Марк Олдън
Призракът (32)

32
Липсващи данни

В десет вечерта Рос Магелан влезе във входа на Бюрото за борба с организираната престъпност в Гринидж Вилидж — носеше бутилка газирана вода и голям кафяв плик.

Махна на жената от нощната охрана — дебеланка към четирийсетте, която в събота и неделя пееше по клубовете блус. Седеше зад метално бюро и четеше евтино издание на Даниел Стийл — вдигна очи и се усмихна на Рос, като помръдна ъгълчетата на огромната си уста. Рос също й се усмихна и обясни, че се е върнала да вземе нещо, което е забравила.

Мина, без да се подписва в тетрадката. Идеше й отвътре да лъже, тя дори не мислеше, че е измамила жената от охраната.

Беше дошла да прегледа случаите, по които Хари бе работил в миналото. Подпишеше ли се, щеше да се разчуе, че е била тук. Той щеше да я подпитва защо работи до толкова късно. Както и Фарньоли. Само да се разбереше, че се опитва да хване натясно ченге, и щяха да я разпънат на кръст.

Рос не бе излъгала жената от охраната. Просто не й беше казала цялата истина.

Влезе в кабинета си, заключи вратата и я подпря със стол. В службата нямаше никого, чистачката щеше да дойде най-малко след час.

Притесняваше се единствено от Хари. Пак този Хари! Изникваше непрекъснато сякаш от дън земя. Беше прекалено упорит и умен. Решеше ли, че нещо му принадлежи, се бореше със зъби и нокти да не го изтърве. За него законите не важаха. Вършеше каквото си иска. А Рос му бе поверила живота си!

Включи компютъра и отпи от бутилката газирана вода. От нея й олекваше на стомаха. И главоболието й минаваше. Главоболието и стомашните киселини отново се бяха появили. За пръв път, откакто се беше оженила.

Хари!

През деня Рос бе ходила в градската библиотека на Четирийсет и втора улица — искаше да прегледа теченията на вестниците от пет години насам, за да провери по какви случаи е работил Хари. Голямо ровене падна, накрая обаче намери онова, което търсеше. Прочете още веднъж материалите и си направи изводите, които освен от вестниците се потвърждаваха и от лъжите на Хари, от информацията, предоставена й от Санчес и Джаки Синия, и от подозренията, инстинкта и опита на Рос.

Хари Ърлс беше сериен убиец.

Кои бяха неговите жертви? Внедрени полицайки, които му е било поверено да прикрива и да пази.

Беше предпазлив и действаше точно. Нямаше равен в замитането на следите. Рос не се бе и надявала да открие димящо дуло. Хари беше прекалено хитър, за да го допусне. Рос разчиташе единствено да се натъкне на нещо, което той е пропуснал.

И го откри.

Не се беше сетил за вестниците.

Тя отново отпи от газираната вода. Притесненията покрай Хари бяха вредни за здравето й. Както беше тръгнало, нищо чудно отново да пропуши. След като предната вечер го бе видяла в кафене „Кон Алма“, й се отяде и тя не можа да мигне цяла нощ. Беше отишла у Кони и се беше мятала в леглото чак до зори — не проумяваше как така Хари е допуснал да го видят.

Той бе най-добрият „призрак“ по белия свят. Ако не искаше да го забележат, знаеше как да го постигне.

А снощи, кой знае защо, бе пожелал да го забележат. Стоеше, ухилен до уши, в края на дансинга. Готов да си плюе на петите и да им се измъкне под носа. Когато Кони се завтече към него, той изчезна яко дим, сякаш с вълшебна пръчка.

Рос погледна компютъра. Почти всички компютри в Бюрото за борба с организираната престъпност бяха допотопни и работеха много бавно — да ти скъсат нервите. Хрумна й дали да не се промъкне в кабинета на Хари и да проникне в неговия компютър. Сигурно той държеше вътре и лични сведения. Накрая обаче се отказа. Защо да дърпа дявола за опашката?

Не беше хакер. Едва се оправяше и със своя компютър. Освен това трябваше да вкара паролата на Хари, а той я сменяше всяка седмица. Не я знаеше никой, дори Фарньоли. Засега бе за предпочитане Рос да не се размотава в кабинета му.

Зачака файловете да се появят на монитора — колкото да убива времето, си играеше да мести курсора напред-назад по екрана. Днес бе посветила доста време на това да прикрива задника на тая гадина Хари. Поне тя го възприемаше така.

