Глен Кук
Надвисналата сянка (7)

7.
Хвойноград — Крейг

Предната врата се отвори. В „Лилията“ нахлуха двама души, отупаха крака и очупиха леда от дрехите си. Скубльо се разтича да им помогне. По-едрият го избута от пътя си. Другият прекоси стаята, изрита Аса встрани от огъня и се разположи там, с протегнати към пламъците ръце. Гостите на Кестенявия се втренчиха в огнището, слепи и глухи за развитието на събитията. С изключение на Гарвана, както забеляза Скубльо. Той изглеждаше заинтригуван, макар и в никакъв случай — кой знае колко притеснен. Съдържателят се изпоти. Крейг най-сетне се обърна към него.

— Защо не намина вчера, Скубльо? Липсваше ми!

— Не успях, Крейг! Нямах и какво да ти донеса. Ето, виж касичката ми! Знаеш, че ще ти платя! Винаги си плащам. Просто ми трябва още малко време!

— Закъсня и миналата седмица, Скубльо. Проявих разбиране. Знам, че си имаш проблеми. Но закъсня и предишната седмица, да не забравяме. А и още по-предишната… Разваляш ми реномето, така да знаеш. Сигурен съм, че не лъжеш, когато казваш, че ще ми платиш. Но какво ще си помислят хората? А? Като нищо и те ще почнат да закъсняват. А може даже да решат, че няма нужда да си плащат изобщо!

— Крейг, не мога! Виж в кутията. Веднага, щом се отвори работа…

Крейг махна с ръка. Червения се пресегна под тезгяха.

— Навсякъде е зле с работата, Скубльо. Аз също си имам проблеми. Имам си разходи. Не мога да ги посрещна, ако ти не изпълняваш задълженията си!

Той обиколи общата зала, като изучаваше мебелите. Съдържателят с лекота му четеше мислите. Крейг искаше „Лилията“. Искаше да завре Скубльо в толкова дълбока дупка, че да му се наложи да се откаже от заведението. Червения връчи на началника си касичката на Кестенявия. Той се намръщи.

— Вярно, работата върви на зле! — и махна с ръка.

Едрият — наричаха го Бройчо — изви лактите на Скубльо изотзад. Той за малко да припадне. Крейг се ухили зловещо.

— Я го претърси, Червен! Виж дали не крие нещо! — и изсипа касичката. — Изпразни му джобовете на тезгяха!

Естествено, Червения намери сребърната лива, която Гарвана беше дал.

Крейг поклати глава.

— Скубльо, Скубльо, ти ме излъга!

Бройчо изви още по-здраво ръцете на съдържателя. Много болеше.

— Тези не са мои! — възрази Кестенявия. — На Гарвана са. Искаше да му купя дърва. Затова и бях тръгнал към Бамбука!

Крейг го огледа. Скубльо знаеше, че лихварят е наясно: казва му се истината. Кураж не му стигаше да го излъже. Беше ужасен до смърт.

Зловещият му гост спокойно можеше да го натовари така, че да се откаже от „Лилията“, за да откупи живота си. И тогава какво? Щеше да остане без пукната пара, на улицата… На всичкото отгоре трябваше да мисли и за старата си майчица, която се нуждаеше от грижи.

Майката на Скубльо изруга Крейг. Всички я пренебрегнаха, включително самият съдържател. Безвредна беше. Глезанка стоеше вцепенена на вратата на кухнята, притиснала длан към устата си, ококорена умолително. Гледаше по-скоро Гарвана, а не Крейг и Скубльо.

— Какво искаш да му счупя, Крейг? — попита Червения.

Съдържателят потрепери. Червения се наслаждаваше на работата си.

— Не трябваше да ни бавиш, Скубльо! И не биваше да лъжеш Крейг! — додаде бандитът.

Замахна свирепо. Скубльо се задави и се прегъна на две. Бройчо го задържа прав. Червения отново го удари. И тогава се намеси тих, студен глас:

— Истината ви каза. Аз го пратих за дърва!

Крейг и Червения отклониха вниманието си. Бройчо не отпусна хватката.

— Ти пък кой си? — поиска да знае лихварят.

— Гарвана ме наричат. Остави го на мира!

Крейг се спогледа с Червения, който се обади:

— Мисля, че е най-добре да не говориш по този начин с господин Крейг!

Гарвана вдигна глава. Раменете на противника му неволно се стегнаха — честта му беше поставена на изпитание и нямаше избор. Пристъпи напред и замахна с разперени пръсти. Гарвана сграбчи ръката му още във въздуха и я изви. Червения падна на колене и през стиснатите му зъби се изтръгна стенание. Победителят му отбеляза:

— Доста глупаво постъпи!

Изумен, Крейг отвърна:

— Голям хитрец си, господинчо! Я го пусни, докато още си цял-целеничък!

Гарвана се усмихна за пръв път, откакто Скубльо го беше видял да прекрачва прага му.

— Това също не беше умно!

Чу се звучно пукане. Червения изпищя.

— Бройчо! — нареди Крейг.

Грамаданският телохранител метна Скубльо встрани. Беше два пъти по-едър от Червения, бърз, силен като планина и горе — долу толкова умен. Никой не оцеляваше след среща с Бройчо.

