Марк Олдън
Призракът (24)

24
Извънредни обстоятелства

Три и петнайсет следобед. Нахлупил бейзболна шапка на бостънския „Ред Сокс“, Хари Ърлс удари спирачките зад автобуса на градския транспорт, спрял на кръстовището на Осемдесет и девета улица и Бродуей. Заради проливния дъжд колите пъплеха като костенурки. Той бе изминал за десет минути някакви си две пресечки. С тази скорост никога нямаше да стигне навреме. Караше такси, което беше взел на заем — очукан полицейски автомобил, беше го коснал на старо на един смотаняк пакистанец с малка таксиметрова фирма във Флъшинг, който се страхуваше и от собствената си сянка. Хари беше пуснал светещия сигнал „НЕ РАБОТИ“ и бе заключил вратите — само така щеше да се опази от навлеци, които като нищо можеха да се метнат на таксито и да настояват да ги закара — иска или не — до предградията.

Днес не беше с дегизировка. Не се бе предрешил като пощаджия или куриер. Не бе сложил смърдящи на пикоч дрипи, за да минава за някой от бездомниците, които презираше от дън душа заради мързела и самосъжалението. Днес поне не се налагаше да променя външния си вид или да се представя под фалшива самоличност. Този следобед щеше да бъде самият себе си!

Не броеше за дегизировка бейзболната шапка. С нея показваше почитта си към Тед Уилямс, най-великия нападател в бейзбола в наше време, човек, олицетворяващ съвършенството, към което се стремеше и Хари.

Когато пътуваше по работа — да прикрива внедрен полицай или да следи някого, предпочиташе да се придвижва с такси. Това бе най-добрият начин да не привлича вниманието. Едно такси минава и заминава и никой не го забелязва. Достатъчно е да се слееш с имигрантите, които обикновено стават таксиметрови шофьори, и моментално ставаш невидим.

Хари познаваше ченгета, които си падаха фукльовци — дай им да се перчат с беемветата, джиповете и корветите, иззети от наркопласьорите и сводниците. Направо не проумяваше за какво го правят тия духовни лилипути, освен че така се забавляваха като хлапета, които си играят с новите си играчки. Лъскавият автомобил можеше да помогне на полицая само когато той се правеше на престъпник. Така де, целта беше да не биеш на очи, а как ще останеш незабелязан, ако се размотаваш в скъп прескъп лексус с всички екстри, бели джанти и клаксон, който през трийсет секунди свири мелодията от „Кръстникът“. Но някои ченгета под прикритие бяха на друго мнение. Какво да ги правиш тъпоумните му палячовци — дори и да ги затвориш за една нощ в супермаркет, пак ще си умрат от глад.

Хари смъкна стъклото на прозореца. От дъжда и юнската жега бе много влажно и задушно, нещата се усложняваха и от това, че оная скръндза — пакистанецът, се стискаше и му се свидеше да се охарчва за климатична инсталация. Мързеше го да оправи и радиото. Единствената връзка на Хари със света беше полицейският скенер, оставен върху светлинното табло.

Той попи с носна кърпа потта, избила по челото и врата му. Беше предвидил всичко до най-малките подробности: участници, време, място. Бе обмислил всичко. Но не му беше хрумнало; че могат да се появят извънредни обстоятелства: за по-малко от час се бе излял истински порой и сега водата по улиците достигаше половин педя.

Как да предвиди непредвидимото? По самата си природа то си беше непредсказуемо и променливо, човек нямаше власт над него. Според майка му, която вечно разлистваше Библията, нищо в сътворения от Бога свят не било случайно или несправедливо. Всичко, каквото сме виждали, чували или усещали, било проявление единствено на волята Божия. За Хари това си бяха бабини деветини. Всъщност какво ли друго, освен празни брътвежи можеше да предложи майка му на света?

Той не виждаше защо да вярва в някакъв си Бог, създал свят, който не беше нищо повече от вечен кошмар — няма спасение от него! Господ си беше измишльотина, с която майка му баламосваше лековерните глупаци и си разиграваше коня.

Хари се възмути, че всички току натискат клаксоните. Нима тъпанарите му с тъпанари наистина си въобразяваха, че с тоя джангър ще се измъкнат от задръстването? Нима очакваха небесата да се разтворят и Бог да ги дари с чист път, слънце и напълнен догоре резервоар? Колко невежи си бяха хората! И какви глупости вършеха непрекъснато!

Тъкмо си погледна часовника, когато по полицейския скенер съобщиха, че отпред има катастрофа. На Деветдесет и трета улица и Бродуей една кола се била блъснала в цветарска камионетка и сега имало невероятно задръстване. Хари нямаше да се придвижи скоро.

Той не умува дълго. Слезе от колата, като първо пъхна полицейския скенер под дъждобрана си, и хукна през проливния дъжд.

Щом излезе на Амстердам Авеню, свърна наляво и се отправи на север, към Деветдесет и четвърта улица.