Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nagła śmierć kibica, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод отполски
- Лина Василева, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2011 г.)
Издание:
Йежи Едигей. Смъртта дебне под прозореца
Три криминални романа
Смъртта дебне под прозореца
Внезапната смърт на кибика
Азбучният убиец
Превод: Лина Василева, Олга Веселинова
Редактор: Методи Методиев
Художник: Пенчо Пенчев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Радослава Маринович, Грета Петрова
ДИ „Народна култура“, София, 1990 г.
ДП „Димитър Благоев“, София, 1990 г.
История
- —Добавяне
III.
Много тактичният млад поручик от гражданската милиция
Този път колите пристигнаха без звуков сигнал. На фиата нямаше никакъв надпис, който да подсказва, че колата е милиционерска. На линейката имаше само червен кръст. От фиата слязоха четирима цивилни мъже. От линейката, естествено, лекар в бяла престилка. Бързо влязоха в къщата на професор Войчеховски.
— Поручик Роман Межейевски — представи се един от младите хора. — От Столичното управление на милицията.
— Зигмунт Войчеховски, домакинът — ръкува се с офицера от милицията професорът. — Чакахме ви.
— Полковник Немирох ме уведоми за произшествието и ме информира, че сред присъствуващите е и адвокатът Потурицки. Кой от вас, господа?
— Аз. — Адвокатът също се ръкува с поручика.
— Другарят полковник ме увери, че вие ще ми дадете необходимите обяснения и ще ми помогнете. Какво е станало тук?
— Както виждате, господин поручик, играехме на карти. По-точно — играехме бридж. Доцент Станислав Лехнович внезапно получи инфаркт и почина, въпреки че сред нас се намира лекар и помощта беше подръка.
— А „Бърза помощ“ викахте ли? — попита лекарят от милицията.
— Да — потвърди Войчеховски. — Извикахме „Бърза помощ“, която пристигна незабавно. Впрочем доктор Витолд Яшенчак, който стои до мене, направи опит да даде първа помощ на болния.
— Извинете, докторе, не ви забелязах — оправда се лекарят, след като видя прочутия кардиолог, — не се загледах в живите. Мога ли да огледам трупа?
— Но моля ви…
— Един момент — прекъсна ги поручикът. — Доцентът там ли получи пристъпа — на дивана?
— Не — поясни адвокатът. — Загуби съзнание изведнъж. Хвана се за сърцето и се строполи на килима. Опитахме се да помогнем на болния, затова го пренесохме на дивана.
— Мъртъв ли е? — поиска да се увери Межейевски.
— Без съмнение.
— В такъв случай и нашият лекар няма да му помогне. Затова най-напред ще направим снимки.
Поручикът даде знак на хората си. За няколко минути фотографът засне цялата стая.
— Няма да вземаме дактилоскопични отпечатъци — реши поручикът. — А сега, докторе, заемете се със своя клиент.
Лекарят се наведе над покойника. Изследва го известно време, после се изправи.
— Мога да кажа само, че смъртта е настъпила преди около час. Най-много — преди два. По тялото няма следи от насилствена смърт. Разбира се, не подлагам на съмнение диагнозата на моя прочут колега, доктор Яшенчак, че причината за смъртта е инфаркт на сърцето, ала по-точно мнение ще мога да дам едва след аутопсията. Засега не виждам пречки да вземем трупа в просекториума.
— Съгласен съм — одобри решението му Межейевски. — Вземете го, докторе. И за вас — обърна се той към останалите членове на екипа — тук няма повече работа. Аз ще остана да поговоря с дамите и господата.
Лекарят повика хора, които веднага донесоха носилка, сложиха в нея починалия, покриха го с одеяло и мълчаливо излязоха от дома. Заедно с тях си отидоха и милиционерите от следствения екип. Поручикът извади бележник.
— Бих искал — поясни — да приключим възможно най-бързо с всички неприятни формалности. Работата е ясна, но трябва да действува ме съгласно разпоредбите. Разкажете ми как се случи това. Може би вие, господин адвокат?
Потурицки описа подробно кой на коя маса е играл и разказа, че при обявяването на голям шлем на пики, всъщност малко след това, при разиграването на същия шлем е възникнал спор между играчите и прекалено натрапчивия според тях кибик, който е бил именно доцент Лехнович. Адвокатът не скри, че сам е взел непосредствено участие в спречкването и че за малко не се е стигнало до сбиване между него и доцента.
— Но никой никого не удари, нали? — заинтересува се поручикът.
— Има си хас! — отсече адвокатът. — Чак дотам сигурно нямаше да се стигне, но за всеки случай домакинята се намеси и смекчи разправията. Седнахме по местата си, отпихме по глътка-две коняк и когато възнамерявахме да продължим прекъснатата игра, на Лехнович изведнъж му прилоша. Стоеше така ето тук — Потурицки показа къде се е намирал доцентът тогава — и неочаквано виждаме, че той отваря уста, мъчи се да си поеме дъх като риба на сухо, хваща се за сърцето и рухва на килима. Представяте ли си, господин поручик, как ни подействува това?
— Неприятно произшествие.
— Веднага се хвърлих на помощ — намеси се Яшенчак. — Поставихме болния на дивана. Разкопчах му ризата, слушам: сърдечна аритмия, пулсът едва се долавя. Болният издъхва. Нямах при себе си никакви лекарства. Затова тутакси се обадих в „Бърза помощ“ да изпратят реанимационна линейка. Пристигна много бързо. За съжаление, твърде късно за болния.
