Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ghost, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон(2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
vesi_libra(2011 г.)

Издание:

Марк Олдън. Призракът

Превод: Емилия Масларова

Коректор: Лилия Анастасова

Художествено оформление на корица: Петър Христов

Компютърна обработка: Линче Шопова

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

IBAN: 954-585-100-7

История

  1. —Добавяне

Добрият край оправя всичко

Седяха в болничната стая на Кони. Мълчаха дълго, хванати за ръце. Накрая Рос каза:

— Обичам залеза. — Посочи река Ист. — Сякаш подпалва водата. Виж я как сияе.

Кони й стисна ръката.

— Ти пък ме подпалваш само като кръстосаш крака с тази къса пола.

— А, без тия! Само това оставаше заради мен състоянието ти отново да се влоши. Ако не ме лъже паметта, съвсем наскоро отнесе няколко куршума.

— Казаха ми, че се оправям. Лично аз съм на мнение, че го дължа на късата ти пола. Дали, ако и аз започна да нося къси поли, няма да оздравея по-бързо?

— Какви къси поли! — засмя се Рос. — Избий си го от главата! Как ще си обръснеш космите на краката?

— Понеже стана дума за косми, се сещам, че и ти се измъкна на косъм — отвърна й той. — Между другото, как обясни на Фарньоли присъствието си в къщата на Хари?

— Казах му, че той ми е позвънил да отида незабавно при него, без да ми дава никакви обяснения. Всички знаят, че не обичаше да говори по телефон. Работехме в един екип, затова и съм решила, че разполага с важна информация, която трябва да ми съобщи незабавно. Отишла съм с колата в Куинс, но явно съм закъсняла. Заварила съм Хари мъртъв — застрелян от албанци, които навремето е разследвал. Ченгетата намериха в къщата му над девет милиона долара в брой. А това вече обяснява защо са нахлули у тях, нали?

Кони се приближи с инвалидната количка до нощното шкафче, взе безалкохолната напитка и всмукна със сламката. После рече:

— Фарньоли не пасе трева. Сигурно ще се усъмни и ще почне да те подпитва.

— Няма, не се притеснявай. Шефовете няма да допуснат скандал. Ще излезе, че са големи глупаци, ако се разчуе, че Хари е убил няколко полицаи под прикритие и му се е разминало, понеже никой не се е усетил. Вярно, и моята версия издиша, но никой няма да тръгне да се заяжда. Особено пък след като намериха в къщата дневника му и всички неща, които е задигнал от мен и е подредил в нещо като олтар.

— Значи, дори и да се усъмнят, че имаш пръст в убийството му, няма да ти кажат и копче?

— Точно така. Включи най-после!

Кони отиде с количката при стола, на който седеше Рос.

— Ами нещата на Райнър? Папките и записите, които Нобълс е взел от дома му, след като го е очистил?

Рос поклати глава.

— Какви папки? Какви записи? Всичко е изчезнало. Хари е издъхнал, след като домът му е бил нападнат от албанци, дошли да си отмъстят. Райнър се е самоубил, а колкото до Кливланд Нобълс, той просто се е озовал в неподходящо време на неподходящо място.

— Ами Лу Анджело?

Рос извади цигара, погледна я, после я запокити заедно с целия пакет в кошчето за отпадъци. Дотук с изгъзиците!

— Колкото до Лу, той трябва да се споразумее с Лабриола — отвърна тя. — Тоест, да предаде своите приятелчета, албанците. Убедих Лабриола, ако Лу каже каквото трябва, да го включи в програмата за защита на свидетелите и да не го праща зад решетките.

— И Мърси ще го топли в студените зимни нощи. Но ако свидетелства, Лу няма как да не спомене и името на Райнър.

Рос кимна.

— Така е. Лабриола ще се радва да изобличи съдията и мъртъв. Но надали ще го направи — федералните съдии са на мнение, че така, само ще разлае кучетата. След смъртта си Райнър е представян едва ли не за светец и от семейството си, и от еврейските организации, и от Асоциацията на юристите, от кого ли не. Както е тръгнало, Лабриола май ще трябва да се задоволи само с обвинителен акт срещу албанците.

— А Фреди Паласио?

— Ще си излежи едната година в Еглин и ако си знае интереса, ще си държи езика зад зъбите. Лу Анджело също ще си мълчи, че съм го накарала да се обади. В противен случай току-виж му се наложило да иде зад решетките като съучастник в убийството на Рамиз.

Кони се пипна по бинтованото рамо.

— Дано не осакатея. А срещу Хари повдигнати ли са някакви обвинения?

На лицето на Рос се изписа погнуса.

— Ще бъде погребан с всички почести, както се полага на инспектор от полицията. Поне за пред света е издъхнал като герой.

„А на мен няма да ми търсят сметка, че съм му пратила ония главорези. Какво да се прави, наложи се да се пазарим и да отстъпя.“

— И всички наистина са на мнение, че се е държал като герой — допълни тя. — Отново полицейската солидарност.

Кони кимна.

— Да, де. Но този път тя пази и теб. Както сама каза, версията ти издиша. При престрелката у Хари са загинали седем души, двама от които ченгета. Ти пак удари в десетката, че не ти задават излишни въпроси. Мен ако питаш, колкото по-малко коментираш погребението на Хари, толкова по-добре.

Рос бръкна в дамската си чанта и извади дъвка. Кони беше прав. Още една тайна, която трябваше да погребе.

И понеже стана дума за тайни, не му бе казала, че са й възложили да го разследва. Фарньоли й бе предложил да си мълчи и да не го споменава. Беше прав, естествено. Като всички ченгета, и Кони щеше да си има едно наум за колега, тръгнал да го разследва. Научеше ли, че на Рос й е било наредено да го шпионира, той никога вече нямаше да й има доверие.

И накрая Санчес. Беше се обадила на Рос, за да й благодари, че е помогнала на Лу да се споразумее с прокурора и с ония от ФБР. Щяла да се радва, ако Рос й се обадела някой път. Можела да й помогне, та и тя да не свършела като нея.

Сега, докато седеше в болничната стая и държеше ръката на Кони, Рос реши да покани някой път Санчес на обяд. После обаче се уплаши какво ли още ще чуе и не я потърси повече.

Край
Читателите на „Призракът“ са прочели и: