Марк Олдън
Призракът (26)

26
Брой до три и нататък

— Подочух някои неща, детектив. Доколкото разбрах, си се разминала на косъм. Насмалко да те неутрализират.

— Има нареждане новината да не се разгласява. Не би трябвало да си чувал нищо.

— На улицата няма кой да нарежда. Там се вихри свободната инициатива. Вие, белите, го наричате далавера. Ние, черните, пък му викаме борба за оцеляване.

— Престрелката, значи. И какво си чул за нея?

Рос разговаряше по телефона с Джаки Синия. Беше единайсет и петнайсет вечерта, а телефонът й в жилището в Уест Сайд звънеше, та пушеше. Всички я разпитваха за престрелката в кафенето. На Рос й се спеше, но другите явно не й влизаха в положението. Всички: Фарньоли, колегите от Бюрото за борба с организираната престъпност, хората от екипа й, Айви Линдър се интересуваха дали е добре и подпитваха за разигралото се в кафенето на Едгар Чакон. От полицията напираха да се срещнат със собственика на заведението — бяха го търсили под дърво и камък, но не го бяха открили. Тя не се изненадваше. Чуеха ли за стрелба и трупове, хората се изпокриваха кой където види.

Кони седеше до Рос на канапето и търсеше по телевизионните канали, дали някъде съобщават за престрелката. Никъде нищо. За да защитят Рос, от Нюйоркското полицейско управление и ФБР се бяха разпоредили новината да не се разгласява.

Но в престъпния свят не можеха да разпоредят нищо: вестта бе плъзнала като горски пожар и беше стигнала до ушите и на Джаки Синия.

— Две версии — отвърна той на въпроса на Рос. — Според едната Грасиела е ръфнала дървото, понеже се е опитала да обере двама полицаи под прикритие, отишли в кафенето, за да купят дрога от човек на моя познат.

Рос погледна през прозореца на хола. Дъждът вече не беше така силен — само ръмеше. Юни май щеше да се окаже един от най-влажните месеци в години.

— Някой е позвънил в службата, представил се е за теб и е казал да отида в кафенето, за да се срещна със Санчес — поясни Рос. — Отивам аз и що да видя — след малко се изтърсва и Грасиела, наистина се разминах на косъм, да знаеш!

— Стига, бе! Изобщо не съм ти звънял. Сега ти се обаждам за пръв път днес. Въртял съм като ненормален цели два часа. Номерът ти цяла вечер даваше заето.

Рос вдигна боси нозе на масичката. Говореше вече четвърти час по телефона. Освен всички останали й се бяха обаждали от кабинета на комисаря и от полицейския профсъюз, за да изкажат своята съпричастност и подкрепа. Беше признателна за загрижеността им, но вече й бе писнало да я съжаляват. Каза на Джаки Синия:

— Я да чуем втората версия!

— Според нея две ченгета под прикритие се опитали да сгащят Грасиела, задето е очистила един от хората на Тулио. А тя се хвърлила да се брани на живот и смърт, понеже знаела, че измъкване няма.

— А как си разбрал, че и аз съм била в кафенето? — полюбопитства Рос. — Моето име споменава ли се?

— Не ми трябва да ми споменават името ти, все пак имам глава на раменете си. Твоето приятелче Херцога си е оставило подписа.

— Изстрелите в главата.

— Да, бе. Голям левак, ще знаеш. Бронираните жилетки ги няма за нищо. Пръсва ти главата и окото му не мигва. А от само себе си се разбира, че ако Херцога е участвал в патакламата заедно с колежка, въпросната дама си ти. Пък и доколкото подочух, докато извеждали жената от кафенето, й били скрили лицето с яке. Рекох си, няма кой друг да бъде, само нашата Магелан е.

— Просто си се досетил или съм си забравила нещо, по което си ме познал?

— Херцога е бастисал трима латиноамериканци колкото да спаси своята колежка. Има само една жена, над която нашето приятелче трепери така.

