Марк Олдън
Призракът (2)

2
Рос Магелан

Наближаваше три след полунощ, когато тя излезе от жилището си в Манхатън и се запъти с колата към магистрала „Брукнър“ в Южен Бронкс. Спря зад клюмнал билборд, извади от жабката пистолета и слезе от автомобила.

Тръгна към втората кола, спряла от другата страна на билборда. Щом наближи, дребничкият мъж зад волана отключи задната врата. Беше трийсет и осем годишен пуерториканец, пет години по-голям от жената и цяла педя по-нисък от нея, с оредяваща коса, вързана отзад на опашка. Беше скрил очите си зад тъмни очила. Държеше между палеца и показалеца цигара.

Детектив Рос Магелан седна на задната седалка. Пъхна оръжието в джоба на якето.

— Добро утро, Фреди — поздрави го тя. — Защо ме викаш?

Детектив Фреди Паласио я погледна в огледалото за обратно виждане и се почеса по носа.

— Каква тъмница е тук!

Магистралата тънеше в непрогледен мрак. Крадци бяха задигнали жиците на току-що поставените улични лампи и ги бяха продали за скрап.

— Нали не искаше да привличаме вниманието? — напомни му Рос. — Ето, не го привличаме.

— Нека поговорим какво не искам — рече Фреди. — Не искам да лежа в пандиза. С Джо Лабриола си правите оглушки, а аз ви поднасям на тепсия най-значимия случай в живота. Трябва да ми се отплатите. Нищо на тоя свят не се дава даром.

— Ясно — каза Рос и махна с ръка, за да прогони комара пред лицето си. — Пречукваш проститутка, раняваш клиента й и после се измъкваш сух от водата. Така ли?

Фреди махна тъмните очила. Току примигваше.

— Ти на мен, аз на теб — отвърна той. — Ето това ти казвам, нищо повече.

Рос поклати глава.

— Уж сме работили заедно, а не съм забелязвала да си чак такъв глупак. Но това беше преди две години.

— Глупак ли! — тросна се Фреди и пламна от яд.

— Как я мислиш тая работа! Толкова ли не знаеш, че да сводничиш на две и повече проститутки е углавно престъпление, за което могат да ти лепнат от една до седем години затвор?

— Два пъти съм се развеждал, съвсем се разорих с тия издръжки. Сега пък едно курве от Бруклин седнало, моля ти се, да твърди, че съм баща на детето му. Адвокатът й само ми опява да съм платял. Трябваше да предприема нещо?

— Затова ли се хващаш след работа да обслужваш компаньонки, да ги разкарваш с колата и да си им нещо като телохранител — подсмихна се Рос. — Закарваш ги, значи, на сеанса, висиш отвън, докато свършат, после влизаш и прибираш мангизите. Делите на три: момичето, агенцията и ти. Само че ти си се полакомил, решил си, че ти е малко!

— Дай да не говорим за това! — вдигна той ръце.

— Бива ли да си толкова алчен! — продължи Рос. — Едно от момичетата ти изпява, че има редовен клиент, зъболекар, който по съвместителство върти и далаверки с някакви жабари от Статън Айланд. Миналата седмица зъболекарят довтасва на срещата със сто бона в брой. Ти вадиш патлака, онзи обаче също не е вчерашен, и той вади оръжие и става мазало — две секунди по-късно ти вече си затънал до гуша в лайна. — Тя намигна на Фреди. — Знаеш ли какъв ти е проблемът? Още се изживяваш като ченге. Въобразяваш си, че топката е в твоето поле и държиш всички козове. Всички ченгета, дето им е изстинало местенцето, се чувстват така. Да, ама не — надвеси се тя към него и му рече благо-благо, като за по-убедително го потупваше по китката: — Вземат ли ти пистолета и полицейската значка, по-добре си избий от главата, че си ченге, особено пък когато те заплашват от две до петнайсет години за второ убийство.

— Ти я работиш тая работа вече дванайсет години — вметна Фреди. — А Лабриола сигурно има петнайсет като федерален прокурор.

