Глен Кук
Сребърният клин (77)

LXXVII

— Време е да тръгваме — Рибока подкани Смедс.

Те излязоха от скривалището си и поеха към най-близката дупка в стената, сякаш изпълняваха мисия, възложена им от боговете. Обхванатите от паника хора, в чиито очи се четеше ужас, не им обръщаха ни най-малко внимание. Те се изкатериха по отломките, тупнаха навън и се отправиха на юг.

На всяка крачка Смедс очакваше да ги връхлети беда. Чак когато прехвърлиха първото ниско възвишение и Веслоград се скри от погледите им, той започна да се чувства малко по-уверен.

— Успяхме! По дяволите! Наистина се измъкнахме!

— Още не е късно да отидем по дяволите — предупреди го Рибока, а после се ухили. — Но, да ти кажа, бъдещето от месеци насам не е изглеждало толкова светло.