Метаданни
Данни
- Серия
- Тътени (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 65гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и допълнителна корекция
- Диан Жон(2011)
- Корекция и форматиране
- taliezin(2011)
- Допълнителна корекция
- moosehead(2018)
Издание:
Цончо Родев. Тътени
Рецензенти: д-р Николай Генчев, доц. Елка Константинова
Редактор: Никола Джоков
Художник: Добри Янков
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректор: Трифон Алексиев, Донка Симеонова, Тодор Чонов, Ева Егинлиян
Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив, 1980
Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
История
- —Добавяне
- —Корекция на правописни и граматически грешки
Речник на непознатите турски думи
Ага — почтително название на турчин; заповедник, господар; дребен еничарски чин.
Адам — човек.
Адет — обичай; характер, нрав.
Аджаба — дали наистина.
Аждер — змей, хала.
Айлак — който не работи, безработен.
Акче — дребна сребърна монета; аспра.
Алай — полк; парад.
Алеат (алат) — инструмент на занаятчия; сечиво, оръдие.
Аманет — писмо, пратка.
Амуджа — „чичо“; иронично название за турчин.
Анджак (анджък) — именно, тъкмо.
Аргат(ин) — ратай (от гр.).
Аркадаш — другар, побратим.
Арнаут(ин) — албанец; прен. — човек с тежък характер.
Аршин — мярка за дължина, равна на 68,75 см.
Аскер — войска; войник.
Аслан — лъв.
Аферим — браво; отлично.
Ачигьоз — нестеснителен, отворен човек.
Ачик — открит, ясен, очевиден: ачиклък — открито място.
Ашколсун — браво (понякога в подигравателен смисъл).
Ашодая — кухня.
Ая (айа) — светец; свят (човек).
Аян(ин) — местен управител; аянството — не е добре изяснено като институция, предполага се, че се касае за изборни местни управители, утвърждавани от централната власт.
Бабаит(ин) — лице, което се представя за юнак, силен, храбър; бабаитлък — празна юнащина.
Бабалък — тъст.
Баджа — огнище.
Бадява — безплатно, даром, много евтино; напразно, напусто.
Байгън — втръсване.
Балабан — едър, голям.
Бамбашка — съвсем особен, необикновен.
Бардак — публичен дом.
Басамаци — стълба; стъпала на стълба.
Бастисвам — нападам ненадейно; надвивам; прен. — унищожавам.
Баш — главен, пръв.
Башибозук — нередовна войска; прен. — сган, която се отдава на произвол и безчинства.
Бая — доста.
Баялдисвам (баилдисвам) — губя съзнание, припадам.
Беглик — данък върху овци и кози.
Безиргян (базиргян) — търговец.
Бей — почетна прибавка към име, господин; в стара Турция — титла на малък феодален владетел.
Беклеме — стражница.
Белли — явно, открито, ясно.
Берекет версин — слава богу.
Бешлик — петаче, монета от пет пари.
Бинекташъ — камък, на който човек стъпва, за да яхне ездитно животно.
Боаз — планински проход; дефиле, теснина.
Бол — изобилно, много, предостатъчно; боллук — изобилие.
Бостанджи-башия — началник на бостанджии — придворни военни части.
Буйрултия — заповед, повеля, разпореждане.
Буйрум — Заповядай!
Букаи — верига за спъване на кон.
Бурия — тръба за печка; военна тръба.
Бьолюк — рота; прен. — множество, тълпа.
Вай! — Ах! (възкл.). Изразява ужас, душевна потресеност.
Везир — министър; велик везир — министър-председател.
Векилин — пълномощник, представител, повереник.
Вергия — данък.
Вилает — административна област.
Висока порта — правителството в султанска Турция.
Гаваз(ин) — телохранител; пазач на сграда; пазач на легация или консулство, обикновено в национална носия.
Гаджал(ин) — презрително прозвище за турчин.
Гайле — грижа.
Галиба — навярно, вероятно.
Гарез — яд, злоба, омраза и желание за отмъщения.
Гевгир — свод; гевгирлия — сводест.
