Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Ghost, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Емилия Масларова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- vesi_libra(2011 г.)
Издание:
Марк Олдън. Призракът
Превод: Емилия Масларова
Коректор: Лилия Анастасова
Художествено оформление на корица: Петър Христов
Компютърна обработка: Линче Шопова
ИК „Бард“ ООД, 2000 г.
IBAN: 954-585-100-7
История
- —Добавяне
30
Една вечер в клуба
Кафене „Кон Алма“ на Блийкър Стрийт в Гринидж Вилидж още си беше с ламаринен таван, въртящ се вентилатор и огромен дървен барплот, точно както в славното време на двайсетте години и сухия режим, когато заведението се бе прочуло с контрабандния си алкохол. Рос обичаше този клуб, понеже тук идваха по-възрастни клиенти, за да потанцуват, които не проявяваха особен интерес към дрогата и патлаците.
И още нещо: в „Кон Алма“ понякога гостуваше Бени Б., един от най-добрите диджеи в града, приятел на Рос. Тълпите го следваха от клуб на клуб, привлечени от това, че пуска салса в изпълнение на стари групи като „Мачито“, Норо Моралес, Марио Бауза и най-великия изпълнител на този стил Тито Пуенте.
Тази вечер Бени Б. започна с двайсет минути от ранните хитове на Пуенте — посвети ги на добрата си приятелка Рос Марино и за подгрявка пусна две от любимите й парчета: „Албанчето“ и „Дяволско мамбо“. Тя танцуваше необуздано, с вещина, за да се отърси от страховете и гнева. Другите двойки се дръпнаха, за да погледат нея и Кони, но повечето очи бяха приковани към Рос. Накрая й изръкопляскаха, а тя се свлече в обятията на гърка.
Двамата се върнаха, хванати за ръце, на масата и заслушаха тъжна прелестна балада в изпълнение на Тито Родригес.
— Довечера дали да не дойдеш при мен? — предложи Кони. — Не е зле да си починеш.
— Извинявай. Одеве на дансинга съвсем се разбеснях. На драго сърце ще дойда. Хари наистина ме плаши. Сънувам кошмари как се събуждам и го виждам да стои в долния край на леглото и да ми се хили със зловещата си усмивка. Изведнъж всичко у него ми се вижда ужасно — дори ядките, с които непрекъснато се тъпче, и металните топчета, с които си играе.
— Мен ако питаш, е превъртял.
— Кой, Хари ли? Изключено. В жилите му тече не кръв, а ледена вода. Точно той ще превърти, когато цъфнат налъмите.
Кони отпи от уискито.
— Днес следобед ти е звънял във фризьорския салон — значи вече е на ръба. Само дето не си е признал, че те следи. Смятам, че напрежението в службата му се отразява зле. Хари няма да е първото ченге, рухнало от натоварването.
— Не мога да работя повече с него. Фарньоли трябва да ми намери друг „призрак“.
Кони почука по чашата с уиски с пластмасовата бъркалка.
— Хари е ченге, а ченгетата са наясно с всички номера и пинизи.
— В смисъл?
— В смисъл, че знае как да замете следите. Как да прониква в жилището ти, без да го усетиш. Да изтегли досието ти. Да те следи, без да го забележиш. Умее всичко това. Може да разчита и на това, че другите ченгета ще го покриват. Дори и да сгази лука, те няма да го натопят. И да отидеш при Фарньоли, нямаш неоспорими доказателства срещу Хари, които да представиш.
— Длъжна съм да опитам. Хари не е наред. Иначе да, наясно съм със „стената на мълчанието“ — ченгетата наистина се покриват взаимно. И аз понякога съм допринасяла за нея.
Кони надзърна в чашата.
— Не се налага да ти обяснявам как работи системата. Тя се опълчва срещу всяко ченге, изправило се срещу друго ченге. Дръзнеш ли да го направиш, оставаш сам. И според мен това никога няма да се промени. Ченгетата ще покриват Хари, ще лъжат заради него, дори ще ти се нахвърлят, ако се налага. И лош ще бъде не той, а ти. Защо? Защото си се оплакала от друго ченге. Мери си думите с Фарньоли. Току-виж ги използвали срещу теб.
— Вече съм го изживявала веднъж, когато една моя приятелка беше изнасилена от шефа си — напомни Рос.
