Марк Олдън
Призракът (37)

37
Днес не мога да дойда

В осем и половина сутринта Хари Ърлс слезе в мазето на къщата си в Куинс, отвори зазидания в пода сейф и извади нерегистриран шестмилиметров пистолет, който бе конфискувал на входа на метрото. Пъхна го в джоба на халата си. После звънна по клетъчния телефон на Хилтън Приго.

— Напредваме ли с Дени? — попита го.

— Май открих нещо.

— Я да чуем.

— Още е тук, в Ист Вилидж. Не е духнал.

Хари не беше изненадан. И да избягаш, пак рано или късно се връщаш в старата си бърлога при роднините и приятелите. Какво да се прави, човещина — иска ти се да си сред познати неща на познато място.

— Нещо друго? — попита Хари.

— Един от охраната в клуб на Ей Авеню твърди, че шитнал на Дени трева — от скъпата, и екстази. Ринко си тръгнал в три след полунощ заедно с бяло момиченце.

— Обзалагам се, че няма навършени и дванайсет години. Карай нататък.

— Освен това го е мернала и една бабка, която по цял ден седи в парка при площад „Томпкинс“. Вчера следобед е видяла Ринко и момичето. Били са в парка, яли са пица и са пили бира. Почерпили са и нея.

— Намери го тоя келеш, трябва на всяка цена да си прибера останалите записи. Той е в Ист Вилидж. Не сваляй гарда, дебни. Рано или късно ще оплете конците и ще ни падне в ръчичките. — Хари си погледна часовника. — Звъни през два часа. Знаеш ми номера на пейджъра. Върни се в Ист Вилидж и не мърдай оттам, докато не ти кажа.

— А ти къде ще бъдеш?

Хари сложи ръка върху пистолета.

— Имам да върша една работа. Ще се видим следобед. И тогава ще поумуваме как да спипаме новоизлюпения травестит. Смятам да посветя малко време и на детектив Магелан. Дано не се лъжа, но тя ще ускори издирването на Джен Санчес.

— Защо?

— За да ми го върне тъпкано, задето съм натопил гаджето й и сега го разследват. Жени като нея не забравят лесно такива неща. Предполагам, че ще се опита да се свърже с Джаки Синия. Смятам да го държа под око и да оставя нещата да следват естествения си ход.

— Ах, този Джаки Синия! — възкликна Приго. — Само да ми падне, убивам го на място.

— Всичко с времето си. Първо трябва да ме отведе при Санчес. Ще бъда тук още час-час и нещо, докато дойде медицинската сестра. Звънни, ако откриеш нещо. Намериш ли Ринко, не го убивай. Дръж го, докато дойда. На всяка цена трябва да взема записите. Сигурно ги е прослушал и е чул нещо, от което смята, че може да изкара някой и друг долар.

Чул е нещо за Хари.

— Тоя насита няма! — каза Приго.

— Ти не бери грижа за него. Дните му са преброени.

Хари прибра клетъчния телефон. Беше подценил Дени и негодникът му с негодник се бе изплъзнал. Грешка, която смяташе да поправи, без да губи време.

Затвори вградения сейф. Беше изчислил, че ще прибере от записите на подслушаните телефонни разговори някъде към петдесет милиона долара. Засега сметките му се оправдаваха. Кандидат-купувачи — дал Бог! Прииждаха отблизо и отдалеч. Един предприемчив наркотрафикант нямаше друг избор, освен да ги купи. Не го ли стореше, конкуренцията нямаше да се мае дълго и щеше да го изпревари. Хари просто нямаше как да изгуби — парите му бяха в кърпа вързани.

Всъщност не, можеше да изгуби — ако бяха подслушвали и записвали и него. И ако онзи кретен Дени се беше докопал до записа.

Качи се в кухнята да си изпие сока и кафето. Хелън още спеше в хола. Гренада щеше да дойде най-много до час. Той смяташе да остави жена си дотогава, да си поспи.