Гевшек — отпуснат, мекошав; болнав.
Гезме — разходка, пътуване.
Гем — юзда.
Гъжва — чалма; гъжвалия — чалмалия (ирон.).
Гьозбояджия — хитрец, измамник.
Гьотере — съвсем грубо и небрежно.
Гювендия — развалена жена.
Гяур(ин) — немохамеданин, неверник.
Даалии — грабителски орди от турци и потурчени християни, върлували на Балк. полуостров в края на ХⅤІІІ и началото на ХІХ в.
Давия — дело пред съда.
Даврандисвам се — съвземам се.
Дам — обор.
Дамазлък (дамъзлък) — разплоден добитък.
Дамга — знак; петно; печат.
Дамла — апоплектичен или сърдечен удар.
Дарбхана — монетарница.
Даул — тъпан.
Девлет — държава; девлет-душманин — враг на държавата.
Делия — луда глава, буен човек; делибашия — главатар на делии.
Дембел(ин) — ленивец, мързеливец; който се излежава; дембеллък — мързел, леност, излежаване.
Дервенджия — пазач на дервент — проход; дервенджии ставали жители над планински селища, на които срещу известни привилегии било възложено да охраняват пътищата и проходите.
Дервиш — мохамедански калугер.
Дерменджия — воденичар.
Деребей — непокорен на султана областен управител; прен. — своеволен управник.
Джамбаз(ин) — препродавач на добитък.
Джанфез — вид лъскав копринен плат; тафта.
Джанъм — обръщение към близък човек при покана, молба или при израз на леко недоволство.
Джелеп(ин) — търговец на добитък за клане.
Джанабет(ин) — проклетник, вагабонтин.
Джендем — ад.
Джепане — боеприпаси.
Джигер — дроб.
Джихад — свещена война.
Джубе — дълга горна дреха за през зимата, обикновено подплатена с кожа.
Диван — тапицирано легло, покрит с възглавници миндер; държавен съвет в султанска Турция.
Диван-чапраз — стоя диван-чапраз — стоя със скръстени на пояса ръце.
Дизгини — поводи на юзда.
Дингил — висок, дълъг човек.
Дин-дьонме — вероотстъпник.
Дип — твърде, доста, напълно; дип че — благодарение, защото.
Диш хакъ и диш-парасъ — данък за изхабяване на зъбите при ядене, който самозабравили се турци вземали от нагостилите ги българи; дишлия — който взема диш-хакъ.
Долап — вграден в стената дървен шкаф за дрехи; колело за вадене на вода; тепавица; долапчия — тепавичар.
Донанма — илюминация, тържествено осветление; фойерверк.
Дондурма — сладолед.
Донове — долни гащи.
Дост — приятел; достлук — приятелство.
Дур — стой!
Дюлюм (дюнюм) — мярка за земя, равна на 920 кв.м.
Евала — поклон, хвала.
Евет — да, разбира се, така е; еветчия — угодник, човек, който на всичко казва „да“ и винаги се съгласява с мнението на по-силните.
Емении — плитки кожени обувки с вирнати върхове и без токове.
Емиш — плодове, овощия; сушени плодове.
Еничар(ин) — войник от еничарите — заграбени, потурчени и специално обучени християнски момчета.
Ербап — смел, доблестен, мъжествен; способен, годен за нещо.
Ефенди — почтително обръщение; господин.
Забит(ин) — офицер.
Завалия — клет, нещастен, жалък.
Зандан — тъмница, затвор.
Заптие — стражар.
Заптисвам — задържам, арестувам.
Зарар — загуба, щета.
Затъ — в същност, наистина.
Земпаре — женкар.
Зенгия — стреме.
Зияфет — гощавка, гуляй.
Зорлан (зорлем) — с усилие, едвам.
Зулум — насилие, обир, грабеж.
Зурла и зурна — дървен музикален инструмент, подобен на кларинет.
Ибрик — меден или пръстен съд за поливане при миене.
Измекяр(ин), измикяр(ин) — слуга.
Икиндия — надвечер, привечер, времето непосредствено преди залез слънце.
Илач — лекарство.