— Е, и?

— С тоя случай ще се покриете със слава. Сега си втори ранг. Спипаш ли Райнър, повишението ти е в кърпа вързано. А колкото до Лабриола, той преспокойно може да зареже прокуратурата на САЩ и да се кандидатира я за сенатор, я за друго. Поднасям ви на тепсия съдията, който оглавява отделение „Наркотици“ в Нюйоркския съд. Без да сте си мръднали и пръста, ще обвините Адам Райнър, в каквото ви душа иска: в измами, в укриване на веществени доказателства, в изтръгване на свидетелски показания с непозволени средства. Хващала ли си някога по-едра риба? Съмнявам се.

— Ако очакваш да ти кажа колко си добричък и каква голяма услуга ми правиш, няма да стане — отсече Рос. — Щеше да загазиш здравата, ако не беше извадил такъв късмет. Но ето че ти провървя. Съдбата те среща със съдия, който е заклет комарджия и си покрива загубите от хазарт с рушвети. Райнър може и да е лайно, но и ти, драги ми Фреди, също си оплел конците.

— Това не променя нищо — възрази той. — Ако не бях аз, на куково лято щяхте да хванете Райнър. Съдията не е вчерашен, няма да седне да играе тук покер, я! Ходи извън града. Всичко си е скрито-покрито. Разправя наляво и надясно, че заминавал на семинар на правистите, на съвещание на правоохранителните органи, на юридически конференции. А в града, да го вържеш, не сяда да играе комар — къде ти! Върви, че го гони, хлъзгав е като червей.

— И ето че ми го поднасяш в дар, само фльонгата липсва. Ти си ни бил един Дядо Коледа, бе, Фреди!

Той оголи в усмивка грозните си зъби.

— Е, да, провървя ми, но фактът си факт. Все някой трябваше да вози с лимузината Райнър на частните му покерджийски сбирки. По една случайност това бях аз.

— Не си приписвай всички заслуги, де — спря го Рос. — Помогнаха ти и на теб. Познаваш адвоката, дето е приятел на съдията Райнър. Тъкмо той те уреди с компаньонките. Както ти казах, късметлия си си, не може да ти се отрече.

— И теб си те бива! Каква черна неблагодарност! Все пак ти правя услуга. И друг път съм ти спасявал кожата. Или забрави?

Рос си погледна дланите.

— Питах се кога ще почнеш да ми го натякваш — тросна се ядно тя.

Фреди вдигна показалец.

— Райнър насмалко да те очисти. Сега ще му го връщаш тъпкано. И то благодарение на кого — на Фреди! Без мен друг път щеше да го пипнеш — къде ти! Не ти е в стила. Сега обаче можеш като нищо да го пратиш на топло. Все пак не забравяй благодарение на кого.

Тя погледна с присвити очи непълната луна.

— Помня, съдията Райнър пусна на свобода един психопат, макар и да знаеше, че той ми има зъб. Помня и как същият този психопат премаза Елизабет Руис, блъсна я със сто и петдесет километра в час. Беше се припознал, мислеше, че съм аз. Главата й отхвърча като плондер. Понякога не знам дали е сън, или наистина съм го изживяла. При всички положения никак не е приятно да се разхождаш с примка на шията.

— Така и не го хванаха.

— Не. Разхожда си се на свобода. Сигурно е в Албания или в Сърбия. Някъде оттам е. Опитах се да го издиря чрез Интерпол, но и те не успяха да го открият. — Рос се облегна на седалката. — Но карай. Дай да не се отплесваме и да поговорим за теб. Свързах се с Лабриола само защото ти настоя. Попритиснах го да сключи с теб сделка. Ако питаш мен, доста изгодна. Пак заради теб склоних да работя под прикритие и да посъбера доказателства срещу Райнър. — Тя поклати глава. — А сега искаш от мен да се държа като последната патка. Без тия! Ида ли пак при Лабриола, той няма да се съгласи да променяме уговорката. Ще вдигне ръце, ще оттегли предложението и тогава зле ти се пише — пак ще ти се понесе славата на човек, на когото не може да се разчита. При тези обстоятелства се съмнявам да се извие опашка от кандидати да работят с теб.