— Сержант Тънката част. Казвала си ми. Слушай, дори и да занесеш снимки как Хари прерязва гръкляна на папата, пак ще се намерят ченгета, които няма да повярват, че е виновен.
— Хари не само е виновен. Той е опасен. Не бива да остава в полицията.
— Герой е, има цял чувал награди й похвални грамоти. Дори и да го изобличиш, никой няма да повярва, че те следи. Най-малкото хората, които го смятат за герой. Нещо повече, ще решат, че злепоставяш човека, който те покрива. И който ти е спасявал живота не знам колко пъти.
Рос се пресегна и надигна питието си.
— Какво трябва да направя, за да ми повярват? Да ида, когато Хари ме покани в някое кафене, и да чакам да ми пръсне черепа ли?
Кони я хвана за ръката.
— Не искам да те плаша. Но знай, че си имаш работа с маниак и ще ти е много трудно.
— Особено пък ако маниакът е и ченге.
— Точно така. Когато едно ченге следи друго ченге. Класика!
— Вие в охранителната фирма работите ли по случаи с маниаци? — попита Рос.
— Разбира се. Търсят ни най-често, когато полицаите са твърде заети. Имали сме случаи и с дванайсетгодишни момичета. Но най-опасни са маниаците, които преследват свои колежки.
— Защо?
— Защо ако маниакът ти е колега, той знае до минутата къде ще бъдеш. И къде да те намери. В службата ти си напълно беззащитна за домогванията му. — Той погледна ламаринения таван. — Дано греша, но както личи, Хари се вмества в класическия модел на маниака.
— Тоест?
— Ами опитва се да те откъсне от другите. Затова злослови срещу мен. Убил е Грасиела, за да си му признателна. Само на него и на никой друг. Така действат маниаците. Откъсва те от всички: роднини, приятели. А това не е трудно. Ти вече зависиш от него.
Рос взе да чертае с дъното на чашата кръгчета по масата.
— Чувала съм за жени, преследвани от маниаци. Но и през ум не ми е минавало, че такова нещо ще ми се случи и на мен. — Тя погледна Кони. — Хари иска да ми дава тон в живота. И в службата, и извън нея. Да ми казва къде да ходя, как да се обличам. Каквото и да правя, трябва да имам неговото одобрение.
— За да постигне такава власт над живота ти, той се стреми да те сплаши по всички възможни начини — съгласи се Кони.
Рос дръпна ръце.
— Значи съм сама. Това ли ми казваш?
— Я ме погледни! — рече Кони. — Погледни ме, де!
Тя извърна очи към него. Той допълни:
— Само да посмее Хари да ти направи нещо, ще си има работа с мен. Няма да стоя със скръстени ръце и да гледам как си разиграва коня. Горе главата, няма да допусна да ти се случи нищо. Само да е посмял да ти посегне, жална му майка!
Рос стисна ръката му.
— Според мен трябва да поговориш с Фарньоли — продължи Кони. — Той ще те изслуша.
— Не е достатъчно да ме изслуша. Искам да ми смени „призрака“.
— А как ще обясниш, че не искаш да работиш повече с Хари?
— Не знам. Но все ще измисля нещо.
Известно време Кони мълча — беше угрижен. После каза:
— Все се сещам за неща, които няма как да кажеш на Фарньоли. Не можеш да му кажеш, че Хари е влизал в жилището ти и те следи. Ще прозвучи голословно. И ще повярват на него, а не на теб. Дори и да съобщиш, че е излъгал къде се е намирал, преди да тегли куршума на Грасиела, пак нямаш доказателства. Фарньоли за нищо на света няма да повярва, че Хари нарочно е екзекутирал доминиканката колкото, за да се добере до теб. Звучи налудничаво.
— Ами хартиената жабка! — напомни Рос. — Кой ще ми повярва, когато заявя на всеослушание, че Хари си общува с мен чрез фигурки от хартия?
Кони се засмя.
— Може би някоя циганка. Току-що ми хрумна нещо. Заявила си под клетва, че в кафенето Хари ти е спасил живота. Оттеглиш ли сега заявлението си, ще взривиш службата, да не говорим пък, че всички ще те помислят за превъртяла.
— Е, и?
