Глен Кук
Сребърният клин (66)

LXVI

— Какво ще правим, да му се не види? — изръмжа Смедс на Рибока, когато спряха да тичат, за да си поемат дъх. — Не остана нито едно безопасно място.

— Не знам. Докато те измъкна, идеите ми се свършиха — отвърна Рибока.

— Те знаят имената ни, Рибок. А онази сбирщина ни познава и по лице.

— Ти си тоя, дето не ми даде да ги довърша. Ако накрая си платиш за това, не ми се жалвай на мен.

— Стига вече убити и ранени. Искам само да се измъкна от това. — Той се опита да нагласи по-удобно торбата си. — Вече хич не ми пука дори и дали ще успеем да продадем клина. Искам само да се събудя от кошмара.

Покрай тях бяха започнали да се вихрят снежинки. Рибока измърмори, че щели да оставят следи, а после попита:

— Да се сещаш за място, където да можем да се скатаем за малко? Дванайсет часа ни стигат. Двайсет и четири ще е още по-добре. Хромия ще пристигне и вече няма да има нужда да се снишаваме и прокрадваме, защото войниците ще са заети.

Единственото, което хрумна на Смедс, бяха едни отточни канали, изкопани, когато той беше малък, за да се извежда водата от квартала, когато вали. Преди да ги построят, след буря там винаги се образуваха малки блата. Някои от каналите бяха покрити. Навремето си играеха из тях на криеница. Но от десет години не ги беше поглеждал. Обществената собственост, която не интересуваше богатите и властниците, имаше навика да умира от занемареност.

Не беше място, в което би останал и за малко. Щеше да е студено, влажно и пълно с плъхове, а в днешно време най-вероятно и с човеци-вредители. Но не се сещаше къде другаде биха могли да се скрият дори за час.

— Като бях малък, ние…

— Не ми го обяснявай. Ако не знам, никому няма да мога да кажа. Измисли само откъде според теб хубаво ще ме виждаш, без нито аз, нито някой, който ме следи, да наблюдава теб.

Смедс се замисли и спомена едно място, което знаеше със сигурност, защото докато беше каторжник, минаваха оттам всяка сутрин и всяка вечер. Той го описа и попита:

— Какво ще правим?

— Ще пробвам дали не можем да се разберем с Изгнание.

— Стига бе, човек! Той ще те накълца на парченца!

— Може и така да направи — призна Рибока. — Но и без това знаем, че и някой друг много скоро ще я свърши тая. Той единствен досега предложи наистина сериозна сделка.

— Според мен, ако можех да избирам, по-скоро бих дал тая проклетия на Бунтовниците. Имперските власти и без нея са си гадни.

Рибока изсумтя.

— Може и така да е. Само че те не са готови да платят. Искат да го направиш от любов. Само че аз съм твърде стара и обръгнала курва и като се бъхтя, искам да ми плащат.

— За такива като нас май няма значение кой дърпа конците — рече Смедс. — Който и да е, той ще се опита да ни прецака.

Небесата се бяха продънили и сипеха сняг толкова усърдно, че той се превърна в техен съюзник.

Рибока започна да обяснява на Смедс какво се иска от него.