Марк Олдън
Призракът (43)

43
Кой кого

23,35 часа

Манхатън

Дени Ринко чакаше Рос Магелан във входа на блока й в Уест Сайд. Държеше найлонов пазарски плик и изглеждаше ужасен.

— Не се познаваме. Аз съм…

— Знам кой сте. Дени Ринко. Кони се размина на косъм със смъртта колкото да спаси тъпия ви задник. Арестуван сте за това, че сте откраднали от Дирекцията на полицията записи с телефонни разговори. Ръцете на тила!

Мъжът вдигна ръце.

— Ама чакайте! Нека ви кажа. Наистина подлях вода на Кони. Знам го и горчиво се разкайвам. Затова съм и тук. Искам да му се отплатя. Човекът ми спаси живота. Задължен съм му.

Рос плъзна ръка в дамската си чанта.

— Освен това вече нямате къде да се криете. Казах, горе ръцете!

— По-спокойно, де! — Дени и подаде найлоновия плик. — Нося нещо. Хари вече два пъти се опита да ме убие. Би дал всичко на света, само и само да се докопа до това тук. А то наистина си струва.

Тя махна ръка от чантата — не държеше нищо.

— Слушам ви — подкани го.

— Знаете за записите на подслушаните телефонни разговори…

— Да, знам и за детското порно.

— Хари ме накара. Онова, което не знаете обаче, е, че не съм му дал всички записи. При мен са онези, на които е записан той. Мисля, че ще ви бъде интересно да ги чуете. Хари ще убие на място всекиго, за да ги получи, хич и няма да се колебае.

— Да, насмалко да убие Кони. Вярно, спусъкът бе натиснат от Приго, но той работеше за Хари.

Дени Ринко махна бейзболната шапка и прокара притеснено длан по бръснатата си глава.

— Как е Кони?

— Последните шест часа бях при него в болницата. Ще прескочи трапа. Ще се оправи.

Дени въздъхна от облекчение.

— Чудесно! Наистина се радвам!

— Заради вас е прострелян на три места.

— Кой където ме срещне, ме прецаква в тоя живот. Вярно, разбирам от компютри, но инак никак не ми върви. Каквото и да направя, забърквам някого в неприятности. Млади момичета, дрога, тъпотии като тази, заради която Кони насмалко да плати с живота си. Хвърлям луди пари за един филм, който сигурно няма да става за нищо. Днес обаче станах свидетел на нещо. Днес видях как Кони се изправя срещу Приго. За да ме защити, макар че изобщо не беше длъжен. Особено пък след всички главоболия, които му навлякох… — разрида се Дени.

Рос взе от него найлоновия плик.

— Никога вече няма да топите неоснователно ченге, нали?

Не й беше мъчно за Дени. В момента в нейния свят нямаше място за състрадание. Състраданието към този подлец щеше да го превърне в жертва, нещо, което Рос не възнамеряваше да прави.

— В записа става дума за мъртви полицайки и за Хари. Някаква важна клечка го прикрива… — поясни младежът.

Тя го погледна.

— Чули ли сте целия запис?

— О, да. Опитах се да изкарам още малко мангизи от Хари. Видях, че записите наистина струват луди пари. Но накрая не получих и пукнат цент.

Жената посочи към асансьора.

— Качвайте се горе. Ще ми ги пуснете.

Тъкмо влязоха в апартамента, когато телефонът иззвъня.

Обаждаше се Фарньоли. Рос бе много уморена и не й се говореше с никого. Беше капнала, едва се държеше на крака след всичко, което бе сполетяло Кони. Пък и не бе изключено тъкмо Фарньоли да покрива Хари и да го покровителства. Точно сега не му беше времето да води дълги разговори с шефа си.

Освен това имаше да обмисля нещо. Тази вечер бе настъпил краят на отношенията й с Хари. До броени часове един от двамата щеше да бъде мъртъв.

— Включи телевизора — рече Фарньоли. — По новините съобщават за твоето приятелче съдията Райнър.

— Какво за него?

— Мъртъв е. Пръснал си е черепа, негодникът му с негодник.

 

 

Куинс

Хари Ърлс беше в мазето в къщата си в Куинс — тъкмо бе пъхнал в сейфа в пода осемстотин хиляди долара в брой. Сейфът беше претъпкан, той не можеше да сложи вътре и банкнота повече.

А това му създаваше проблем. В стаята му на втория етаж в куфари под леглото бяха скрити още шест милиона. Записите на подслушаните телефонни разговори се разграбваха като топъл хляб. Дори повече — щяха да се избият, само и само да се докопат до тях.

Затвори сейфа и сложи отгоре старите стикове за голф. Замисли се дали да не пренесе и шестте милиона в мазето. Да ги сложи в резервоара за нафта и отгоре да метне парцали. Резервоарът беше празен, щяха да го заредят чак през есента.

Мъжът поклати глава. Нямаше смисъл. Резервоарът не бе достатъчно сигурен. Биеше на очи, пък и бе поръчал за другата седмица да дойдат да го почистят. Засега бе за предпочитане да държи парите горе в стаята. Ако не друго, тя поне беше заключена.