Бяха я викали при комисаря, окръжния прокурор и Фарньоли и я бяха разпитвали за престрелката с Грасиела. Рос беше наясно какво е отношението на шефовете и предпочиташе да не вдига пушилка. Ченгетата герои само допринасяха за доброто име на полицията. Сега Хари си беше герой и ако тя тръгнеше да злослови срещу него, само щеше да си навлече неприятности. Направеше ли го, по-добре да си потърсеше друга работа. Затова и отговаряше на въпросите на началниците възможно най-пестеливо — нека си играят игричките!

Тази вечер обаче смяташе да отвърне на удара на човека, който се държеше с нея така, сякаш тя е негово творение. И си няма собствен живот.

Рос погледна кафявия плик върху писалището. Вестникарските материали вътре бяха предостатъчни, за да я убедят, че Хари е убиец. Но нямаше да е толкова лесно тя да убеди в това и останалите. Без непоклатими улики, доказателства и свидетели можеше само да мечтае да го изправи пред съд, бил той наказателен или военен. Чакаше я доста работа, докато успее да заличи самодоволната усмивка върху лицето на Хари.

Дали той бе мошеник от класа, или просто му вървеше? Или и двете?

Иззвъня телефонът. Рос трепна и вдигна ръце.

„Дано само не е той!“

Бавно приближи слушалката до ухото си, пое си дълбоко дъх и зачака.

— Рос? Аз съм, Кони.

Тя въздъхна.

— Помислих си, че е той.

— Днес — не. Понеже стана дума за него, никога досега не съм виждал човек да изчезва така светкавично. Зяпаше ни от другия край на дансинга и после хоп! — сякаш се изпари. Какво ти обясни днес?

— Не е идвал на работа. Още е в отпуск, възстановява се от „травмата“, след като тегли куршума на Грасиела и на пикльовците й.

— Травмата явно не е толкова тежка, щом този копелдак се шляе по нощите. Още съм в конгресния център. До двайсет минути ще се освободя. Ще ти звънна от колата и ще те чакам пред службата. Твоят приятел — призракът, мяркал ли се е?

— Виждаш го само ако той го пожелае. Затова и не проумявам какво стана снощи.

Кони прихна:

— Води ни за носа. Показва ни, че не го е страх от нас. А също, че си разиграва коня и аз не мога да го спра.

Рос кимна.

— Такъв си е. Върти, суче, но все той дърпа конците.

— Намери ли нещо уличаващо?

Рос погледна екрана на монитора, върху който бе изникнала директория.

— Да — отвърна тя. — В градската библиотека. В деня, когато разговарях с Емилио Албърт, отидох в библиотеката в Куинс и прегледах в старите течения на вестниците, дали пише нещо за Санчес. Тръгнах си с празни ръце, тогава още не знаех, че всъщност е трябвало да търся името на Хари. Както сторих днес.

— И?

— Тези стари разследвания са интересно четиво. — Придърпа кафявия плик пред себе си. — Преснимах някои материали във вестниците, искам да ги видиш. В тях пише всичко. Хари се стреми да властва над жените. Затова и не се е издигнал в кариерата. Пак по тази причина Джаки Синия ме предупреди да внимавам да не стана четвъртата жертва.

— Имам чувството, че този твой Джаки не ти казва всичко.

— Ще ми го каже, щом опре до това да ми иска някаква услуга.

— Четирима мъртви мъже, четири мъртви жени. Пак не разбирам за какво ти е намеквал Джаки. Ако е прав, Хари има в актива си осем трупа. Къде са?

Рос бръкна в кафявия плик.

— Питаш за трупове. Да започнем от мъртвите полицайки, работили под прикритие. Смятам, че е включил и мен в списъка си. Ако не го е направил, и това ще стане скоро.

— Я не се занасяй! Съвсем се обърках. Нима твърдиш, че Хари убива внедрените полицайки? И откога?

— Започнал е преди пет години. И не спира и досега.

— Изключено е да избива ченгета и да не го усети никой.

— Не, просто успява да се измъкне сух от водата и да прикрие следите.

— И аз като теб мисля, че му хлопа дъската. Защо да ходим далеч? Виж само как й тегли куршума на Грасиела — не му трепна и мускулче. Но чак пък да избива ченгета! Дори и да е така, значи го е направил пред очите на всички. Как така не са го спипали?

— Не съм луда, не ми се привиждат разни небивалици.

— Не съм казвал, че си луда. Но няма как да не признаеш: този път наистина се впускаш в доста дръзки догадки. Твърдиш, че Хари Ърлс избива ченгета под прикритие, които уж би трябвало да пази, и никой не го е хванал. Нали така?

— Трябва да познаваш Хари, за да разбереш — отвърна жената. — Хитър е, върви му. Може би прави още нещо, за което и не подозираме. Затова съм и тук.