Фреди почука по волана.

— Не ми се лежи в затвора с типове, които знаят, че съм ченге. Разбери, бе, жена, ще си имам големи неприятности.

Рос поклати глава.

— Какво толкова си се затръшкал — чудо голямо, че си щял да лежиш една година в базата на военновъздушните сили в Еглин във Флорида. Все пак няма да си в някаква дупка на гъза на географията — ще си отживееш. Топъл климат, накъдето се обърнеш — палми. И много портокали. Там излежават присъди все директори на банки, конгресмени, хакери, счетоводители, някой и друг информатор. Ще се справиш, не е болка за умиране. Една година ще хващаш слънчев загар, после ще се установиш другаде с нова самоличност. Лабриола настоява да полежиш малко в затвора. При облекчен режим. Какво да те правя, като си оплескал работата! Все пак убийство си е това.

— Не ми се лежи, ти казвам — знаеше си своето той. — Поговори с Лабриола. Убеди го да не се инати — бълха го ухапала, че няма да лежа в затвора. Кажи му, щом приключим със случая, направо да ми сменя самоличността и да се приключва. Излъжи го, ако се налага. Ти си най-добрата полицайка под прикритие, с която някога съм работил. А ченгетата под прикритие ги бива най-вече за това — да лъжат.

Рос се усмихна към мушиците, които се виеха пред прозореца. Работиш ли под прикритие, мускулите не помагат, важното е да си убедителен, особено ако трябва да спасяваш кожата. Все едно си актриса — разиграваш хората и им вадиш душата с памук. Харесваше й.

Тя погледна Фреди.

— Между другото, аз никога не лъжа. Казвам неща, с които другите сами си се залъгват.

— Така ли му викаш?

— И никога не приказвам повече, отколкото трябва. В случай че те интересува, това му е цаката — да си държиш езика зад зъбите.

— Наблюдавал съм те по време на акция — рече Фреди. — Виждал съм те как лъжеш с дума, с поглед. Виждал съм те да лъжеш и с мълчание. Бива си те, така да знаеш!

— Важното е да се хванат — каза Рос. — А не как го постигам. Най-малкото за мен. Пък и за хората, при които работя.

Той потрепери.

— В отдела ти вършиш най-опасната работа. Направо не мога да ти се начудя. Една погрешна стъпка, и край, с теб е свършено. Нареждаш се в почетния списък на ченгета, загинали при изпълнение на служебния дълг. Всъщност, като се замисля, май знам как издържаш.

— Как?

— Пристрастена си — отвърна мъжът. — Умираш си от страх, но си пристрастена.

— Пристрастена към какво?

— Към тръпката на двойствения живот. Към това да побеждаваш, да мамиш хората. Особено пък онези, които, надушат ли, че си ченге, ще те пречукат на място.

— Сигурно си прав — съгласи се тя. — Междувременно Лабриола иска Райнър. И той като мен си има причини. С или без теб няма да се откажем. Можеш да ни помогнеш, можеш и да ни издъниш. Сам решавай.

Фреди взе да си гризе кожичките и когато заговори, от устата му се подаваше нокътче.

— Помниш ли, докато работехме заедно, се срещахме ей там с информаторите. Хрумна ти, че тук няма да се притесняваме да не подслушват телефона или стаята и да не ни наблюдават с камери. Хитро. Живот си живеехме, нали?

Рос затвори очи. Фреди й намекваше, че му е длъжница.

И наистина си беше така.