„Каква ирония на съдбата!“ — помисли си. Блъскаш като ненормален, докато понатрупаш пари. После пък седиш и умуваш къде да ги скриеш. Дали щеше да доживее мига, когато ще се порадва на воля на парите, които бе натрупал с лъжа и измама? Според него животът си бе едно чудовищно противоречие.

Заключи мазето. Беше по халат и пантофи, канеше се да приключва за днес. Ядосваше се, че е ударил на камък с Чеси. Още не проумяваше какво точно е станало. Дали Магелан просто бе извадила късмет, или човекът, когото бе подкупил в института „Оукс“, бе изприпкал при врага?

При всички положения това си беше своеобразно предупреждение: Магелан му обявяваше война.

Така да бъде!

Той нямаше намерение да се церемони — щеше да стовари върху нея всичко, с което разполагаше. Времето, отпуснато й между раждането и смъртта, вече изтичаше.

На Хари му трябваха само два дена, за да си разчисти сметките с нея. Един, за да обмисли как да я убие, а втория — за да го направи. До четирийсет и осем часа Магелан щеше да бъде труп.

Точка по въпроса.

Хари смяташе да я убие така, че да прилича на злополука или самоубийство. Затова и се нуждаеше от време, за да обмисли нещата до най-малките подробности. Точно с такъв подход бе успявал досега да се отърве от всички, които му създаваха главоболия. Тази вечер Магелан може и да бе спасила живота на сестра си, но щеше да му плати за това със собствения си живот.

Хари влезе в хола — жена му гледаше последните новини и клатеше глава.

— Майко мила, майко мила! — току повтаряше тя. — Какъв срам. — Погледна мъжа си. — По новините съобщиха, че съдията Райнър е починал. Застрелял се, моля ти се. Срамота!

Той погледна телевизионния екран и видя снимка на съдията Адам Райнър, който се ръкува ухилен с губернатора на последния конгрес на партията преди президентските избори. Беше малко над петдесетте, нисък и набит. Побелялата му коса бе разделена на път по средата. Носеше напомадени мустаци, с които много се гордееше.

Хелън каза:

— Дали е разбрал, че си го разследвал? Изненадана съм, че е посегнал на живота си.

Както стоеше с ръце в джобовете на халата, Хари се люшна на токове. Той пък не беше изненадан. Ама никак.

0,15 след полунощ

Манхатън

Облечена в дънки и яке с качулка, Рос Магелан излезе от входа на блока си в Уест Сайд и забърза към лимузината, спряла при тротоара.

Изчака Мак Канарата да слезе и да отвори вратата от другата страна.

Пръв се появи Джаки Синия. След него се показа и Лу Анджело.

И Джаки, и телохранителят му не й казаха нищо. Отново се качиха, без да продумват, на лимузината и отпрашиха, оставяйки Рос и Лу Анджело сами на тъмната улица.

Адвокатът се обърна към нея — беше объркан и ядосан.

— Божичко, какви са тия дивотии? Седя си аз с Мърси в новото жилище. После — хоп! — и се озовавам с теб тук, насред улицата. Без портфейл, без документи за самоличност, без да знам какво точно става.

— Трябва да поговорим.

— Да си чувала някога, че съществуват телефони? Напоследък ги има по всички къщи. Джаки ми се изтърсва, без изобщо да се е обадил. Разправя, че било спешно, сграбчва ме с оная своя горила, натиква ме в лимузината и ме кара тук. Мътните да го вземат, казвай какво става! Искаш да си поговориш с Лио? Така кажи, бе, сладур. Вдигаш телефона, набираш номера и разговаряме. Ако искаш, се срещаме. Но не и така! Бива ли такова безобразие!

Рос бръкна в дамската си чанта, извади гердан от черни и червени мъниста и го сложи на врата си. На него бе закачена полицейската значка. Вече не я носеше на верижка, понеже тя лъщеше и престъпниците я виждаха от цял километър. Точно както Лу Анджело сега.

Изведнъж в светлината на уличните лампи й се видя по-стар. Той поклати глава.

— Ти си ченге! Не мога да повярвам.

Рос усети как върху лицето й пада капка дъжд. Погледна към небето.

— Пак заваля — рече. Извърна се към адвоката. — Колата ми е в един гараж зад ъгъла. Да вървим.

Той сякаш се бе смалил пред очите й. Аха — и да се разплаче.

— Вярвахме ти — подхвана Лу. — И аз, и Мърси ти се доверихме. По дяволите, не мога да отида в затвора. Стар съм. Няма да издържа и месец. По-добре ми тегли куршума и да се свършва.

— Днес един кретен простреля Кони. Два куршума в гърдите, един в рамото. Искам да поговорим за това.

Адвокатът се свъси.

— Божичко, защо всичко ми се стоварва наведнъж! Защо не ми позвъни веднага? Щях да ти пратя за операцията най-добрия хирург в града. Кони добре ли е? — попита Лу — наистина беше угрижен.

— Да — отвърна Рос. — Изгуби доста кръв, но ще се оправи. Благодаря ти за предложението, сега обаче не ми се говори за лекари.