— Снощи духна, все едно е Дейвид Копърфийлд — отбеляза Кони. — Но карай. Вече приключваме тук. Трябва само да заключа куклите и да изпратя японеца до хотела. После…

— Наистина трябва да ми повярваш, Кони. Дори и тази вечер да не открия нищо, във вестниците има предостатъчно факти, които уличават тоя негодник. Две от внедрените полицайки, които Хари е прикривал, са мъртви. Другата — Джен Санчес, също е трябвало да умре, но е извадила късмет. Стават три.

— А с теб — четири. Добре, да предположим, че ти повярвам. А къде са четиримата мъртви мъже? Нали Джаки Синия ти е подметнал нещо за отбор смесени двойки? За четирима мъже и четири жени. Всичките убити от Хари.

— Четирима мъже ли? — повтори Рос. — Ами Емилио Албърт, Джон-Джон и…

— И двамата в кафенето — прошепна Кони.

— Да се върнем на жените. Хари е работел заедно със Санчес и я е прикривал.

— Моля?

— Пише го само в един вестник, после цялата история е била потулена. Хари никога не е споменавал, че познава Санчес, но нека засега не обсъждаме това. Според съобщенията в печата при Хенри Хъдсън Паркуей бил намерен албанец наркопласьор — гръклянът му бил прерязан. Мълвяло се, че някакво ченге го е задържало, но после го е изтъргувало с банда на конкуренцията. Така и не се доказало нищо и слуховете били забравени. Били разпитани неколцина полицаи, сред които Хари и Дженифър Санчес — двамата били натоварени с разследването на убития.

— И какво следва от това? — попита Кони.

— Следва, че не е изключено Хари да го е арестувал, а после да го е изтъргувал срещу тлъста сума с хора, които са искали албанецът да умре.

— Бизнесът си е бизнес.

— Санчес ми каза, че ченгето, което се опитва да я очисти, сега работело с мен. Стигнах до извода, че това ченге е Хари. Никой друг от екипа не е работил със Санчес. Само Хари.

— Ами мъртвите внедрени полицайки. Как така Хари ги е убил и се е измъкнал?

— Не забравяй, че е много обигран, знае всички хватки. Освен това е имал желязно алиби. Когато първата полицайка е умряла от свръхдоза. Хари е бил в болнични. А втория път, когато другата жена е изгоряла жива в пожар, избухнал в един публичен дом, при това завързана с верига за радиатора, той е бил на доста километри оттук, на конгрес на сержантите от полицията. Според мълвата Джен Санчес уж се опитала да се самоубие: заключила се в автомобила и се нагълтала с въглероден едноокис. Още е жива, макар че сега е наркоманка. Готова съм да се обзаложа, че когато тя уж е посегнала на живота си, Хари е бил заобиколен от хора, които са щели да се закълнат, че са били с него през цялото време.

— Не се сърди, но не се ли изхвърляш?

— Познавам го, знам как работи. Според вестниците мъртвите жени са допуснали грешки. С други думи, не са се подчинили на нарежданията на Хари, превъртял на тема, че той и само той ще свири първа цигулка. От вестникарските материали излиза, че полицайката, загинала по време на пожара в публичния дом, е нарушила едно от основните правила на работата под прикритие. Допуснала е да остане зад заключена врата. Знаеш ли колко пъти Хари ме е предупреждавал да не го правя в никакъв случай?

— Знам — много.

— Другата полицайка уж се била влюбила в някакъв бандит и когато той я зарязал, взела, че се надрусала със свръхдоза. Между другото, единственият посочен източник на тази информация е Хари. И този път полицайката е нарушила установения ред. Не е изпълнила нарежданията на Татенцето. Санчес ли? Напрежението на работата под прикритие уж я било прекършило и затова тя решила да сложи край на живота си.

— А откъде Хари е разбрал, че Санчес още е жива? — попита Кони.

— Вероятно ме е проследил. Един дявол знае. Я чакай малко.

— Какво става?

— Не мога да вляза във файловете със старите разследвания на Хари. Всъщност само в някои. В онези, които…

— Които какво?

— Нека опитам още веднъж.

Тя написа, друга команда.

— Сигурна съм, Кони. Хари е убиец. Знам го.

— Ако си права, значи си загазила здравата. Хари ще се опита да премахне и теб.

— Точно това прави в момента. Между другото, проблемите му с жените не са започнали от полицайките.

— А, не се и съмнявам. Когато е бил малък, майка му го е карала да си слага жартиерите й.

Рос се усмихна.

— Започнали са преди шест-седем години. Заради една информаторка, Паула Перейра. Работила е при Андре Душенко, прочут адвокат по наказателни дела.

