Цончо Родев
Човекът без сянка (33)

XXXII.
Властта се готви да нанесе удар първа

Сетне се научихме, че ето как станало това издайство…

Панайот Хитов

Според както се узна тогава, за събранието на Оборище… подсказал на пазарджишките власти някой си Ненко от Балдево.

Йоаким Груев

Много ли време трябва на властта, за да удуши всичко, щом, не дай боже, предателството я осветли за всичко и щом тури тя ръка на всички по-видни водители?

Димитър Т. Страшимиров

Радуил закъсня и не успя да предотврати предателството — когато пристигна в Балдьово, Ненко Терзийски не беше вече там. Само понаучи това-онова от житието му: бил отначало кехая на турски чифлици, после чорбаджия, пръв богаташ на селото и през цялото време — неизменен турски угодник. Научи и някои подробности за извършеното предателство. Още като се върнал от Оборище, Ненко побързал към текето над Балдьово, където всички местни правоверни и мнозина гости били събрани за молитви и курбани за плодородие. Тук той начаса̀ разказал всичко на двамата татарпазарджишки богаташи Стамболлъ Мехмед ефенди и Али бей. И те го отвели със себе си в града, преди още Неуловимият да дойде в селото.

Когато разузна случилото се, Радуил побърза към Татар Пазарджик, но отново закъсня — предизвестен, каймакаминът разпитал набързо Ненко и с първия влак го препратил на Азис паша в Пловдив. Така предателството се оказа по-бързо от усилията за предотвратяването му…

* * *

— Агата нека заповяда! — каза Азис паша.

Верният Юнуз излезе да предаде думите му, на вратата застана Меджар Ахмед… и в този миг ръката на пашата изпусна филджана кафе върху коленете си. Причината? За пръв път агата се появяваше в пълна униформа на колагасъ от полицията. Един необикновен звук, нещо средно между пуфтенето на локомотив и неотразимия шум при падане на кофа във водата на кладенец, показа на мютесарифа, че Неджиб, който седеше до прозореца, се бе задавил при тази гледка и сега не можеше да си поеме дъх.

Новодошлият се огледа и произнесе от вратата:

— Ваше превъзходителство, бих искал да поговорим насаме.

— Настанете се и говорете спокойно — каза пашата. — Тук сме все свои хора, Меджар Ахмед.

Агата не посочи, нито кимна, а само направи едва забележим знак с очи надясно, където седеше Ненко Терзийски.

— Извинете настойчивостта ми, но се налага да ме изслушате на четири очи. Нося съобщения от изключителна важност.

— Ако отгатна естеството на вашите съобщения, ага, ще ни направите ли честта да приседнете на чаша кафе с нас? Да? Е добре, вие искате да ми говорите за проклетите комити. И по-точно — че онзи ден са се събрали на поляната Оборище край село Мечка и са решили да свалят падишаха.

Тук мютесарифът изпита едно от най-големите удовлетворения на живота си — като видя самонадеяния Меджар Ахмед да зяпва от почуда, той се почувствува отмъстен за всичките неприятни моменти, които бе преживял по негова вина.

— Аз мислех… — объркано започна Меджар Ахмед. — Уж бързах презглава… Едва преди тридесет и шест часа…

— Седнете, ага, седнете — снизходително го покани пашата. — Седнете, но преди това се запознайте с, хм, челебията. Само благодарение на него, верния поданик на негово величество султана, ние тук можахме да ви изпреварим по осведоменост.

Меджар Ахмед вдървено седна на миндера и помоли:

— Ще позволите ли Ненко челеби да осведоми и мене?

Поласкан от уважението, което му засвидетелствуваха такива важни особи, Ненко Терзийски едва дочака утвърдителното кимване на пашата и веднага с охота заразказва. За него апостолите бяха „банда хъшлаци, неспособни за вода пари да спечелят, та затуй уж за свобода приказват, пък то окото им в имането на честните хора — в гюрултията да му сложат ръка наготово, без труд и мъка“. Делегатите той бе видял като „шайка ахмаци, повели се по акъла на ония трима-четирима чапкъни като овце подир магарето“. Такива или приблизително такива бяха оценките му и за заседанията на Оборище, и за взетите решения, и за въстанието, което щяло да последва до петнадесетина дни.

— Може ли още няколко въпроса, челеби? — попита Меджар Ахмед, когато Ненко свърши разказа си, малко изтъркан от многократните повторения през последните две денонощия. — Вярно ли е, че, през Дунава са прехвърлени по потайни пътеки някъде около три табора московци, които са укрити по десетина, по двайсет в българските села из Родопите и Средна гора?

— Не съм чул такова нещо.