Илчия — пратеник, парламентьор.
Имам(ин) — мохамедански свещеник.
Индже — тънък, строен.
Интифа — вземам интифа — вземам под внимание.
Ираде — султански указ.
Испенче — поземлен данък, плащан от немюсюлманите.
Ихтибар — почит, уважение, чест.
Ичкия — спиртно питие, обикновено алкохолен концентрат.
Ищах — охота за ядене; желание, искане.
Кабакчия — селски бирник.
Кабахат — вина; кабахатлия — виновен.
Кабил — възможно, може.
Кабул — облог, бас.
Кадия — верски и граждански съдия.
Кадъна — туркиня; съпруга на турчин.
Каза — околия.
Какаван(ин) — глупец, заплес.
Калабалък — навалица, множество.
Калъч, калъчка — извита сабя.
Кандисвам — скланям, съгласявам се.
Капасъз(ин) — нехранимайко, хаймана, безделник.
Капладисвам — подплатявам.
Капуджибашия — началник на платената войскова стража на двореца.
Караабаджия — производител на аба, който същевременно използува чужд труд, като дава вълна за тъкане на аба срещу заплащане.
Карабаш — черноглавец; пренебрежително прозвище за християнски свещеник или калугер.
Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, актьор.
Кара-кулак — таен съветник.
Карпуз — диня.
Касаба — малък град, градец.
Касатура — къса сабя, голям нож.
Каспети — кожени гащи, употребявани от борците.
Катил — престъпник, убиец.
Катък — вид леко ястие от изцедено кисело мляко, сирене, подправки и пр.
Кауш — килия в затвор.
Кафадар — другар, съмишленик.
Каяфет — външен вид, външност; състояние на човек.
Келеш — болен от кожната болест кел; прен. — незначителен, презрян, нищожен човек.
Кемер — кесия във вид на кожен пояс за носене на голо около кръста.
Кепазе — срамен, позорен; лишен от достойнство.
Керпеден — клещи.
Кеседжия — човек, който убива хора и ги обира; кръвник, разбойник.
Кестерме (кестирме) — пряк, напряко.
Кехая — главатар на овчари, селски глашатай.
Кешиш — калугер, монах.
Кираджия — превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант; кирия — превоз на стока или пътници; заплащане на такъв превоз; наем за жилище или помещение.
Коджа — много, доста; доста голям.
Колагеле — помози бог (поздрав към човек, който работи).
Колай — начин, способ; леснотия.
Колчак — гайтанена шарка върху аба или потури.
Конак — учреждение (кметство, околийско или полицейско управление); място за нощуване и почивка.
Кондак — ударник на пушка или пищов; приклад на пушка.
Кондисвам — отсядам.
Конущисвам се — срещам се, виждам се, общувам с някого.
Коскоджамити — твърде голям, твърде много.
Куйрук — опашка.
Кумбераджия — бомбардир.
Курбан — обредна гощавка със заклано добиче; жертвоприношение.
Куюмджия — златар.
Къзъм — момичето ми (обръщение към момиче).
Кърджалия — член на турска разбойническа дружина, която обирала християнското население през XVIII и XIX век в турската империя.
Кърсердар(ин) — началник на селска и полска стража.
Къръмски — кримски, от полуостров Крим.
Къч — задница на кон или магаре.
Къшла — кошара за зимуване на овце; казарма.
Кьопав — куц; непохватен.
Кьопек — куче.
Кьорсокак — задънена, „сляпа“ улица.
Кьошк — лека постройка в лозе, градина и пр.; предна отворена и покрита част на къща.
Кюкюрт — сяра.
Кюлаф — буквално: вид островърха шапка; скроявам кюлаф — изигравам, мамя.
Кюлхане — долен човек, негодник.
Кюрк — кожух, шуба.
Кятиб(ин) — писар.
Лаз — човек от малоазиатското племе лазове.
Лакърдия — дума, приказка.
Лаф-мухабет — лек, забавен разговор.
Либаде — къса горна дреха, подплатена с памук.
Лобут — бой; бой като наказание.
Маане — песен или мелодия с извивки.