— Направи си една услуга. Не го раздрънквай.

— Гроб съм. Опра откога ме гони за интервю, аз — не, та не!

Рос стисна ръката на Кони и му намигна. Беше време да попритисне Джаки Синия. Каза на наркотрафиканта:

— И понеже стана дума за гонене, кога най-после ще проговориш пред мен?

— Че сега какво правя, не говоря ли? Мислех, че да говориш ще рече да си отваряш устата и да издаваш звуци.

— Знаеш кой ме е изпързалял и ме е пратил за зелен хайвер в кафенето. Искам го. Това е същият човек, който преследва Санчес.

Джаки Синия отвърна мазно-мазно — мед му капеше от устата:

— Ама бива ли да обиждаш така стария си баща? Изплаках си душата пред теб. Стига да знаех нещо, щях да…

— Спести ми празните дрънканици, Джаки, и аз не паса трева. Пет минути, след като си се запознал със Санчес, си знаел името на ченгето. И сега ми се правиш на вода ненапита. Траеш си, та после да го изтъргуваш за нещо. Санчес се друса. Това означава, че ти играе по свирката. Ако не ти каже каквото искаш да узнаеш, на куково лято ще види от прочутите ти в цял свят прахчета. Водиш ме за носа, Джаки. А щом ти дотрябва някоя услуга, ще спазариш името на ченгето срещу нещо. Пишеш се голям тарикат. Много хитро, няма що! Но от мен да го знаеш: тръгнеш ли да хитруваш на дребно, може и да получиш каквото искаш. Но по-вероятно ще получиш каквото заслужаваш.

Чу как Джаки диша в слушалката. Беше го хванала натясно — знаеха го и двамата.

Което съвсем не означаваше, че той няма да опита пак да я забаламоса. Старите навици умират трудно.

— Знаеш, сладурче, че за нищо на света не бих ти погаждал такива евтини номера — рече той накрая.

— Казах на шефа, че нямаш пръст в престрелката. Обясних, че някой е злоупотребил с името ти, за да се хвана в капана. Засега полицията не те издирва. Но и това може да стане.

— Да, бе — отвърна сговорчиво Джаки. — Слушай, признателен съм ти, че не си насъскала ченгетата срещу мен. Обаждам ти се колкото да видя дали си добре. И дали всичко между нас е тип-топ. Само това оставаше да си помислиш, че съм забъркан в тая дивотия.

— Успокой се, Джаки, всичко е наред. Но въпреки това трябва да направиш каквото се иска от теб.

— Четирийсет и осем часа, и Джаки ще бъде на линия. Бетон съм, нали знаеш? Но ми дай два дена.

— От окръжната прокуратура ме викат да си побъбрим. Неминуемо ще изникне и твоето име. Като знаем какъв ти е занаятът, окръжният прокурор сто на сто ще се опита да направи връзка между теб и Грасиела. Ще се постарая да ти го спестя.

— Майко мила, нямам нищо общо с тая пачавра! По-скоро ще вадя с клечка за зъби говната на някое краставо псе, отколкото да се свързвам с кобра като нея. Да тръгне да обира колумбийците! Какви ги е мислела тая тъпа патка?

— Мислела е, че ще мине метър — отвърна Рос. — Точно както ти си мислиш, че можеш да ме разиграваш до безкрайност.

— Подочух, че едно от хлапетата, дето й вървяха като палета по петите, още било живо.

Рос се вторачи в телевизионния екран. Някакъв бузест чернокож спортен коментатор обясняваше как „Милуоки“ бил отвял „Янките“. Единственият главорез на Грасиела, прескочил трапа, бе Пухчо — дебеланкото със златните зъби: оказа се, че бил проникнал в страната нелегално и се казвал Израел Новато. След като го бяха задържали, внимаваха до него да не припарва никой: роднини, приятели, адвокати, журналисти. Да не би той да се раздрънка за полицайката под прикритие, присъствала на престрелката в кафенето.