В ръката на Гарвана се появи страховито острие, дълго цяла педя. Биячът спря толкова бързо, че краката му се преплетоха. Падна напред и се удари в ръба на масата пред противника си.

— О, мамка му! — простена Скубльо.

Явно някой щеше да загине. Крейг нямаше да остави нещата току-така. Щеше да е зле за бизнеса му.

Но щом грамадата се надигна, лихварят нареди:

— Бройчо, я помогни на Червения!

При това го каза съвсем спокойно и сговорчиво.

Бройчо послушно се обърна към Червения, който се беше измъкнал встрани и нежно гушкаше китката си.

— Май тук възникна малко неразбирателство — поясни Крейг. — Ще го облека с прости думи, Скубльо! Имаш една седмица да ми се изплатиш. И главницата, и лихвата.

— Но…

— Никакво „но“, драги! Така е по договор. Убий, когото щеш. Обери го до шушка. Продай трупа му. Но намери парите!

Нямаше нужда да обяснява какво ще стане в противен случай.

Скубльо си обеща, че всичко ще се уреди. Лихварят нямаше да посмее да го нарани. Той му беше твърде добър клиент. Но откъде, по дяволите, щеше да намери парите? Не можеше да разпродаде имота. Не и точно в началото на зимата. Старицата нямаше да оцелее на улицата…

Когато Крейг отвори вратата, в „Лилията“ нахлу студен въздух. На излизане стрелна с поглед Гарвана, който дори не мръдна вежди в негова посока. Вместо това нареди:

— Докарай насам вино, Скубльо! Моето май се разля!

Кестенявия се разбърза, макар че лактите още го боляха от хватката на Бройчо. Не можа да сдържи смръщването си.

— Благодаря ти, Гарван, но не биваше да се месиш. Той ще те убие заради тази случка!

Клиентът му сви рамене.

— Върви при продавача на подпалки, преди някой друг да е поискал да вземе парите ми!

Скубльо погледна към вратата. Не му се излизаше навън. Те може би го причакваха. После отново се втренчи в Гарвана. Той пак си чистеше ноктите с онова зловещо ножче.

— Веднагичката!

Навън започваше да вали сняг. Улиците бяха предателски опасни. Само тънък бял воал покриваше калта. Скубльо не преставаше да се пита защо ли Гарвана се намеси в свадата. Да защити парите си? Разумна причина… Само дето разумните хора кротуват, когато са близо до Крейг. Той би ти прерязал гърлото дори ако си го погледнал накриво.

Гарвана беше нов в района. Може би не беше чувал за Крейг?

Е, щеше да научи по трудния начин. Животът му вече не струваше и пукната пара.

Впрочем на Скубльо странният клиент му изглеждаше добре подплатен в парично отношение. Но не би мъкнал цялото си съкровище със себе си, нали? Може би го криеше в стаята си. Може би даже имаше достатъчно за дълга му към Крейг. Ако Кестенявия успееше да спретне номер и… заемодателят му щеше да оцени подобна постъпка.

— Я да ти видя паричките! — изръмжа Бамбука, когато го попита за дърва. Скубльо покорно извади сребърната лива на Гарвана. — Ха! Кой е умрял тоз път?

Кестенявия се изчерви. Миналата зима в „Лилията“ умря една проститутка. Той претърси вещите й преди да повика Попечителите. Майка му живя на топло през остатъка от зимата. Но Скубльо сбърка. Взе, та каза на Аса и целият Патък узна. Според обичая Попечителите получаваха всички земни блага на новопочиналите. С тях и с даренията издържаха службата си и Катакомбите.

— Никакви мъртъвци този път! Един от клиентите ме прати.

— Ха! В деня, когато при теб влезе клиент, дето има какво да си върже в кесията… — Бамбука сви рамене. — Какво ли пък съм се загрижил? Не ми трябват доказателства, я! Какво ще кажеш за ей онзи куп с дърва — става ли?

Скубльо се помъкна обратно към „Лилията“, изчервен като домат. Ребрата го боляха. Бамбука дори не се и помъчи да прикрие презрението си. В кръчмата, след като огънят здравата заби зъби в хубавия дъб, Кестенявия наля две халби вино и седна срещу Гарвана.

— За сметка на заведението!

Неволният му сътрапезник изпитателно го огледа за миг, отпи и намести халбата си точно на обичайното й място върху плота на масата.

— Какво искаш?

— Да ти благодаря отново!

— Няма за какво да ми благодариш!

— Тогава да те предупредя. Не взимаш Крейг насериозно, а трябва!

Бамбука се вмъкна в заведението с наръч дърва за горене, като ругаеше под нос, че не е успял да подкара каруцата си. Щеше да му се наложи да снове напред-назад доста пъти.

— Махай се, Скубльо! — нареди Гарвана, но когато, изчервен отново, съдържателят се надигна, той го спря властно. — Я чакай! Смяташ, че си ми длъжник, така ли? Тогава някой ден ще ти поискам услуга. Свърши я. Ясно?

— Разбира се, Гарван! Каквото поискаш. Само кажи!

— Най-добре иди да поседиш до огъня, Скубльо!

Кестенявия се намъкна между Аса и майка си и се присъедини към киселото им мълчание. От този Гарван наистина го побиваха тръпки.

В същото време въпросният господин енергично си обменяше знаци с глухата прислужничка.