— Кони е вторият ми познат, отнесъл днес куршума — допълни Анджело. — Един мой приятел — Адам Райнър, се е самоубил. Застрелял се е. Това е съдията, с когото бях уредил да придвижи развода ти. Адам е последният човек, за когото съм предполагал, че ще вземе да се гръмне. Той… — Адвокатът погледна Рос и забелязал изражението й, я зяпна невярващо. — Ох, да му се не види! — изпъшка тежко той. — Още от самото начало си разследвала Адам. „Разводът“ е бил колкото за прах в очите. Използвала си ме, за да се добереш до него. А той е разбрал и се е застрелял, за да не ходи в затвора.

Рос го хвана за ръката.

— Точно така, няма никакъв развод. И наистина разследвахме Райнър. Съвместно с ФБР. Тоест, случаят попада под ударите на федералното законодателство, така че внимавай много. И още нещо: Райнър не се е самоубил. Убили са го.

— Не е вярно. Кой ще дръзне да посегне на най-високопоставения съдия по дела за наркотици в щата?

— Би могъл да му посегне всеки. Но в нашия случай го е направил неговият съучастник.

— Ама нали аз… — започна да се оправдава адвокатът, ала млъкна насред изречението.

— Искаше да кажеш, че ти си неговият съучастник. Не е точно така. Ти му беше куриер, пренасяше му само парите, но никога не си му бил съучастник. Той не ти е казвал всичко. Хора с неговата власт никога не го правят. Това е единственият начин да се задържат на власт. Райнър е мъртъв и всичко се стоварва върху теб. Рушвети. Продажба на поверителна информация. Сплашване и подкупване на свидетели. ФБР смяташе да обсъди всичко това с Райнър. Понеже него вече го няма, оставаш ти. И тъй като стана дума за приятели и съучастници, интересно защо албанци и италианци са си толкова гъсти. Просто бие на очи в организираната престъпност. Мнозина албанци живеят в Италия. Вероятно една трета от всички албанци в света. И съвсем естествено се сдушват с престъпния свят там, а също и тук. Дрога, измами с кредитни карти, фалшификации, незаконна търговия с оръжие и с крадени коли. Албанци и италианци. Където копнеш, ги намираш заедно. И ти, Лу, знаеш албански, нали?

— Научих го от дядо си. Албанският е втори език едва ли не на всеки италианец. Точно както Италия е втора родина за албанците. Всички си мислят, че „Албанезе“ е италианско име. А на италиански това всъщност означава „албанец“. Та какво, значи, след смъртта на Адам не е изключено да лепнат всичко на мен.

— Събирал си му подкупите, но съдията не се е докосвал и до цент, преди той да бъде изпран. Затова си превъртал парите през телевизионни консултантски фирми, теле маркета и приятелите. Те пък уж са дарявали сумите за предизборната кампания на съдията. Освен това знаем, че преди да пуснеш рушветите през „пералните“, си си взимал своя пай. Не е изключено да те подгонят за укриване на огромни данъци. Да не говорим пък за убийството на Виктор Рамиз. Албанецът, очистен от приятелчетата си, за да не ги натопи пред ФБР.

Анджело поклати глава.

— Нямам нищо общо с това убийство.

— Сигурен ли си?

— Добре де, знаех предварително, че го подготвят. Адам подметна нещо, но се направих, че не съм го чул. Изхвърлих си го от ума, и толкоз.

— Значи си съучастник — отсече Рос. — Добави към това прането на пари, подкупите и укриването на данъци и ще се получи страхотен джакпот. И понеже Райнър вече е мъртъв, хората, помагали ти да перете парите, ще побързат да си умият ръцете и да натопят теб. Просто не виждам как ще отървеш кожата. Аз обаче мога да ти помогна. И то за всичко, включително за убийството на Рамиз. Единственото, което трябва да направиш, е да звъннеш по телефона на едни хора.

— Да звънна по телефона ли?

— Правиш го и забравяме, че изобщо сме водили този разговор. Всъщност забравяме и че си звънял по телефона. Въпрос: Джен Санчес споменавала ли ти е кой точно е полицаят, опитващ се да я убие?

Адвокатът поклати глава.

— Не. Каза, че било прекалено опасно да знам името му.

— Била е права. Това обаче няма да ти помогне. Той ще реши, че Санчес ти е казала кой е, и ще се опита да те очисти. Още една причина да се обадиш по телефона на въпросните хора.

Анджело за кой ли път поклати глава.

— Коя си? Така и не го изяснихме.

— Детектив Магелан. Детектив Рос Магелан. От Бюрото за борба с организираната престъпност.

— Детектив Магелан, сигурно искам прекалено много, но дали ще ми разрешиш да съобщя на Мърси? Клетото дете, толкова е чувствително, че ако научи за ареста ми, нищо чудно пак да се върне на дъното. — Той й се усмихна. — Бива си те. Виждал съм как работят и други ченгета, но повярвай, никой не може да се мери с теб. Забаламоса ме още от самото начало. Не ти се сърдя. Просто си си вършела работата.

— Не е задължително да ходиш в затвора — рече му Рос.

— Това сега пък какво е?

— Звънни на тези хора.