Огледа кухнята. Нямаше как, налагаше се да я пообнови. Трябваше да смени рамката с мрежата върху вратата, линолеума, кофата за боклук. Дворът също плачеше за ремонт. Хари смяташе да пренареди плочите, да почисти скарата, да ремонтира покрива на гаража, който течеше. Възнамеряваше да се заеме с всичко това, щом му останеше време. Не обичаше вкъщи да му се мотаят чужди хора. Затова и сам си поправяше всичко — беше станал пръв майстор! Напоследък обаче Магелан му отнемаше много време и го лишаваше от възможността да си види къщата, камо ли пък да се погрижи за нея. Но той не съжаляваше. Искаше да бъде с Магелан — „извор на блаженство, на всички мои скърби“^[1].

Наля си още кафе. Желаеше я неудържимо като жена: тя беше с черна коса, изкусителни очи, кръшна походка, каквито имат единствено латиноамериканките. Случваше се със самото си присъствие да му действа като наркотик.

Освен това можеше да му бъде и полезна. Щеше да го отведе при Санчес. Хари щракна с пръсти — беше се сетил, че трябва да се види и с Мариза Дурес, жената и досега тормозена от онзи калтак, албанеца, за когото бе имала неблагоразумието да се омъжи. Смяташе да я посети и да я убеди да си признае, че е сбъркала, като е казала на Магелан, че никога не се е срещала с Хари. Така де, жените нали уж се славеха с това, че вечно променят мнението си!

Хари вдигна чашата с кафето сякаш за наздравица. „За записите на подслушаните телефонни разговори, най-великото откритие след копчето «Изтрий» върху клавиатурите на компютрите.“ Искаш да попритиснеш някой престъпник? Какво по-лесно от това? Пошушваш му, че си го записал, и той начаса ще си каже и майчиното мляко. Записите ти развързваха ръцете, да не говорим пък, че в тях имаше ирония на съдбата: престъпникът се обесваше на собствените си думи.

Не беше нужно да напомнят точно на Хари колко важни са тези записи. Ченгетата вече трудно успяваха да внедрят свои хора в организациите на наркобароните. Безвъзвратно бяха отминали дните, когато Магелан можеше да си купи няколко грама боливийска дрога и после да разбие целия клан. Осемдесет на сто от наркобароните се бяха изнесли от Съединените щати. Дърпаха конците от своята родина: Колумбия, Мексико, Русия, Боливия и Бог знае откъде. А това безспорно ги изваждаше от обсега на повечето акции в Бюрото за борба с организираната престъпност. Затова и полицията разчиташе на записи на подслушани телефонни разговори, били те законни или не.

Къде ти ще го разберат ония мухльовци, дето повтаряха като курдисани колко важни били гражданските свободи! Разчуеше ли се за незаконните записи, Дирекцията на полицията в Ню Йорк щеше да си има ядове. После върви, че се оправяй с либералите!

Иззвъня телефонът.

Обаждаше се Гренада, беше много разстроена.

— Ужасно съжалявам, господин Ърлс — каза тя, — но днес не мога да дойда на работа.

— Какво се е случило? Защо плачеш?

— Левъл пак загази. Прибрали са го в полицията. Опитвам се да го измъкна. Няма да издържи, господин Ърлс. Тикнат ли го пак в затвора, няма да излезе жив оттам.

— Чакай малко, Гренада. Какво е направил Левъл?

— Не знам. В полицията ми казаха нещо, но не съм сигурна, че е истина. Той е чернокож, лежал е в затвора и това за тях е предостатъчно. Ще ходя при адвокат да видим какво да правим.

— Ела тук, Гренада, аз ще имам грижата за Левъл. Не мога да оставя Хелън сама.

— Знаете, господин Ърлс, колко се притеснявам за Левъл. Не мога да дойда, докато той е в затвора. Трябва да го измъкна оттам.