Рос и Фреди бяха по дирите на наркотрафиканти от Ямайка, окопали се в погребално бюро в Ист Вилидж: пласираха хероина и кокаина направо върху ковчезите. Носеха хокейни каски и хирургически ръкавици, за да не оставят следи, по които да установят самоличността им. Рос беше „вуйчо“ — на жаргона на полицаите от Нюйоркското управление това означаваше ченге под прикритие. Успя да излъже бандитите и да се промъкне посред нощ в погребалното бюро, за да купи дрогата, необходима, за да им издадат заповед за задържане. Само как се беше издокарала — с впита къса рокля, черно червило и обици до раменете! Фреди пък й беше „призрак“ — пак на жаргона на Нюйоркското управление това е ченге, което я покрива. Стоеше на отсрещния тротоар, преструвайки се на пияница. Как не му замръзна задникът в тия преспи до коляно! Беше със слушалки — само Рос да му кажеше кодовата думичка, и щеше да се хвърли да й помага. Така и стана — Фреди нахълта през предната врата на погребалното бюро с насочено оръжие и уби на място с два куршума един от наркопласьорите — беше допрял нож до гръкляна на Рос, тъкмо да я изнасили.

— В момента само трима души знаят, че помагаш да пипнем Райнър: шефът ми, Лабриола и аз. Почнеш ли да се пазариш, броят им се увеличава. И тогава му мисли! Колкото повече хора знаят, толкова по-голяма е вероятността да си изпатиш.

Фреди погледна запаленото връхче на цигарата. Прехапа долната си устна. Накрая издиша цигарения дим и каза:

— Я стига си дрънкала глупости!

Тя започна да си играе с ключовете от колата в джоба на якето.

— Животът е тежък, Фреди. Още по-тежък е, когато вземеш да оглупяваш. Лабриола може да те отърве от съда и да те включи в програмата за защита на свидетелите. А без това си за никъде, понеже загази ли, Райнър ще повлече след себе си и други. Хора с неуправляеми престъпни наклонности.

— Албанците — рече мъжът. — Райнър и адвокатът му Лу Анджело са се сдушили с тая паплач. Тия са си луди, ще знаеш. Ще ти теглят куршума за едните връзки на обувките и окото им няма да мигне.

Рос кимна.

— Надали изгаряш от желание да те докопат. Пак ли мислиш, че ти дрънкам глупости?

Фреди поклати глава.

— И аз не знам какво да мисля.

— Ето какво. Ако продължаваш да играеш по нервите на Лабриола, нищо чудно да те обесят за езика и тогава ще се молиш да умреш час по-скоро.

Мъжът се умълча. Накрая рече:

— Добре де, а ако ида във Флорида?

— Като се замислиш, има и по-гадни места.

Фреди се почеса по върха на носа.

— Чист хазарт си е да се явя пред съда. И понеже стана дума за хазарт, ако се вярва на Лу Анджело, снощи Райнър потрошил на покер в Бостън шейсет и пет бона.

Рос размаха ръка. Димът от цигарата на Фреди идваше право в лицето й. Отвори вратата и слезе от колата. Не беше палила цигара, откакто беше напуснала отдел „Наркотици“, където работеше с Фреди, и се бе преместила в Бюрото за борба с организираната престъпност.

Имаше време, когато не издържаше и час без цигара. Не се чувстваше жива, ако не се тровеше. Сега караше на кафе и дъвка. Не искаше и да чуе за тютюн.

Прозина се и тръгна към своята кола. Направо й се драйфаше от цигарения дим. Как ли не го беше забелязвала досега?

Фреди я последва. Точно както навремето, когато работеха заедно.

Отношенията им бяха чисто служебни. Рос не си падаше по ниски мъже, които смърдят на гимнастически салон. Беше висока метър и седемдесет и три и стърчеше с цяла глава над Фреди, което притесняваше по-скоро него, отколкото нея.

Освен това беше кубинка. А кубинците гледат отвисоко пуерториканците, не ги имат за хора — за тях те са някакви маймуни, които говорят развален испански. Всъщност кубинците си падат сноби, които гледат отвисоко всички.

Отидоха при колата на Рос и Фреди каза:

— Според Лу Анджело ония от агенцията за компаньонки се пенявели заради проблема ми. Пък и Райнър му е голяма грижа.

Тя се облегна на капака на колата и погледна звездите.

