Марк Олдън
Призракът (36)

36
Някои премълчани неща

Кони Павлидес отиде при Рос с черен найлонов плик за отпадъци — бяха в хола в жилището му в Бруклин Хайтс с изглед към Бруклинския мост.

— Значи не успя да се отървеш от Хари? — попита я той.

Изглеждаше разсеян. Притеснен.

— Какво има? — поинтересува се Рос.

Кони седна до нея на канапето и метна плика на пода.

— А, нищо, ще се оправя — увери я и я потупа по коляното. — Съжалявам, че нещата са се обърнали срещу теб. Знам, би дала всичко, само и само да го разкараш тоя негодник.

— В управлението са луднали — изчезнали са записи на подслушани телефонни разговори. В момента никой не го интересува какво искам аз. Напират да сме намерели час по-скоро записите. Смятат, че двамата с Хари ще се справим. Поне засега няма спасение.

Бяха си поръчали китайска храна за вкъщи и две бутилки мерло. Но както беше тръгнало, и на двамата не им се слагаше и залък в уста. Рос само разбърка филизите соя и си взе малко от пържения ориз. Кони също почти не хапна.

В началото Рос подозираше: Кони се досеща, че тя го разследва. Но времето минаваше, той не отваряше дума за записите и тя разбра, че е притеснен за друго.

Наля си чаша вино. Бе разказала на Кони за тазсутрешната среща с Фарньоли. За откраднатите записи и за заканата на Хари да направи така, че Чеси да бъде съдена за убийство, ако Рос откаже да работи и занапред заедно с него.

Какво бе премълчала?

Не му беше споменала, че подозират него за кражбата. А също, че са й възложили да го разследва. Докога ли щеше да издържи да си мълчи и да не му казва? И тя не знаеше. Знаеше само, че не иска да го губи.

Той си взе от ребърцата по китайски.

— Виж ти, да ви възложат и този случай! Вече се занимавате с важно разследване. Така де, не е шега работа да се опитваш да спипаш на местопрестъплението главния съдия на Ню Йорк по делата за наркотици!

Рос вдигна с клечките няколко грахчета. Кони беше добро ченге. Прекалено добро, че да не забележи очевидното.

— Ние с Хари сме в отдел „Организирана престъпност“ — напомни му тя. — Колумбийци, руснаци, китайци, италианци. Хора, които разследваме или които имат тежки висящи присъди. И които издирват под дърво и камък информатори и свидетели, за да ги обезвредят, преди да са ги издали. Биха дали цяло състояние, за да чуят записите на подслушаните разговори.

— Който ги е откраднал, може да се смята за милионер — отбеляза Кони.

— Толкова много пари накуп винаги оставят подире си следа. Тръгнеш ли по нея, един дявол знае къде ще те отведе.

Той отхапа от ребърцето.

— Та как смяташ да се оправяш с Хари?

— Няма да допусна да навреди на Чеси, това е сигурно. Ако отново се върнат към случая, нищо чудно да я тикнат в затвора. А тя няма да излезе жива от там.

— Тоя кретен само плете интриги и се чуди на кого да извърти номер — рече Кони. — Няма да се изненадам, ако следващия път, когато останете двамата, пистолетът ти вземе, че гръмне.

— Чеси трябва да се лекува. Но я се опитай да убедиш в това съдебните заседатели!

— Нали знаеш какво казват за съдебната ни система. Съдбата ти е в ръцете на дванайсет души, които са толкова тъпи, че не знаят как да се измъкнат от задължението да висят по съдилищата.

— Така си е. — Тя остави клечките. — Твой ред е.

— За какво?

— Пликът за отпадъци. Какво има вътре?

Кони пусна ребърцето в мукавената чиния, избърса си ръцете във влажната хартиена кърпичка, после бръкна в плика, извади две видеокасети и ги остави върху скута на Рос.

— Ако смяташ да драйфаш, гледай да не е върху мен — предупреди я той.

Тя вдигна една от касетите.

— Мили Боже!

Кони пак бръкна в плика.

— Това е само началото.

Рос държеше порнофилм с деца. Кони продължаваше да вади от найлоновия плик още и още гнусотии от този род: видеокасети, списания, вестничета, списъци на организации и Уебсайтове за хомосексуалисти педофили. Имаше и снимки на възрастни, които се чукат с деца.

Тя вдигна ръце и извърна поглед.

— Наистина ще взема да повърна. Откъде докопа тия дивотии?

— Виж хубаво. Върху някои от нещицата се кипри моето име.

— За какво изобщо става въпрос?

— Някой е вкарал името ми в десетина компютърни бюлетина и списъци на абонати на издания за детско порно. И през ум не ми е минавало да се занимавам с такива гадости. Не бих ги докоснал и с триметров прът.

— Кой ти е погодил тоя номер?