— Някой да има да добави нещо? — попита офицерът.
— Май не — отговори от името на всички професор Войчеховски.
Думата взе господин Лепато:
— Бих могъл да добавя, че когато пренасяхме доцента на дивана, неволно си погледнах часовника. Беше точно десет и седемнадесет. Този час би могъл да се приеме за времето, в което е настъпила смъртта.
— Да — съгласи се Яшенчак. — Лехнович почина най-късно една минута след това.
Поручикът записваше в бележника чутото.
— Покойният има ли семейство? Някой, когото трябва да уведомим за случилото се?
— Доколкото знам — поясни професор Войчеховски, — нямаше други близки освен присъствуващата тук негова годеница, госпожа Мариола Бовери.
— Решили бяхме да се оженим в началото на идния месец. — Красивата дама пак трябваше да си избърше очите.
— Вие или някой друг, който би искал да се заеме с погребението — обясни й поручикът, — трябва да получи позволение от прокурора. Само формалност е, но съм длъжен да ви напомня.
— Аз ще се заема с погребението — заяви професор Войчеховски. — Починалият беше мой ученик и приятел. Най-способният от всички ученици, които съм имал. Мислех, че той мене ще погребе и ще поеме работата ми. За съжаление, съдбата реши другояче.
— Ще ни разпитвате ли? — попита адвокатът.
— Няма да минем без разпити.
— Малко смешно е… От петнадесет години съм адвокат и нито веднъж не съм бил разпитван. Нито като свидетел, нито като заподозрян. Този път обаче не ще го избегнем.
— Едва ли, господин адвокат. Но в момента вие всички сте твърде възбудени от случилото се, твърде нервни, за да изпълним тези не особено приятни формалности. Според мене най-добре ще бъде, ако днес запиша имената и адресите на присъствуващите и се уговоря с всекиго за утре в Столичното управление. От девет до два часа следобед ще бъда там. С най-голямо удоволствие бих се отказал от тези разпити, но трябва да разполагам с необходимите мотиви, за да изпратя случая на прокурора, който единствен би могъл да го обяви за приключен. Обещавам да ви отнема не повече от петнадесетина минути.
— На ваше разположение сме, господин поручик — увери го Войчеховски. — Ако нямате нищо против, аз ще дойда в управлението утре в девет часа сутринта.
— Мога ли да дойда заедно със съпруга си? — попита госпожа Елжбета.
— Естествено.
— Аз имам утре две дела в съда. Едното е в девет, другото — в единадесет. Преди четиринадесет часа едва ли мога да се явя при вас — обясни Потурицки. — А ако второто се проточи, какво да направя?
— Елате в управлението вдругиден или утре, когато ви е удобно. Ще се обадите на дежурния офицер. Аз ще го предупредя за какво става дума и той ще състави кратък протокол за разпит на свидетел, тъй като всички вие ще бъдете разпитвани в качеството на свидетели.
Межейевски записа в бележника си имената и домашните адреси на участниците в бриджа, както и кой кога ще отиде в управлението. Затвори бележника, прибра го в джоба си и като се поклони на госпожа Войчеховска, каза:
— Моите съболезнования преди всичко на вас, госпожо професорша, като домакиня, в чийто дом се е случило това трагично събитие, а също и на вас, госпожо Бовери, като годеница на починалия. Моля да ме извините, че бях принуден да дойда тук, но това е мое задължение. Много съжалявам.
Изпратен от домакинята, офицерът от милицията напусна къщата.
— Колко симпатичен млад човек! — отбеляза Янина Потурицка, след като той излезе. — И колко тактичен!
— Трябва да призная с неудоволствие, че младите офицери от милицията бият по възпитание и тактичност младите лекари. Особено тези от „Бърза помощ“. — Доктор Яшенчак явно не можеше да прости на младия лекар от „Бърза помощ“ неговата неотстъпчивост.
— Мисля, че по едно хубаво, силно кафе ще ни се отрази добре — каза Войчеховска. — А може би сте гладни след всички тези страшни преживявания? Имам разкошен бигос, ей сега ще го притопля.
— Благодарим ти, Еля, но аз съм толкова нервна, че не бих могла да сложа залък в устата си — възрази Криша Яшенчакова. — Ние май ще си тръгваме.
— Така е, Еля — подкрепи я Янина Потурицка. — Колкото по-бързо се разотидем, толкова по-добре. Нали те виждам, едва стоиш на краката си. И професорът е пребледнял.
— Ами след такива преживявания — прибави Анджей Бадович. — И аз мисля, че всички се нуждаят от почивка. Утре пак ще се върнем към тежките събития от днешната вечер.
Домакините не настояха гостите да останат още. Само на Мариола Бовери предложиха да пренощува у тях. Но филмовата актриса отказа, а гостът от Англия предложи да я изпрати до дома й.
Разделиха се мълчаливо. Всеки продължаваше да преживява трагедията, разиграла се едва преди три часа. Само доктор Яшенчак, вече облякъл палтото си, възкликна в антрето в духа на черния хумор:
— Да му се не види макар! Веднъж в живота си да обявя голям шлем и да не мога да го разиграя.