. — Сега е в гаража. „Кросли“.

— Откога познаваш Марк Лев? — Джерард се усмихна.

— От времето, когато се казваше Марк Левицки — озъби се Бруно. — Порови се малко и ще откриеш, че е убил собствения си баща в Русия. — Изгледа свирепо Джерард. „Собствения“ прозвуча особено, не биваше да го изрича, ала Джерард го вбеси — седнал тук да остроумничи с измислените имена!

— Мат също не говори добро за теб. Какво има, не можахте ли да се спогодите?

— За колата ли?

— Чарлс — търпеливо произнесе Джерард.

— Нищо не съм казал. — Бруно погледна изгризаните си нокти и още веднъж си помисли как добре прилягаше на Мат описанието на убиеца, което Хърбърт бе направил.

— В последно време не си се виждал често с Ърни Шрьодер.

Бруно отегчено отвори уста, за да отговори.