Ран Босилек
Правда и кривда

Живели си двама братя заедно. Много се обичали. Завидял им дяволът. Накарал ги да се скарат и сбият. По-големият брат замахнал с дърво и ударил брата си в окото. Малкият брат се уплашил да го не убие бате му и побягнал в гората. Като се мръкнало, той се качил да пренощува на едно дърво. През нощта чул разговор под дървото. Вслушал се и разбрал, че разговарят дяволи. Те се били сбрали при главатаря си, да му казват кой какви злини сторил през деня. Един дявол рекъл:

— Аз скарах двама братя и по-големият ослепи по-малкия.

Друг дявол казал:

— Аз повредих воденица с девет камъка. Тя никога няма да промели.

Трети дявол се обадил:

— Аз пък измамих царската дъщеря, та се хлъзна и си счупи двата крака.

Един стар дявол, който седял отдясно на главатаря, се позамислил и рекъл:

— И вие сте седнали да се хвалите! Мислите, че голяма работа сте свършили? Ако ослепелият брат се умие от водата, що извира под това дърво, начаса ще прогледне. Ако някой отнесе от водата и полее камъните на воденицата, тя тозчас ще тръгне. Пък и царската дъщеря, ако се умие от тази вода, тоз миг ще оздравее.

Братът, сгушен между клоните, чул всичко.

На сутринта той си умил окото от извора под дървото и прогледнал. Отишел после при воденицата. Полял малко вода върху камъните и те тръгнали.

Най-после отишел при царя и му казал:

— Царю честити, аз се наемам да излекувам дъщеря ти.

— Добре — рекъл царят. — Ако я излекуваш, ще те надаря богато. Ако ли не сполучиш, ще ти взема живота.

Братът дал на царската дъщеря от лековитата вода. Тя си умила краката и начаса оздравяла.

Тогава царят заповядал да му дадат много пари и добитък.

Върнал се братът в къщи. Бате му, като го видял, смаял се. Той го запитал как си из церил окото и как спечелил толкова богатство.

Малкият брат разказал всичко, както било.

Най-после добавил:

— Та така, братко, кривдата е дяволска работа. С правда всичко се добива.

Големият брат много завидял на малкия, та рекъл:

— И аз ще ида на дървото да подслушам дяволите. Ако видя, че нищо няма да спечеля от разговора им, ще им кажа, че ти си ги подслушвал. Тогава те пак ще ти извадят окото и ще ти вземат всичкото богатство.

— Не ходи, братко! — рекъл по-малкият брат. — Лошо ще си изпатиш. Аз, без да ща, слушах дяволите какво си приказват, а ти тръгваш с кривда в душата си. Ако искаш богатство, ето вземи половината от моето!

Ала кой ти слуша? По-старият брат отишел в гората и се качил на дървото. През нощта надошли пак дяволите. Заобиколили главатаря и почнали да разказват кой какво е вършил през деня. Тримата дяволи, които се хвалели през вечерта, почнали да се оплакват на главатаря.

Единият казал:

— Има някой по-силен от нас, който разваля, каквото направим. Оня човек, дето го ослепих вчера, днес прогледнал.

Вторият рекъл:

— И воденицата, що бях развалил, тръгнала.

Третият добавил:

— И царската дъщеря оздравяла.

— Ще разберем тая работа — рекъл главатарят. — Ами ти, дядко, какво зло направи днес?

Старият дявол, който седял отдясно на главатаря, се позасмял и рекъл:

— Цял ден съм тичал, докато доведа е оня човек, който ни подслушва на дървото.

Скочили дяволите, смъкнали човека от дървото, повлекли го из гората.

И никой не го чул, нито го видял вече.