Марк Олдън
Призракът (31)

31
Подготвяне на почвата

Хари Ърлс и Франк Бийб се срещнаха на терасата на кафене „Корабчето“ в Сентръл Парк. Всеки момент щеше да завали, затова на терасата нямаше жив човек. Ако не се броят гълъбите, накацали по каменния парапет, двамата бяха сами.

Хари пусна няколко ядки кашу върху зелената салата и я поръси с оцет.

— Вдъхва енергия и сила — поясни той за кашуто.

— Лично аз си предпочитам мръвките и бекона.

— Да му се неначудиш на това кашу. Расте на дърво от същия вид като отровния бръшлян, отровния дъб и мангото.

— Виж ти! — възкликна Бийб.

Беше си поръчал пържени картофи и ги ядеше с пръсти, като ги топеше в съдчето с кетчуп, разбъркан с майонеза и кисели краставички.

— Та това дърво достига височина цели дванайсет метра — допълни Хари. — От маслото, извличано от него, правят пластмаса и лакове.

Бийб посочи с мазен пръст салатата.

— Значи марулката ти е добре лакирана и увита в найлон. Да ти е сладко! Няма ли все пак да ми кажеш защо седя тук и чакам дъждът да ми съсипе новите обувки?

— Нали вие с Лабриола искахте да ви държим в течение. И да ви съобщим, ако Магелан случайно укрие нещо.

— Тая жена е същинска фурия. Та какво укрива нашата драга госпожичка?

— Отишла на пазар заедно с Мърси Хауард, за да я спипа с белязаните банкноти, които й дадохте.

Бийб си облиза пръстите.

— Ах, тая Магелан. Нямам нищо против да излапам цял километър от лайната й колкото да видя откъде са излезли.

На лицето на Хари не помръдна и мускулче.

— Винаги съм твърдял, че без поети нямаше да има цивилизация и човечество. — Потупа с показалец брадичката си. — Тече ти мазнина.

Бийб издърпа една от хартиените салфетки и попи мазнината по долната си устна.

— Та казвай сега за госпожица Магелан.

— Натъкнах се на жена, която може да ни помогне с разследването на Райнър. Казва се Мариза Дурес. Албанка е и живее тук, в Манхатън, в Уест Сайд. Бившият й съпруг, някой си Енвер Дурес, също албанец, е член на банда албанци, които върлуват в Бронкс. Извършили са какви ли не престъпления, като се почне от банкови обири и се стигне до пласиране на дрога. Но интересен в случая е господин Дурес. Един познат в Двайсети полицейски участък ми каза някои нещица за него.

— И как господин Дурес е привлякъл вниманието на този твой приятел от Двайсети участък?

— Тормози бившата си жена. Тя неколкократно е подавала жалби, издействала си е да е под полицейска защита, принудена е да моли колегите да я изпращат. Господин Дурес я хвърля в ужас.

Бийб пресуши черешовата кока-кола и попита:

— Доколкото разбирам, тоя Дурес е свързан със съдията Райнър.

— Два пъти се е явявал пред съда, оглавяван от Райнър. И двата пъти е бил оправдаван.

— А госпожа Дурес? Тя наясно ли е какви ги върши мъжлето й?

— Отнеха ми я като информаторка, затова не мога да ти кажа.

Бийб застина, както бе посегнал да си вземе от пържените картофи.

— Какво означава това?

— Означава, че Магелан е действала зад гърба ми. Успяла е да убеди шефа, че е най-добре госпожа Дурес да работи с жена. Напоследък в управлението са много чувствителни на тема феминизъм. Но да не се разпростирам. С две думи: информаторката ми — госпожа Дурес, ми беше отнета и бе прехвърлена към Магелан.

Бийб остави чийзбургера и се облегна на стола.

— Значи и ти си си изпатил от тая проклета политическа целесъобразност — възкликна той. — Миналата седмица и мен ме прецакаха в Бюрото. За да уредят някаква чернилка, моля ти се! Изисквала го политиката. Негърът оглави отдела за борба с тероризма и повишението му е в кърпа вързано. А аз получих грънци! Петнайсет години блъскам като ненормален, скъсах си задника от бач и какво получих в отплата! Нищо! Останах си с пръст в уста. — Той погледна Хари с крайчеца на окото. — Какво да ти кажа, мой човек, и ти сърбаш попарата на шефа си. Бива ли да е такъв бъзливец! Жените явно са му взели страха. Да ти отнеме информаторката и да я прехвърли на полицайка, която има акъл колкото да се заобиколи с някакви тъпи блюдолизци.

— Отишла, моля ти се, в кафенето без разрешението на Фарньоли. — Допълни Хари. — Сам-сама, без колеги, които да я прикриват.

— Ти ме занасяш. Нали уж се славеше като добра полицайка!