— Помня го. Падаше си по кожените палта. Имаше жилище, в което си държеше палтата и нищо друго. Мафиотите от Италия и Русия тичаха все при него — да им пере парите. Сега е във федерален затвор.

— Да, с присъда лишаване от свобода от двайсет години до живот, излежава я в Атланта. Благодарение на бившата си секретарка, въпросната Паула Перейра. Били са любовници. Когато той отказал да зареже заради нея жена си, тя го натопила пред Хари.

— Женска му работа!

— Благодаря за прозрението — каза Рос. — Важното в случая е, че в деветдесет на сто от случаите полицейското разследване се увенчава с успех единствено благодарение на информаторите. Ченгето е добро точно колкото са добри информаторите му.

— Разковничето на твоя успех. И на моя.

— Паула Перейра мре да чете розови романчета, а жената на Хари е работела в библиотека — точно там са се запознали. Та жената на Хари го запознава със секретарката и хоп! — той се сдобива със сензационни факти за Душенко и за мангизите на италианците и руснаците, които адвокатът препира. Прекарвал е милиони долари през фирми и фирмички на Бахамските острови, в Ирландия, Панама и един Бог знае още къде. За Хари Перейра е манна небесна. Това е щял да бъде най-значимият случай в цялата му кариера. После обаче някой му е отрязал квитанциите.

— Както гледам, си разговаряла с Айви Линдър.

— С нея и с неколцина полицаи, работили по едно или друго време с Хари. Всички твърдят едно и също. Шефовете са отнели златната кокошчица на Хари — тази Паула, снесла му най-важната информация през цялата му кариера. Той направо побеснял, място не можел да си намери.

— Влизам му в положението. И аз на негово място щях да се ядосвам. За такъв случай мечтае всеки. Хари е щял да се прочуе и да се издигне. Но са му подлели вода.

— Все пак полицейската работа си е политика. Което ще рече, че трябва да имаш дебели връзки, ако искаш да се издигнеш. А Хари нямал солиден гръб. Затова и в случая с Душенко някой му е подложил крак, пуснал е връзките си, за да му отнеме информаторката. Негодникът, който го е прецакал, сега работи в кабинета на комисаря и се разхожда с лимузина, карана от детектив втори ранг.

— В онова разследване участваха не само полицаи, но и агенти на ФБР, иначе ченгетата нямаше да могат да арестуват всички: едри риби в престъпния свят, руснаци, някакъв педал от Градския съвет и шефа на голяма еврейска благотворителна организация, който перял пари чрез синагогата. Познавам двама полицаи, които благодарение на този случай бяха повишени в първи ранг.

— Хари не е сред тях. Изиграли са го лошо. Останал си е с празни ръце. Точно тогава и жена му катастрофирала и се парализирала, сега се придвижва само с инвалидна количка.

— Горкият той!

— По време на катастрофата Хари бил при шефовете, опитвал как ли не да си задържи информаторката.

— Ако е успял, сега животът му щеше да е по-различен.

— Сигурно — съгласи се Рос. — Поне според Хари е така. Оставам с впечатлението, че той не иска за нищо на света отново да губи ценните си информатори. Особено информаторките. Затова щом се натъкне на полицайка под прикритие, благодарение на която да се издигне в кариерата, се вкопчва като удавник за сламка в нея. Знам го от собствен опит. Освен това знам, че играта може и да загрубее, ако той реши, че те губи или че се правиш на прекалено независима.

— Мен ако питаш, наш Хари си е социопат като по учебник — съгласи се Кони. — Много деспотичен. Хитър и коварен. И въпреки това все се изкарва жертва. Никога не е виновен за нищо. Каквото и да се случи, вечно той е пострадалият и онеправданият. И пет години никой не е забелязал какви ги върши този кретен!

— Ето че аз го спипах — отбеляза Рос. — Трите полицайки, работили заедно с него под прикритие, имат някои общи неща. Всички по произход са латиноамериканки. Силия Куевас, Реймунда Монтано, Джен Санчес. Хари е подсигурявал тила и на трите, бил им е „призрак“. Две вече са мъртви, третата прави всичко възможно да не доживее дълбоки старини.

— Майко мила!

— И трите са високи, мургави. Малко над трийсетте.

— Като теб — отбеляза Кони.

— Знам.

Известно време и двамата мълчаха. После Рос наруши тишината:

— Кони, имам проблем с файловете на Хари. Не мога да стигна до някои данни.

— Защо?

Тя му обясни, че липсват сведения за Хари и за случаите, по които той е работил заедно с Куевас, Монтано и Санчес. Очевидно някой ги беше изтрил от базата данни.