Мазгал — бойница.
Малебие — нишестено сладко, полято със сироп; малеби.
Манаф — турчин от някои области на Мала Азия.
Мангър — дребна медна монета.
Маргаза — неразбран, заядлив човек.
Махмудия — златна или сребърна монета, сечена от султан Махмуд ІІ.
Махмузи — шпори.
Машал и машала — факел, главня.
Машалла — Браво!
Медресе — мохамеданско богословско училище.
Мекере — подлец, подлизурко, мазник.
Мектебе — низше мюсюлманско училище.
Мемлекет — местност, край, страна.
Месал — домашна покривка за трапеза; покривка, с която се завива тесто, за да втаса.
Мечет — джамия, мохамедански молитвен дом.
Мешин — обработена овча кожа.
Менгюш — обица.
Менсофа — повдигнато място на пода в стая, на което се застила за спане.
Метан — нисък поклон.
Милаим — кротък, нежен, ласкав.
Милет — народ.
Мираз — наследство.
Михлюз(ин) — ленивец, мързелив човек.
Молла — духовник, ходжа; ученик в медресе.
Муезин (мюезин) — низш духовен чин; викач от минаре за молитва.
Мурабе — война.
Мурафет — умение, сръчност, майсторство.
Муска — малка кесийка, в която се слага хартийка със заклинателен текст или друг предмет и се носи (обикновено закачена за врата) за предпазване от болести, бели, злополуки.
Мухтар(ин) — селски кмет, старейшина.
Мушарабие — дървена решетка на прозорец, през която се вижда навън, а отвън не се вижда.
Мюжде — вест, новина; награда на най-напред съобщил добра новина.
Мюзевир(ин) — интригант, клюкар.
Мюфтия — мохамедански съдия, който съди въз основа на Корана.
Мющерия — редовен купувач, клиент.
Намаз — молитва, която се прави пет пъти на ден в определени часове.
Нахакере — напразно, залудо.
Некезин — скъперник.
Низам — редовна войска; войник от редовна войска.
Нишан — знак, белег; изкуствена цел за стрелба, мишена; нишанджия — който умее да се цели.
Нишадър — амониев хлорид.
Ода — военна част от еничарския корпус в състав от 400 души; одабашия — еничарски офицер, началник на ода.
Одая — стая; казармено помещение.
Оджак — огнище; еничарският корпус.
Ока — мярка за тежест, равна на 1225 или 1282 г.
Окумуш — начетен, самообразован; прен. — отракан.
Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.
Пазвант(ин) — нощен пазач, пазач.
Пала — широка, крива и тежка сабя.
Пандур(ин) — християнски стражар в турско време.
Папаз — поп, свещеник.
Папуци — меки кожени обувки като чехли.
Паша — генерал; висш турски военен или административен началник.
Пексимет — сухар, галета.
Пехливан(ин) — борец; герой, юнак.
Пилаф — варен ориз, попарен с масло.
Пис — мръсен, нечист.
Пишкин — опитен, сръчен, изпечен.
Пишман — който съжалява за нещо уговорено или извършено и е готов да се откаже от него.
Порта (Високата порта) — правителство на султанска Турция.
Пусат — оръжие.
Пусия — засада.
Пущ — развален човек, развратник.
Раван — умерен конски ход.
Ракъ-кефи — ракиен кеф, ракиено удоволствие.
Рачел — преварен сок от плодове, най-често от грозде, с късове от плодове — тикви, дюли и пр.
Рая — немохамеданското население на султанска Турция; прен. — безправен, робски народ.
Редиф — запас; войник от запаса.
Рубие — сребърна монета, равна по стойност на четвърт златна лира.
Сабахлен — сутринта, на сутринта; сабах — сутрин.
Саз — струнен музикален инструмент, подобен на мандолина.
Сайбия — собственик; стопанин.
Съклет — душевно притеснение, мъка.
Сакъз — дъвка.
Съкълдисвам се — притеснявам се.
Сакън — пази се, внимавай, съвсем не, никак.
Сакънтия — немотия, бедност, притеснение (за пари).