— Животът никак не е лек, когато си адвокат, бияч и мърляч.

— Между другото как се погаждате с Анджело? — поинтересува се той.

— Погаждаме си се чудесно. Благодаря ти, че ни запозна. Накрая ще стигнем дотам той да разкаже как е пренасял пари в брой, предадени от албанците за един високопоставен съдия. Твърди, че на драго сърце би ме взел за клиентка.

— Мен ако питаш, не само за клиентка — прихна Фреди. — Прехвърлил е шейсетте, а още се пише голям тъпкач. Хвана ли се на въдицата?

— Да, повярва на всичко до последната дума. Господин Анджело е готов да се закълне, че се занимавам с латиноамериканска музика. Казвам се Рос Марино и си имам цяла звукозаписна компания: „Джи анд И Рекърдс“. Помниш ли Глория Пас?

— Как да не я помня, собственичката на „Джи анд И“. Благодарение на теб брат й отърва пандиза. Хубаво момче. И късметлийче. Като нищо щеше да отнесе солена присъда. И да се изпедерасти.

— Пас е готова на всичко за мен — отбеляза Рос.

Фреди запали поредната цигара.

— Снощи трябваше аз да карам Райнър. Два бона, дотам и обратно. Но Лу ме посъветва при тези обстоятелства да не съм се бутал между шамарите. За да ми покажел колко ме цени, ми даде пет стотака и взе друг шофьор. И той ченге.

— Кой?

— Един чернокож, казва се Кливланд Нобълс. Работи в отдел „Улична престъпност“. Нощно време е охрана в клуб „Ацтек“ нагоре по Десето Авеню, така са се запознали с Лу. Адвокатчето си мре по клубовете. И по ченгетата. — Фреди щракна с пръсти. — А, докато не съм забравил. Съдията и Лу Анджело са подхванали нова далавера.

— Не им ли стигат парите от благотворителното дружество, дето им служи за параван?

— Не, на Райнър парите никога не му стигат — отвърна мъжът. — От покер не печели достатъчно, за да си покрие дълговете. Разправя, моля ти се, че е решил да се кандидатира за съдия в Манхатънското отделение на Съда по наследствени дела и настойничество. Хванал е Анджело да му събира дарения за избирателната кампания. Ха познай къде отиват парите.

— Райнър купува вълнена прежда, за да плете чорапи за бездомниците.

— Не съвсем. Мангизите идват главно от адвокати, които си правят тънките сметки и се домогват до благоволението на Райнър. Понеже за тях големите пари падат тъкмо от дела за наследства.

— Рано или късно всеки си развързва езика — отбеляза Рос. — Това е сред първите неща, които едно ченге научава. Работата ми е да накарам Лу Анджело да се разприказва.

— Не е кой знае каква философия — вметна Фреди. — Докато обикаляхме клубовете, човек не можеше да вземе думата от него. Дай му да се перчи с познанствата си. И кого е попилял в съда. Буташ му две линийки кокаин и не можеш да му затвориш устата. Момичетата от агенцията за компаньонки му викат Мара Подробната. Така научих и за полицайката, дето Анджело твърди, че закрилял. Станала е свидетелка на убийство, разправяла, че можела да тикне в затвора някаква мно-ого важна клечка и едно ченге. Попитах го защо я е взел под крилото си, а той, моля ти се, взе да си прави оглушки, престори се, че не ме е чул. Провери ли за какво става въпрос?

— Вчера — отвърна Рос. — Отидох в любимия ресторант на Анджело в Куинс и си побъбрих с едно негово приятелче — келнера Емилио. Поне мисля, че беше той. Като се заинати, не иска да излезе от кухнята, и туйто, наложи се да приказваме по телефона. Разправя ми: дори и да съм била приятелка на полицайката, не искал да го виждат, че разговаря с мен. Страх го било, че онзи калтак, дето я издирвал, можел да погне и него. Обясних му, че не съм й приятелка и просто ми е любопитно. А оня пак мълчи като риба, не иска да изплюе камъчето. Казах му твоето име, но и това не помогна.