— Ей, да не увърташ, пак. Вече не знам кога да ти вярвам и кога — не.

— Както виждаш, стоим само двамата под дъжда. Никакви части за бързо реагиране, никаква полиция, никакви прокурори, които дават среднощни пресконференции направо на тротоара. Само ти и аз. Това не ти ли говори нещо?

Лу Анджело избърса капките дъжд от ръцете си.

— Говори ми, че тук става нещо необичайно. Не според реда. Извън протоколите. Май действаш на своя глава, а?

— Направи си една услуга, Лу. Не ми задавай повече въпроси.

Адвокатът не бе виждал никога досега жена, която да се усмихва толкова ледено.

— И искаш да ти вярвам — подметна той. — След всичко, което ми причини. Що ли не ида на лекар! И знаеш ли кое е най-неприятното?

— Кое?

— Че още си ми симпатична. Ето това.

 

 

Куинс

Хари Ърлс влезе в кухнята, както отпиваше от билковия чай. В другия край на помещението стоеше широкоплещест мъж, който гледаше през вратата дъждовната нощ.

После извърна очи към краката си.

— Минах през задния двор, както ми каза. Прощавай за калта. Дъждът ме изненада. Цял ден беше слънчево. Рекох си, че вече се е наваляло. — Кимна към подгизналия от дъжда двор. — Виж, навън си е тресавище. — После надигна кутийка с бира. — Донесох си да пийна малко. Нали нямаш нищо против?

Беше с остра брадичка и безупречно пригладена къса коса.

Хари посочи кашона, оставен върху кухненската маса.

— Всичко ли донесе?

— Да, всичко, каквото имаше за носене. Оставям на теб да го провериш.

— Парите?

— Накарах го да отвори сейфа в хола. Намерих още мангизи в гаража. Но не си играх да ги броя. Нахвърлях всичко в кашона. Е, да си взимам половината и да бягам.

Хари погледна в кашона.

— Предполагам, че всички пари са тук.

Другият мъж се ухили.

— Ти за какъв ме мислиш, бе, човек, за някакъв кокошкар ли? Виждал съм те как пипаш. Който се е опитал да те мами, го очистваш по-бързо, отколкото Елвис омиташе сандвич с фъстъчено масло и банан. Спря се на мен, понеже знаеш, че съм точен. Пък нали ти си му плащал на онзи кретен, все си знаел колко мангизи държи вкъщи. А съм свил нещо, а си ме притиснал до стената. И после — жална ми майка. Мерси, без мен, предпочитам всичко да е мирно и кротко. Половината пари в кашона са мои. Така де, какво повече да искам! Освен това сигурно и занапред ще работим заедно. Защо да си развалям далаверата и зорлем да си подливам вода?

Хари кимна одобрително.

— На теб ти се падат към четиристотин хиляди долара. Не е зле за една вечер.

Мъжът вдигна палец и показалец, все едно стреля с пистолет, после допря показалеца до челото си.

— Съдията се оттегли в заслужена почивка — рече.

Хари кимна одобрително.

— И друг път съм го казвал. Смъртта не е само безпочвен слух. Малцина умират точно когато трябва. Сред тях е съдията Райнър, лека му пръст. — Той отпи от билковия чай и добави: — Ще замениш Приго. Ще пласираш записите и ще ми носиш парите. Аз определям цените. И без пазарлъци. А сега за Дени.

— У Магелан е. В жилището й в Уест Сайд.

Хари кимна.

— Утре по някое време все ще излезе оттам. Взимаш записите и го пращаш при Дядо Боже. Магелан не пипай. Имам си планове за нея.

— Дадено, мой човек — съгласи се другият. — А сега да приключваме. Дай ми дяла от мангизите. Жените трябва да са щастливи, нали. А без мангизи няма цуни-гуни.

1,30 след полунощ

Куинс

Рос Магелан бе спряла с колата под моста Куинсбъро и пушеше първата си цигара от три години насам. Деветмилиметровият пистолет бе на седалката до нея.

Тя смъкна стъклото на прозореца, за да влиза чист въздух. Поройният дъжд беше спрял, сега само ръмеше. В светлината на фаровете дъждовните капки наподобяваха лъскави иглици.

Чакането й връзваше ръцете. Затова и беше пропушила отново. Но само за тази вечер.

Утре пак щеше да откаже цигарите. Ако, разбира се, още беше жива.

Не си беше давала сметка колко много й липсва тютюнът — вдъхваше й спокойствие.

Отпред, точно след моста се падаше кръстовището, хлъзгаво от дъжда. В другия му край изникна очукан автомобил, от ауспуха му излизаха кълбета сив пушек. При първата пряка трошката зави надясно и пое по тиха уличка с двуетажни тухлени къщи. Един от задните мигачи беше счупен.

Вече беше късно и повечето къщи тънеха в мрак — само тук-там се забелязваше по някой светещ прозорец. Сред тях бе и огромният прозорец със зелени пердета и коледна украса — таратайката се насочи точно към него. Щом го наближи, намали скоростта, после обаче продължи нататък и стигна при ъгъла. Зави надясно и се скри.

Рос дръпна от цигарата и зачака сърцето й, което биеше лудо, да се поуспокои.