Местеха го от участък на участък — по мръкнало и в камионетки, на които по нищо не им личеше, че са полицейски. Ченгетата прилагаха тази изпитана хватка, за да печелят време, докато получат заповед за задържане, монтират подслушвателни устройства, осигурят защита на свидетелите и задържат и други заподозрени. Така защитаваха и внедрените полицаи. Адвокатите вдигаха врява до възбог, но, общо взето, бяха с вързани ръце — не можеха да направят нищо. Беше достатъчно ченгетата да кажат: „Не зависи от мен“, и въпросът приключваше.

Или че документите са се изгубили. Че онова приятелче отказвало да даде пръстови отпечатъци. Колата, с която са го карали в съда да му предявят обвинението, се била повредила. Че случаят се разследвал и от агентите на ФБР, което значеше, че задържаният трябва да бъде изправен пред най-близкия федерален съд. И понеже за беда било краят на седмицата, въпросният съд бил в почивка.

— Ти не бери грижа за хлапето на Грасиела — рече Рос. — Съсредоточи се върху ченгето, което издирва Санчес. Държи под око и теб. Можеш да го отведеш право при нея и той го знае.

— Божичко, изобщо не биваше да го слушам тоя Анджело! Я на какви пачи яйца ме натресе! Разправя ми, че нямало как, трябвало да му помогна да укрие оная никаквица. Друг път! Има само две неща, които наистина няма как да не направя: да не бъда негър и да не умра! Мислех си, че Анджело върти на малкия си пръст съдията Райнър и ако, не да си Боже, загазя, той ще каже някоя добра дума за мен.

— Самият Анджело е загазил не на шега — уточни Рос. — Нищо чудно Райнър да го повлече със себе си или да му теглят куршума заради Санчес.

— Тая работа почва да не ми харесва — завайка се Джаки Синия. — Особено пък ако някакво ненормално ченге ме е взело на мушка.

— Помогни ми да го спипам, докато той не е спипал теб.

Наркопласьорът въздъхна тежко:

— В Манхатън вече не е чак такава навалица, откакто се лишихме от трима граждани с латиноамерикански произход. Херцога съвсем се развилня. Какво, отбор тенисисти за смесени двойки ли събира? Трима мъже, три жени. Внимавай, сладур, да не би твоят човек да ги докара до четирима.

Сетне затвори.

Отбор смесени двойки. За какво ли намекваше Джаки Синия? Дори и да даваше някакъв знак на Рос, тя не го беше схванала.

Сподели с Кони за телефонния разговор с наркопласьора.

— Ти ще ми кажеш какви са тия смесени двойки. Не питай мен — отвърна Кони.

Тя отпи от брендито.

— Предупреждение. Например да не се навирам, където не трябва, докато Хари стреля по някой бандит.

Кони насочи дистанционното устройство към телевизионния приемник, изключи го и повтори:

— Отбор смесени двойки. Трима мъже, три жени.

— Поне така го схванах.

— Днес обаче Хари е пръснал черепа само на двама мъже и на една жена. Или Джаки Синия не знае да брои, или Хари е избил повече хора, отколкото съобщава.

Рос махна с ръка: какви ги дрънкаш!

— Имах тежък ден — каза. — Възможно е да съм изтървала нещо от разговорите. Знам едно: Хари ми спаси живота. Сега нямаше да съм тук, ако той не ми се бе притекъл на помощ.

— Сама си си помогнала. Баламосвала си Грасиела, докато е пристигнала тежката артилерия. Важно е да улучиш момента. Но да се върнем на Хари. Могъл е да бъде къде ли не: в Манхатън, Куинс, Бруклин. А той изведнъж се появява на Амстердам Авеню точно в нужния момент.

Рос пак отпи от брендито и каза:

— Всъщност работеше по разследването на Райнър. Получи сигнал от едно ченге, сержант от Двайсети участък, който продава полицейски автомобили на старо. В участъка се получило оплакване от жена, която си имала разправии с бившия си съпруг. По една случайност въпросният бивш е албанец с криминално досие.

