Цончо Родев
Човекът без сянка (17)

XVI.
Търсене на нов цяр за грижите

Парайъ верен дюдюи чалар (Който плаща, той управлява свирнята).

Турска поговорка

… От два-три дена полицията обикаляла по ханищата да лови странни лица без тезкерета и занаятие. Причината на тая бдителност беше хващането на Славкова, апостол от ІІІ окръг, от когото турците бяха узнали, че България е пълна с други като него апостоли.

Захари Стоянов

Единственото удовлетворение на Азис паша беше, че случаят му даваше възможност да подхвърли в мутрите им:

— Горе пак са недоволни, агалар. И ако преди бяха недоволни от мене, сега подхвърлят за яловостта на вашето присъствие тук…

Неджиб ага, честолюбив и лесно докачлив, изръмжа като наранено животно. Меджар Ахмед, без прашинка върху дрехите и с лице, което сякаш току-що е било в ръцете на берберина, с нищо не издаде да се е засегнал от лошата оценка.

— А нека си го кажем право, има причини за недоволство от нас, агалар — продължи пашата. Каза и натърти „нас“, а с глас и поглед го превръщаше във „вас“. — Докато ние си гледаме рахатлъка, другаде си гледат работата. Ето — той помаха във въздуха някакъв лист, — в Софийско спипали един от баш-комитите.

Това беше вярно. Никола Славков, помощник-апостол в Трети революционен окръг, в село Калугерово бе попаднал в лапите на турската полиция. Този негов неуспех бе предсказван в заседанията на Гюргевския централен комитет и мнозина се бяха противопоставяли на опълномощаването му. Причината беше гигантският ръст на Славков, който и при най-голяма предпазливост не го оставяше незабелязан (впрочем именно той бе станал причина и за залавянето му); Стефан Стамболов се бе възпротивил срещу него със следните думи: „Човек като Славкова, с грамаден ръст, не само във Врачанско и Орханийско ще възбуди вниманието на хората, но и в Лондон да отиде, пак ще прибере подире си децата.“

— Спипали, казвам, един от баш-комитите и от разпита му научили, че подстрекателите като него били с дузини и пъплели навред от двете страни на Балкана и подбуждали раята към непокорство. А ние, агалар? Какво правим ние? При това именно нас бе предупредил диванът, че нашият край е най-запазен от тази бунтарска чума…

— Правим, каквото можем, паша ефенди — мрачно произнесе Неджиб ага. — Никой не може да ни обвини, че сме стояли със скръстени ръце.

— Работата е там — веднага го захлупи мютесарифът, — че ни съдят не по онова, което правим, а по това, което постигаме. Пък нека не си кривим душата, агалар, ние не постигаме много. Моят Муавин бей — Муавин бей или Йоаким ефенди турците зовяха Йоаким Груев, който, като член на мезлиша, се ползуваше с почитта им — наскоро ми казваше една гяурска пословица: „Челяк с хитрост сдържа аслана, а със сила щурец биля не може да улови.“ Ние със сила само нахранихме рибите на Марица — намекваше за убиването на Стоян Каранеделчев, — пък от много хитрост не знам колко пъти вече изпущаме щуреца, който уж държим в шепа.

Последното, което можеше да се рече в този момент за Меджар Ахмед, беше, че е огорчен от думите на пашата. Както седеше с протегнати и кръстосани крака, той произнесе отпуснато:

— Казано е, ваше превъзходителство, че който има ахмак за приятел, трябва аллах да му е на помощ. Сигурно разбирате, думата ми е за провала на вашия самоковски капан.

— Кажете, ага, кажете! — подкани го Неджиб, който не знаеше подробности за тази претърпяна несполука.