Не сваляше очи от къщата с огромния прозорец и светещите коледни гирлянди. Чакаше нещо да се случи. Ако не се случеше нищо, тя щеше да изгуби най-големия облог в живота си.

Кварталът беше много потискащ. Въпреки дъжда и мрака бе успяла да го поразгледа достатъчно, за да знае, че скоро няма да дойде да живее тук. Евтините къщи бяха заобиколени с железопътни депа, заводи и общински блокове. Да не говорим пък за изровените улици: дупка до дупка. Рос току-що бе отпъдила един бездомник, като му бе показала полицейската си значка. После провери дали вратите са заключени и сложи пистолета така, че да й е подръка.

Започна да си играе със запалката. Дъждът действаше на някои от тукашните жители точно както пълнолунието. Една жена открехна вратата, изрита кучето си да си свърши работата и после му затръшна вратата под носа. После пък се показа мъж по къси панталони и наколенки, погледна небето, изруга и побърза да се прибере, явно видял, че времето не е особено подходящо за спортуване.

Рос докосна с пръсти полицейската значка, окачена на врата й. Хари все й повтаряше да е търпелива. Твърдеше, че хората най-често се издънват именно защото са нетърпеливи. Учеше я да се ослушва и да чака. Да надава ухо и да действа сама.

Сега тя трябваше да се опита да приложи същата тактика и спрямо човека, който я бе научил на нея.

Забарабани по волана в такт с „И влезе Сами“ у песента на Михел Камило. Михел свиреше на пиано, Сами Фигероа — на конга — бяха наистина неотразими. Това бе едно от любимите й парчета — нито много бързо, нито прекалено бавно. Беше в касетофона, но Рос не го беше пуснала. Освен всичко останало бе научила от Хари, че нощем звуците се разнасят надалеч.

Тананикаше си песента наум, без да сваля очи от къщата с огромния прозорец, пътеката с разкривени плочи и коледната украса. Къщата на Хари.

Спря да си тактува и запали поредната цигара. Лу Анджело се бе обадил по телефона, както го беше помолила. Бе казал каквото му бе наредила. Верният приятел италианец, закрилник и адвокат на албанците и престъпните им кланове.

От страх гласът му звучеше доста напрегнато. Говореше малко несвързано, но иначе бе убедителен. Най-важното в случая бе, че се беше подчинил на заповедта. Беше отървал кожата.

Сега оставаше да се види дали ония са се хванали.

Рос тъкмо се пресягаше към запалката, когато очуканият автомобил изникна отново. Пак зави и потегли по притихналата, мокра от дъжда улица. Рос метна цигарата през прозореца и се пресегна да вземе пистолета. Беше уплашена и развълнувана. „Почва се!“

Ала и този път колата подмина къщата на Хари и хлътна в мрака. Рос се отпусна на седалката, разочарована и притеснена. Дали не беше сбъркала автомобила? Или беше надценила Лу Анджело и способността му да е убедителен, когато е притиснат до стената?

Не.

Ужасена и превъзбудена, Рос отново изправи гръб. Беше се оказала права.

От таратайката изскочиха неколцина мъже, които хукнаха в тъмнината и се насочиха към къщата на Хари. Бяха четирима, облечени в тъмни дрехи, на главите си бяха надянали скиорски шапки. А доколкото Рос успя да види, носеха автомати. Щом излязоха при къщата, се разделиха.

Двамата минаха отзад. Другите останаха при входната врата.

С разтуптяно сърце Рос стисна пистолета толкова силно, че чак я заболя ръката.

Отвори вратата на колата и изпружи крака навън. Но не слезе, остана да седи в автомобила.

„Надавай ухо и чакай!“

Единият от нападателите при входната врата на Хари си погледна часовника. После вдигна ръка. Рос си помисли: „Правили са го и друг път.“ В друга страна и в друго време. И винаги с точността на военни. После мъжът свали ръка.

Даваше знак.

Приклекна, насочи оръжието и стреля по входната врата. Тя зейна.

Нападателят продължи да стреля и нахълта в къщата.

Рос зачака.

Отвътре изпищя жена. Автоматичният откос натроши огромния прозорец — по моравата се разхвърчаха парчета стъкло и коледна украса. Алармите на спрените наблизо автомобили се разпищяха.

Тя продължи да чака.

Чу как някой стреля и с пистолет. На вратата тутакси изникна мъж в черно, който приклекна до рамката. Престрелката вътре не секваше. Прозорците в къщите наоколо светнаха.

Рос продължаваше да чака.

Стрелбата утихна. Някой извика на чужд език откъм къщата. Два изстрела с пистолет и той млъкна.

Готово!

Рос слезе от автомобила. Трябваше да стигне къщата, преди да е дошла полиция. Беше длъжна да се увери с очите си.

Хукна натам, като джапаше през локвите по кръстовището и стискаше под якето пистолета, за да не се намокри от дъжда. Един от съседите на Хари — плешив мъж по бермудки и еспадрили, излезе на верандата и се вторачи в дупката, зейнала на мястото на огромния прозорец на Хари.

Рос му обясни, че е от полицията, показа му значката и му нареди да се прибира вътре.