— А свързан ли е със съдията Райнър?

— Това попитал и Хари. И открил нещо. Преди година и половина Райнър бил гледал в съда дело за пласиране на дрога, в което бил замесен и бившият съпруг, и го бил оправдал. Оказва се, че албанецът си има високопоставени покровители.

Кони кимна.

— Звучи многообещаващо.

— Жената и онзи кретен били разведени, той обаче непрекъснато й досаждал. Изтърсвал й се неканен вкъщи. Ритал входната врата, докато не я разбиел. Заплашвал гаджето й. Следял я. Класика! Жената била подала няколко жалби.

— И получила ли е защита от полицията?

Рос кимна.

— Да. Но онзи пет пари не давал. Хари решил, че жената току-виж изпяла нещичко, което да ни влезе в работа по разследването на Райнър.

— Логично — съгласи се Кони. — И къде живее тази жена?

— На ъгъла на Деветдесет и осма улица и Амстердам Авеню. На четири пресечки от кафенето.

— Удобно. — Той започна да си играе с дистанционното устройство за телевизора. — Хари изминава пеш четири пресечки и хоп! — става герой.

— Накъде биеш?

— Хари излиза от жилището на жената и заради дъжда не може да хване такси. Тръгва пеш.

— Минава покрай кафенето — продължи Рос. — Вижда ме заедно с Грасиела и нейните главорези. Знае, че доминиканката ми има зъб, задето съм тикнала брат й в затвора. Знае, че наскоро е пратила едно от момчетата да ме следи.

Кони се подсмихна.

— Вече покойния Джон-Джон, който така или иначе щеше да гушне босилека.

— Хари веднага разбира, че има нещо гнило.

— И нахълтва с извадено оръжие в кафенето. Не му е трябвало много време, за да се досети, че Граси не е дошла да си побъбрите по женски. — Кони стана от канапето, отиде при телевизионния приемник и остави върху него дистанционното устройство. — Жабката, която някой беше оставил върху бюрото ти и на чието гръбче пишеше „скоро“ — допълни той. — Още ли е у теб?

— Да, но в службата, на писалището. Защо?

— С нея някой ти напомняше да внимаваш.

— Предупреждаваше ме.

Той поклати глава.

— Не. Само те подканяше да си имаш едно наум. Знаел е, че Граси ще опита да те очисти.

— Така си е. Въпросът е — кой?

— Грасиела е обвинила Хари, че й е заложил капан, за да я убие, нали?

Рос затвори очи и кимна.

— Тя си падаше лудичка. Недей да взимаш толкова насериозно всичко, което е казала.

Кони вдигна от телевизора броя на „Ти Ви Гайд“.

— Съгласен съм, хлопаше й дъската. Но да поговорим за човека, прилъгал те да отидеш на срещата с Грасиела. Опитал се е да очисти Санчес. Влиза и излиза от жилището ти, все едно му е бащиния. Знае по какви случаи работиш и кои са ти информаторите. Вероятно знае и че разследваш Райнър, нещо, за което съдията би платил пребогато да научи. Знае всичко от игла до конец за теб. Както виждаме, не оставя никакви следи. Значи е наясно с всички номера и пинизи. — Кони разлисти списанието. — Наистина си го бива. Доказал го е днес, когато ти е спасил живота.

Рос понечи да каже нещо, сетне размисли.

— Я чакай — рече накрая. — Ти шега ли си правиш? Защото ако се шегуваш, на мен не ми е никак смешно.

— Не, не е шега. Говоря ти съвсем сериозно.

Върна се при канапето и й подаде някакъв компактдиск. Тя попита:

— Ти ли си го купил?

— Не. Знам каква музика обичаш, а това тук не е любимият ти жанр. Не съм го купил нито аз, нито пък ти. Току-що го намерих. Ей там — посочи той приемника. — Под програмата на телевизията.

Рос погледна компактдиска. Беше „Тоска“, любимата опера на Хари.