Марк Олдън
Призракът (29)

29
Сиси

В полунощ Хари Ърлс излезе от къщата си в Куинс и се качи в таксито, спряно на алеята отпред. Небето бе обсипано със звезди и обещаваше нощ без дъжд. Това беше добре!

Мъжът отключи жабката и извади дневника си. Понякога го попълваше вечер в колата, за да не го безпокоят. В такива мигове наистина му се струваше, че се намира в свят, който си е само негов.

В светлината на фенерчето вписа последните вещи, които беше взел от Магелан: все джунджурийки. Една обица и пукнат гребен. Безсмислени дрънкулки за всички останали, но не и за него.

През последните няколко седмици бе взел сума ти работи от жилището и кабинета й. Както винаги не се докосваше до големи или ценни вещи, ограничаваше се с нещица, чиято липса тя няма да забележи. А дори и да забележеше, щеше да си каже, че ги е забутала някъде. Всичко бе заключено горе в стаята му, където Хари беше подредил нещата най-старателно върху масичката от тиково дърво. Беше си направил нещо като олтар.

Сред вещите имаше видеозапис от сватбата на Магелан, сребърно пръстенче, сгъната кърпа за баня, сутиен, стар адресник и един от компактдисковете с любимата латиноамериканска музика на Рос. С лаптоп и с помощта на Дени Ринко Хари бе натрупал цяла база данни с какви ли не сведения за нея, взети главно от публичните регистри. Знаеше всичко от игла до конец: като се почне от данните в медицинския й картон и трудовата й биография и се стигне до номера на хотелската стая, където бе карала медения си месец. Знаеше дори кога точно са родени и са се оженили нейните роднини. Магелан може и да беше загадка за останалите си колеги, но не и за Хари.

За най-ценна в колекцията си той смяташе цветната снимка в рамка на Рос, правена в деня, когато тя е завършила полицейската академия. Младичка и грейнала от щастие в униформата, тя явно бе преизпълнена с очаквания и надежди във време, когато по-често е вярвала, отколкото се е съмнявала. И днес, както всеки Божи ден, Хари бе оставил пред снимката роза.

Погледна в огледалото за обратно виждане. Телефонният разговор, който днес бе провел с Магелан, му беше напомнил, че любов и омраза вървят ръка за ръка и са двете страни на една и съща монета. Понякога си мислеше, че става дума за едно и също нещо, но гледано от различен ъгъл. Преди броени часове беше спасил живота на Рос. Но вместо да е с него, тя ходеше на танци с Павлидес. Държеше се като малка глезла и на Хари почваше да му писва.

Кой й даваше право да ходи и да подпитва за него? Да се опитва да го злепоставя и да доказва, че лъжел?

Обърна страницата в дневника си. Колкото и да му беше тежко, волю-неволю трябваше да помисли дали е възможно и Магелан да го разочарова като другите. Беше му неприятно, но какво да се прави, нямаше друг избор.

Другите. Беше понесъл много тежко тяхното коварство и предателство. Накрая, за да намери мир, бе принуден да стори единственото възможно нещо: да ги убие. Дано не се стига дотам и с Магелан!

Отвори пакетче сурово кашу. Колко странно: престанеш ли да обичаш някоя жена, и тя ти се струва досадна и презряна. Същевременно обаче омразата към разлюбената му вливаше дива необуздана енергия и сама по себе си му носеше наслада. Омразата се бе превърнала в нещо като религията, която майка му напразно се бе опитвала да насади у него. Вдъхваше му живот.

Върна се в началото на дневника, към записките отпреди три години за Силия Куевас, известна още като Сиси. Тя беше първата: младичка чудно хубава латиноамериканка, една от най-кадърните полицайки под прикритие, с които бе работил. Гледаше си сама детето, беше невероятно оправна. Времето, когато я бе обучавал да работи под прикритие, бе щастливо и за двамата. В началото се занимаваха с дребни наркопласьори, организираха им хайки по публични домове и улични ъгли. Кокошкарска работа. Но Сиси си беше талантлива. Не след дълго я прехвърлиха в отдел „Организирана престъпност“, където тя разследваше чиновници шмекери от Уолстрийт и крадливи градски съветници, затънали до гуша в дългове. Под ръководството на Хари Сиси се бе превърнала в звезда.

Както и с Магелан, той я пазеше да не я очистят. Учеше я как да предугажда мислите на престъпника и как да му разбива сърцето. И двете си бяха родени лъжкини — и благодарение на това нямаше как да не блеснат. Хари не можеше да не признае: Магелан лъжеше тъй убедително, че понякога и той й се хващаше на въдицата.

И двете знаеха как да намазват от това, че са жени, и да лавират в полицията, където никой не смееше да им каже и копче: голямо постижение в една двулична, зле настроена към жените военна организация. Хари не можеше да си криви душата: Магелан се бе възползвала максимално от задкулисните интриги, за да грабне златната полицейска значка.

Ала колкото и умна и отракана да беше Сиси, за тях двамата с Хари не можеше да има щастлив завършек. Тя не го обичаше. Не искаше да го обикне, и туйто. Още по-лошо, оказа се, че Сиси си е черна неблагодарница. Каквото и да правеше Хари за нея, тя смяташе, че то й се полага по право. Беше прекалено погълната от себе си, за да му обръща внимание. Накрая той вече нямаше избор. Беше взел мерки, за да я накаже за нейната неблагодарност.

 

 

Сиси. Тялото й гори. Втвърдява се, почернява, свива се. Обгърнато от оранжеви пламъци, се сгърчва по-бързо, тресе се и се смалява, хлътва сантиметър по сантиметър сякаш навътре в самото себе си. После пламъците лумват, поглъщат дланите, повдигат краката и ги обръщат навътре. Разнася се смрад, по-ужасна, отколкото си очаквал. Да си изповръщаш червата! После — промяна. Миризмата става поносима. Позната. Колкото и странно да звучи, си е самата истина, че когато гори, човешката плът мирише точно като пържолите върху нажежена скара. Виж ти!

Частите на тялото се разпадат. Пръсти, длани, ходила. Трябва да го помня занапред, понеже те могат да се превърнат в изобличителна улика. Бележка: миризмата на бензин отчасти измества смрадта на горяща плът, но не докрай. Главата пада последна, откършва се от тялото и тупва встрани досущ камък, търкулнал се по нанадолнище. Факт: тялото цвърчи в собствената си лой — неприятен звук. И още по-лошо, докато гори, тялото се издува и започва да се пука. Грозна работа е да запалиш някого, за да го умъртвиш.

 

 

Хари доближи дневника до лицето си. Беше поръсил страниците, посветени на Сиси, с нейния парфюм. Бяха имали и хубави мигове. Дори когато я уби, той изпита наслада.

Затвори очи и се замисли. Дали ще му бъде приятно да си спомня как е убил и Магелан? Неведома е съдбата. При всички положения тя му беше вдъхнала надежди, които той трябваше да осъществи.

Затвори дневника и го пъхна в джоба на якето си. Беше свързал всичките си мечти с Магелан и нямаше намерение да я оставя да го разочарова.

Завъртя ключа и даде на заден. Хелън бе взела успокоително и щеше да спи непробудно часове наред.

Хари се отправи към Манхатън и Магелан. Най-важно доказателство за любовта му към нея бе да я държи под око.