— Сигурно Дени Ринко. Има ми зъб, освен това винаги може да проникне в компютъра ми. Нали помниш, съсипах му голямата любов.

Рос поклати глава.

— А в службата ти как го посрещнаха?

— Зададоха ми някой и друг въпрос. Виж, Том, шефът, де, се държа страхотно. Знаем се от петнайсет години. Той поне е наясно, че не съм някакъв извратен тип. Лошото е, че са научили и някои от клиентите. И жените им. Изтеглиха няколко поръчки, отстраниха ме от една-две задачи. Уж временно, но нали знаеш какво става в такива случаи. Казах на Том, че предпочитам да изляза в неплатен отпуск, за да разчепкам сам тая гадна история. Той не се възпротиви. Щял да ме остави на пълна заплата, поне засега. Ако имало нещо, да съм идел при него, щял да ми съдейства. — Кони се пресегна и взе чашата с вино. — В моята работа, опозориш ли се, по-добре си вдигай чукалата. Някои ще ме подкрепят. Други ще се кълнат как още от самото начало са знаели, че си падам по малките момченца. Трябва на всяка цена да намеря Дени Ринко. Само да го пипна, ще изплаче и майчиното си мляко.

— Ами ако в дъното не е Дени?

— Знае ли човек? Едно е сигурно: погодили са ми номер, за да ме унищожат, а Дени не е чак толкова коварен и хитър. Но въпреки това ще го намеря. Ще го намеря на всяка цена. И той ще изпее всичко от игла до конец.

Рос поклати отчаяно глава.

— Който стои зад това, явно е болен.

— Поразпитах тук-там. От една фирма за видеокасети, от един вестник и от един Уебсайт ми казаха, че са получили името ми по компютърен път. И знаеш ли кое е най-интересното? Всички абонаменти са направени по едно и също време. Работата е добре обмислена.

— Кажи ми, ако мога да помогна с нещо.

— Ходих да търся Дени в Ист Вилидж. От два дена не се е весвал вкъщи. Проверих по клубове, кръчми, Интернет кафенета, шахматни клубове. Няма го никакъв. И никой не го е виждал. Все пак установих нещо. Издирва го още някакъв тип. Албинос, едър като канара с възрозови очи.

— Албинос с възрозови очи ли? Този пък кой е?

— Нямам представа. — Кони щракна с пръсти. — Сигурно и ти ще поискаш да разпиташ Дени за изчезналите записи на подслушаните телефонни разговори. Работеше по няколко часа в седмицата в Дирекцията на полицията. За него е било фасулско да задигне нещичко от архива. Сега вече ми прищраква, че може би напираше толкова много да го пусна да работи на хонорар там именно защото се е домогвал до тия записи.

— Че какво ще прави той с тях? — учуди се Рос. — Който ги е взел, е знаел, че струват цяло състояние. Да ти призная, Дени не ми се вижда чак толкова досетлив. Пък и няма връзки в престъпния свят.

— Така е. Ако наистина ги е взел той, после ги е дал на друг.

— Въпросът е на кого.

— Дени не е изпечен бандит. Той си е най-обикновен негодник, който си пада по непълнолетните девойчета. — Кони прегърна Рос. — Извинявай, че те занимавам с проблемите си точно когато и ти си имаш предостатъчно свои. Иска ми се да ти помогна с Хари, но както виждаш, в момента и аз съм затънал до гуша в неприятности. Дени…

Рос допря връхчетата на пръстите си до устните му.

— Ти намери Дени и не се безпокой за мен. Аз ще се оправя.

— На твое място нямаше да подценявам Хари. Има приятели в Дирекцията на полицията.

— Наясно съм.

— Знаеш ли? — рече й Кони. — Свържи се с Джаки Синия. Кажи му, че искаш час по-скоро да се срещнеш със Санчес. Напомни й, че може да я сполети участта на Грасиела. Защо не го питаш и за изчезналите записи на подслушаните телефонни разговори.

Рос кимна.

— На всяка цена.

— Джаки Синия ще си признае ли, ако ги е купил той?

— Джаки е мой. В ръцете ми е, няма къде да мърда. Притеснява ме Хари. Ако се срещна със Санчес, нищо чудно да ме проследи.

— Прати го за зелен хайвер — предложи й Кони.

Тя кимна.

— Точно така, ще взема да му вържа тенекия. Но и той не пасе трева. Веднага ще включи, че съм му погодила номер.

— Не подценявай и себе си. Точно ти работиш с престъпниците, а Хари само те прикрива. Не си по-глупава от него. Според мен дори си по-умна. — Кони притегли Рос, целуна я по косата и й прошепна: — Не може да те надхитри. Важното е ти да диктуваш правилата. Обмисли всичко до най-малките подробности и няма начин да не излезеш победителка. Не му се плаши на тоя копелдак.

Рос се притисна с все сила до него. Никога през живота си не се бе чувствала толкова скапана.