Марк Олдън
Призракът (4)

4
Новина, която ще свърши работа

Беше един без петнайсет, когато Рос Магелан отиде в прокуратурата на Фоули Скуеър и завари Джо Лабриола да обядва. Федералният прокурор й отвори вратата на кабинета и се ръкува с нея, без да я поглежда в очите.

— Нощес разговарях с М. — каза му тя. — Райнър и Лу Анджело са завъртели нова далавера. Както е тръгнало, ще можем да ги обвиним в още една измама.

М. беше кодовото име на Фреди. Беше инициалът на второто му име — М. като Мануел.

— Бог понякога е милостив — отбеляза Джо Лабриола.

Беше четирийсет и шест годишен италианец, висок колкото Рос, но по-едър от нея, с клюнест нос и шкембенце. Носеше тъмен костюм, сива риза и кафява вратовръзка на жълти стикчета за голф. И той като всички прокурори, с които беше работила Рос, беше агресивен и напорист, винаги държеше да е пръв. Хора като него нямаха приятели.

При прозореца стоеше още един мъж — беше се загледал в гърба на Федералния поправителен център. Това бе специален агент Франк Бийб от ФБР, четирийсет и пет годишен провинциалист от Джорджия с бичи врат и сключени вежди. Беше едър като канара, падаше си по кадифените костюми и кафявите боти; оттам беше и прякорът му Мечока. Бийб беше свръзката по разследването на съдията Райнър, брънката между Нюйоркското полицейско управление, което го провеждаше, и федералните власти, които даваха парите.

Рос работеше с Мечока от пет дена, но и те й бяха достатъчни, за да разбере, че агентът е ужасно стиснат и не си пада купонджия. Притесняваха я най-вече леденосините му очи, които сякаш я разсъбличаха.

Жената седна на коженото канапе под цветните фотографии на президента и на главния прокурор и разказа на Лабриола и на Бийб за скалъпената предизборна кампания на съдията Райнър. Докато тя говореше, Лабриола седна зад писалището и продължи да се храни — боцкаше с пластмасовата вилица от чийзбургера с кашкавал и пържените картофи.

— Браво на теб — рече той, щом Рос млъкна. — Щях да бъда още по-доволен, ако ми беше казала, че си влязла под кожата на Лу Анджело дотолкова, че да го принудиш да пропее за Райнър.

— Пак не е малко за пет дена — възрази жената. — Поне аз съм на такова мнение.

— Можеше и да е по-добре.

— Я обясни!

Лабриола набоде едно картофче и го лапна.

— Досега господин Анджело трябваше да си казва: „Не натопя ли Райнър, ще ме тикнат на топло.“ Съобщи ми, ако го е направил.

— Не, не го е направил — отвърна Рос. — Няма да го направи нито днес, нито утре. Но и това ще стане.

Франк Бийб се извърна към нея и я прониза с очи.

— Недей да увърташ, драга — рече й. — Или си обработила Анджело, или не си успяла да го направиш. Тук средно положение няма.

— Довечера отиваме на танци — провлачи Рос, като гледаше Бийб право в очите. — Аз, едно приятелче, Лу Анджело и още някой. Разбира се, не е госпожа Анджело.

Франк Бийб се подпря с месеста ръка на перваза.

— Сигурно ти си предложила да купонясвате за сметка на данъкоплатеца.

От тона му разбра, че той не е в див възторг от решението й. Не му отговори. Взе да си драска заврънкулки в бележника — нека Лабриола и Мечока си мислят, че си води бележки. Трябваше да помисли и да види как да излезе на глава с тия мухльовци.

Нарисува конска глава — разтворени ноздри, щръкнали уши. Яздеше още от десетгодишна. Когато постъпи в полицията, я пратиха най-напред в конната част — да охранява шествия и митинги, да патрулира из Омагьосаната гора, както ченгетата наричаха Сентръл Парк. Някой бе казал, че конят е опасен и отпред, и отзад, а по средата е неудобен. Не и ако знаеш как да го прилъжеш.

Мухльовците, значи. Според Рос важното бе да не им се плашиш. Да не позволяваш да ти взимат страха. Да не им се хващаш на номерата.

А днес следобед и двамата й се правеха на интересни. И тя знаеше защо.

Сутринта бе чела „Таймс“, статията с продължение, където бяха подредили Лабриола. Преди една година той беше издал заповед за задържането на някаква важна птица от Уолстрийт, беше издал обвинителен акт и беше тикнал човека в затвора, а после се беше оказало, че клетникът е невинен. Както отбелязваше журналистът от „Таймс“, това бил поредният случай на злоупотреба с власт. Намекваше и за други издънки на федералните прокурори.

А Лабриола се бе запалил да става политик. Писанията в „Таймс“ му трябваха точно колкото на дявола тамян. Те му напомняха неприятно, че не може да напуска опозорен Министерството на правосъдието.

