Марк Олдън
Призракът (40)

40
Предупреждението

Хари Ърлс влезе в Сентръл Парк точно когато черковните камбани отброиха дванайсет на обяд. Без да обръща внимание на дъжда, той подмина празните пейки и безлюдните футболни игрища и отиде при алпинария с неговите поточета, лъкатушни пътечки и магнолии.

Свърна надясно, тръгна по криволичеща алея и излезе на поляна, където под едно от дърветата го чакаше Франк Бийб — беше с широкопола шапка и пристегнат в кръста кафяв дъждобран.

Агентът от ФБР погледна оловносивото небе.

— Кога най-после ще спре тоя проклет дъжд? Всичко е подгизнало, градът е заприличал на тресавище. Изнервя ме. Иде ми да вия.

Хари вдигна чадъра, за да види по-добре лицето на Бийб. И с дъжд, и без дъжд той не харесваше Ню Йорк, град, който описваше като грамада от бетон и асфалт, само загрозяващи пейзажа.

— Какво толкова! — отвърна. — Когато вали, природата плаче от радост.

— И на мен ми се плаче, само че не от радост. А тая твоя природа тук наистина си е за оплакване. Я, затънали сме до гуша в кал! Та как се казваше това проклето място?

— Алпинарият. Най-красивата част от Сентръл Парк. Обикновено не е толкова безлюдно. Денем хората се стичат, за да се порадват на птиците. Вечер пък тук е едно от свърталищата на педалите.

Бийб посочи използваните презервативи, хвърлени при дървото.

— Само как ги мразя тия гуми. Все едно да лижеш сладолед през стъкло. — Погледна Хари. — Виждаш ми се уморен. Сигурно се скъсваш от бач.

— Трябва да благодаря на Магелан — отвърна той. — Вчера заради нея си пропилях целия ден.

— Да бе, каза ми. Подложила ти динена кора — накарала да арестуват мъжа на медицинската ти сестра.

— За да е сигурна, че няма да я проследя. Вероятно се е срещала със Санчес.

— Това момиче не иска ум на заем — отбеляза Бийб.

— Понякога наистина ми се прави на интересна. Изложи на опасност здравето на жена ми. Видях се принуден цял ден да вися като паяк вкъщи, и аз не знам как телефонната слушалка не ми залепна за ухото.

— С кого толкова си говорил?

— Търсех жена, която да замести медицинската сестра, предпочела да вади мъжа си от затвора, вместо да се грижи за съпругата ми.

Агентът се ухили:

— Недей, че ще се разплача. Мен ако питаш, Магелан е надушила, че я следиш. А ти уж искаше да я изненадаш — дръжки!

— Неприятно ми е, че ме разиграва като маймуна. Ще й го върна тъпкано.

— Не се и съмнявам. Но не може да й се отрече, че е много оправна. А си е и хубавка. Ако ме осъдят на смърт, предсмъртното ми желание ще е да я чукам. — Бийб извади от вътрешния си джоб табакера за пури. Извърна се за миг към небето и поклати глава. — В тоя град човек не може да си изпуши като хората и пурата — затюхка се той и прибра табакерата. — И как Магелан е уредила да приберат съпруга в ареста?

— Той е таксиметров шофьор. Накарала колегите от една патрулна кола да го спрат — уж подозирала, че прекарвал дрога. Писнаха ми ушите от тоя телефон — цял ден съм въртял като ненормален. Не можех да зарежа жена си сама — то оставаше Магелан да й направи нещо.

— Все пак си човек с достойнство. Нашата Магелан ти е бръкнала в здравето. Явно си я подценил.

Хари стисна дръжката на чадъра.

— Пише се много хитра. Дума да няма, умна и досетлива е. Може да проследи и теб, без изобщо да се усетиш.

Бийб поклати глава.

— Това е невъзможно, още не се е родила жена, която да надхитри точно мен. Уверих се, че и днес не ме следи никой. Я се огледай — сами сме насред тонове мокри листа. Дори така наречените бездомници са проявили здрав разум и са си останали вкъщи на сухо. Та твърдиш, Магелан смятала, че сме се сдушили и работим заедно зад гърба й. И защо е решила така?

— Или ние сме пипали през пръсти, или на нея й е провървяло. При всички положения се е оплакала на Фарньоли. Според него само й се привиждало. И през ум не му минава, че някой от подчинените му може да се сработи зад гърба му с човек от ФБР.

— Остави го да тъне в неведение.

— И това не е всичко. Магелан е пратила хора да ме следят.

— Я не се занасяй — прихна Бийб. — Току-що ми каза как шефът й я мисли едва ли не за превъртяла. Как ще те следи без негова помощ?

— Ами ето така — пратила е Кони Павлидес. Не може да ме следи официално, затова го прави неофициално.

— Какво да се прави, любов! — отбеляза агентът. — Каква по-добра подбуда! Нека все пак ти напомня, че всички разследваме един и същ случай. Чудо голямо, че двамата с теб се срещаме на четири очи, за да обсъдим някои страни на случая. Не виждам с какво това ще навреди на Магелан.

Хари се почеса по носа.

— Както отбелязах и на последната ни среща, разследването не се ограничава само с онова, което знаем. Магелан крие някои неща. И затова ни следи.

— Да, възможно е. Но ми се струва, че сега сме сами. Ами ако някой мине случайно оттук и ни види? Дали ще ни помисли за обратни? Я да те питам, ти как смяташ, кое е за предпочитане, да се родиш негър или педал?

— Не съм се замислял.

Бийб прихна.

— За предпочитане е да си негър. Поне не ти се налага да го съобщаваш на родителите си.

Хари придърпа козирката на бейзболната си шапка.

— Щом казваш.

— Спомена, че си искал да поговорим за още нещо. Освен за Магелан, де. Трябвало да го обсъдим насаме.

— Така е. Няма да допусна да залага на карта здравето на жена ми. Затова реших да я предупредя. Чрез сестра й.

— Оная, дето Магелан е пратила в кукувичарника на Лонг Айланд ли?

— Същата. И чрез теб.

— Чрез мен ли? — долепи Бийб ръка до гърдите си. — Че какво толкова мога да й кажа аз?

— Бре, бре, бре — изсумтя Хари. — Имаме си компания. Там, при дървото. До счупената пейка.

Агентът на ФБР се извърна, а Хари извади шестмилиметровия пистолет и го застреля в тила.