Цончо Родев
Човекът без сянка (51)

Приложение I.
Речник на непознатите турски думи

Ааза (аза) — член на съвет, на управа.

Ага — господин; турски административен чиновник.

Алай — полк.

Аман! — Смили се, боже! (възклицание).

Амуджа — чичо; иронично название за турчин.

Аршин — мярка за дължина, равна на 63,75 см.

Аскер — войска; войник.

Аслан — лъв.

Атеш — огън; същото е и заповед за стрелба.

Ачък — явно, открито, очевидно.

Баджа — огнище.

Башибозук — нередовна войска.

Беглик — данък върху овце и кози; бегликчия — лице, откупило събирането на този данък.

Бисмиллах — „в името на бога“

Бошлаф — празни, безсъдържателни приказки.

Вай! — Ах! (възкл.). Изразява ужас, душевна потресеност.

Валия — областен управител; управител на вилает.

Везир — министър; велик везир — министър-председател.

Векил(ин) — пълномощник, представител; лице, определено да представлява населението пред властта.

Вилает — голяма административна област, разделена на санджаци.

Висока порта — правителството в султанска Турция.

Гаваз(ин) — пазач на сграда; пазач на легация или консулство.

Гаджалин — презрително прозвище за турчин.

Гяур(ин) — немохамеданин, неверник.

Давия — съдебно дело.

Дамла — апоплектичен или сърдечен удар.

Джепане — боеприпаси.

Диван — държавен съвет в султанска Турция.

Евалла — поклон, хвала.

Елчия — парламентьор, дипломатически пратеник.

Ефенди — почтително обръщение: господин.

Зандан — тъмница, затвор.

Заптие — стражар.

Имам(ин) — мохамедански свещеник.

Кааза (каза) — околия.

Кадия — верски и граждански съдия.

Каймакам(ин) — околийски началник, управител на околия.

Карагьозчия — който разиграва кукли; фокусник, актьор.

Кауш — килия в затвор.

Колагасъ — чин във войската и полицията между капитан и майор.

Конак — учреждение; правителствено здание; място за нощуване и почивка.

Кърагасъ — околийски полицейски началник.

Кърсердар(ин) — началник на селска и полска стража.

Къшла — кошара за зимуване на овце; казарма.

Кюрк — кожух, шуба; кюркчия — кожухар.

Кятиб(ин) — писар.

Мазгал — бойница.

Махмузи — шпори.

Меджидия — монета, сечена от султан Абдул Меджид.

Мезлиш, меджлис — съвет, събрание.

Мекере — подлец, подлизурко, мазник.

Метан — нисък поклон при молитва или в знак на почит.

Миралай — полковник.

Мумджия — свещар.

Мюдюр(ин) — управител на неголям град.

Мюезин, муезин — низш духовен чин; викач от минаре за молива.

Мюжде — вест, новина; награда за най-напред съобщил добра новина.

Мюлезим(ин) — лейтенант.

Мютесариф — управител на санджак.

Низам — редовна войска; войник от редовна войска.

Ока — мярка за тежина, равна на 1225 или 1282 грама.

Онбашия — десетник, началник на десет войника; полицейски началник в малък град.

Падишах — титла на султана.

Пандур(ин) — християнски стражар на турска служба.

Паша — генерал; висш турски военен или административен началник.

Пексимет — сухар.

Полис — единична килия в карцер (термин от епохата).

Пусия — засада.

Раван — умерен конски ход.

Рая — немохамеданското население на султанска Турция; преносно — безправен, робски народ.

Салтанат — великолепие, разкош.

Санджак — окръг, вилает.

Санджак-и шериф — свещеното знаме, за което мюсюлманското поверие твърди, че е останало още от Мохамед.

Сандък-емини — касиер.

Селямлък — мъжкото отделение в турска къща, в странноприемница.

Спицерия — аптека.

Табия — укрепена позиция, крепост.

Табор — баталион, войсково поделение от няколко роти.

Тезкере — паспорт; документ, обикновено за самоличност.

Теке — мохамедански манастир.

Темане — поздрав с допиране на ръката до устата, челото и гърдите.

Терзия — шивач; френктерзия — шивач, който шие по европейски.

Тефтик — разчепкани ленени парцали, които се употребяват като марля.

Тюрбе — гробница на големец.

Учкур — връв или ремък за стягане на гащи или потури.

Филджан — чашка за кафе.

Френкгяур — християнин от Запада.

Хаирсъз(ин) — зъл човек, проклетник.

Хамам — баня.

Ханъма — женена туркиня.

Хапус — затвор.

Харем — жените на един мъж, където има многоженство; харемлък — женското отделение на мюсюлманска къща.

Чаршия — търговска улица или площад; пазар.

Чауш(ин) — старши стражар.

Челеби — господин (така турците се обръщали към по-заможните българи).

Челик — стомана.

Читак — хулно, презрително название за турчин.

Шишане — стара къса и тежка пушка с широка цев.

Юзбашия — стотник, началник на сто души, капитан.

Юруш — атака, пристъп.

Ябанджия — чужденец, другоземец.

Ясъкчия, ясакчия — телохранител.

Яшмак — кърпа, с която мохамеданките си покриват лицето.