А опандизеше ли съдията Райнър, щеше да се покрие със слава.

Колкото до Мечока, той не можеше да се похвали, че е попаднал на страниците на „Таймс“. Но също се чувстваше минат. Вчера шефовете на ФБР го бяха изпързаляли, като вместо него бяха предпочели по-млад агент, при това чернокож, за ръководител на отдела за борба с тероризма.

Рос не се и съмняваше, че приятелите и роднините ще го натякват на Мечока следващия път, когато той замъкнеше дебелия си задник в Джорджия.

Мечока също искаше да блесне в разследването на Райнър, за да натрие носовете на шефовете си и да им покаже, че още е рано да го отписват. Междувременно разправяше под път и над път, че понеже е бял, е станал поредната жертва на политическата целесъобразност.

Рос поразшири ноздрите на коня. Лабриола и Мечока драпаха със зъби и нокти да махнат петното от имената си и да се издигнат в кариерата. Но не беше зле да се вслушат в съвета й: домогваш ли се до нещо, ставаш податлив за манипулации.

— Точно така, на мен ми хрумна да ходим на танци. Така ще се поопознаем с Лу Анджело — рече тя на Бийб, без да вдига очи от бележника. — Спомена, че на младини бил печелил конкурси по мамбо в Катскилс. Докато следвал право, работел като помощник-келнер. Подхвърлих, че мъжът ми е в затвора и не ми дава развод. Той начаса предложи да ми помогнел. Значи е захапал въдицата. Следващата стъпка е да обсъдим сумите. — Тя вдигна очи от рисунката. — Но нека първо поговорим за М. Не му се ходи в затвора.

Лабриола стисна с все сила пластмасовата вилица.

— Ново двайсет!

Свъсен, Бийб се отмести от перваза и скръсти ръце на огромната си гръд.

— Казах му да не се притеснява — погледна Рос кончето. — Но той настоява за гаранции, че ще работи само с мен.

— Какво е седнал пак да се пазари, нали се разбрахме — сопна се Лабриола. — Нюйоркската полиция разследва Райнър. Федералните власти само отпускат средствата. Вие го арестувате. Ние го съдим във федерален съд.

Рос затвори бележника.

— Обясних на М., че няма да преразгледаш споразумението. Сделката си е сделка. Хрумна ми, че ако М. бие отбой и ти го погнеш, съдията Райнър няма начин да не надуши, че го разследват. Ще погне и нас. Кметът и губернаторът са подкрепили назначаването му, значи ще ни погнат и те. И тогава ела да гледаш — ще ни вземат на мушка евреите и всички възможни сдружения на юристи в щата…

Лабриола затули очи с дланта си.

— Накъде биеш?

— Не можем без М. — отвърна Рос.

— Излиза, че не можем и без теб, та той да не забатачи нещо — изсумтя Бийб.

— Нали няма да идваш с нас довечера? — усмихна му се благо-благо жената.

— Точно това и смятам да направя.

— Без тия!

— Малкото ви купонче довечера ще бъде платено с държавни пари. Затова и, драга ми госпожичке, смятам да го посетя.

Рос погледна Лабриола и зачака. Прокурорът се вторачи в нея и скастри Бийб:

— Тя не ти е госпожичка, Франк, ще й говориш на „детектив Магелан“, чу ли. Все пак живеем във времето на еманципацията. И я остави да си върши работата. На Нюйоркската полиция не й е по джоба да финансира разследването, затова и плащаме ние, ФБР ще се появява на сцената само когато има нужда от пари. Например, когато се стигне до това на Анджело или на М. да се бутне рушвет. Ти си само свидетел, имаш грижата единствено парите да не попаднат в погрешните ръце.

— Или в банковата сметка на детективите от Нюйоркската полиция в някоя офшорка — подсмихна се специалният агент.

Лабриола го изгледа.

— Разследването се провежда от детектив Магелан. Ако тя опре до теб, сама ще ти каже. Точка по въпроса.

— Просто си върша работата, госпожице Магелан — прониза я Бийб с леден поглед.

— Не госпожица, а детектив — поправи го тя. — Започва с буквата „д“. Дето е след „г“. Да не би да си женомразец и да не искаш да работиш с полицайки?

Бийб сведе очи.

— Не искам да работя с полицайки, които спестяват истината. И чийто живот се състои само от интриги.

— Както е тръгнало, ще ме изкараш генетично сбъркана психопатка — рече Рос. — Родена лъжкиня.

— Ти го каза, не аз.

— Бива ли да си такъв кон с капаци! Я си отпусни душата.

— А ти си мери думите.

Лабриола се прокашля и каза тихо:

— Изпроси си го, Франк. Работил съм с Рос. Нямаше да е тук, ако не си разбираше от работата.