— Намери неоспорими доказателства. Спипай Хари с нещо, което да е толкова убедително, че да не го оспори и Фарньоли.
— Пие ми се още — вдигна Рос чашата, за да я види келнерът, дребен като джудже пуерториканец със старателно поддържана къса брада. Сетне погледна Кони. — Допреди седмица смятах Хари за герой. Сега знам за него неща, предостатъчни, за да го тикна зад решетките.
— Още нещо ли си научила?
Рос разклати кубчетата лед в празната чаша.
— Не, съобщила съм ти вече всичко, което зная. Но сега го виждам по-ясно. Джен Санчес каза, че някакво ченге се опитва да я убие. Сподели, че същото ченге е принудило Емилио Албърт да скочи с кучето си от прозореца на осмия етаж. Вече знаем със сигурност, че въпросното ченге ме прилъга да ида в кафенето, та Грасиела да се погаври с мен. — Тя бутна встрани празната чаша. — Санчес ме предупреди. Каза, че работя с ченгето, опитало се да я очисти. Не исках да й повярвам. В един момент дори си помислих, че този негодник е Франк Бийб. Но вече не съм на такова мнение. Всички нишки водят към Хари.
— А Грасиела направо сочи него с пръст от онзи свят — съгласи се Кони.
— Ами Джон-Джон? Според мен Грасиела го беше пратила да ми види сметката. За беда Джон-Джон се натъкна на Хари. Моят закрилник. Джон-Джон получи същото, което и Грасиела, плюс някои екстри, например белезници и удоволствието да изгори жив.
— Какво стана, когато се обади в Двайсети полицейски участък и се поинтересува за Хари и бившата съпруга на онзи албанец?
Рос загледа как сервитьорът пуерториканец оставя поръчаното питие на масата и се отдалечава.
— Подпитах, но не направо — отвърна тя. — Представих се и обясних, че Хари ме е прикривал по време на акция и е оставил радиостанцията в таксиметров автомобил, който е използвал за прикритие. Подразбрах, че Хари наистина е оставил на Бродуей такси, за да ми се притече на помощ. Ченгетата от районния участък са го покрили и не са подали рапорт.
— Старата песен на нов глас: полицаи покриват полицаи — отбеляза Кони. — Само като си помисля, и ме побиват тръпки.
— Не споменах пред колегите от участъка, че Хари е излъгал. Но още не проумявам как го е направил. Как е уредил да се озова в кафенето заедно с Грасиела?
— Не забравяй, че ти отърва кожата главно защото успя да баламосаш доминиканката.
— Хари със сигурност не е разговарял с Грасиела. Използвал е някого, на когото тя вярва.
— Някой наркотрафикант. Дали не се е обадил твоя приятел Джаки Синия?
Рос поклати глава.
— Обясних ти вече, използвали са неговото име, за да ме прилъжат да отида в кафенето. Но не той се е обадил на доминиканката. Не забравяй: Грасиела обираше наркопласьорите, няма да се учудя, ако и Джаки Синия е бил в списъчето й. Рано или късно е щяла да ограби и него до шушка. Пък и Джаки не е толкова глупав, че да се хваща с тази жена точно когато колумбийците я търсят под дърво и камък, за да й светят маслото. Освен това, ако ме бяха очистили, той щеше да изгуби приятелка, която да му оправя бакиите в съда. Не, Хари е използвал друг за разговора с Грасиела Шантавата.
— Имаш ли някакви предположения?
Рос отпи от чашата.
— Сигурно й се е обадил някой, който се страхува от Хари толкова много, че не смее да му откаже. Освен това смятам, че Хари ме е изтъргувал с агентите от ФБР. Лабриола иска на всяка цена да тикне Райнър в затвора. Падне ли му възможност да ме прецака, хич няма да се колебае, само и само той да се окичи с лаврите.
— А какво е получил Хари срещу това?
— Сладък пост в Министерството на правосъдието. Имунитет за нещо, което е извършил. Може би пари. Не проумявам само защо е взел на мушка Джен Санчес.
— Питай я.
Рос сграбчи Кони за ръката.
— Божичко! — прошепна тя.
Посочи дъното на дансинга.
Кони погледна натам.
Иззад изкуствената палма ги наблюдаваше Хари Ърлс.