Салтамарка — къса горна дреха, подплатена с кожи.
Салтанат — великолепие, разкош.
Санджак — окръг, поделение на вилает; санджакбей — управител на санджак.
Санджак-и шериф — свещеното знаме, за което мюсюлманското поверие твърди, че е останало още от Мохамед.
Сарач — майстор на хамути, юзди и др. подобни.
Сахан — медна чиния.
Сахат — час; часовник.
Сачикабръс — зелен камък, железен сулфат.
Сая — подслон, навес; зимна кошара за овце.
Севда — любов; любим човек, либе, изгора.
Сеиз(ин) — коняр.
Сеир — гледане, зяпане; зрелище.
Сеймен(ин) — стражар, въоръжен пазач; сейменбашия — началник на сеймените.
Семерджия — седлар.
Сераскир — главнокомандуващ.
Сербез — нахално смел, дързък; упорит; сербезлик — упоритост, нахална смелост.
Сергия — поставка за нареждане на стока на пазар или панаир; открита поляна пред бара, долап, тепавица, където се сушат тъканите.
Сердар — главатар, войвода.
Сефер — пътуване; отиване да се извърши някаква работа; военен поход.
Сефте — първа продажба сутрин или от някоя стока; парите от такава продажба.
Сиджим, сиджимка — тънко въже или дебела връв.
Сиктир — махай се, пръждосай се (вулг.).
Силях — оръжие; силяхлък — широк кожен пояс с преградки за оръжие.
Синия — голяма кръгла тава; софра, трапеза.
Соба — стая.
Сокак — улица, уличка.
Софра — ниска кръгла маса за ядене; софралък — голяма покривка, която се застила под софрата, за да падат върху нея трохите и пр.
Софта — религиозен учител или проповедник; ученик от висше богословско училище, в което се изучава също право, граматика и логика.
Субаша — полицейски началник.
Суватчия — който отглежда добитък за клане.
Сус — Мълчи! Млък!
Сюрия — голямо стадо овци или кози; множество, върволица.
Табак — кожар; който обработва, щави кожи.
Табия — укрепление; окоп.
Табият — характер, нрав; навик, обичай.
Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти; стан, лагер.
Талим — военно обучение.
Тамбура — струнен музикален инструмент без лък.
Тапия — документ за собственост; документ.
Тархана — специално приготвено с подправки тесто, изсушено и стрито за готвене; триеница; каша, приготвена от такова тесто.
Тасма — ремък; кожена дълга изрезка.
Тахтаба — дървеница.
Такъм — прибор, принадлежност.
Телял(ин) — глашатай.
Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.
Темел — основа.
Темерут(ин) — необщителен, затворен, мълчалив човек.
Тепегьоз — безочлив, безсрамен.
Тепелик — кръг жълтици, нанизани и зашити върху феса за украшение.
Тарабука — широко гърне с опъната на отвора кожа, която бият като барабан.
Терзия — шивач.
Тертип — ред; наредба, план, начин.
Тескере — паспорт; документ, обикновено за самоличност.
Тетик — спусък.
Теферич — разходка извън града с гощавка и веселби.
Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват за превръзки.
Топтан — всичко наведнъж, на едро.
Топуз — желязна топка на кантар; боздуган.
Топчия — артилерист.
Туткун(ин) — туткав, пипкав човек.
Тюфекчия — оръжейник; производител на оръжия; поправяч на оръжия; тюфекхане — оръжейна работилница.
Тюмбеке — чашката на наргилето, в която се поставя тютюнът.
Уйдурдисвам — нагласявам, нагаждам, натъкмявам.
Улак — пратеник, куриер.
Улем — богослов.
Урсуз(ин) — лош, проклет, опак човек.
Уста — майстор в някой занаят; устабашия — пръв майстор, председател на някой еснаф.
Усул(усулджа) — тихичко, потайно, предпазливо.
Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.
Фередже — наметало през главата на кадъна.
Ферман — султански указ; писмена заповед, издадена от султан.
Филджан — чашка за кафе.
Фирари — беглец от войската, дезертьор.
