Глен Кук
Надвисналата сянка (31)

31.
Хвойноград — завръщането

Два дни след залавянето му Скубльо още не беше на себе си. Всеки път, щом погледнеше през общата зала и видеше някое от онези копелета от Черния отряд, нервите му пак поддаваха. Живееше живот на заем. Не беше сигурен за какви свои цели ще го използват тези войници, но знаеше, че приключат ли с него, ще го изхвърлят на боклука. Някои от наблюдателите му и без друго го смятаха за боклук, пък и той самият не можеше да отрече, че мнението им е правилно.

Стоеше зад тезгяха и бършеше халби, когато през вратата влезе Аса. Скубльо изтърва съдината. Дребосъкът пресрещна погледа му за секунда, бързешком се промъкна в ъгъла на залата и тръгна към горния етаж. Съдържателят си пое дълбоко дъх и го последва. Когато стигна горната площадка, мъжът на име Лихваря беше само на крачка зад него. Движеше се тихо като самата смърт и вече стискаше в ръка готов за действие нож.

Скубльо влезе в стаята, която навремето заемаше Гарвана. Лихваря остана отвън.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Аса? Инквизиторите те търсят за онова дело в Катакомбите. Самият Вол хукна да ви преследва на юг…

— Леко, Скубльо, знам! Дори ни догони. Работата стана мътна и кървава. Оставихме го доста понакълцан, но ще се оправи. И ще се върне да търси теб. Дойдох да те предупредя. Трябва да се махнеш от Хвойноград!

— О, не! — тихичко промърмори Скубльо. Беше поредното злобно захапване на съдбата. — Е, и без друго обмислях тази възможност! — не казваше нищо, което Лихваря не би отгатнал и сам. — Тук положението се вмириса. Започнах да търся купувач…

Не беше вярно, но още преди края на деня щеше да се заеме с тази задача.

По неизвестна причина завръщането на Аса му подейства добре. Може би просто имаше чувството, че разполага със съюзник, с някой, който споделя проблемите му.

По-голямата част от историята сама се изля от устата му. Лихваря явно нямаше нищо против и не се появи да го прекъсне. Аса се беше променил — не изглеждаше шокиран. Скубльо го попита защо.

— Ами прекарах доста време с Гарвана и той ми разказа истории, от които косата ще ти се накъдри. За дните, преди да дойде в Хвойноград.

— И как е той?

— Мъртъв.

— Мъртъв ли? — изуми се Скубльо.

— Какво? — сега вече Лихваря нахлу през вратата. — Какви ги приказваш, че Гарвана бил мъртъв?

Аса огледа войника от Черния отряд, прехвърли поглед върху съдържателя и пак се обърна към натрапника.

— Скубльо, мръсник такъв…

— Млъквай, Аса! — отряза го Кестенявия. — Нямаш и най-малка представа какво стана, докато те нямаше. Лихваря е приятел… поне донякъде.

— Лихваря, а? Като онзи от Черния отряд?

Веждите на войника подскочиха нагоре.

— Гарвана се е разприказвал?

— Имаше едно-друго за казване, за старите дни.

— Аха… Ясно, приятелче. Ами, аз съм. Та да се върнем на темата за умрелия Гарван.

Аса погледна към Скубльо, който му кимна.

— Разкажи ни!

— Добре! В действителност не знам какво точно е станало. След разправията с Вола побързахме да се махнем. Бягахме значи. Наемните му биячи ни хванаха неподготвени. Криехме се в някаква горичка извън града, когато Гарвана внезапно започна да пищи и се засуети наоколо. Никакъв смисъл не виждам… — Аса поклати глава. Беше пребледнял и потен.

— Продължавай — подкани го меко Скубльо.

— Наистина не знам нищо повече!

— Как тъй? — озадачи се Лихваря.

— Ами не знам, не останах чак до края, а и не съм се връщал да видя^[1]…

Скубльо се намръщи.

Типично за Аса, какъвто го познаваше.