— Отърва кожата само защото по една случайност бях наблизо. Исках лично да съобщя на госпожа Дурес, че занапред няма да работим заедно. Тя го понесе тежко. Вече се бе запознала с детектив Магелан и не желаеше да работи с нея. Смятала я за прекалено нахална и агресивна. За мъжкарана.

— А стига, бе — ухили се Бийб. — Ти ме свали от коня. Магелан — мъжкарана!

— Колкото и да й е неприятно на госпожа Дурес, Фарньоли го раздава тежко. Рекъл и отсякъл: или албанката ще работи с Магелан, или полицията няма да я пази от онзи хахо — мъжа й. На Магелан не й е за пръв път да ми краде информаторите. А Фарньоли я оставя да прави каквото си иска.

— Излиза, че Магелан е поредната мръсница в Ню Йорк. Задига на хората информаторите и после си приписва заслугите за онова, което е свършил друг.

Хари бодна от салатата.

— В полицейското управление държат жените да преуспяват. Иначе ние в полицията ще видим през крив макарон държавни средства. Ако даваме път на жените, няма да ни гонят, че не сме спазвали гражданските им права. Магелан се слави като страхотна професионалистка. И не мога да си кривя душата, славата й в никакъв случай не е без покритие. Е, вярно, донякъде е създадена изкуствено. Но карай. Та казвала ли ти е Магелан за Мариза Дурес?

— Не.

Хари вдигна ръце.

— Аз какво ти разправям! Премълчава доста неща. Помислила си е: „Разследването е важно, ще се вдигне страхотна пушилка, защо да не обера сама лаврите!“ Решила е да прави, да струва, но да я повишат в детектив първи ранг. В цялото управление я има, я не и петдесетина следователи първи ранг. Ще се учудя, ако има и три жени, повишени в него.

Бийб пак започна да яде картофите.

— И какво, излиза, че през всичките тези години ти си търпял калташките номера на Магелан колкото тя да се прочуе? Защо не си поискал да те прехвърлят в друг екип, за да работиш с мъж?

— Как да не съм искал? Искал съм, но кой да чуе? Нали ти казах, управлението има сметка да разчиства пътя на жените. За да се перчи с успехите им. Шефовете гледат да не се навират между шамарите — страх ги е много от нападките на феминистките и на журналистите. За да не разлайват кучетата, непрекъснато тикат напред Магелан.

— Но някой трябва да й върши работата. И както разбирам, това си ти.

Хари се подсмихна — нека Бийб си прави догадките. Агентът от ФБР се надвеси над масата и прошушна:

— Наскоро и ФБР си имаше неприятности с чернокожите агенти. Опищяха орталъка, че били подложени на дискриминация и не се издигали в службата. Но от мен да го знаеш, всичко си беше изсмукано от пръстите. Само и само да има мир, шефовете почнаха да ги издигат на постове, които ония негодници изобщо не заслужават.

— На мен ли го казваш?

Бийб пак се облегна.

— Овластяване. Ето какво ще чуеш под път и над път. До гуша ми е дошло от чернокожите агенти в Бюрото, които не могат да произнесат думата, камо ли да ти я напишат. Затова пък ги бива да вдигат шум около себе си, стига да има кой да ги слуша. Нали знаеш, пробива по-нахалният.

— Напълно съм съгласен — отбеляза Хари. — Та вече си наясно защо досега не си чувал името на Мариза Дурес. Магелан го пази за себе си. Ще научаваш само каквото реши тя.

Бийб взе парченце бекон от чийзбургера и го лапна.

— Значи управлението си пази задника, като те кара да вършиш работата на Магелан, само и само тя да е доволна.

— Точно по тази причина, щом приключи разследването, искам да се прехвърля във ФБР.

— Можеш да разчиташ, че ще кажа някоя и друга добра дума за теб, обещавам. А обещая ли нещо, съм бетон. Имаме детективи от Нюйоркското управление на полицията, прикрепени към отдела за борба с тероризма. Въведоха го след атентата в Световния търговски център на Деветдесет и трета улица. Тогава между полицията и ФБР избухна истинска война. Понеже атентатът беше извършен на ваша територия, шефовете ти отсъдиха, че те трябва да командват парада. Ние обаче не се дадохме така лесно — според нас ние трябваше да проведем разследването, защото тероризмът е престъпление, наказуемо според федералното законодателство. Накрая няколко полицаи със златни значки бяха прехвърлени за постоянно във ФБР. Получават си полицейската заплата плюс допълнителните възнаграждения. Отделно си прибират в джоба заплатата във ФБР, която годишно възлиза на петцифрено число. Сладка работа, а?

Хари се ухили.

— Дума да няма.

— Изкарваш си двайсетте години стаж в полицията и се пенсионираш като държавен служител. А тази пенсия е доста по-висока от полицейската.

— Вече наострих уши.

