Марк Олдън
Призракът (41)

41
Вдън земя

Същия следобед Рос Магелан влезе в кабинета на лейтенант Фарньоли с три хиляди долара, сложени в найлонов плик с цип в горния край. Сложи плика върху писалището, после седна на стола при прозореца, за да усети милувката на слънцето, подало се от облаците за пръв път от доста дни насам.

Фарньоли седеше зад бюрото и прелистваше „Спринг 3100“, официалното издание на Нюйоркската дирекция на полицията. Изглеждаше уморен, явно прекаляваше с работата. Това обаче важеше за всички полицаи в отдела му. По-големият брой имигранти бе увеличил и организираната престъпност в града. Отделът непрекъснато се занимаваше с банди, които надали щяха да се оправят в метрото, затова пък изобщо не се затрудняваха да обират банки, застрахователни дружества и здравното осигуряване.

Навремето Рос бе възприемала през розови очила хората, дошли да си търсят късмета тук. Вече не беше така: знаеше, че повечето имигранти са най-голямата измет на човечеството, домъкнала се в Америка далеч не от благородни подбуди.

Шефът й посочи найлоновия плик.

— Нося ти нещо като сувенир — обясни Рос. — Сутринта ходих на пазар заедно с Мърси Хауард. С парите в пликчето тя си купи нова рокля. Всички банкноти са белязани.

— Това ли са парите, които даде преди два дена на Лу Анджело? — поинтересува се той.

— Да, същите. Втората вноска за така наречения ми развод.

— Значи се оказа права. Той наистина е нещо като куриер на Райнър. И го обира.

— Взима си своя пай още преди съдията да е видял и цент. Между другото, избрахме на Мърси хубаво тоалетче.

Фарньоли свали крака от писалището.

— А случайно да знаеш къде е Кони?

Рос вдигна вежди. Дали не й се беше счуло?

— Извинявай, но току-що ти връчих неоспорими доказателства срещу човека, който ще ни отведе при Райнър — тросна се тя. — Мислех, че е важно. А ти ме питаш за Кони. Какво общо има той с Анджело?

— Доколкото знам, нищо. Затова пък явно има нещо общо с Франк Бийб. Агентът е намерен застрелян в Сентръл Парк. От ФБР подозират Кони. Търсят го, за да си поприказват с него. Но той явно е изчезнал вдън земя.

Рос стана от стола, отиде до прозореца и се вторачи в слънцето. Мина доста време, докато заговори:

— Кони не се крие от никого. Кога е бил убит Бийб?

— Вчера между дванайсет и два на обяд. Имаш ли представа къде е бил Кони по това време?

Търсел е Дени Ринко, който е задигнал от Дирекцията на полицията нелегалните записи на подслушаните телефонни разговори. Същият калтак, който по нареждане на Хари се опитва да натопи Кони за детска порнография.

Рос се извърна към Фарньоли. Трепереше цялата, напомни си с примряло сърце, че трябва да внимава много какво говори. Кони рано или късно щеше да пипне Дени Ринко. А заедно с него и Хари.

Хари не работеше сам. Имаше съучастник, който бе толкова влиятелен, че можеше да унищожи цели дела. Дали този съучастник не беше Фарньоли? Санчес знаеше кой е приятелят на Хари, но беше припаднала в черквата и името така и си бе останало тайна, скътана нейде в размекнатия й от дрогата мозък. Джаки Синия твърдеше, че за пръв път чувал за покровителя на Хари. Но обеща, че щял да се поразрови и ако научел нещо, Рос щяла да бъде първата, на която щял да каже.

Фарньоли познаваше на пръсти всички случаи, които бе разследвала. Беше я принудил да продължи да работи и занапред против волята си заедно с Хари. Дали беше потулил убийството на двете внедрени полицайки и опита за убийство на трета?

„Внимавай много какво говориш!“

— И защо подозират Кони? — попита тя.

— Намерили са в портфейла на Бийб визитната му картичка.

— Ти на подбив ли ме взимаш? Бийб е могъл да я вземе откъде ли не. Дори от мен.