— Възможно ли е да ги има, но хъшлаците, които зоват себе си апостоли, да ги пазят в тайна от обикновените комити?

— Те наистина не казваха всичко, колагасъ ефенди. — Ненко Терзийски са почеса по врата. — Събираха се да си шушукат и комай тогаз си определяха какво е за всички уши и какво — не.

— Истина ли е, че през Сърбия и Влашко имало доставени за бунтовниците три хиляди, иглени пушки шаспо^[1] с по триста патрона на пушка?

— Три хи-ля-ди пуш-ки шас-по! — повтори изумено Азис паша. — Не бълнувате ли, Меджар Ахмед?!?

— И по триста патрона на пушка? — прибави Неджеб ага. — Та това прави кръгло един милион патрона…

Офицерът (защото днес той наистина имаше вид на офицер) им отговори с привичния си наставнически тон, но сега примесен с неподправена грижа:

— От две години пушката шаспо е извадена от въоръжение във френската армия и е разпродавана твърде евтино на търг. Продадени са големи количества и на някакви тайнствени славяни — тези сведения имам още от Стамбул. Така че не възприемайте думите ми като басня.

— Да чуем какво ще каже българинът — предложи Азис паша.

Ненко забеляза, че за пръв път не го нарекоха с почтителното „челеби“. И докато преди се топеше като восък от удоволствие, сега изпадна в твърде жалък смут.

— Не мога да отговоря, ефендилер. И да са раздавали шаспо, до Балдьово не е стигнало. Нали знаете, ние нямаме комитет… — Ненко се плесна по челото. — Сега ми дойде на ума! Апостолът, когото зовяха Петър Ванков, наистина имаше нова-новеничка шаспо! Мнозина я гледаха и й се радваха, за малко беше и в моите ръце…

— Къде ти беше устата да го кажеш досега! — кресна пашата. После прибави по-тихо, но не чак толкова, че да не го чуят и тримата в стаята: — Диване такова!…

— Ефендилер — повиши глас Меджар Ахмед, — нашият гост навярно е уморен. Бил е пътя от Оборище до Филибе, сега и ние го измъчихме с въпросите си. Законите на гостоприемството не ни ли налагат да му дадем възможност да поотдъхне?

Разбраха го. И този път Азис паша не му противопостави съображенията си за „свои хора“, а повика Юнуз и му заповяда да настани челебията в една от конашките стаи за гости. Никой, включително и Ненко, не се излъга — беше отстраняване под вежлива форма.

— Видях, че обществото на Ненко не ви беше приятно още в самото начало, Меджар. Ахмед — каза пашата, когато Юнуз изведе българина.

— Не му беше приятно и след като разбра, че Ненко е наше „ухо“ — безизразно вметна Неджиб ага.

— Няма да отрека — кимна Меджар Ахмед. — И вие ще се съгласите с мене, ефендилер. Дойдох да предложа незабавни действия. Смятате ли, че можех да говоря свободно пред този, хм, челебия? Човекът, който е предал своите по вяра и кръв, ефендилер, много по-лесно може да предаде друговерците…

Не възразиха и така негласно признаха правотата му.

— Споменахте, ага — каза след малко мютесарифът, — че сте дошли с готов план за действия. Може ли да го чуем?

Меджар Ахмед се настани удобно и прехвърли крак върху крак.

— Първо — общото ми впечатление. Като размислих, ефендилер, видях, че ние не разполагаме с достатъчно ясна картина за положението.

— Какво искате да кажете, ага? — попита Неджиб.

— Няма нищо по-лесно от това да вдигнем алаите на Едирне, Филибе и София и на бърза ръка да смачкаме шайката ахмаци, както Ненко сполучливо определи бунтарите от Оборище. Но аз се страхувам, ефендилер. Страхувам се да не изпаднем в положението на хора, които стрелят с топ срещу врабчета. Ще станем за смях и тук, и в Стамбул.

— Уточнете се, Меджар Ахмед!

— Ако сме сигурни, че зад „бандата хъшлаци“ има три табора московци и три хиляди наши гяури с шаспо в ръце, тогава всички и всякакви наши мерки ще бъдат оправдани. Обаче аз дълбоко се съмнявам в тези сведения, ефендилер, приемам ги като евтина агитация на хъшлаците, за да поведат подир себе си мирното население на санджака. Възможно ли е три табора московци да са в Тракия и нито един правоверен да не ги е чул и видял? Възможно ли е три хиляди игленки и един милион патрони да са пренесени през границата и никой да не ги е зърнал, нито граничар, нито митничар? И когато са обучавани три хиляди души да боравят с тези шаспо, как нито един правоверен не ги забеляза? Ние сме служили войници, ефендилер, знаем как се приучва войник да си служи с ново оръжие…

— А пушката на Петър Ванков — попита Неджиб.