Френк-гяур — християнин от Запада.
Фудул — горделив, надменен, надут.
Хава — време, климат; прен. — настроение, положение.
Хавуз — водоем.
Хает, хаят — открит трем пред къща.
Хазна — държавно съкровище; паричен ковчег, каса; прен. — много пари.
Хазър — разгеле.
Хаир — добро, благополучие.
Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.
Хайлаз(ин) — ленивец, безделник.
Хак — заплата, парично възнаграждение; право, справедливост.
Хал — положение, състояние.
Халайкиня — жена от харем (думата произлиза от арабската халаик — твар, същество).
Хандзър — свиня.
Ханъм, ханъма — женена туркиня.
Хапус — затвор; затворник.
Харамия — хайдутин, бунтовник.
Харания — голям котел за топлене на вода.
Харар — вид голям чувал.
Харем — жените на един мъж, където има многоженство; харемлък — женското отделение на мюсюлманска къща.
Хасър — рогозка.
Хатър — угода, приятност; желание; пристрастие, снизхождение; мъка.
Хеким(ин) — лекар.
Хелбете — разбира се.
Хемен — току-речи, почти.
Хемшерия — съгражданин, земляк.
Хергеле — стадо коне.
Херодая — избено помещение, пригодено за живеене; сутерен.
Хесап — сметка.
Холан — в изрази хайде холан, остави холан — хайде бе, остави бе.
Хългъзник — безделник, дангалак, заплес.
Хъс — злоба, настървение.
Чакмак — метален полукръг за изкарване искра чукане в кремък, огниво; ударник на кремъклия пушка или пищов.
Чакъм — участък от нива, определен за жътвар.
Чал — висок планински връх, обрасъл с трева.
Чалгаджия — музикант, свирач.
Чалдисвам се — побърквам се.
Чалма — дълъг плат за увиване около феса; гъжва.
Чалъм — леснина, сгода, похват.
Чан — камбана, звънец.
Чапкън(ин) — уличник, хашлак, развратник.
Чапраз — вид шев на гайтан; метално украшение на женския пояс, пафти.
Чапрашик, чапрашък — забъркан, побъркан.
Чарк — зъбчато колело; механизъм; дъскорезница, гайтанджийница и др., карани с вода.
Чаршия — търговска улица или площад; пазар.
Чат-пат — отвреме-навреме; горе-долу, тук-там.
Чауш(ин) — старши стражар; подофицер.
Чеверме — печено на шиш или на скара месо.
Челик — стомана.
Чепкен — вид къса дреха, която може да се носи и с необлечени ръкави.
Чешири — потури.
Читак — хулно, презрително название за турчин.
Чифчия — земеделец.
Чоджук — момче; чоджум — моето момче, момчето ми (обръщение).
Чок селям — много здраве.
Шадраван — водоскок, фонтан.
Шалвари — широки платнени гащи.
Шарампол — защитна ограда, дървена или зидана; вид крепостна стена.
Шарлан, шарлаган — растително масло, което не е от маслини.
Шарпана — голям съд за пренасяне на грозде; кораб.
Шашкън(ин) — побъркан; смахнат;
Шашма — измама, хитрост.
Шейрет(ин) — дяволит човек, хитрец.
Шейх — глава на мохамеданска религиозна община; старейшина на арабско племе.
Шейх юл-ислям — буквално „старейшина на исляма“ — най-висш религиозен чин в мюсюлманската йерархия.
Шекер — захар.
Шербет — разводнен сироп.
Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.
Шубе и шупе — страх, съмнение.
Шуруп — сироп.
Шехзаде — принц, султански син.
Юзбашия — стотник.
Юк — товар, бреме.
Юрнек — образец, модел.
Юруш — атака, пристъп.
Юшур — десятък от земеделското производство, събиран в натура.
Ябанджия — чужденец, другоземец.
Ягма — плячка.
Ялдъз — жълтица.
Янкеседжия — пладнешки разбойник, уличен крадец.
Яръм — половин, полу.
Ясъкчия, ясакчия — телохранител.
Яху — приятелю, мой човек (обръщение).
Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето; було.