Не насочи пистолета. Просто направи така, че мъжът да го види.

Той отстъпи назад, скри се зад вратата и я затръшна.

При входната врата на Хари се бе свлякъл един от нападателите в черно — Рос допря ръка до врата му. Беше мъртъв. Скиорската шапка се бе вдигнала чак до челото и се виждаха златна обичка и тъничко лице с мустаци. Изпод коляното на мъжа се подаваше автомат — Рос не виждаше марката, но бе сигурна, че е последна дума на техниката.

Влезе в тясното антре, свърна надясно и отиде в хола, превърнат в спалня: вътре имаше легло, инвалидна количка, подлоги и тоалетка. Върху нощното шкафче бяха наредени шишенца с лекарства, от уредбата под масата звучеше меса на Бах. По стените и мебелите се чернееха дупки от куршуми. Окичената със светещи гирлянди коледна елха в ъгъла бе побеляла от разлетялата се мазилка. Леглото, сложено точно под счупения прозорец, вече бе мокро от дъжда. До него лежеше мъртъв един от нападателите, килимът отдолу се чернееше от кръвта, рукнала от врата му. Кой знае как, върху гърба му бе паднала хартиена жабка, и тя наквасена с кръв.

Рос чу зад себе си звук. Ужасена, се извърна, стиснала с изопнати ръце пистолета.

Видя Хари. Седеше на пода до вратата, беше се облегнал на стената. Бе влязла, без да го забележи. Грешка!

От гърдите и краката му на мощна струя бликаше кръв. Лицето му отляво също беше окървавено. „Всички са мъртви, а ти още си жив!“ — каза си тя.

Хари беше по син халат и кафяви пантофи. Беше притворил очи. Държеше пистолет марка „Глок“ в лявата си ръка, отпусната върху бедрото.

Извърна бавно глава към Рос.

— Мисля, че ги избихме до крак — рече й. — Знам, че има един в кухнята и още един в двора. С тези двамата тук стават четирима. Струва ми се, че няма други. Жена ми. Не я виждам. Погледни как е и ми кажи.

Рос отиде при леглото и се взря в госпожа Ърлс. Лежеше на една страна. Беше грозновата, с навита на ролки коса и бенка на слепоочието. Беше уцелена на две места. Куршумът бе отнесъл челюстта й, на гърба й зееше дупка колкото портокал. Пулсът й почти не се напипваше.

Рос се извърна към Хари и застина. Пистолетът беше насочен към главата й.

— Остави оръжието на леглото — подкани я той. — И без резки движения.

Рос се подчини.

— Минаваше случайно оттук, нали? — подвикна й. — И също тъй случайно ми устрои капан.

— Трябва да ви прегледа лекар, и теб, и жена ти — отвърна тя. — Нека повикам линейка.

— Между другото, как е жена ми?

„Умира. Или вече е мъртва. Както скоро и ти.“

Рос си пое дълбоко въздух.

— Вижда ми се добре, но не съм лекарка. Знам обаче, че е в безсъзнание и е ранена в крака. Предполагам, че е в шок.

Хари се ухили.

— Боже, каква ирония на съдбата! Хелън е ранена в единственото място, където не я боли. Странни неща стават, когато си парализиран от кръста надолу.

— Хари, нека се обадя на „Бърза помощ“.

Трябваше да печели време.

— Скрои ми номер. Пуснала си фитила на тия келеши, албанците. Кой знае какво си им казала, та са се вдигнали в тоя дъжд. Момчетата на Райнър. Сбирщина неандерталци, които му вършеха мръсната работа. Как успя да ги изиграеш тия кретени? Сигурен съм, че точно ти стоиш зад тази малка случка, не подценявай умствените ми способности.

Затвори очи от силната болка, после отново ги отвори. Продължаваше да държи пистолета.

На Рос й се пушеше. Ужасно. Но всяко рязко движение можеше да е и последно.

— Нека повикам линейка поне за жена ти — продължи да убеждава тя Хари. — Полицаите ще дойдат всеки момент, но с тях няма да има линейка.

— Докато пристигнат, вече ще си труп. И двамата ще сме мъртви. Ние с теб сме орисани да бъдем заедно. Ако не в този свят, то в отвъдния. А сега ми говори. Бива те да говориш.

— Албанците боготворяха Райнър — рече Рос. — Знаеш го. Разбраха, че си го убил ти, и това им беше предостатъчно. Но нека повикам линейка. Дължиш й поне това.

— Хелън! Хелън! — извика той.

Отблъсна се от пода и се опита да стане. Но нямаше сили да се помръдне. Затвори очи.

— Боли. Нямаш представа колко боли. Гърдите, краката. Имам чувството, че цяла седмица съм ял натрошено стъкло.

— Хелън е в безсъзнание, загубила е много кръв — предупреди го Рос. — Трябва да я прегледа лекар.

Хари я погледна.

— Обичах те. И ти го знаеше.

— Искаше да се разпореждаш с живота ми. Но това е немислимо и ти си наясно. Рано или късно щеше да ме убиеш. Хари, ще повикам линейка за жена ти. Ще бръкна в дамската си чанта, за да извадя телефона.