— Ти само ме захранвай с новини за госпожица Магелан, пък аз ще имам грижата да се сбъднат и най-дръзките ти мечти.

Хари се усмихна в знак на съгласие. Бийб, по прякор Мечока, с неговите рипсени костюмчета и кафяви боти лесно се палеше и искаше ли да постигне нищо, не умуваше дълго, не се спираше пред нищо и прегазваше всички, изпречили се на пътя му. Ако човек му влезеше под кожата и му пошушнеше, че еди-какво си е в негов интерес, той бе готов да изрита по главата и родната си баба, без да му мигне окото. Затова и Хари му нямаше вяра. Бийб щеше да му сваля звезди и да му обещава какво ли не, само и само да се докопа до информация за Магелан.

Агентът от ФБР започна да чупи залъци от сандвича и да ги хвърля на гълъбите по парапета.

— А мислил ли си да отстраниш Магелан от случая и да се заемеш сам с него?

— Мисля си го всеки Божи ден. А шефовете в управлението ми повтарят като курдисани колко са ми признателни за всичко, което съм правел за нея. Но ми и намекват, че ще ми разкажат играта, ако почна да си правя оглушки.

— Както гледам, няма да извадиш късмета на кучето в месарницата.

— Магелан е прилапала информаторите — напомни му пак Хари. — Освен това се е сдушила с една жена, казва се Дженифър Санчес. Навремето и тя беше ченге. Сега се друса и вече не е в полицията.

Бийб го погледна, донякъде заинтригуван.

— И какво общо имам аз с тая Санчес?

Хари остави вилицата и ножа и допря салфетката до ъгълчетата на устните си. Погледна към езерото в Сентръл Парк, където патиците и гъските се носеха кротки и изящни по накъдрената от вятъра вода.

— Преди година Санчес и детективът, с когото работеше в екип, спипали известен наркотрафикант — поясни той. — Вместо да го опандизят, го изтъргували срещу доста мангизи с конкуренцията. Излишно е да ти казвам, че до вечерта трафикантът вече бил опънал жартиерите, и то по доста гаден начин.

— И защо очакваш всичко това да ме заинтересува?

— Защото Санчес се опита да изнудва високопоставено лице, разпоредило се трафикантът да бъде очистен. Зад гърба на колегата си отишла при него и му поискала доста пари. Онзи обаче се заинатил, отказал да й прати и наредил да й светят маслото. Затова сега тя се крие в миша дупка. — Хари извади бележник, написа едно име, откъсна страницата и я сгъна на две. Плъзна листчето по масата към Бийб. Сетне допълни: — Жертвата на изнудването. Присъствал е на убийството на наркотрафиканта, който, ще отбележа, всъщност е бил убит в дома му. Не бих казал, че това се покрива с общоприетите представи за добро и зло.

Бийб се свъси и сключил рунтави вежди, мълча доста дълго. Накрая рече:

— Играта съвсем загрубя, мой човек. Тая работа — разследването, по което работим, де, — се оказа много дебела. Няма да се учудя, ако се разхвърчат глави.

— На твое място нямаше да казвам на Лабриола. Нека първо се доберем до нещо конкретно и чак тогава ще посвещаваме и него.

— Съгласен. Трябва да внимаваме много, за да не оплескаме всичко. И да пипаме предпазливо. Само ние двамата с теб, мой човек. Само аз и ти.

Хари вдигна от салатата едно фъстъче и го лапна.

— Сега вече знаеш защо Магелан не си разкрива картите. И прави всичко възможно никой друг да не се среща със Санчес и Мариза Дурес. Санчес е трамплин към много по-големи неща. Както и името, което държиш в ръката си.

Бийб се отпусна на стола.

— Ей на това му се вика работа! Благодаря ти, детектив Ърлс, ще се постарая да си получиш заслуженото. Наистина съм ти много признателен и ще ти се отплатя като хората.

— А аз ще държа под око Магелан. Ще я оставя да намери Санчес и тогава се появяваме ние в целия си блясък.

Бийб вдигна сгънатото листче.

— Нашето приятелче ще организира да я очистят още преди да си имал време да се обърнеш. Ако в оная непрогледна бурна нощ Санчес наистина е направила онова, което твърдиш.

— Сигурен съм, не са голословни твърдения.

Агентът от ФБР вдигна юмруци.

— Ударихме кьоравото, мой човек, така да знаеш. Чакаме Магелан да намери Санчес, взимаме й я, туряме я пред касетофона и после ела да гледаш. Имаш ли представа кой детектив е работил в екип със Санчес.

Хари се ухили.

— Кажа ли ти, може би ще се наложи да ти тегля куршума.

— Я не се занасяй, мой човек — подвикна Бийб и се изкикоти толкова гръмогласно, че гълъбите по парапета се разлетяха кой накъдето види.