— Страхотен приятел си, друже! — обади се войникът. — Виж…

Съдържателят му махна да замълчи, а Аса забързано изръси:

— Скубльо, трябва да изчезнеш от Хвойноград и то веднага! Вола сигурно е пратил писмо с първия възможен кораб. Като нищо още днес може да пристигне и…

— Но…

— Там е много по-хубаво, отколкото предполагахме, Скубльо! Имаш ли пари, значи си добре. Не ги е грижа за Катакомбите. Смятат, че Попечителите ни си правят голяма шега с града ни. Точно така ни откри и Вола. Всички се надсмиваха над нападението ни! Имаше дори неколцина, които обсъждаха дали да не спретнат експедиция, за да разчистят всичко…

— А как са разбрали за Катакомбите, Аса? Само вие с Гарвана знаехте!

На лицето на дребосъка се изписа виновно изражение.

— Аха. И аз това си мислех. Няма начин да не се изперчиш, нали?

Скубльо беше объркан и изплашен, така че си го изкарваше на Аса. Не знаеше какво да прави. Трябвало да се махне от Хвойноград, спор нямаше. Но как да се измъкне от стражевите си кучета? Особено когато знаеха, че ще опита някакъв номер?

— Има един кораб на кея Тулвар. Заминава за Порт Медовина утре сутринта, Скубльо. Казах на капитана да очаква двама пътници. Да му предам ли, че ще идем, а?

Лихваря блокира изхода и изръмжа:

— Да не сте помръднали и двамата! Някои от приятелите ми ще искат да си поговорят с вас!

— Скубльо, какво става? — В гласа на Аса прозвуча паника.

Кестенявия погледна към Лихваря и наемникът кимна. Не беше трудно да разкаже и остатъка от историята, но Аса изобщо не го разбра. Е, и самият той не схващаше всичко, най-вече защото „бавачките“ му не споделяха с него и в цялостната картинка липсваха някои парчета.

Лихваря беше сам в „Лилията“. Скубльо предложи:

— Какво ще кажеш да повикам Гоблин?

Войникът се ухили:

— А какво ще кажеш просто да почакаме?

— Но…

— Все някой ще дойде. Ще чакаме. Да слезем долу. Ти! — и махна с ножа си към Аса. — Да не ти хрумнат интересни мисли, ей!

Скубльо се обади:

— Внимателно, Аса! Точно от тези хора се страхуваше Гарвана!

— О, ще внимавам. Чух достатъчно от него и…

— И това е много жалко! — допълни Лихваря. — На Знахаря и Брестака хич няма да им хареса. Надолу, господа! Скубльо, ти си върши работата!

— Все някой ще познае Аса — предупреди съдържателят.

— Ще рискуваме. Мърдайте!

Лихваря се отдръпна и пусна двамата пред себе си. Долу, в общата зала, настани дребосъка на най-тъмната маса, присъедини се него и започна да чисти ноктите си с ножа. Аса го зяпаше замаяно. Вижда призраци, помисли си Скубльо.

Сега би могъл да се измъкне, ако искаше да пожертва Аса. Дребосъкът беше нужен на похитителите му повече от него. Ако просто излезеше през кухнята, Лихваря нямаше да го последва…

Жената на братовчед му мина наблизо, балансирайки по един поднос на всяка ръка.

— Трябва да поговорим за малко, Нишадър… — проточи Скубльо и, когато тя се освободи, я попита: — Смяташ ли, че ще можете сами с децата да въртите заведението няколко седмици?

— Ами да, но защо? — Беше озадачена, но веднага стрелна с поглед масата в тъмния ъгъл.

— Ще се наложи да изчезна за малко. Ще се чувствам по-добре, ако знам, че семейството ми се занимава със заведението. Просто нямам доверие на Лиза…

— Още ли няма новини от нея?

— Не. Човек би си помислил, че ще се появи поне когато баща й умря, нали?

— Може да се е покрила някъде и да не е научила още… — Нишадъра не беше особено убедена. Според Скубльо тя вероятно подозираше, че той има пръст в отсъствието на сервитьорката. Доста много хора от обкръжението му бяха изчезнали напоследък. Дори се боеше, че Нишадъра ще стигне до правилните изводи и ще реши, че той е замесен и в случая с Калкана.

— Носи се слух — подметна небрежно, — че била арестувана. Хвърляй по едно око и на мама. Добри хора се грижат за нея, но трябва да ги надзирава човек.

— Къде смяташ да ходиш, Кестеняв?