— Винаги носиш само едно оръжие. Познавам те много добре. Поне си въобразявах, че те познавам. Добре, обади се.

Беше си спечелила още малко време.

Доближи клетъчния телефон до ухото си. Чу в далечината полицейските сирени. Погледна Хари. Изпадаше в шок. Целият беше в кръв. Чуеше ли сирените, щеше да й тегли куршума и да издъхне щастлив.

Рос повиши глас, за да отклони вниманието на Хари от звуците навън.

— „Бърза помощ“ ли е? Обажда се детектив Магелан. — Продиктува номера на полицейската си значка. — Тук има ранен офицер от полицията. Да, един. Детектив Хари Ърлс. Работи в Бюрото за борба с организираната престъпност. Има и една ранена жена. Неговата съпруга. Да. Проникнали са с взлом с къщата и са стреляли. Точно така. — Каза адреса на Хари. — Побързайте — помоли тя. — Жената е парализирана, трябва да бъде прегледана незабавно. Благодаря ви.

Затвори телефона и го пусна в дамската си чанта. Хари се ухили.

— Малката ми работлива пчеличка! Всичко за една нощ. Спаси сестра си, после почака час-два и пусна няколко куршума на Хари!

— Два дена. Толкова ти трябват, за да обмислиш всичко. Знаех си, че ще се опиташ да ми отмъстиш чрез Чеси. Не понасяш, когато някой те изиграе. Бях сигурна, че ще ми го върнеш тъпкано, ако не те изпреваря.

— Затова ме нападна точно когато аз мислех да те нападна. Браво на теб, прояви инициатива. Между другото, как е Чеси?

— Хората от фирмата, на Кони я пазят. Нямаше как да поискам помощ от полицията, затова измислих друго. Свързах се с доктор Декарло. Бях откровена с него. Обясних му, че си подкупил човек от персонала, който ти дава информация за сестра ми. Отбелязах, че тази дребна случка може да опетни доброто име на болницата. А доктор Декарло е много чувствителен на тази тема. То оставаше и да не е! Нали болницата му ще иде на кино! Съдейства ми изцяло. Казах му да не те закача. Да те остави да проникнеш в болницата и да си отидеш по живо, по здраво, стига, разбира се, междувременно да не посегнеш на нечий живот.

Хари погледна корема си.

— Целият съм плувнал в кръв. Приличам на заклана свиня!

Рос затаи дъх. „Трябва да печеля време. Още малко време!“

— Ще отида да донеса от кухнята влажна кърпа…

— Никъде няма да ходиш — прекъсна я той. — Ще стоиш тук. Да те виждам. Но се притеснявам за Хелън. Обичах те. Толкова ли не го разбираш?

— От какво да го разбера? От това, че ме следиш, влизаш ми в жилището, топиш Кони и го обвиняваш в убийство? Райнър ли ти нареди да го направиш?

Хари си пое на два пъти дълбоко въздух.

— Райнър ми нареди да те следя и…

Но не се доизказа — отново млъкна, за да си поеме дъх.

— Никой не ти е нареждал да ме следиш, правеше го, защото искаше. Виж, след като е научил, че го разследваме, Райнър наистина те е насърчил да ме дебнеш и да му докладваш какво правя. Разследването бе обречено още от самото начало. Ти открай време си съучастник на съдията. Вършел си му мръсната работа, която той не е поверявал на Лу Анджело. За да ти се отплати, Райнър те е покровителствал. Заличил е файловете по някои случаи от базата данни на отдела. Унищожил е улики и веществени доказателства, с които преспокойно са могли да те изправят пред съда за убийство. Добре се бяхте сработили, дума да няма. И защо го уби?

Хари кимна досущ учител, който се гордее с успехите на своята ученичка.

— Гледам, вече си разговаряла с Дени. Те двамата с Райнър си приличаха по едно — бяха много алчни. Дени се опита да ме изнудва. Райнър пък реши да прибере всички пари от продажбата на незаконните записи на подслушаните телефонни разговори. Дени ми каза за тях, а аз казах на Райнър. Реших да му направя добрина, все пак ме бе измъквал от доста батаци. Мислех, че знае за записите от своите приятелчета, албанците. Но както е казал народът, никое добро дело не остава ненаказано. Негодникът му с негодник се полакоми и реши да грабне всички пари до последния цент. — Хари се закашля. — Явно си въобрази, че може да ме пожертва и да ми бие дузпата. Беше заклет комарджия. От ония, дето не се спират пред нищо. Но ти го знаеш.

Сирените се чуваха все по-близо.

— Но и ти не го спря. Райнър продължи да играе покер.

— Заради теб. За да не се усъмниш. Къде е тая проклета линейка?

— Идва, идва. Стори ми се, че я чух. Ако искаш, ще излива да проверя.

— Стой тук, за да те виждам. А Дени е голям мухльо. Трябваше да му видя сметката, когато ми беше подръка.

Рос кимна.

— Прослушах записите, които не ти е дал. Същите, в които се споменава, че има нещо гнило в смъртта на полицайките под прикритие, с които си работил. Дени ми каза също, че благодарение на теб Райнър е знаел още от първия ден, че го разследваме. Донасял си му всичко, всеки наш ход. Така си му се отплащал, задето през всичките тези години те е покровителствал.