— Какво да го правиш, пъзльо си е — ухили се Фреди.

— Седнал да ме убеждава, че вече не пласирал дрога.

— Дрън-дрън. Пласира, та пушек се вдига. Работи в ресторанта колкото за прикритие. Пък е и безопасно, така се среща с клиентите на публично място. По-трудно е да го оберат. А нали и трябва да декларира пред данъчните някакъв законен доход! Ти какво си мислиш, че Анджело бие път чак до Куинс, за да им опита спагетите ли? Оттам се снабдява с кокаин за шефа си.

— Емилио твърди, че полицайката, ако тя изобщо е полицайка, се била изнесла, вече не живеела при него. Не знаел къде е. Подметна, че Лу Анджело сигурно знае, но да съм питала направо него. Прегледах и стари броеве на вестниците да видя дали Анджело се е забъркал в нещо, в което са участвали и полицайки. Нищо. Пратих и Кони да се поразрови. Да видим какво ще направи.

— Казвала ли си на някого за изчезналата полицайка?

— Ако имаш предвид другите ченгета, не, не съм им казвала. Нали уж преследвам продажен съдия, а не издирвам полицайка, скрила се вдън земя, понеже някакво ченге й е взело мерника. При всички положения знаем за нея единствено от Лу Анджело. Може да е само пушилка и Анджело да ме праща за зелен хайвер. Човек трябва да си отваря очите на четири. Засега нека си остане между нас.

Рос загледа как един самолет със запалени светлинки по крилата се плъзва през луната.

— Понеже стана дума за това — рече тя, — споменавал ли си на някого за разследването?

— Не. Защо?

— Защото ме следят.

— Сега я втасахме! — вдигна ръце Фреди. — Не можа ли да ми кажеш малко по-рано?

— Не исках да те притеснявам, преди да сме обсъдили важните неща. Пък и не знам кой ме следи. Не съм го виждала, само го усещам.

— Щом не си го виждала, откъде си толкова сигурна?

— Сигурна съм. Интуиция!

— Ами сега! — завайка се Фреди. — Каза ли на колегите?

Рос отвърна, че не им е казвала. Надушеха ли в полицейското, че някой я следи, щяха да я отстранят от случая. И да я пратят някъде на сигурно. Сега-засега не беше готова да живее като заложница.

Първо трябваше да си свърши работата. Да тикне зад решетките съдията Райнър. Чак тогава щеше да се заеме с копелдака, който слухтеше подире й.

— Ами ако е човек на Райнър и те следи, за да спипа мен? — възкликна Фреди. — Вие сте виновни, така да знаеш. Някой ме е издал.

— Голям глупак си — скастри го Рос. — Лабриола знае кой си. За кой дявол ще ме следи? Същото важи и за шефа.

— Ами ченгетата от екипа, с който работиш? Райнър е могъл да подкупи всеки от тях.

Рос поклати глава.

— Работили сме заедно и преди. Залагам си главата за тия момчета. Ако Райнър се бе добрал до някого от тях, случаят отдавна да е приключил. Нямаше да се мотаем, вече щяхме да сме го окошарили с всичките му салтанати: заповед за задържане, обвинителен акт и така нататък. Все пак се опитвам да го тикнем в затвора, забрави ли?

Рос допълни, че Райнър ще се брани с всички средства, до които се докопа. Ще вдигне на крак евреите, които ще обвинят нюйоркската полиция в антисемитизъм, а политиците ще почнат да се заканват, че ще избесят ченгетата по стълбовете на уличните лампи. Не е изключено дори да им прати някои от ония чалнати главорези, албанците. Засега обаче той не беше предприел нищо.

— Значи твърдиш, че те следи някакъв ненормалник? — въздъхна Фреди. — И е взел на мушка теб, а не мен?

Рос отвърна, че поне изглежда така, после се качи на колата. Не спомена обаче, че не вярва в съвпаденията и че съдията Райнър и ненормалникът надали случайно са се появили едновременно в живота й.