— Още не знам…

Страхуваше се да не го изпратят на пътешествие към Оградата с краката напред. Ако не натам, тогава със сигурност щеше да избяга в друга посока, далеч от всичко, станало тук. Далеч от тези безмилостни хора и техните още по-безмилостни работодатели. Трябваше да поговори с Аса за Покорените. Може би Гарвана му беше споменавал и за тях…

Искаше му се да остане за малко насаме с дребосъка и да обмислят как да се измъкнат и двамата. Но не с кораба от Тулвар. Аса го беше споменал, проклет да е. Някой друг кораб, който заминава на юг. Какво беше станало с хубавия нов плавателен съд на Гарвана? Ами с Глезанка?

Отиде до масата им и попита направо:

— Аса, какво стана с момичето?

Дребосъкът се изчерви и сведе поглед към скръстените си ръце.

— Не знам, Скубльо! Честно. Паникьосах се и просто хукнах към първия кораб, който заминаваше на север…

Кестенявия се отдалечи, клатейки отвратено глава. Да оставиш момичето самичко! В крайна сметка Аса не се беше променил чак толкова.

В кръчмата влезе наемникът на име Гоблин. Започна да се хили на дребосъка още преди Лихваря да се обади.

— Леле, леле! — възкликна. — Дали това е онзи, който си мисля, Лихва?

— Вярно си е. Самият абсолютно незаменим Аса, току-що завърнал се от сражението. И има доста истории за разказване!

Гоблин се настани срещу Аса и се ухили с голямата си жабешка уста.

— Като например?

— Ами например твърди, че Гарвана е мъртъв!

Усмивката на новодошлия угасна. За време, достатъчно да смигнеш, стана опасно сериозен. Накара дребосъка да разкаже историята си още веднъж, докато се взираше в халбата с вино. Когато най-сетне вдигна глава, беше направо сломен.

— Я най-добре да обсъдим това с Брестака и Знахаря. Добре свършена работа, Лихвар! Оттук го поемам аз. Хвърляй по едно око на приятелчето ни Скубльо!

Кестенявия изстена. Дълбоко в себе си се бе надявал, че и двамата ще тръгнат с Аса.

Беше взел решение — щеше да избяга при първа възможност. Щеше да тръгне на юг, да си смени името и със златните монети да си купи кръчма, и да се държи толкова предпазливо, че никой да не го открие, никога повече.

Междувременно Аса се опита да окаже някаква съпротива.

— За кои, по дяволите, се мислите, момчета? Ами ако никъде не ми се ходи?

Гоблин се усмихна гнусно и промърмори нещо под носа си. От халбата му изригна тъмнокафяв дим, осветен от кървава вътрешна светлина. Магьосникът се втренчи в Аса. Той пък се втренчи в халбата, притеснен.

Димът се сгъсти и оформи мъничък, подобен на глава, силует. Там, където трябваше да се намират очите, заблестяха искрици. Гоблин обясни:

— Малкото ми приятелче иска да поспориш с нас. Храни се с болка, пък не е яло от много време. В Хвойноград се налагаше да му сдържам юздите…

Очите на Аса се разширяваха все повече. Също и тези на Скубльо. Магия! Долови я в тварта, която наричаха Покорената, но тогава не се разстрои чак толкова. Ставаше далеч от него и не го засягаше лично. Вярно, нещо се случи с Лиза, но не точно пред очите му. А тук…

Беше дребна магия, разбира се. Някакъв изкусен номер. Но все пак — магия. И то в град, който е виждал това умение само вплетено в бавния растеж на Черния замък. Тъмните изкуства не бяха на особена почит в Хвойноград.

— Добре — промърмори Аса с писклив и изтънял глас. — Добре де!

Трескаво се опитваше да избута стола си назад. Лихваря го подпря и не му позволи да се отдръпне.

Гоблин се ухили:

— Както виждам, Гарвана е споменал и за мен. Добре, значи ще се държиш прилично. Хайде, ела!

Лихваря освободи стола на Аса. Дребосъкът покорно последва магьосника. Скубльо се приближи крадешком и надникна в халбата на Гоблин. Нищичко. Намръщи се. Войникът срещу него се ухили.

— Сладък номер, а?

— Аха…

Кестенявия отнесе халбата до мивката. Когато Лихваря не гледаше, той я хвърли в боклука. Беше по-изплашен от всякога. Как човек се изплъзва от лапите на магьосник?

В ума му гъмжеше от истории, чути от южняшките моряци. Лоша работа, такива бяха магьосниците. Направо му се доплака.