— Възпитанието изисква човек да не забравя добрините, които са му правили.

— А ти си си възпитан. Но съдията явно е решил, че незаконните записи ще навредят и на двама ви. Затова те е накарал да ги вземеш. Речено-сторено! А в полицията са записвали Райнър, когато са се опитали да докажат, че той е искал рушвети от албанците. Но вместо това са ви записали как двамата си говорите за мъртвите полицайки. Въпреки това не е последвало нищо. Файловете по случаите са били изтрити, никой не е поискал разследване. Както личи, Райнър е имал огромно влияние и власт. А ти? Ти замиташе всички следи след себе си.

Хари погледна леглото.

— Жена ми…

— Ще отида да видя какво прави.

Тя се върна при леглото и хвана китката на Хелън. Жената беше мъртва. Рос се върна при Хари.

— Още е в безсъзнание, но диша. И какво? Значи, Райнър се е полакомил? Това ли стана?

— Пратих при него един приятел.

— Приятел ли?

Той махна към другия край на помещението. Рос погледна през рамо и видя на канапето мъртъв чернокож мъж, който стискаше деветмилиметров пистолет. Беше Кливланд Нобълс, заменил Фреди Паласио като шофьор на Райнър.

— Още в деня, когато те видях да влизаш в библиотеката, разбрах, че ме проверяваш — поясни Хари. — Какво те накара?

— Търсех някакви сведения не за теб, а за Санчес. За да разбера от кого бяга. А ти откога ме следиш?

Той махна с ръка.

— Все тая. Тази вечер албанците се изтърсиха тук не за да си побъбрим. Един дори си направи труда да ме нарече информатор. Защо ли?

— Някой им е пуснал мухата, че утре ще отидеш във ФБР, за да ги натопиш и срещу това да се спазариш да не те изправят пред съд за убийството на Райнър. И да отървеш кожата. Да откупиш свободата си с информация, пари и незаконните записи, изобличаващи албанците. Те обичаха Райнър. Представяш си как са се почувствали, когато са разбрали, че го е убил човекът, който за капак смята и да ги накисне.

— Кой се е свързал с тях? Не си ти. Дори и да им си се обадила, е нямало да ти повярват.

— Лу Анджело. Той им е адвокат, не помниш ли? И знае албански.

Хари кимна.

— Мнозина италианци го говорят като майчин. А ти знаеш ли, че албанците имат трийсет и седем азбуки? Не азбука с трийсет и седем букви, а трийсет и седем различни азбуки. Така значи, използвала си Анджело. Свалям ти шапка.

— Адвокатът съобщи на албанците, че ще намерят тук цяла купчина пари.

— Кой ти каза за парите? Всъщност защо ли изобщо питам — Дени, разбира се.

Рос пристъпи към него.

— Да, той ми каза. И понеже стана дума за подбуди, подхвърлих на Лу Анджело, че рано или късно ще му теглиш куршума.

— Райнър искаше да го премахнем. Анджело знаеше прекалено много. Не знаеше само, че съм свързан със съдията.

Рос видя как пистолетът се изплъзва от ръката му и пада на пода. Без да сваля очи от жената, Хари го вдигна и го насочи към нея.

— Обичах те — каза й той.

— Ти убиваш хората, които обичаш. Все някога щеше да дойде и моят ред.

— Виж, жена си не искам да убивам. Искам… искам да съм сигурен, че тя е добре. Линейката. Къде е?…

— Разговарях с Джен Санчес — добави Рос. — Тя потвърди, че двамата с Райнър сте организирали убийството на Виктор Рамиз.

Хари пак махна с ръка.

— Не съм убивал Рамиз. Заведох го при Райнър. Той го уби…

— А Райнър смяташе ли да осуети разследването и да се измъкне сух от водата, като ни предложи незаконните записи на телефонните разговори?

Хари почти бе склопил очи.

— Дени ли ти го каза? Дени ли…

— Райнър си е правел сметката да ни спре със записите. Да излъже, че сме ги правили предишната седмица. Тогава отделът и ФБР щяха да се видят принудени да се оправдават и защитават и…

Хари въздъхна тежко. Ръцете му се плъзнаха от бедрата и тупнаха на пода. Той затвори очи. Рос продължи все така тихо и спокойно:

— Райнър наистина щеше да се измъкне, ако успееше да пробута лъжата, че сме го разследвали с незаконни записи. Разследването щеше да бъде преустановено.

Хари отвори очи и видя, че тя се е надвесила над него и държи пистолета му. Прошепна й:

— Албанците твърдят, че човек не може да се пристрасти към дишането, но ако спре да диша, умира. Жена ми…

Рос, която изобщо не се бе обаждала в „Бърза помощ“, отвърна:

— Още е жива. Линейката вече е тук.

„Дължа му поне това. Още една лъжа.“

Каза, че ще отиде да види как е жената на Хари, мъжът й се усмихна и се опита да вдигне ръка в знак на признателност.

Но ръката му се свлече на пода и той издъхна.