— Допущам комитите да имат една-две шаспо и като ги вадят на показ, да подлъгват простата селяния, че утре всички ще бъдат с такива.

— И вашият извод, Меджар Ахмед?

— Че трябва да узнаем истината, ваше, превъзходителство. Ето, вече стигнахме до моя план за действие. Каквото можах да извърша като цивилен полицай, извърших го. Сега предлагам да ми възложите да действувам с възможностите на един колагасъ. Време имаме — дори във фантастичните планове на оборищките съзаклятници не се предвижда да преминат към дела по-рано от три-четири седмици. Не за три-четири седмици, ваше превъзходителство, а за десет дни аз се наемам да стигна до истината. И като се върна, да ви кажа съответно „Да вдигнем алаите!“ или — това, казано мимоходом, ми се струва по-вероятно — „Касае се за няколко «даживейлерден», ваше превъзходителство, не си струва да си разваляме рахатлъка за тях, кърсердарите ни ще стигнат да ги поставим на мястото им.“

— А вашето мнение, Неджиб?

— Не зная какво да кажа, паша ефенди — отговори запитаният, след като поразмисли. — Съзнавам, че се налага да предприемем нещо, но какво да е то, не мога да дам съвет. Истината е, че и аз като агата се съмнявам в санджака да са пръснати три табора московци, три хиляди пушки и един милион патрона, без никой да ги усети.

Още няколко минути минаха, докато решаваше на свой ред пашата.

— В размириците еднакво важни са както разузнаването, така и първият удар, агалар. Първият удар — това е огромно Предимство! И затова ето моето решение. Възприемам съвета на Меджар Ахмед за разузнаване на истината, но заповядвам то да се съчетае със задушаване на бунтарството от всякакъв род. Тази задача ще свършите вие двамата, агалар. Вие, Меджар Ахмед, ще вземете десет конни заптиета от Татар Пазарджик, ще се настаните с тях в това проклето Панагюрище и с обиски, арести, бой и всички други средства, които сметнете за необходими, ще откриете и заловите или унищожите дузината по-първи комити, които сега там кроят плановете на бунта.

— А аз, паша ефенди?

— Вие, Неджиб, ще вземете десет заптиета оттук и с тях — право в Копривщица.

— В Копривщица? — недоверчиво възкликнаха двамата колагасъ.

— Ето ви този списък, ага. Това са по-първите бунтари на Копривщица. Ще постъпите с тях както Меджар Ахмед с другите в Панагюрище.

— Да не се изложим? — загрижено каза Меджар Ахмед. — Ако работата е несериозна, само ще направим комитите по-осторожни…

— Не е несериозна. Списъка получих от копривщенските чорбаджии, наши верни помощници и съюзници.^[2] Те по-добре и от нас знаят какво се върши в селото им. Освен това… Да, не е лошо да знаете, агалар, да сте предупредени. На Хафъз паша ще наредя по телеграфа…

— Защо по телеграфа? — попита Меджар Ахмед. — Къде е пашата?

— В София. По работа е там във връзка с продължаването на железницата отвъд Белово. Та ще му телеграфирам, казвам, да е готов всеки момент да се върне, за да оглави действията срещу комитите, ако вашите усилия се окажат безплодни. Хафъз паша ще се справи, агалар, той има опит в този род действия.

Напомняше за „подвизите“ на Хафъз паша срещу въстаналите херцеговинци. Артилерист и френски военен възпитаник, пашата наистина се бе отличил главно като безжалостен задушител на бунтове.

— Освен това аз самият ще се преместя в Татар Пазарджик, агалар. Ако има да става нещо, то ще стане там, в западната част на санджака. Може също да прескоча при вас в Панагюрище, Меджар Ахмед, или при вас в Копривщица, Неджиб. Тъй или иначе, ще бъда непосредствено до вас в акцията „първи удар“. Някакви въпроси, агалар? — Двамата колагасъ се изправиха и застанали по войнишки, показаха, че са готови веднага да се заемат със задачите си. — Тръгвайте, агалар. Тръгвайте и действувайте според повеленията на Пророка. — Азис паша протегна ръка, взе от близката лавица един подвързан с черна кожа Коран и скоро намери съответната страница. Прочете: — „Прочее утвърдете ония, които вярват. Аз пък ще хвърля ужас в сърцата на невярващите…“

Меджар Ахмед продължи наизуст вместо него:

— „Следователно отрежете техните глави и краищата на техните пръсти. Това те ще пострадат, защото са се противили на аллаха и на неговия Пророк.“^[3]