— Ходих там и разучих всичко подробно. Даскал Векилски, човекът на негово превъзходителство, каквото с една ръка направил, с другата развалил. Хубаво научил за предстоящото идване на някакъв подстрекател и още по-хубаво съобщил за него. А после? После се раздрънкал наляво и надясно, тупал се в гърдите какво геройство извършил. Останалото е лесно да се разбере — предупредени, гяурите си организирали стражи по пътищата, пресрещнали главатаря си и овреме го върнали. — Меджар Ахмед обърнал лице към пашата. — С хитрост като тази, ваше превъзходителство, не щурец, а камила не можем хвана…

Азис паша бе придобил такова изражение, сякаш бе сдъвкал стипца.

— Лесно е да се критикува — каза, като забравяше, че точно с лесни критики бе започнал днешния разговор, — а мъчно е да се върши работа, полезна работа. Сам не отричате, ага, че при гяурите съществува някаква организация…

— Комити — вметна Неджиб ага, — това кой не го знае.

— Така е, комити. Комити и комитети. Е, Меджар Ахмед, вместо така убедително да критикувате, по бих се радвал да ви чуя какви разкрития сте направили по тези комити и комитети, каква нишка сте хванали, кого сте проследили, кого — заптисали.

Виждаше се: Азис паша, човекът на пословичното спокойствие, се гневеше не на шега. Като разбра това, Меджар Ахмед, зае по-прилична поза („прибра мотовилите си“ определи наум Неджиб ага) и изостави онзи свой привичен тон, който твърде напомняше смес от лекомислие и ирония.

— Ще ви отговоря, ваше превъзходителство — заговори той сериозно. — Да, ще ви отговоря и ще се възползувам от думите на Неджиб: никой не може да ме обвини, че съм стоял със скръстени ръце. Ако ви изредя колко градове и села съм посетил през последната си обиколка из санджака, няма да ми повярвате.

— По-добре разкажете каква работа сте свършили при тази обиколка, ага — злъчно го прекъсна пашата.

— Ще ви отговоря с нещо, на което ще се разсмеете. Но когато после размислите, ще се разкаете за смеха си. Не съм хванал някой баш-комита при обиколката си, ала разбрах, че раята ври и кипи.

— Е, голямо откритие! — едновременно разочаровано и с подигравка рече Неджиб ага.

— Ето, разсмяхте се. Точно както предполагах. Работата е там, ефендилер, че онова, което ние виждаме като отделни прояви на луди глави, е всеобщ, разбирате ли, всеобщ кипеж. Мало и голямо се готви за нещо. А че това „нещо“ може да му изяде главата — за това не иска и да знае.

— То може да изяде и нашите глави — мрачно каза мютесарифът. — Разбрах ви, ага. И сте прав да се загрижете. Ако неколцина гяури вдигнат гюрултия, ще ги смачкаме и, както се казва, ще излезем сухи от водата. Но ако гюрултията е всеобща… — Той смръщи вежди. — Та нали затова се мъчехме да хванем някой от големците им: откъснем ли главата, тялото само ще ритне няколко пъти и ще си замре.

— Така е, ваше превъзходителство. Ала ние лошо си поставихме задачата. Тръгнахме да пробиваме стената с главите си, а забравихме старата мъдрост: „Кале ичерден верилир“.^[1]

— Работата е анджак в това — вметна Неджиб, — как се прониква вътре в калето.

— Във всички случаи не с онова, което ние правихме досега — като ловджийски песове да душим зад всяка трънка. Яловостта на тази система ние с обединени усилия вече многократно доказахме.

— Тогава, Меджар Ахмед? Какво е разковничето, което предлагате?

Меджар Ахмед ага отново изпъна дългите си крака.

— Когато попитали Наполеон какво му е нужно, за да покори целия свят, той отговорил: „Три неща — пари, пари и пак пари.“ Моята дълга обиколка из санджака ми показа, че без пари, без много пари ние не можем да разчитаме на успех, ваше превъзходителство.