— А ти давала ли си му я?

Рос не отговори.

— Така си и знаех — допълни шефът й. — За твое сведение някой е позвънил на феберейците и е съобщил, че Кони се е опитвал да се спазари с Бийб за някакви липсващи данни.

— И който се е обадил, не се е представил, нали?

— Че кой в такива случаи се представя?

— Предполагам, че „липсващите данни“ са задигнатите записи, които Кони уж се е опитал да продаде на Бийб.

Фарньоли сви рамене.

— Феберейците не споменаха нищо за записите. Според мен изобщо не знаят за тях. Те у Кони ли са?

— Не, не са у Кони.

— А ти щеше ли да им кажеш, ако бяха у него?

Рос скръсти ръце.

— Нали ми плащат за това? Да натопя Кони.

Лейтенантът поклати глава.

— Слушай, ако искаш да му помогнеш, кажи му да дойде незабавно. Ония от ФБР го търсят под дърво и камък, а те не си поплюват. Никак не им е приятно, че техният приятел Бийб е отнесъл куршум зад ухото. Ще помогна на Кони с каквото мога.

— Както му помагаш сега ли? Принуди ме да го шпионирам. А сега искаш от мен да го предам на ФБР.

— С триста мъки успях да те опазя от феберейците. Лабриола искаше да те попритиснем, за да си кажела къде се укрива Кони. Разбери най-после: тези хора не се примиряват току-така, ако е убит техен колега. Обясних на Лабриола, че подгони ли теб, значи се опълчва срещу целия отдел. И рискува всички радио и телевизионни станции в града да гръмнат с новината за разследването на Райнър. Казах му, че срещу теб не са повдигнати никакви обвинения и той няма право да те подлага на разпит. Напомних му, че Кони е невинен до доказване на противното.

— Сигурно би трябвало да съм ти признателна.

— Би трябвало да ме послушаш — натърти Фарньоли. — Феберейците са взели на мушка Кони. На твое място щях да го тълкувам буквално.

— И какво според теб трябва да прави Кони? — сопна се Рос. — Каквото и да стори, зле му се пише. Ако продължи да се укрива и го открият, ще го застрелят на място. Ако се предаде в полицията, ония от ФБР пак ще се докопат до него и ще кажат, че разследването е в техните правомощия, понеже Бийб е бил федерален агент. Ще разпънат Кони на кръст, а после ще тръгнат да се извиняват. Разполагат с колкото си пари поискат, само да щракнат с пръсти, и Министерството на финансите развързва кесията, владеят целия свят. Питай ги и ще ти го кажат.

Фарньоли се почеса по носа.

— Може ли да поговорим за записите?

— Както искаш, лейтенанте.

— Не ми усложнявай излишно живота. И без това не ми е никак леко.

— Така значи, лейтенантът иска да сменим темата. Добре тогава, да поговорим за записите. Доколкото разбрах, братя Монталво твърдят, че са разбрали от тях кой е натопил баща им.

Фарньоли кимна.

— Оказа се, че го е направил вече покойният Хавиер Трухильо, известен още като Хави Дребосъка. Бивш счетоводител на клана Монталво, всичките до един наркобарони. Вчера полицията в Кънектикът е намерила трупа му в гората край Ню Хейвън. Всъщност са го събирали дълго: тук крак, там ръка. Минали са няколко часа, докато го съберат в найлоновия чувал. Не ти трябва картинна мозайка — „Хави Дребосъка — подредете го късче по късче, занимавка за цялото семейство!“.

— Тримата от клана Монталво — пророни Рос. — Татенцето търка наровете, но синовете не са мирясали, пак въртят търговийка по улиците.

— Да, татко Рафаел е на топло в Луисбърг.

— Помня. Когато съдията му лепна доживотна присъда, братята му се изпокриха в миша дупка, само и само и тях да не ги изправят пред съд. При доживотна във федерален затвор няма такива глезотии като предсрочно освобождаване и пускане под гаранция. Затова и братята се зарекли да правят, да струват, но да отмъстят на Хави Дребосъка.