— Щом толкова си разбира от работата — подметна Бийб, — как е допуснала да й пречукат свидетелка?

Лабриола изпревари Рос, която понечи да отговори. Вдигна ръце, за да ги спре, и рязко изрече:

— Вече прекали, Франк. Прекрачи всякакви граници. Гледай да не загазиш. — Погледна полицайката. — Остави ме да се оправям аз. — После заобяснява на Бийб така, сякаш говореше на бавноразвиващо се дете: — Рос разследваше банда албанци в Бронкс — ограбваха бижутерии. Правеха големи удари, задигаха главно диаманти, бяха хвърлили всички в ужас. Рос се докопа до един от тях, казваше се Сами…

— Сали — поправи го жената и изгледа на кръв Бийб. — Сали Корат.

— Сали — повтори Лабриола. — Успя да го излъже, че била пласьорка на крадени скъпоценни камъни. Оня й повярва, че е гъста с мангизлии от Южна Америка — реши, че става въпрос за колумбийци. След като го спипахме, Сали научил отнякъде, че Рос го е преметнала и е ченге. Ще спомена и че си падаше по нея. Един вид, двойна издънка. Не стига че го е натопила, ами му е разбила и сърцето. И така, на сцената в целия си блясък се появява съдията Райнър, който отказва да гледа делото при закрити врата точно когато Рос дава свидетелски показания срещу бандата на Сали. Съдиите го правят, за да предпазят от покушение внедрените ченгета. Това си е неписан закон. Но не и за Райнър. Гледа делото при открити врата и Сали и пасмината му научават коя е Рос. За капак Райнър пуска Сали под някаква мижава гаранцийка. — Прокурорът отпи от диетичната кока-кола и продължи: — Рос имаше приятелка бижутерка. Елизабет Руис.

— Беше ми не само приятелка, но и роднина. Бяхме много близки — поправи го тя.

Прокурорът кимна.

— Та госпожица Руис държеше бижутерски магазин. Двете с Рос си приличаха много. Хората ги мислеха за сестри. За да помогне на Рос да спипа бандата на Сали, Руис излъга албанеца, че била съучастница на Рос. Дори се съгласи да свидетелства пред съда, че е видяла как Сали й носи в бижутерията крадени камъни. За беда още преди да се е явила в съда, Сали я уби и духна от страната. После се оказа, че е искал да пречука не Руис, а Рос. Албанците са си побъркани, а Сали беше от най-побърканите. Явно се е вбесил, че една жена му е погодила такъв номер. — Лабриола допи колата и рече: — За смъртта на Елизабет Руис е виновна не Рос, а Райнър, който и досега прави услуги на ония оръфляци, албанците. Сега обаче благодарение на Рос и на приятелчето й М. имаме възможност да го докажем.

Бийб се обърна към Лабриола, сякаш Рос изобщо не беше в стаята:

— Заложил съм всичко на тоя случай. Толкова ли не разбира?

— Не съм ти подчинена — напомни му Рос. — Проумееш ли го, всичко ще върви по вода. Остави аз да се оправям с М. и Анджело.

Агентът от ФБР извърна очи към тавана.

— Господ да ни е на помощ.

Пейджърът на Рос изпиука. Тя погледна върху екранчето кой се обажда и извади от дамската си чанта клетъчния телефон. Обясни на Лабриола, че я търси шефът й и трябва на всяка цена да му позвъни.

Прокурорът кимна.

Началник й беше лейтенант Карло Фарньоли, амбициозен мъж, предразположен към депресии — сприятеляваше се само с хора, които могат да му бъдат полезни.

Рос набра номера му, долепи телефона до ухото си и рече:

— Какво става, Лу?

— Извинявай, че те прекъсвам — отвърна Фарньоли. — Имам новина, която ще ти свърши работа. За онзи кретен, дето те следи от няколко дни. Забелязвала ли си нещо необичайно?

Ужас! Рос стисна очи. Фарньоли не пасеше трева. От сто километра надушваше, че има нещо гнило. Разбереше ли, че тя укрива информация, моментално щеше да я отстрани от случая.

Нямаше да има друг избор. Само това оставаше — професионалното му досие да се „разкраси“ с някой мъртъв полицай под прикритие. Особено пък полицайка.

Рос му каза истината:

— Не съм виждала никого.

— Вече е все тая — отвърна той. — Сутринта са го намерили. На пустеещ парцел в Бронкс. Закопчан с белезници и изгорен. Който му е светил маслото, хич не се е шегувал. Преди да го подпали, му е скачал по гърба, докато му е строшил гръбнака.

Фарньоли подметна, че може би извършител бил някой превъртял танцьор, да речем, Фред Астер или Джийн Кели, но лично той се съмнявал. При всички положения щял да бъде признателен, ако Рос наминела веднага към него — да обсъдели нещата.