Съвпадение ли беше това или неизбежно кръстосване на две истини? Само преди седмица в Панагюрище водачите на съзаклятието поставиха бъдещия успех в зависимост от парите, същото, само че от обратната страна, се говореше днес в конака на филибелийския мютесариф…

— Подчертавате думата „много“, ага — каза Азис паша, след като продължително размисли върху думите му. — Какво имате предвид?

— Че предатели между раята винаги е имало и те са ни служили безплатно или срещу скромни трохи от трапезата ни. Обстановката сега е различна. Раята, ваше превъзходителство, сега е в незапомнен подем. Ние знаехме само едната страна на този подем — че българите се готвят. Ще ви кажа и другата, която открих — че те вярват. Да, лудешки вярват, че в една борба срещу държавата на падишаха те ще излязат победители. Надъхани от своите главатари, те виждат знамения за тази победа навсякъде. Дори като превръщат буквите в цифри, подстрекателите им доказват, че именно през настоящата година Турската империя ще бъде повалена.^[2]

— И вашето заключение?

— За да се купи предател от народ в подобен подем, трябва да се предложи такава цена, ваше превъзходителство, че да се поблазни сърцето и на истинския светец.

— Вие сте обмислили от по-напред. Как си представяте тази цена?

— Да кажем… да кажем три хиляди…

— Гроша?

— Не, лири! — натърти Меджар Ахмед ага.

— Три хи-ля-ди ли-ри!… — смаяно възкликна Неджиб. — Чувате ли се какво говорите, ага?

— Мен ми се струва — повдигна рамене Меджар Ахмед, — че спокойствието на държавата и… мястото ни върху тези столове си заслужават тази цена. Но решението принадлежи вам, ваше превъзходителство.

Азис паша плесна с ръце и слугата Юнуз, сякаш стоял до вратата в очакване на тази заповед, веднага внесе напълненото наргиле и въглени за запалването му. Докато не изпуши докрай тютюна, пашата не престана да мисли върху думите на полицая. Двамата колагасъ също не издаваха нито звук, та в смълчаната стая се чуваше само гъргоренето на гюловата вода в наргилето. Когато накрая захвърли кехлибарената захапка, мютесарифът призова своя сандък-емини и минута-две полугласно разговаря с него. А когато останаха пак само тримата, той най-сетне обяви своето решение:

— Приемам, че сте прав, Меджар Ахмед. Действително нямам възможност да отпусна чак толкова голяма сума, но до две хиляди, две хиляди и двеста мога да пожертвувам. Ще ги получите още днес.

Той се готвеше да продължи, но мнимият управител на железниците го прекъсна:

— Моля за още едно разпореждане, ваше превъзходителство. Докато парите отидат по своето предназначение, те ще стоят в касата на железопътното управление. Там няма ненадеждни хора, но все пак бих пожелал тази грамадна сума да е денонощно под окото на човек, в когото всички ние имаме пълно доверие. Предлагам моя ординарец Смаил. — И добави под носа си: — Стига е дебелял от тлъстите манджи и дембелското излежаване…

Предложението се хареса на пашата — заптието Смаил беше от лично преданите му хора, пък и в ролята, която мютесарифът му бе възложил, той действително не постигна никакъв резултат.

— Приемам, ага — рече. После се обърна към другия колагасъ. — Няма да останете без работа и вие, Неджиб. Вижда се, че тук, във Филибе, буквално под нозете ни, е центърът на смутовете. Вие сте привърженик на класическите методи. Е добре, ага. Искам да преровите из основи този град, да изловите всички странници без тезкерета и занятие, да не оставите неогледан нито един двор, нито едно кьоше.

— Ще го сторя, паша ефенди — с тон на закана обеща Нежиб ага. — Ще го сторя и, вярвам, ще бъда по-полезен от…

— Искрено ви го пожелавам, ага — прекъсна го Меджар Ахмед, като се изправи. — Ако не за друго, то поне защото вашият успех би бил къде-къде, по-евтин от моя…

И без да поиска разрешение, излезе от стаята.

Меджар Ахмед отиваше да купува предатели.