— Веднага след процеса Хави и жена му се вдигнали и отпрашили към Аруба — допълни Фарньоли. — След половин година на него му домъчняло за Ню Йорк, за купона, клубовете, мацките, хокея. Върнал се тихомълком. Сменил си името. Намерил си друга жена. Хванал се на друга работа. Този път върти и подправя сметките на някакъв лекар индиец с незаконна практика в Бронкс. Така и се озовал в незаконните записи. Имаш ли да ми казваш друго?

„Покриваш ли Хари и престъпленията, които е извършил?“

— Дали съм измъкнала нещо от Кони за записите ли? — попита Рос. — Всъщност, да.

„Нанеси първия удар. Хари те изпревари и успя.“

Фарньоли сложи ръце върху писалището и зачака.

— Научих едно име — допълни тя. — Дени Ринко. Компютърджия в охранителната фирма на Кони. Работил е на непълен работен ден и в Дирекцията на полицията. И е решил, че сега му е паднало.

— Да, в дирекцията знаят за него и също го търсят, за да го поразпитат — потвърди Фарньоли. — Дори и да го е направил той, не виждам от какви подбуди. Каква е връзката между господин Ринко и такива изпечени мошеници като братя Монталво?

— Връзката е човекът, който е дал нарежданията на Ринко. „Например Хари или ти“, помисли Рос. Сетне продължи: — С когото и да се е сдушил Дени, той знае за записите. В течение е как и защо са правени. А също къде са ги държали в полицията и колко струват на черно. Всичко това ме навежда на мисълта, че въпросният човек е ченге.

— Това добре — кимна лейтенантът. — В смисъл, че можем да помогнем на Кони. Не само заради самия него, но и заради теб.

Пейджърът на Рос иззвъня.

Търсеха я от номер, който тя виждаше за пръв път. Можеше да бъде всеки. Не бе изключено да я търси Джаки Синия, за да й каже, че Санчес иска да се видят. Или пък се обаждаше някой друг информатор, добрал се до сведения, с които се надяваше да отърве затвора. Можеше да е и Чеси, отскочила до града с приятелката си, за да хапнат пица, която й звънеше от Лонг Айланд колкото да си побъбрят.

Рос набра номера върху клетъчния телефон. Обади се Кони.

Тя обърна гръб на Фарньоли, отиде в дъното на помещението и седна на канапето.

— Тук съм — каза. — В кабинета на лейтенант Фарньоли. Ти къде си?

— В една дупка на Си Авеню, която минава за нещо като магазин. Спипах Дени.

— Страхотно!

„Само без имена — помисли си Рос. — И гледай разговорът да не се проточва. Или още по-добре го прекъсни.“

— Сега не мога да говоря — каза. — Ще ти позвъня по-късно.

— Какво има?

— При лейтенанта съм. Ще ти се обадя след малко.

— Чакай първо да ти кажа нещо. Знам какво е намислил Дени. По-надолу има магазин за софтуер втора употреба. Той го използва за нещо като пощенска кутия и в замяна поправя компютъра на собственика.

— Прекрасно. Ще го обсъдим после.

— Чакай де! Трябва да ти кажа още нещо. Дени твърди, че наистина е откраднал записите, но че го е накарал Хари. Според Дени в един от тях има страхотна бомба. От записа личало, че Хари е свързан с убийството на оня албанец, наркопласьора. Очистил го е, за да предпази някаква важна клечка.

Рос погледна към другия край на кабинета. Фарньоли пак се бе заел да прелиства списанието. Най-малкото изглеждаше така.

— И още нещо — продължи Кони. — Дени твърди, че Хари и Хилтън Приго се опитват да го убият, за да не се разприказва. Било му писнало да бяга и да се крие. Ако му гарантираш закрила, ще… — Най-неочаквано той млъкна. После: — Да му се не види! Сега вече стана напечено.

Тишина.

Сетне Кони подвикна:

— Майко мила. Залягай, Дени. По-бързо. Залягай, де!

— Какво става, Кони? — простена Рос.

Чу „тра-та-та-та“.

Стрелба.

После линията прекъсна.